България е все по-близо до дългоочакваното отпадане на визите за САЩ. Това заяви външният министър Велислава Петрова.

По думите ѝ страната ни вече е изпълнила всички технически критерии, свързани с граничния контрол и процедурите за предоставяне на гражданство. Единственият оставащ фактор е процентът на отказани визи, като и там България отчита положителна тенденция и се доближава до изисквания праг.

„Има всички предпоставки визите да отпаднат. Очакваме ответни действия от американска страна възможно най-скоро“, подчерта Петрова.

Хиляди българи чакат облекчение
Над 200–300 хиляди българи живеят в САЩ, а бизнес връзките между двете страни продължават да се разширяват. Според външния министър премахването на визите ще улесни значително както пътуванията, така и икономическите отношения.

България засилва ролята си в отбраната
Петрова посочи, че страната ни отделя 2,18% от БВП за отбрана и ще продължи да изпълнява ангажиментите си към НАТО. Това, по думите ѝ, е ключово както за националната сигурност, така и за стабилността на Алианса.

Дипломация и ключови разговори
По време на среща на външните министри на НАТО в Швеция, Петрова е провела разговори с представители на водещи държави като Франция, Германия, Великобритания и Канада.

Тя е обсъдила и важни регионални теми с колегата си от Република Северна Македония, включително развитието на транспортния коридор №8 и европейската перспектива на страната.

Очакванията към България растат
Според външния министър международните партньори виждат в политическата стабилност на България ключов фактор за бъдещо сътрудничество.

Спад в цените на основни хранителни стоки на борсите у нас през седмицата отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) в седмичния си бюлетин.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се понижава с 0,78 на сто до 2,671. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.

Цената на кравето сирене се повишава с 3,01 на сто до 6,22 евро за килограм, а на кашкавала „Витоша“ се понижава с 0,08 на сто до 9,65 евро за килограм. Прясното мляко е надолу с 1,71 на сто до 1,15 евро за литър, а киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-скъпо с 4,35 на сто и се търгува по 0,72 евро за кофичка от 400 гр. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) пада с 1,84 на сто до 1,39 евро за брой.

Замразеното пилешко месо поевтинява с 0,22 на сто до 3,69 евро за килограм. Яйцата (размер М) са надолу с 4,55 на сто до 0,21 евро за брой на едро.

Цената на ориза е с 0,85 на сто по-висока до 1,66 евро за килограм. Поевтиняват също зрелият фасул – 4,44 на сто до 1,89 евро за килограм и брашното тип 500  – 7,26 процента до 0,89 евро за килограм. Цената на захарта пада с 0,67 на сто до 0,89 евро за килограм. Повишение се отчита в цената на олиото, което е с 4 на сто нагоре и се търгува по 1,73 евро за литър.

От КНСБ очакват спад при цените на храните след взетите мерки
Радев: В Германия няма прекомерни надценки, така трябва да е и в България
При зеленчуците най-голямо е поскъпването при зелето – с 13,70 на сто до 0,83 евро за килограм, зрелия лук кромид, който се продава с 6,18 на сто повече до 0,55 евро за килограм, а най-много пада цената на зелените чушки – с 19,31 на сто до 2,54 евро за килограм.

Картофите са нагоре с 3,15 на сто до 0,59 евро за килограм. Червените чушки поевтиняват с 3,80 на сто до 3,54 евро за килограм.  Доматите поевтиняват с 1,87 на сто до 2,20 евро за килограм, както и краставиците, чиято цена спада с 0,91 на сто до 1,75 евро за килограм. Ръст се отчита в цената на морковите – с 5,47 на сто до 0,81евро за килограм, на тиквичките – с 1,81 на сто до 1,52 евро за килограм.

При плодовете, проследявани от ДКСБТ към момента, се наблюдава поевтиняване при ягодите – с 1,88 на сто до 3,13 евро за килограм. Поскъпват лимоните с 11,21 на сто  до 2,46 евро за килограм, ябълките с 2,56 на сто до 1,36 евро за килограм, а бананите остават без промяна.

Явор Гечев, ПБ : Готвим се за истински сблъсък с нелоялните търговци.

Има смели депутати или само подлоги в Народното Събрание.

Депутатът от парламентарната група на “Прогресивна България” Явор Гечев коментира по БНТ актуалните теми около бедствията, цените на храните, работата на институциите и състоянието на държавата. Според него доверието към институциите минава не само през контрол, а и през ефективна превенция и координация между различните структури.

Гечев подчерта, че при бедствия и наводнения липсата на единен координационен механизъм затруднява реакцията на държавата:

“При водите не става въпрос кой е собственик на инсталацията, защото когато завали порой, той не пита кой отговаря за даденото нещо. Затова трябва според мен да има звено, което да координира всички действия по отношение на цялата верига.”

По отношение на цените на храните и мерките, които управляващите подготвят срещу нелоялните търговски практики, Явор Гечев заяви:

“В съвременния свят пазарната икономика не е съвсем пазарна. И тя не е пазарна, защото ние хората я нарушаваме. Няма чисто свободен пазар. Ако има такъв, всичко ще беше чудесно.”
По думите му държавата няма амбицията директно да определя цени, а да “изсветли” веригата на ценообразуване:

“Ние не се впуснахме в това да контролираме пазара, а по-скоро да ползваме най-добрите европейски практики по отношение на това да връщаме пазара какъвто е, защото той в момента има изкривяване.”
Той допълни, че според анализите на институциите има сериозни проблеми във формирането на цените:

“Има необясними формулировки, как един продукт от търговията на едро до щанда да се вдига няколко пъти.

Гечев заяви, че управляващите са подготвени за сблъсък с нелоялните практики, ако бизнесът не покаже готовност за партньорство:

“Това, което не пише е, че ние се готвим за този дебат много дълго време, че знаем много добре моделите, които се използват по отношение на формиране на цените. Ние не търсим враг. Но ако нямаме партньорство, ако няма социалния ангажимент и отговорност към българския пазар, тогава има държава.”
Според него проблемът не е само в големите търговски вериги, но именно те имат най-силно влияние върху пазара:

“Концентрацията на големите вериги наистина е много голяма. Тоест, те имат значителна пазарна сила, с която могат да влияят на пазара по друг начин.”

Явор Гечев очерта и част от мерките, които според управляващите трябва да стимулират родното производство:

“В момента подготвяме описание и евентуално след това задействане на гаранционни фондове на българска продукция, на българските пазари, включително гаранционни фондове за ликвидност.”

Той посочи, че субсидиите трябва да бъдат обвързани с реална продукция и присъствие на пазара:

“В нашата програма много ясно сме си написали, че субсидирането, поощряването на мерките трябва да са само по отношение на продукция, която е попаднала в търговски стокооборот, не просто производството, заради самото производството.”

Според депутата най-големият проблем е липсата на прозрачност в крайната цена.

По темата за корупцията в Министерството на земеделието Гечев призна, че проблеми има, но подчерта, че са нужни системни решения. Той даде пример с проследимостта на храните и контрола върху качеството:

“Ние сме предложили цялостен регистър по проследимост на веригата за търговия, т.е. какво влиза в държавата, къде е, къде е отишло до търговията на дребно.”
Според него подобна система би позволила по-бързо изтегляне на опасни храни от пазара. Депутатът добави още, че няма основания за масов страх сред служителите в държавната администрация.