БЛОГ

Не ми се прибира

Не ми се прибира защото (докато у нас то е €вро-инфектирано и болно) в Русия има общество. Хората са изключително възпитани, класни в общуването си, адекватни, внимателни и отзивчиви.

Рускините са най-красивите, фини, нежни, изискани и невероятни жени, които съм виждал и на Изток и на Запад. У нас такива са има-няма 10% от жените, а тук такива НЕ СА има няма 10%.

У нас разни импотентни джендъри, които никога не са стъпвали в Русия разпространяват небивалици, че рускините пиели и били лесни, но нито можеш да срещнеш някоя, която пие, нито такава, която да иска само за 1 вечер. Такова същество като пошла руска жена не съществува. Ако заживееш в Русия, то вероятността да НЕ се ожениш за изключително красива, адекватна, възпитана и внимателна жена е минимална.

Руснаците са джентълмени, които се държат на висота. Истинска находка е да видиш някой руснак да се пеняви, да се тресе от нерви или да пищи в пристъп на мъжка истерия. Хладнокръвни и балансирани хора, които нищо не може да спъне, дори и санкциите (в сравнение с предишното ми идване, миналата година, определено има инфлация, логистични трудности и бавен интернет).
Тук също видях няколко льольовци с големи слушалки, смъкнати дрехи и розови кичури, но повечето имат излъчване на типичен руски мъжага (богатир). Бях поразен от множеството на Кръстния поход.

Всеки срещнат, който попиташ за информация, няма да те подмине, а ще ти помогне. Всеки на който кажеш, че си от България ще ти каже “круто” и със сигурност няма да има лоши чувства към страната ни. Тук никога няма да те обслужат сърдити и недоклатeни служителки. Тук фалшиви усмивки няма.

Знаете ли защо не ми се прибира в България? Заради това, че българският социум е в състояние на пълна катастрофа. У нас има много жълтопаветни ceляци и много зомбита, които не живеят, а преживяват. Дори в личен план всичко да ти е подредено, никаква полза ако живееш в билно общество.

За Бога, жълтопаветнитe селяци се радваха от cамоубийството на полицая, на който скъсаха пагоните и той им се изплези!?! Това показва ниво. У нас нивото е дребнаво и oлигофр€нско. А тук не можеш да чуеш песен в която да се пее за женски номера, прецакване, отмъщение и тем подобна гадост, която се възпява в българската чалга и задава модел на мислене у момиченцата.

Ние сме държава в пълен и посевместен разпад във всички сектори. Или ни е време за Възраждане, или ще се стигне до загиване на Третата българска държава

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия култура

Up Next

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Don't Miss

„ЖАЛКО, ЧЕ ЖИВЕЕТЕ В ЧУЖБИНА…“

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

БЛОГ

Страхотно си беше

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 1

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0