БЛОГ
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
АМИ, АКО?
Споделям публикация на дългогодишната си блогова приятелка mileidi46, защото напоследък съм се замислил върху думите на Путин, че все още не воюват сериозно с Украйна, т.е. с удари върху електропреносната мрежа да парализират страната и тя да капитулира. Но, явно момента все още не е настъпил. Може би природата ще свърши тази неприятна работа?
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ,ЧЕ НАВЪН СЕ СЛУЧИ ТОВА…И ТО ДА ТРАЕ МЕСЕЦИ ИЛИ ЦЯЛА ЗИМА!!!…А ТИ ЖИВЕЕШ В ДОМ БЕЗ ТОК ,ВОДА И ОТОПЛЕНИЕ!!!
А МАГАЗИНИТЕ …СА ПРАЗНИ!!! ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМЕ ЛИ ТАКЪВ КАТАКЛИЗЪМ??
СИГУРНО УМНИЦИТЕ ТУК ЩЕ КАЖАТ ..ЧЕ АЗ ВСЯВАМ ПАНИКА!!! НЕ СЪМ ПРОРОК,И НЕ ГО ПОЖЕЛАВАМ ТОВА НА НИКОГО!!! НО ТРЯБВА ДА СИ ПОСЛЕДЕН ГЛУПАК,ЗА ДА МИСЛИШ ЧЕ НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ!!! СЛЕД КАТО ЦЯЛО ЛЯТО СЕ ТРЪБИ,ЧЕ НИ ЧАКА ,,ТЕЖКА ЗИМА”????
ИЗВИНЯВАМ СЕ…ЗАБРАВИХ ,ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ,,БОГОПОМАЗАНИ..
ДАНО.!!!
ТОВА Е РАЗКАЗ НА ЧОВЕК ,КОЙТО Е ПРЕЖИВЯЛ ТОВА.
,, Навършват се 24 години от голямата ледена буря в Канада. Защо пиша за нея ли? Защото тя бе знаменателно събитие в живота ми. По Божия воля бях там, преживях я и това предопредели моят път по-нататък – да се върна в България и да започна живот наново, всред природата, разчитайки на нея, а не на системата.
Това беше природен катаклизъм при който една цяла провинция в Канада, с размер 10-15 Българии остана без електричество. И ТО НЕ ЗА ДЕН-ДВА, А ЗА МЕСЕЦИ. Срина се цялата електропреносна система – далекопроводите, стълбовете. Начупиха се дърветата, от наслоилия се върху тях 10-15 см. лед. Беше страшно да чувам пукането на дърветата и да ги виждам как рухват от тежестта на леда. Угасна тока навсякъде. Спряха водопречиствателните станции, банките, магазините, влаковете, бензиностанциите, летищата. Канализацията не работи, питейната вода е негодна.
На всичкото отгоре не можеше да напуснеш страната, защото влаковете и летищата също не функционираха. Спряха пощите, комуникации, интернет, ВСИЧКО! Спряха хладилните инсталации, храната по магазините започна да се разваля, а помпените инсталации не работеха и не изпомпваха подпочвените води – складовете и мазетата се наводниха. Оказа се, че дори да имаш сто хиляди долара в банковата ти сметка, не можеш да си купиш една брадва с тях, защото няма интернет и системите за електронно разплащане в магазините не работят, банкоматите не работят също. Парите в един миг се оказват просто виртуални цифри в някакъв компютър (да се замислят тези, които превъзнасят виртуалните валути като Биткоин). Канадците не се запасяват, не правят зимнина, те пазаруват ден за ден с кредитни или дебитни карти.
А ето, магазините са със електронни системи за извършване на продажбите, които не работят без ток и интернет. Хората бедстваха, защото там нямат печки, камини, всички се топлят на ток, повечето сгради нямат дори комини.
Без вода, без топлина, без пари, без храна – ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ! Ако не беше армията да открие заслони за хората по градовете, така щяха да си измрат от студ и глад. Единственото, което спаси нещата е, че бедствието все пак беше локално и за няколко месеца канадските власти се справиха със щетите. Но смятате, че сценарий в глобален план, за цял континент е невъзможен?
Помислете пак! Да, металният колос на цивилизацията всъщност се оказа с глинени крака. Това ми даде едно почти пророческо виждане за същността на цялата днешна цивилизация, колко уязвима е тя и колко уязвими са хората, приспани от удобствата ѝ. По онова време и аз бях един от тях, IT специалист, на стабилна служба в престижна компания, добро заплащане, радващ се на всичките екстри на човек от средната класа. Е, каква е тази цивилизация, на която ѝ дръпваш шалтера и след два-три месец я няма?
Ами НИКАКВА. ТОВА НЕ Е ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Уви, за повечето българи, особено за младите, думи като “стопанство”, “двор”, “самодостатъчност”, “живот на село” звучат толкова архаично, че произнасящите ги биват обявени за чудаци и сектанти.”
Но времето е показало друго.
Човека от видеото го е казал простичко ако това се беше случило преди 200 години (по времето на индианците), снежната буря щеше да дойде и да си отиде, хората дори нямаше да забележат, щяха да си имат дърва за печките, да готвят на тях и да не ги е грижа. НО днес човек се е поставил в ПЪЛНА звисимост от системата.”
Само децата с реални (а не виртуални) умения с ръцете си, можещи да изработват, да поправят и създават нови неща – само те ще станат достойни продължители на цивилизацията. Защото промяната е тук вече, приятели, БЛЪСКА ПО ВРАТАТА ВИ, независимо съзнавате ли го или не.
И тя няма да дойде като пролетен вятър, а като ураган. Затова непрекъснато пиша, че е безумие да раждате деца и после да ги оставяте в ръцете на системата да им вменява морал, умения, духовни качества. ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ. ТЯ може да произвежда САМО и” ЕДИНСТВЕНО КОНСУМАТОРИ И РАБОТНИЦИ. Тя няма да приобщи децата към Бога, няма да ги научи да разбират и обичат своята майка Земя (както правят индианците) няма да ги научи да разбират тялото си и ги подготви за единствено правилният живот – в единство с Природата.
Днес всичко зависи от вас! От никой друг. Ние правим промяната.
Чрез децата си, чрез нас. Великият реформатор Махатма Ганди бе казал – “Ако искаш да видиш нещо променено в света, промени го в себе си” Още преди 2000 години бе казано – не можеш да служиш на Системата (Мамона) и на Бога. Трябва да избереш едно от двете.
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.







