АНАЛИЗИ

Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи

Все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.

„Оглупиха самия Живот. В крайна сметка, тъкмо това се случи – колкото и невероятно да звучи. Превърнаха го в сбириток от глупави действия и от още по-глупаво говорене. Превърнаха го в нещо несмислено, дурашко, озъбено, нахално. В нещо несвързано – като ломотене на невнятен тип. Така постигнаха нещо невъзможно: не само те да изглеждат като наивници и арогантни глупаци, но и самият Живот, който всички живеем. Честито!“

Това е фрагмент от текст, писан – преди близо четири години. Тогава ми изглеждаше донейде рязък. Днес, вече не – понеже озъбеното нахалство достигна своя безпредел.

Вижте я Караянчева – вместо да се скрие в джендема на Джендема, тя сипе заплахи. Сега трябвало да спечелят изборите, пък после да се разправят с Радев – да му измъкнат поста наесен. Може би ще го дадат направо на нея, като нищо, резилът с Цецка не им стига. Когато някои се опитват да защитят Караянчева, винаги натякват, че сме „парламентарна република“ – демек, тя е горгорбашията, понеже е „шеф“ на Парламента. Сякаш искат да ни внушат, че „парламентарна република“ означава „глупашка република“.

На 3 март, по време на зарята, докато Радев произнасяше словото си, една телевизионна камера за малко ни показа лицето на Караянчева – беше незабравима гледка: очите й трескаво шареха, впити в гърба на президента, сякаш искаха да му внушат да каже нещо неприемливо, нещо глупаво, нещо, за което да се хванат, за да го съдерат сетне с приказки.Добре, че дори камерата се стресна и избяга от лицето й – иначе доста зрители щяха да бъдат натровени от омразата, която струеше от него. Наскоро след това други двама мини/джобни „велможи“ се държаха като провинциални пущове: назъбени, нахъсани, сякаш им е позволено всичко – и най-вече да будалкат простолюдието.

Единият беше бивш външен министър (Даниел Митов) – фантомът в оперетата, която тук минава за „политика“, но Падишахът изглежда възнамерява да го реанимира под някаква форма. Другият в момента е заместник външен министър, и той фантом, с озадачаваща трудова биография; и винаги изглежда – поне от кръста надолу – така, сякаш е спал в сепарето на някое вариете. Известно е/казвано е, че „зад гърба ни винаги има някой, който ни мами“ – тия двамата обаче го правеха, гледайки публиката в очите.

Поводът беше една специална декларация, подписана от двама влиятелни американски сенатори, която доста нелюбезно коментираше тукашните ни неразбории. И онзи – който сякаш идва от вариетето – заяви, че тя е „лично мнение“, публикувана е в социалните мрежи и по никакъв начин не обвързва Сената на САЩ, дори по пущовски добави, че е „писана на коляно“.

И никой в залата за пресконференции не гъкна – колкото отново да се подсетим, че на света няма по-търпеливо нещо от българското журналистическо стадо, което, отгоре на всичко, примира да го будалкат. И затова никой не се осмели поне да покаже на двамата вариететни герои копие от сайта на Сената, където въпросната декларация е публикувана. Впрочем, тя беше разпространена и като официално съобщение от американското посолство в София. Тъй че, изобщо не може да се говори за „лични“ позиции на двамата сенатори, балтията е съвсем официална. Стадото обаче мълчаливо/търпеливо изсмука лъжата.

Да припомня – за онези, които окончателно са омерзени от лъжите в българската политика и изцяло са я загърбили: двамата сенатори, подписали декларацията, са председателят на Комисията по външна политика – най-влиятелната комисия в Сената – Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и най-старшият републиканец в комисията, Джим Риш от Айдахо – тоест, критиката идва от предостатъчно авторитетен източник, това е вън от съмнение. Но това не пречи на тукашното Вариете на лъжите да функционира безгрижно.

Стана ясно, че специално двамата фантоми изобщо не се боят да бъдат разобличени като автори на лъжи, нещо повече – не се безпокоят да ги виждаме самите тях като една лъжа.

Хора като тях се появяват изневиделица, обикновено нечия яка ръка ги изтегля от анонимността им, по този начин им спестява и мъките на естественото съзряване – впрочем, те никога не достигат до истинско съзряване, това пък ги лишава от възможността да проумеят себе си, да открият какво представляват. Остават слепи за себе си – може да са изцяло дефектни, но никога няма да го разберат, а и това не ги интересува. Готови са да управляват някоя идиотска държава. Подобни хора трябва да бъдат изследвани и обозначени, етикетите им трябва да бъдат надлежно надписани – в противен случай нищо тук/у нас няма да се промени.

Много харесвам проф. Иван Илчев – заради изследователската му мощ, но още и заради баща му, академик Илчо Димитров, който беше една наистина забележителна фигура. Навремето успя да убеди „онази“ Власт да разреши издаването на дневника на Богдан Филов, заслугата е изцяло негова, той го и представи. Богдан Филов през 1986 година! Ето такива неща, уж дребни, отваряха по малко вратата към Свободата, която се оказа лайно – да не пропусна да спомена този лаф на Салвадор Дали, и ще го правя, докато схванете, в какво тресавище се набутахме.

Но да довърша за проф. Иван Илчев – на 3 март много хора се възторгнаха от думите му за нищожествата, които управляват България – казани, докато гледа поредното пуйчене на Караянчева. Изпитах някаква необяснима жал от искреното потресение на професора – може би защото долових и някакви отсенки на наивност, не знам. Във всеки случай, все по-трудно ще става за онези, които познават Миналото, да намират утешения в един свят, доминиран от нищожества – а те и Раят биха направили непоносим.
Вече сме обречени да се занимаваме с посредственици, които лъжат като влашки цигани, че и повече.

И проблемът не е в лъжите им или хулиганската наглост, с която ни ги навират – проблемът е в самото им съществуване.

Хубаво, лъжците излъгаха, това им е предназначението. Скалъпиха някакъв фалшив протест – могат да си позволят тази волност, след като тук всичко се опява по чужда библия. А какво направиха телевизиите? Общо взето, коректно предадоха позицията на Комисията по външните работи на американския Сенат, но не се осмелиха поне да намекнат, с какви лъжи бе опакована тя тук. Оставиха ги да висят във въздуха, кой разбрал – разбрал. Нищо нямаше да им се случи, ако бяха опровергали поне двамата рибоци. То така се и започва – от цацата, и някой ден може да се осмелят да се изрепчат и на Алигатора. Но не го направиха – и така поощриха лъжците.

Никак не е безопасно обаче да живеем овъртолени в комични преувеличения, измислици или откровени лъжи. „Мъката може да се омекоти със сълзи“ – казваше Барда. Ами лъжата? Привикването с нея е повече от пагубно. А най-черната й страна е презрението, което тя излъчва към хората, за които е предназначена.

Вариетето пет пари не дава за вас, пет пари не дава дали сте разбрали, че ви лъжат безсрамно – дори за дреболии. Само си представете, как ви пробутват едрите измишльотини.

В „ония“ времена Голямата Лъжа постепенно започна да се пропуква, превръщаше се в нещо немощно и безсилно и към средата на 80-те години вече береше душа. 40 години беше царувала – стигаха й толкова.

Ами в „новото“ ни време – вече 31 години минаха от него – какво се случва с новите лъжи? За немалко хора вероятно те изглеждат в цветущо здраве. Обяснението е просто: обедниха, унизиха и уплашиха по-възрастните поколения, оглупиха колкото можаха поколенията на Прехода – а всички вкупом сякаш ги омързеливиха, ампутираха желанието им да се гнусят от новите лъжи.

Това може да се окаже и най-успешната колективна лоботомия в новата ни история.

В годините на соца внимаваха, все пак, как сервират Лъжата, не поверяваха това на всеки дръвник, особено се пазеха от безмозъчните екзалтанти. Днес я пльосват безцеремонно, изобщо не се интересуват, какви ще са последиците от това. Тоя Георг – заместник министърът, например, навремето нямаше да го вземат и за чистач в комунистическите пропагандни отдели, толкова е дървен и нерафиниран, а, в същото време, и нахален, не се колебае да учи на ум и разум дори комисия на американския Сенат.

То е очевидно – фитилът му е запален от Падишаха, но въпросната комисия не е Радев и не можеш да си остриш молива по главата й, ще те вземат за идиот – няма значение, че носиш маска срещу Ковид 19 с американското знаме. В крайна сметка, двамата фантоми от оперетата не свършиха нищо полезно за Падишаха, въпреки че старателно изреждаха срещите му с американски президенти и държавни секретари, тоест – изписваха историята на едно продуктивно послушание. Засега кулминационната точка на това послушание е покупката/на хартия на осемте самолета Ф-16/блок 70 на безподобно висока цена – но пропуснаха да се похвалят и с това.

Да не би пък малкият „бунт“ срещу двамата американски сенатори да се дължи на обидата, че отвъд „Голямата Локва“ не оценяват достатъчно тази луда сделка, че тя не се е превърнала в индулгенция за всички възможни грехове и за вечни времена? Е, не – откъде толкова смелост.

Post Views: 149

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 2

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 0