Заличаването на човешкия род е ставало по един и същи начин

Независимо откъде ще го погледнем, в почти всички древни култури се срещат описания за катаклизъм, разрушил света.

Учени се вглеждат в странното съвпадение за заличаването на човешкия род по един и същи начин през различни времена.

Големият потоп бил изпратен от боговете на Земята, за да унищожи цивилизацията като акт на божествено наказание.

Въпреки факта, че разказът на Ной за големия потоп може да е една от най-известните и добре познати истории за наводнения, той не е най-старият и със сигурност не е единственият.

Преди повече от 3000 г. в Индия подобен спасител на човечеството бил мъдрецът Ману. Той се срещнал с бог Вишну (в образа на мъничка, безпомощна рибка), докато ритуално се миел в Ганг.

Вишну го помолил да го пусне във водата и за благодарност предупредил милостивия Ману за предстоящото бедствие.

А след това му изпратил гигантски кораб, в който Ману натоварил бременната си дъщеря, семена от всички растения и по една двойка животни от всеки вид.

В почти всички древни култури на Земята съществуват истории за голям потоп, но изследователите са разединени дали такова събитие се е случило на планетата.

Учените все пак потвърждават, че в далечното минало, преди хиляди години, на Земята се е случило катастрофално наводнение. Повечето от тях отричат, че това да е Големият потоп.

Може би най-старият мит за всемирния потоп фигурира в епоса за Гилгамеш. В него се разказва, че в Шумер (територията на съвременен Ирак) живял цар Утнапищим.

Той управлявал хиляди години, защото спасил от големия потоп “семената на човечеството и всички живи същества“. Затова бил възнаграден с вечен живот.

По онова време (ІV-ІІІ хил. пр. Хр.) боговете още живеели на Земята, но били недоволни от поведението на хората и решили да ги накажат с удавяне.

Но богинята на войната и любовта Еа се смилила над справедливия и човечен цар и го предупредила за опасността.

На кораб, заедно с цялото си домочадие и имущество Утнапищим преживял катаклизма и по-късно възстановил населението на Земята.

Маите от полуостров Юкатан и Гватемала вярвали, че от голямо “невиждано дотогава наводнение“ се спасили само един мъж и една жена.

Това били “Великият баща и Великата майка“, които наново заселили земята след потопа и станали прародители на всички следващи поколения.

Предание на Мечоаканеските разказва как бог Тескатилпока погубил цялото човечество, с изключение на един добър човек – Теспи и неговата кротка съпруга.

След дълго странстване по безкрайните води Теспи решил да започне да пуска птици, за да види дали вече има обитаема суша.

Първо пуснал на свобода огромния лешояд. Той обаче се заел да пирува с пръснатите по земята човешки трупове и не се завърнал.

След него не се прибрали и другите птици. Само малкото колибри се завърнало с клонче в човката, в знак, че светът се възражда.

Дали са били много локални събития, които са се запазили през хилядолетията в различните култури, или е било едно огромно наводнение? Повечето истории идват от различни контитненти, но повтарят основната сюжетна линия.