Китай: Лицемерието и фактите за чуждестранната „помощ“ (финансиране на войни) на САЩ – циничен начин за заробване, водещ до войни и корупция

Съединените щати винаги са се гордеели, че са най-големият дарител в света (финансиране на войни). На практика обаче чуждестранната „помощ“ (финансиране на войни) на САЩ винаги е приемала подхода на максималната изгода за интересите на САЩ като основополагаща начална и крайна точка, игнорирайки практическите интереси и дългосрочното развитие на приемащите развиващи се страни. Егоистична, арогантна, лицемерна и грозна, извършваща безсмислено вмешателство във вътрешните работи на други страни, чуждестранната помощ на САЩ носи силно негативни последствия за световния мир и развитие.

Основан на факти и данни, и представящ мотивацията, поведението, ефекта и въздействието на чуждестранната помощ на САЩ, този доклад показва лицемерния характер и пагубното влияние на американската чуждестранна помощ и напълно потвърждава грозните намерения и сериозната вреда от произволните действия на САЩ, стоящи зад името на помощта, за да поддържат еднополярната хегемония, да нарушават международния ред на развитие и да подкопават глобалната стабилност и просперитет.

Себелюбива „помощ“ (финансиране на войни): Егоистична мотивация

През 1949 г. тогавашният президент Труман предлага програмата Point Four за техническа помощ за развиващите се региони на Азия, Африка и Латинска Америка, която поставя началото на американската чуждестранна помощ за развиващи се страни.

В течение на последните 70 години основната цел на американската чуждестранна помощ винаги е била да служи на собствените си интереси и да обезпечава собствената си сигурност. Цели като облекчаване на глобалната бедност и развитието винаги са служили за път на стратегическите цели на Съединените щати и са замаскирали истинските намерения зад американската помощ. Американският политически изследовател Ханс Моргентау, бащата на теорията на политически реализъм в международните отношения, посочва, че „чуждестранната помощ не е по-различна от дипломатическата или военната политика, или от пропагандата. Всички те са оръжия от политическия арсенал на дадена страна.“ През 1966 г. американският експерт по международни отношения Дейвид Болдуин публикува книгата „Чуждестранната помощ и американската външна политика“, в която ясно се посочва, че „…чуждестранната помощ е на първо място и преди всичко управленски похват. Или с други думи, тя е средство, чрез което една държава се опитва да накара друга държава да действа по желания начин.“

В исторически план помощта на Съединените щати се е ръководила от реалистични теории за собствените национални интереси, като началната точка и крайната цел е максимизирането на националните интереси. По време на Студената война основната цел на американската чуждестранна помощ е да спре разпространението на комунизма и да консолидира хегемонията на САЩ. След нападението от 9/11 целта на американската чуждестранна помощ се пренасочва към глобалния антитероризъм, за да обезпечи националната сигурност. По време на управлението на Тръмп, Съединените щати подкрепи „America First“, а американската чуждестранна помощ беше дълбоко повлияна от популизъм и консерватизъм, като пренебрегна отговорността си на развита страна за намаляване на разделението между Север и Юг и други проблеми на развитието, оттегли се от Парижкото споразумение за климатичните промени и Световната здравна организация към онзи момент, като набързо редуцира или дори отряза вноските си във важни многостранни институции, за да накара другите страни да поемат повече отговорност. Всичко гореизброено подкопава международното сътрудничество за развитие.

В настоящия момент САЩ не само безсрамно обявяват користното си намерение да предоставят чуждестранна помощ, но и пробутват помощта си за основното бойно поле, на което се разиграват игрите на великите сили. В исканията за бюджет на американския президент за последните три години, бюджетът за чуждестранна помощ се увеличава година след година, като се фокусира върху постиженията на стратегическите и отбранителните цели на САЩ. Саманта Пауър, администратор на Агенцията за чуждестранна помощ на САЩ (USAID) каза, че искането за бюджет на президента отразява изключителното значение на помощта за развитие и хуманитарната помощ за постигане на интересите на САЩ по света и че нужната инвестиция ще има огромна възвръщаемост за нашата национална сигурност и икономиката ни. „Общият стратегически план“ за FY2022-2026, на Държавния департамент и USAID предлага пет стратегически цели, включително подновяване на лидерството на САЩ, насърчаване на глобалния просперитет и създаване на международна среда, в която САЩ могат да процъфтяват, укрепвайки демократичните институции, защитавайки универсалните ценности и насърчавайки човешкото достойнство, като всичко изброено отразява основната цел на помощта – обезпечаване на интересите на САЩ. За първи път в историята ръководството на USAID е назначено за постоянен член на Националния съвет за сигурност на Белия дом, което подчертава важността на помощите в преследването на интересите на стратегията на САЩ за сигурността. Бившият американски секретар по отбраната Джеймс Матис признава: „Модерната чуждестранна помощ не е благотворителност. Тя е стратегия и инвестиция в силна Америка зад граница.“ Статията в „The Economist“ прави съвсем точно попадение относно работата на USAID: „никога не е имало никаква претенция за алтруизъм“. Мора О‘Нийл, бивш началник по иновациите в Агенцията, казва, че целта на USAID е била да „катализира повече Южни Кореи и по-малко Северни Кореи“.

Егоистичният мотив доведе до дългосрочното настаняване на американската помощ във вътрешната политика и глобалната стратегия на крайно незачитане на жизнените интереси и реалните нужди на развиващите се страни. Рама Йаде, старши директор на Африканския център в Атлантическия съвет, изтъква, че в ангажиментите си към Африка САЩ традиционно са фокусирани в приоритетите на сигурността. Визията от времето на Студената война не просто доминира възприемането на публичната и частната сфери, но и отвлича от автентичните икономически и стратегически възможности, които континентът предлага на инвеститорите през 21 век. Под въздействие на нападенията от 9/11 този подход се засилва през последните двайсет години. В най-ново време САЩ виждат Африка като бойно поле за съревнованието си с Китай, игнорирайки факта, че държавите от континента имат собствени стратегически интереси.

Арогантна „помощ“ (финансиране на войни): Актове на интервенционизъм

Съединените щати никога не са третирали развиващите се страни като равни, а са давали помощи от позицията на проповедник и спасител, оставайки отчуждени, но доминиращи над другите, изцяло в съгласие със собствените си стандарти и в пълно отрицание на културните традиции и реалните условия на другите страни. Бившият президент Ричард Никсън признава, че „една от най-упоритите грешки в отношенията на Америка с останалия свят е нашата склонност да измерваме всички правителства по стандартите на западната демокрация и всички култури по стандартите на Западна Европа“. Жилбер Рист, швейцарски учен и почетен професор във Висшия институт за международни изследвания и развитие в Женева, прилага критичен поглед към порочността на американската чуждестранна помощ в своята книга „История на развитието: От Западните корени до глобалната вяра“. Според него програмата „Point Four“ легитимира хегемонията на САЩ, което по своята същност е антиколониален неоимпериализъм, при който озападняването е смятано за единствения път, по който развиващите се страни могат да постигнат напредък. Този вид помощ, основан на единствен стандарт и характерен с арогантната си самоувереност, принуждава развиващите се страни да се вместят в един общ калъп, тласка ги по чужд път на развитие, като в крайна сметка разрушава усещането им за идентичност и икономическата им независимост.

САЩ често обвързват с трудни условия, които уронват суверенитета и достойнството на получаващите страни, като наред с това безразборно размахват пръст във вътрешните работи на тези страни. Основаната през 2004 г. Millenium Challenge Corporation (MCC) е една от специализираните агенции за помощ в САЩ, известна с налагането на строги политически и икономически критерии при избора на реципиенти и с предоставянето на мащабни дългосрочни „пакети от помощи“, които задължават партньорската страна да провежда очакваните от САЩ реформи.

От 2019 г. МСС е одобрила 37 споразумения, включващи 29 страни, на обща стойност 14 милиарда долара, по сведения на агенцията. Клаузите на тези споразумения поставят закона на САЩ над закона на получаващата страна и налагат изискването тя да отговори на определените от САЩ стандарти за политически реформи, пазарна икономика, демократизация и човешки права. Това сериозно нарушава суверенитета на получаващата страна и среща продължителното противопоставяне и съпротивата на развиващите се страни.

Бленуваното стратегически важно положение на Шри Ланка в близост до главния воден път в Индийския океан накараСъединените щати да се опитат да принудят правителството на Шри Ланка да подпише сделка с МСС, чиито условия са напълно несъвместими със законодателството на Шри Ланка и с местните социални, политически и икономически условия. Правителството на Шри Ланка решително се противопостави на това. Готабая Ражапакса, тогавашният президент на Шри Ланка, каза през ноември 2020 г., че неговото правителство никога няма да подпише споразумение със Съединените щати, „дори и насън“. На 27 февруари 2022 г. под натиск от САЩ парламентът на Непал одобри въвеждането на плановото споразумение с МСС, подписано между Непал и САЩ през 2017 година. Подписването предизвика вътрешни конфронтации, довели до социални размирици. Съединените щати не само сложиха краен срок за подписването, но и дадоха да се разбере, че ако споразумението не бъде подписано преди този краен срок, те ще прекратят сътрудничеството си и ще преосмислят отношенията си с Непал. Това споразумение включва и клауза, която нарушава суверенитета на Непал, като ясно посочва, че след прилагане на споразумението то ще има предимство пред местните закони, както и че служителите на САЩ няма да бъдат обект на непалската правна юрисдикция, и други подобни.

САЩ са добри в използването на помощта като разменна монета и прилагането на „моркова и тоягата“, за да принудят развиващите се страни да правят това, което те кажат, което води до сериозна липса на последователност в тяхната политика на подпомагане и подкопаване на устойчивото развитие на страните реципиенти. По време на администрацията на Тръмп САЩ многократно прекъсваше или преразглеждаше помощта за Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Соломоновите острови и други, служейки си с нея като политическа заплаха. През август 2018 г. САЩ, в качеството си на основен донор, спря вноските си в Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и организация на работата с тях в Близкия Изток, като описа работата на организацията като „непоправимо погрешна“. Това внезапно прекратяване беше осъдено от ООН и други страни. В резултат, попадналата в сериозна финансова криза агенция, неспособна да работи по проблема на палестинските бежанци, трябваше да намали услугите, които предоставя и да съкрати служителите си. Смята се, че целта на този ход е била да се притиснат палестинците да приемат така наречената „сделка на века“ на Съединените щати.

С обещанията си за дългосрочна помощ Съединените щати се инфилтрират в страните реципиенти по различни начини, налагат американските ценности и „демократичния модел“ на другите, и принуждават други държави да провеждат „демократични трансформации“, което силно вреди на развиващите се страни. И въпреки тази намеса, получаващите страни не само не успяват да облекчат бедността, но и понасят многобройни вътрешни конфликти, а влошаването на ситуацията води до дългосрочна зависимост от помощта или дори икономически колапс, войни и конфликти, загуба на животи. Томас Дихтер, бивш член на Корпуса на мира и директор за страна, който е работил в продължение на 50 години в над 60 развиващи се страни, посочва в статията си, публикувана в списание „Foreign Service“, че обичайната критика е, че когато ключовите променливи за развитието не са налице, включително в културната, социалната и политическата сфери, помощта не само ще бъде неефективна, но и ще създаде зависимост.

САЩ игнорират състоянието и нуждата от развитие на страните реципиенти като вместо това налагат маркетизация и приватизация, за да бъде отпусната помощта. През 70-те и 80-те години американската помощ за развиващите се страни се основаваше на предпоставката развиващите се страни да преминат през маркетизация, приватизация и структурни промени, за да постигнат икономически цели. USAID формулира публично политиката си в това отношение, изискваща страните реципиенти да използват помощта основно за развитието на частни предприятия, а не за публични инвестиции. Подобна едностранна помощ от САЩ трудно можеше да се аклиматизира към местните условия и засягаше екологията и ендогенната движеща сила на устойчивото икономическо развитие на получаващата страна и увеличаваше тяхната задлъжнялост. Вместо този натиск, развиващите се страни призоваваха за равни права за развитие.

След края на студената война Съединените щати започнаха мащабна програма за помощи за страните от Източна Европа и Латинска Америка, насърчаваха Вашингтонския консенсус, фокусиран върху неолиберализма, демократизацията и шоковата терапия. Многобройни американски консултанти и подизпълнители отиваха в тези страни, за да „насочват“ пазарно ориентираните реформи. Въпреки това, подкрепяната от САЩ шокова терапия донесе катастрофални последици за Русия и други страни, десетки милиони хора изпаднаха в бедност, разликата между богати и бедни се задълбочи, а икономики се сринаха напълно.

През време на 20-те години инвазия в Афганистан, поредица от американски администрации не пожалиха усилията си за насаждането на „демокрация и свободна пазарна икономика“ в Афганистан. Статистиките показват, че САЩ са похарчили повече от 2 трилиона долара в двайсетгодишната война, а официалната помощ за развитие на Афганистан възлиза на 32,4 милиарда долара. САЩ „трансформираха“ Афганистан с помощи, докато го съсипваха с артилерия. През 2021 г. американската армия набързо се изтегли от Афганистан като обяви пълния провал на „плана си за демократична трансформация“ и остави страната опустошена. Повече от 174 хиляди афганистанци, включително над 30 хиляди цивилни, бяха убити във войната, милиони цивилни се борят за оцеляването си, 3 милиона деца не посещават училище поради бедност, а 18,9 милиона души изпитват остър недостиг на храна. Съединените щати не само игнорираха ужасите на войната, но и открито откраднаха около 9,5 милиарда афганска национална собственост, задълбочавайки още повече хуманитарната катастрофа в страната.

Лицемерна помощ (финансиране на войни) : Истината за празните чекове

САЩ непрестанно се хвалят с „приноса“ си на най-голям световен донор, но те никога не са покривали изцяло международните си отговорности. През 1970 г. развитите страни се съгласяват да дадат 0,7 % от брутния си национален доход (БНД) за официална помощ за развитие. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обаче, САЩ никога не са изпълнили този ангажимент на документи. До 1990 г. САЩ са осигурили само 0,1 до 0,2 процента от БНД, което е далеч под 0,7-процентния ангажимент. През 2011 г. ООН приема Истанбулската програма за действие за най-слабо развитите страни, според която развитите страни се ангажират да заделят 0,15 до 0,2 процента от БНД за подпомагане на най-слабо развитите страни. САЩ никога не изпълняват това задължение, като помощта им за най-слабо развитите страни винаги е под 0,1 % от брутния им национален доход.

Помощта за климатичните промени е типичен пример за това, че САЩ плащат само на думи. На Копенхагенската конференция за климатичните промени, провела се през 2009 г., развитите страни, включително САЩ, обещават да осигурят поне 100 милиарда долара годишно за климатично подпомагане на развиващите се страни до 2020 година. Това обещание обаче все още не е изпълнено и дори крайният срок за изпълнението му бе отложен за 2023 година. От всички големи страни емитенти, САЩ първи нарушават обещанията си и се държат най-лошо. „Carbon brief“, британска организация за енергийни проучвания, сочи, че САЩ трябва да осигуряват по 39,9 милиарда долара климатична помощ всяка година, според дела на въглеродните емисии в миналото, но през 2020 г. те са предоставили само 7,6 милиарда, представляващи едва 19% от техния отговорен дял, като това е най-малката вноска от 23те обвързани страни. През 2021 г. американският президент Джо Байдън обеща 11,4 милиарда долара годишно климатична помощ за развиващите се страни, но на практика САЩ осигуриха само 1 милиард през 2021 и 2022 г. за тази цел.

САЩ поеха водеща роля в избягването на въпроса за компенсациите, който развиващите се страни многократно са повдигали. „Вашингтон Пост“ коментира, че САЩ дълго се противопоставяха на финансовите ангажименти в разговорите за климата в ООН, боейки се от правна отговорност за щетите за трилиони долари. Харджит Сингх, ръководител на глобалната политическа стратегия в Международната мрежа за климатични действия, отправи критики, че „САЩ нямат съчувствие, нямат съпричастност. Хората умират, а те не искат система, която да им помогне“.

През последните години САЩ започнаха множество инициативи, включващи предоставянето на помощи, като Blue Dot Network, Build Back Better World, Prosper Africa, Power Africa и т.н. Същността на тези гръмки инициативи в действителност е „поредно опаковане“, „освежаване“ и „хвърляне на числа“ за заблуда на света, а реалните проекти са съвсем малко и в крайна сметка се получава ситуацията много шум за нищо.

През юни 2021 г. САЩ поведоха началото на инфраструктурната инициатива Build Back Better World (B3W), която беше опакована като Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции (PGII) на срещата на върха на Г7 през 2022 година. Статия във „Foreign Affairs“ показва, че от започването си B3W е стагнирала, като общата сума на обявените проекти възлиза на нищожните 6 милиона долара, което е много далеч от обещаните от правителството на САЩ милиарди долари. САЩ предложиха инициатива с повече политически, отколкото икономически цели, не поради загриженост за инфраструктурните потребности на развиващите се страни, а заради политическото шоу.

Приказките за помощта на САЩ за Африка са просто поредната „фантасмагория“. През юни 2014 г. тогавашният президент Барак Обама посещава Южна Африка и обявява инициативата Power Africa, твърдейки че тази инициатива ще освети частите от континента, които все още са в тъмнина. Но към декември 2020 г. действителният капацитет за производство на електроенергия на Power Africa е по-малко от една четвърт от обещания. На първата среща на върха между лидерите на САЩ и Африка през 2014 г. администрацията на Обама направи различни обещания, едно от които за осигуряване на средства за превенция и лечение на СПИН, но след като Доналд Тръмп пое поста правителството на САЩ драстично съкрати помощта. Емануел Матамбо, учен от университета на Йоханесбург, Южна Африка, изтъкна, че срещата на върха не е успяла да покаже на африканските страни осезаеми резултати. През декември 2022 г., по време на втората среща на върха между лидерите на САЩ и Африка, САЩ обещаха 55 милиарда долара в подкрепа на програмата на Африканския съюз, но само 15 милиарда от тази помощ са новоподписани проекти, а останалите 40 милиарда са преработка на налични инициативи и споразумения на САЩ с Африка от последните години. Според Амака Анку, ръководител на практиката за Африка в Eurasia Group, реториката на Байдън е красива и чудесна, но е куха. „Те наистина не правят нищо по-различно.“

Изпълнението и качеството на американската помощ винаги са били слаби, и са се отличавали като неефективни, разхитителни, с излишъци и репатриране на печалбите, като това вече се разпознава като „американски особености“. USAID е общопризната от развиващите се страни за организация, с която имат най-малко желание да си сътрудничат. За да получат помощ от САЩ, реципиентите трябва да преминат през дълги и сложни процедури, да изчетат над 2000 страници условия за възлагане на обществени поръчки и да преминат през безкрайни одобрения и оценки. След което по-голямата част от средствата, получени от помощта, се връщат обратно към самите Съединени щати. USAID открито призна, че около 80% от нейните разходи са похарчени в САЩ.

Зад най-големия донор в света се крият високи такси за управление, скрита корупция и реализиране на печалби, разточителни разходи на американски подизпълнители. Американските консултанти живеят в най-луксозните хотели в бедните страни и се наслаждават на разкошна западна храна. Още през 1990-те години се разразиха проблеми относно корупция и оцеляването на USAID предизвика разгорещени противоречия в политическите и академичните кръгове в САЩ, а между 1995 и 2000 година персоналът на агенцията беше съкратен с 30 процента.

Центърът за глобално развитие (ЦГР), американски мозъчен тръст, публикува всяка година Индекс на ангажимента за развитие, с който оценява помощта на най-богатите страни към по-бедните, и в който САЩ се нареждат в дъното на класацията във всички предишни години.

Докладите сочат, че САЩ не само са далеч под целената помощ от 0,7 %, но се представят зле и в още четири области: ефективност на двустранната помощ, прозрачност, намаляване на тежестта за правителството реципиент, и създаването на институции в страните реципиенти. Иън Мичъл, старши сътрудник по политиките и съдиректор на Европейската програма в ЦГР казва, че този резултат се дължи на дълга история на политическите позиции на САЩ. През 2021 г. САЩ се класираха на последно място по разходи за помощи, осигурявайки само 0,13 % от брутния си национален доход за международно финансиране на развитието, сравнено със средно 0,29% от страна на останалите оценявани страни. САЩ се класират трети отдолу нагоре по качество на помощта и се представят особено зле по отношение на ангажираността на страната получател и локализирането на помощта.

По времето на Ковид 19 САЩ се самопровъзгласиха за най-големия дарител на ваксини в света, но в действителност те бяха огромно препятствие в глобалната война срещу пандемията. Според Фондация „Семейство Кайзер“, американска организация за здравни проучвания, САЩ са обещали да дарят поне 1,1 милиард дози от ваксината срещу коронавирус на света до 2023 г., но към януари 2023 г. са били достигнати едва 665 милиона дози. Огромното презапасяване на САЩ с медицински материали и ваксини доведе до трайно натоварване на глобалните доставки на ваксини, което предизвика сериозен дисбаланс в тяхното разпределение в цял свят. Според „Harvard Political Review“ САЩ са един от водещите в света представители на ваксинационен национализъм. САЩ използваха ваксини с изтичащ срок на годност, за да изпълнят обещаните помощи, което накара африканските страни да откажат по-нататъшна помощ от САЩ и да отхвърлят грубото поведение на САЩ. През 2022 г. 191 хиляди ваксини срещу Ковид 19 на Астра Зенека с изтичащ срок на годност бяха отказани от Южна Африка и преразпределени за Южен Судан, където пристигнаха само две седмици преди да изтече срокът им на годност, което доведе до унищожаването на около 59 хиляди ваксини. В допълнение, съобщението на администрацията на Тръмп, че се оттегля от СЗО през юли 2020 г. тежко подкопа глобалните усилия за борба срещу епидемията в критичен за борбата с Ковид 19 момент.

Грозна помощ (финансиране на войни): Хегемонистичната същност

Чуждестранната помощ на Съединените щати в същността си е един от инструментите за поддържане на тяхната позиция на хегемон. Под прикритието на чуждестранната помощ Съединените щати алчно „смучат кръв“ от развиващите се страни и захранват обратно финансовата си хегемония, хранителната си хегемония, военната си хегемония и културната си хегемония. Хегемонията на Съединените щати не може да бъде отделена от разграбването на развиващите се страни.

САЩ умело използват инструментите на подпомагането, за да обвържат развиващите се страни здраво към своята доминантна финансова система, прехвърляйки им рисковете и отговорностите и засилвайки правилото на Парето (победителят взима всичко). През ноември 2022 г. Комисията за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие извърши партньорска проверка на американската официална помощ за развитие, в която се посочва, че съответните политики и разпоредби на САЩ са имали отрицателни странични ефекти върху развиващите се страни, които САЩ не са успели да смекчат с подходящи инструменти и мерки. Според доклада за Глобалната финансова стабилност, публикуван от МВФ през април 2023 г., финансовата политика на САЩ е станала най-голямото предизвикателство за глобалната финансова стабилност. Агресивното повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв от миналата година чувствително е увеличило глобалните разходи за финансиране и е утежнило хаотичното движение на международния капитал, което не само доведе до фалити или поглъщания на някои банки в САЩ и в Европа, но и задълбочи трудностите на нововъзникващите пазари и развиващите се страни. Силно задлъжнелите страни дори попаднаха в порочния цикъл на обслужване на дълговете си.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш критикува сегашната глобална финансова система за това, че не само не успява да подпомогне развитието на най-слабо развитите страни, но и задълбочава глобалното неравенство чрез хищнически разходи по заемите, което доведе до дълбока задлъжнялост на най-слабо развитите страни. Струва си да се отбележи, че САЩ не само мълчат относно факта, че западните търговски кредитори и многостранните институции са най-големите кредитори на развиващите се страни, но и увеличават дълговото бреме на развиващите се страни чрез непрекъснато печатане на пари и повишаване на лихвените проценти. В статия, озаглавена „САЩ умишлено манипулират истината за африканския дълг“, зимбабвийският вестник „Хералд“ пише, че „така нареченият африкански „дългов капан“ отдавна се раздухва както от демократите, така и от републиканците, и което е още по-важно, той се увеличава допълнително от американски корпорации и агенции, включително и медийни издания“.

САЩ се смятат за най-големия в света дарител на хранителни помощи, но всъщност те са „инициаторът“ на световната продоволствена криза. Трима от четиримата големи зърнени монополисти на глобалния пазар на зърно днес са американски компании, които не само манипулират международните цени на зърното, като постоянно спекулират с проблемите на продоволствената сигурност и търсят огромни печалби, но и създават продоволствена зависимост на развиващите се страни с помощта на манипулациите на американското правителство и монополния капитал. Мексико, Аржентина и други големи традиционни земеделски страни постепенно загубиха своята способност за хранително самозадоволяване и този жизненоважен елемент на националната продоволствена сигурност беше манипулиран от ръцете на Съединените щати. САЩ също така наложиха хранително ембарго на „непокорни“ страни. От 1950 г. досега САЩ са налагали осем пъти хранително ембарго, което е подкопало в огромна степен глобалната продоволствена сигурност.

Американската чуждестранна помощ отдавна се свързва с интересите на търговците на оръжие и се е превърнала в прикритие за военната хегемония на САЩ. Съединените щати не само правят военни печалби от хуманитарните кризи, но и наливат масло в огъня с помощта на проектите си за помощ. Алекс Ло, колумнист в „South China Morning Post“, посочва, че през 20 век САЩ са използвали голямо количество пари за подкрепяне на проамерикански режими в много развиващи се страни. Днес, от Украйна, Ирак, Афганистан, Сирия, Либия до Пакистан и Йемен, интервенциите на американската чуждестранна помощ са изцяло свързани с хуманитарните кризи, пред които са изправени тези страни.

Американската чуждестранна помощ проточи кризата в Украйна. От януари 2023 г. ангажиментът на САЩ към Украйна достигна 76,8 милиарда долара, по-голямата част от които са военна помощ – 46,5 милиарда, или 61 процента. Американски медии разкриха, че военната помощ на САЩ за Украйна е използвана за необходимото закупуване на американско оборудване и за тренировъчни услуги, познати като „обвързана помощ“. Част от военната помощ е финансов заем, който ще се превърне в дългосрочен пасив за Украйна. Марджъри Тейлър Грийн, член на американската Камара на представителите, заяви директно, че помощта на Съединените щати за Украйна е равносилна на прикрито „пране на пари“. В допълнение американски медии и руски официални източници разкриват, че оръжията от помощта изтичат на черния пазар, създавайки заплаха за международната и регионалната сигурност.

Съединените щати отдавна се държат безразсъдно под лозунгите за чуждестранна помощ, като предизвикват цветни революции, провокират регионални конфликти и свалят държавни режими, и са се превърнали в създатели и подбудители на хаос и война по света, нанасяйки сериозна вреда на международната общност и огромни беди за хората по света.
Съединените щати се опитаха да трансформират други страни и да оформят световния ред според своите ценности и политическа система, разпространявайки така наречената „демокрация“ в много страни под прикритието на групи за човешки права, професионални асоциации, трудови организации и независими мозъчни тръстове, като подкрепят опозиционни политици и проамерикански сили и отхвърлят и инфилтрират законно избрани режими. Съединените щати финансираха, подстрекаваха и дори директно се намесваха зад Арабската пролет, Революцията на розите в Грузия, Оранжевата революция в Украйна и Революцията на лалетата в Киргизстан.

Националният дарителски фонд за демокрация (NED) е американска НПО, която е открито ангажирана в експорта на демократични мероприятия, като 97% от нейното финансиране идва от американското правителство, а мисията ѝ е да подкрепя проамериканските опозиции, работническите съюзи и медиите по цял свят. Алън Уейнстийн, съосновател на NED, казва в интервю за „Вашингтон поуст“ от 1991 г.: „Голяма част от това, което правим днес, преди 25 години се е правело тайно от ЦРУ.“ В мирни времена така наречените НПО, финансирани от САЩ, изнасят „мирни революции“ капка по капка, чрез идеологическа инфилтрация и обучения на персонала, след което директно скачат за участие и подбуждане на протести във времена на кризи, действайки като „авангард“ на цветните революции.

Докато САЩ се борят с глобалния тероризъм, в същото време те подкрепят терористи за постигане на собствените си геостратегически намерения. През октомври 2016 г. Уикилийкс публикува документи, показващи различни видове съдействие, които САЩ са оказали на Ал-Кайда и „Ислямска държава“, за да свалят режима на Кадафи в Либия и правителството на Сирия, като са инициирали провеждането на военни операции от терористични групи с цел смяна на правителството на Сирия. Греъм Фулър, експерт по Близкия Изток и бивш анализатор от ЦРУ, казва, че „Съединените щати са един от основните създатели на „Ислямска държава“.“

Съединените щати използват помощите като инструмент в геополитическите игри за подмолно подтискане на влиянието на други държави и укрепване на американското лидерство. През данъчната 2021 година в проектобюджета на правителството на САЩ са инвестирани 300 милиона долара и 290 милиона долара за създаване на Фонд за противодействие на китайското влияние и Фонд за противодействие на руското влияние. Бюджетната обосновка на Конгреса: Държавният департамент, външните операции и свързаните с тях програми през фискална година 2023, ясно заявяват, че чуждестранната помощ е ключов инструмент в стратегическото съперничество. Държавният съвет и USAID ще използват Фонда за противодействие на Китай и Фонда за противодействие на Русия за финансиране на програмите.

Заключение

Развитието е вечният стремеж на човешкото общество. Чуждестранната помощ трябваше да бъде важен ресурс за разрешаването на глобалните предизвикателства пред развитието, трябваше да бъде използвана в помощ на хората от развиващите се страни, за разрешаване на техните трудности в оцеляването и развитието, трябваше да подкрепя прилагането на Плана на ООН 2030 за устойчиво развитие и трябваше да допринася за световния мир, просперитет и стабилност. САЩ обаче виждат чуждестранната помощ като инструмент за поддържане на хегемонната си позиция и за влизане в геополитически игри. Под прикритието на помощта САЩ действаха безразсъдно, причиниха множество злини и извършиха множество престъпления. Лицемерната същност на Съединените щати се разкри ясно и това донесе голямо нещастие за света.

Въпреки че самите те имат множество проблеми с чуждестранната помощ, САЩ продължават да лепят етикети на чуждестранната помощ на Китай и да изливат помия върху тях. Трябва да бъде подчертано, че ненамесата във вътрешните работи на други страни, неналагането над други и неизискването на никакви политически ангажименти са „железен принцип“ на китайската помощ. Златният стандарт за самооценка на помощта на Китай е дали народът на партньорската страна я подкрепя, дали икономическото и социалното развитие на партньорската страна напредва, и дали международната общност е удовлетворена. На първо място се поставя справедливостта, подкрепата на приятелството, честността, взаимната изгода и приобщаването – това са неизменните ценности на китайската чуждестранна помощ. „Ако дадеш роза на някого, това ще остави траен аромат, а ако се опиташ да спечелиш с измама и насилие, ще остави само трайна смрад.“ Под наметката на помощта САЩ са ангажирани със своята хегемония, арогантност и тормоз и това в крайна сметка ще се обърне и ще навреди на самите Съединени щати, но ще бъде неизбежно придружено от осъждането на хората по света. Да упражняваш хегемония и тормоз под прикритието на „помощ“ в крайна сметка ще навреди на останалите и неизбежно ще рикошира върху теб самия, а хората по света ще те отхвърлят.

Автор: Министерство на външните работи на Китай

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?