Когато президентът Радев НЕ ЗНАЕ РУСКИ и НЕ ПОЗНАВА историята на България, по-добре да не се изказва публично, защото предизвиква смях.

1. Господин Президент, това че четете по диагонал публикациите на официални лица от Русия, това че не знаете достатъчно руски, поне не се изказвайте.

2. Като военен и то генерал, ТРЯБВА да познавате историята на Великата Отечествена война и да ЗНАЕТЕ, че битката при Сталинград (днешния Волгоград в Южна Русия), водена между СССР и Хитлерова Германия от юли 1942г. до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война.

В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена „най-великата битка във Втората световна война“ с „определящо влияние“ върху по-нататъшния ѝ развой. В по-ново време руски и западни историци определят като „решаващо“ сражението на Волга. Значението на Сталинград признават и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива „преминава окончателно от немците към руснаците“,

Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия

Като цяло загубите на Германия и съюзниците ѝ в Сталинградската битка се изчисляват на 850 000 – 1 000 000 души (в последното число около 585 000 германци, 110 000 италианци, 160 000 румънци, 143 000 унгарци). 

В съветската историография се твърди за 1 500 000, при условие че общата численост на германците и техните съюзници срещу СССР през ноември 1942 г. е над 6,2 милиона.

3. Господин Радев, та кой не познава историята, Мария Захарова или Вие?

Това че не можете да си преведете следното изречение…

“….в годы Второй мировой войны благодаря нашим воинам удалось предотвратить депортацию евреев из Болгарии…”

4. Господин Радев, не знам на какво ниво владеете английски, но в часовете по руски, явно сте отсъствали!

Съжалявам, но Вие четете соросоидните издания в България и реагирате ПЪРВОСИГНАЛНО!

Дори си измислихте, че това, което е казала Мария Захарова, е ОПИТ ЗА ПРОВОКАЦИЯ!

“БИСЕР” та дрънка!

И последно, заемете се като Върховен главнокомандващ ВС на РБългария да осигурите постоянен ДЕНОНОЩЕН пост за охрана на паметника на Съветската армия в София, за да престанат бояджиите от хранилката на Сорос да се гаврят с паметта на руските воини, защото ни се смеят вече в Берлин, Виена и дори в Афганистан, където никой не посяга на паментиците на руснаците!

Димитър Димитров

04.11.2017г., 17.40ч.

кадрови офицер от РУ-ГЩ, Разузнавателно управление при Генералния щаб

отдел “Нелегално разузнаване”

01.09.1978г.-01.09.1993г.

президент на София клуб с позиции в 86 държави

от 22.12.1992г.

4 ноември 2017г. 13:20ч

“Твърдението, че Червената армия е спасила българските евреи или е дълбоко непознаване на историята, или е опит за провокация. Страната ни обаче имаше адекватна реакция по този въпрос”

Това заяви държавният глава Румен Радев по повод коментарите от страна на руското външно министерство за спасяването на българските евреи през Втората световна война.

А това заяви Мария Захарова, представителят 

на Министерството на Външните работи на Русия:

“Эта выходка особенно цинична в свете того, что в годы Второй мировой войныблагодаря нашим воинам удалось предотвратить депортацию евреев из Болгарии и тем самым спасти около 50 тысяч человек от неминуемой гибели. “

Това е ОРИГИНАЛЪТ на изявлението на представителя на Външното министерство на Русия:

Посольство России в Болгарии

КОММЕНТАРИЙ ОФИЦИАЛЬНОГО ПРЕДСТАВИТЕЛЯ МИД РОССИИ М.В.ЗАХАРОВОЙ КАСАТЕЛЬНО ОЧЕРЕДНОГО АКТА ОСКВЕРНЕНИЯ ПАМЯТНИКА СОВЕТСКОЙ АРМИИ В СОФИИ

В Москве вызывает возмущение очередной акт осквернения памятника Советской Армии в Софии. Он произошел в ночь на 31 октября.

Вандалы (не могу назвать их по-другому) атаковали монумент буквально неделю назад, но теперь превзошли сами себя, разместив на мемориале лозунги откровенно антисемитского характера. Эта выходка особенно цинична в свете того, что в годы Второй мировой войны благодаря нашим воинам удалось предотвратить депортацию евреев из Болгарии и тем самым спасти около 50 тысяч человек от неминуемой гибели. Самое страшное – это даже не факт оскорбления, а что в приведенных мною данных нет особого смысла, потому что люди, занимающиеся осквернением, понятия не имеют о своей истории. Вот это страшно. Факты, о которых я сказала, имеют ценность и значимость для тех людей, которые знают историю и никогда не позволят себе даже согласиться с подобным. Те, кто приходит с отбойными молотками, лопатами и краской и оскверняют памятники, к сожалению, вообще не знают славных страниц даже собственной истории, не говоря уже о другой.

Убеждены, что подобные преступные акции никогда не встретят сочувствия и понимания среди широких слоев болгарского народа.

Настаиваем на том, чтобы руководство Болгарии сделало наконец все необходимое для недопущения впредь актов глумления над памятью советских воинов, отдавших свои жизни ради спасения европейского континента от нацизма.

Това е МОЯТА ПУБЛИКАЦИЯ във “Фейсбук”:

Димитър Димитров

1 ноября в 8:00 ·

“Демократчетата” от хранилката на Сорос и “Америка за България” отново доказват, че са БОЯДЖИИ!

А Борисов мълчи като риба

и си пази стола, който вече отдавна е паднал!

БЕЗОБРАЗИЯ!

Само в България, Украйна и Полша боядисват и рушат паметници….. посягат на историята!

Димитър Димитров

01.11.2017г.08.00ч.

ТОВА СА ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯТА:

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.

Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод по това време. Намесват се и множество отделни личности, включително и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова.

Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени “План А” (депортиране) и “План Б” (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.

1943 г.:

На 2 февруари настъпва обрат в хода на войната с победата при Сталинград

Евреите от Дания биват прехвърлени в неутрална Швеция на 1 октомври и по този начин биват спасени.

България спасява всичките свои 48 000 еврейски поданици, но не успява да спре депортирането на 11 000 евреи от придадените към България по време на войната територии във Вардарска Македония и Егейска Тракия. Тези територии са части от съседни на България страни, окупирани са от хитлеристите, но са придадени за управление на българската държава.

Въпреки гневния протест срещу Закона за защита на нацията, в края на февруари 1943 година, въпреки настъпилия обрат в хода на войната с победата на съветските войски при Сталинград, правителството на Богдан Филов сключва тайно споразумение с Германия за депортиране към лагерите на смъртта на 20 000 евреи: всичките 12 000 от Новите територии на България (дадени на България за временно управление, които са окупирани от Германия), а останалите – от старите предели на нашата страна. Било е подготвено всичко, за да бъдат изпратени на 9 март 1943 г. въпросните 8 000 евреи от “Стара България” от Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Дупница и други градове в провинцията. След това е щял да дойде редът и на всички останали, включително софийските. Този план не успява.

Той не успява, защото няколко часа преди да започне акцията за тяхното изгонване се намесват български депутати, в последния момент научили за зловещия таен план на правителството. Делегация от четирима видни граждани от Кюстендил (където на гарата вече чакат празни влакови композиции) решава да се противопостави на едно споразумение със същата силна Германия. Нека не пропускаме имената на тези доблестни мъже: Михалев, Момчилов, Куртев и Суичмезов. Те известяват заместник-председателя на Народното събраниеДимитър Пешев, също от Кюстендил и още няколко депутати за получената информация за започващо депортиране в града. Това дава основание на Пешев и групата депутати да се срещне с министъра на вътрешните работи Габровски и да го принуди да отмени заповедта за депортиране. Последното се случва на 9 март 1943 г.