„Едно дете ни стига“: Егоизъм ли е това?

Въпреки че в много страни единственото дете вече се превръща в нормата, натискът да имаш повече от едно остава. Стереотипите за това, че единствените деца са разглезени или самотни, продължават да съществуват, въпреки постоянното им развенчаване с научни факти. Родителите казват, че изпитват натиск да имат повече деца от абсолютно всички – от членове на семейството до съвършени непознати. В социалните медии многодетни родители публикуват възхитителни моменти от своя семеен живот със заглавия като „Това е вашият знак, време е за по-малко братче или сестричка“ и „Никога не съм срещал/а майка, която да съжалява, че има още едно дете“.

Въпреки че решението да имаш едно-единствено дете става все по-често срещано, този фонов шум означава, че родителите, които правят този избор, често трябва да убеждават други хора и да се оправдават – дори пред себе си – че са постъпили правилно. Все още казваме поговорки като „брат брата не храни, тежко му, който го няма“.

Да си родител на единствено дете може да е по-разпространено, но все още се осъжда.

Особено след контрацептивната революция от средата на XX век, която даде на много жени реален контрол върху плодовитостта си, изборът колко деца да имаме окончателно стана изцяло личен. Но има и ясни социални и културни тенденции.

В много страни тези тенденции се изместват към по-малко деца. В ЕС най-голям дял от всички семейства с деца – 49% – имат едно дете. В Канада семействата с единствени деца съставляват най-голямата група, като делът им се покачва от 37% през 2001 г. на 45% през 2021 г. Изследването на жени към края на детеродната им възраст също дава показателна картина – 18% от жените в САЩ през 2015 г. са имали едно дете, спрямо 10% през 1976 г.

Фактът, че жените раждат първото си дете по-късно от преди, също е важен аспект от общото явлнеие. Личният избор също със сигурност присъства като елемент от финалното решение. Има много хора, които ще кажат, че никой не иска да има само едно дете и че случващото се е резултат от по-късното създаване на семейство – е, да, но това също е един от начините да направиш такъв избор. Приоритизиаме и подреждаме много различни аспекти от живота и развитието си, вместо просто да кажем „нищо от това няма значение за мен, на първо място е майчинството ми и толкова“.

Променят се и широко разпространените представи за идеалния брой деца. В продължение на хилядолетия предпочитанието да имаш повече от едно дете е имало чисто практически смисъл, който с днешна дата звучи меко казано ужасяващо. Дори само преди два века повече от четири от 10 деца са умирали преди петия си рожден ден. Създаванеет на множество деца помага на много семейства изовбщо да имат оцеляващо потомство. И, разбира се, при липсата на надеждна контрацепция и с жените, които се женят на много по-млада възраст, раждането на само едно дете не е просто нежелателно, а често генерално неосъществимо.

Днес обаче в много култури (макар и не всички) картината е доста различна.

Португалия, където 59% от семействата с деца имат само едно дете, е добър пример: докато възрастта на раждащите за първи път се е повишила от 26,6 на 29,9 години от 2001 г. до 2019 г., почти всяка пета жена също казва днес, че семействот с едно дете е идеалното за нея. Междувременно преди 70-те години на миналия век в САЩ само 1% от анкетираните смятат, че е най-добре да имат само едно дете. Въпреки че все още остава минимална част от напречния разрез на обществените мнения там, този дял все пак се е утроил. Впечатление прави обаче голямото несъответствие между това, което хората казват, че е идеалното, спрямо това колко деца имат в действителност – но част от това е свързано с това как са събрани тези данни. Отговорите и в Португалия, и в САЩ , са събирани от много млади респонденти – на 15 години в Португалия и на 18 в САЩ, и предвид възрастта им огромната част от тях изобщо не са родители.

Много хора променят решението и разбиранията си по въпроса, след като станат по-възрастни или създадат свои собствени семейства.

И все пак стигмата срещу родителите, които съзнателно избират да имат едно дете, продължава да съществува. Въпреки че за майките, които преследват редица други свои намерения и амбиции, свързани с кариера, товрчество, обществена дейност, образование и академична дейност, хобита и др., семейството с едно дете най-много се доближава до идеала „да имаш всичко“. Обаче родителите, най-вече майките, на едно дете непрекъснато търпят оспорване на житейския си избор – дали чрез „добронамерени“ подмятания от непознати в супермаркета, които ги приближават да им говорят за братче или сестричка на детето им, или от роднини и приятели, които съвсем сериозно ще предявяват изисквания към тях и ще критикуват родителството им като егоистично.

Не само родителите са изправени пред присъдата на общественото мнение.

Единствените деца често са били стигматизирани като „странни“ – или, както се изразява изследователят, стоящ зад едно проучване от 1896 г., „особени и изключителни“ – повече от век. Част от тази стигма се запазва и през новото хилядолетие, дори в поп културата. В популряното телевизионнa музикална комедия Клуб „Веселие“ например, един от главните герои живее именно стереотипа на разглезен и досаден човек, чието поведение се дължи на факта, че е единствено дете.

„Детето ще е много разлигавено.“ „Няма да се научи да споделя.“ „Ще страда от синдрома на единственото дете“. Това са само малка част, непредставителна извадка от коментарите, които получават родителите на единствени деца. Всъщност липсват доказателства единствените деца да са по-малко приспособени или по-малко успешни като личности от хората с братя и сестри. А и нима всички не познаваме човек с брат или сестра, или даже от многодетно семействот, който обаче да се държи егоистично, грубо, сякаш на света е само той, абе, да си го кажем направо, като задник? Да припишем цялата поведенческа анамнеза на броя деца в семейството би било повърхностно, стереотипно и отдалечено от реалността.

Устояването на целия този социален натиск означава, че често родителите, които все пак се спират на избора да имат едно дете, са много съзнателни в решението си, а не са го взели на автопилот.

Причините им варират от финансови ограничения до чувството, че семейството им вече е пълноценно и щастливо и им харесва динамиката в него.

Често има и още нещо – тези родители не усещат обществено приемливия като „съвършен“ избор като най-работещ за тях и за децата им. Понякога това се дължи на собствения им опит като единствено дете или като дете в по-голямо семейство.

Въпреки че много хора гледат на брат или сестра като на „подарък“ за дете, някои родители отчитат и липсата на гаранция, че децата им ще разбират и ще имат щастливо детство заедон. За някои именно собственият им негативен опит от израстването в по-големи семейства ги е накарал да помислят да имат само едно. Състезанието между братя и сестри, усещането, че е единият е предпочитан, а другият – нежелан, налагането на общ път и общи интереси между деца, които са напълно различни едно от друго, опитите за изкуствено уеднаквяване, или странни родителски стереотипи като „имаме едно хубаво и едно умно дете“ могат да усложнят семейната динамика до степен да осигурят поколения напред, които няма да си говорят помежду си и няма да се познават с роднините си. Дори няма да започваме с разправиите и делата за наследствени имоти.

Най-важният фактор е и си остава щастието.

Част от общата представа за щастие на много родители е влиянието, което тяхното решение колко деца да имат оказва върху други аспекти от живота им, като кариера, хобита и интереси. Запитвайки се как иска да изглежда животът му, човек мисли за неща като колко точно родителството ще го затрудни в елементарни дейности като да отиде на кино, да излезе на вечеря, да поддържа приятелствата си с другу възрастни, да води разговори, които не са за деца.

За всеки, който с лека ръка би определил това като чист егоизъм, е препоръчително да помисли, дали според него е по-добре за едно дете (или повече деца) да имат емоционално здрав, отпочинал и щастлив родител, който има интереси и умения и има какво да му покаже, да го научи, или непрекъснато изтощен човек на ръба на бърнаута, разкайващ се явно или тайно за житейските си решения.

Също така, разбира се, с едно дете е потенциално по-лесно да се поддържа здравето. Бременността, раждането и следродилният период носят рискове, включително и за бащите. Особено при жени над 35 години, тези, които раждат второ или по-късно дете, а не първото, са изложени на повишен риск от усложнения на бременността като еклампсия, гестационна хипертония и преждевременно раждане.

Особено за жените кариерата също търпи удари, колкото повече деца имат. В Европа всяко следващо дете се свързва със среден спад на възнаграждението на майката от 3,6% – въпреки че това варира от липса на неравностойно заплащане в скандинавските страни до 6% спад на дете в страни като Германия и Холандия. У нас е трудно да се определи с точност общата картинка предвид разпространената практика за осигуряване „на минимална“ и изплащане на остатъка от възнаграждението под формата на хонорари „под масата“.

В САЩ едно проучване показва, че дори като се вземат предвид разликите в образованието или опита, разликите в заплатите между майките на едно или две деца и жените без деца са приблизително еднакви, около 13%. Но спадът достига до 17,5% при три деца.

Има и по-дългосрочни съображения. Вероятно сте чували за съображения като това, че с повече деца ще има кой „да те гледаш на старини“, или как ще имаш „пълна трапеза“ по празници. Несправедливо е обаче да прехвърляш подобни очаквания и отговорности върху децата си. Един добър родител не би искал да натовари децата си още по рождение с чувство за дълг и вина. Да не говорим, че в живота нещата рядко се развиват по план – възможно е родителят да има две или повече деца, които искрено се мразят помежду си, или пък да е родител на дете с увреждания, което изисква грижа и съдействие през целия живот, а няма да се превърне в „благодарния наследник, който ще гледа родителя.

Изследванията показват, че докато раждането на едно дете е свързано с увеличаване на щастието, раждането на второ е свързано с намаляване на щастието конкретно за майките.

Да имаш едно дете също прави по-лесно да бъдеш по-добър партньор във връзката си. Една двойка може да отдели време за себе си, да ходи на фестивали или да пътува през уикендите с приятели, заедно или поотделно. Родителите все пак имат възможността да си оставят лично пространство. И да не се ядосват помежду си, когато единият има приятели и живот. Един анализ установява, че повече от шест от 10 мъже и пет от 10 жени са преживели значителна промяна в удовлетворението от връзката си след първото си дете, обикновено към по-лошо. След второ дете тя е още по-висока, особено сред мъжете.

Други изследвания показват, че макар родителите да са по-щастливи в началото и през първата година след раждането на първото си дете, има намаляваща възвръщаемост: повишението на щастието за второто дете е наполовина по-малко от това за първото, а до третото вече няма осезаема промяна изобщо. В световен мащаб щастието намалява с броя на децата, които родителите имат, сочи анализ от проучване, проведено в 86 държави.

Зависи и от културата. Родителството обикновено има неутрален или отрицателен ефект върху благосъстоянието на родителите в САЩ и Канада, докато е обратното за семействата в Северозападна Европа – възможен резултат от това как социалните политики в скандинавските страни помагат на родителите да балансират стресовите фактори на семейния живот.

Тъй като семействата с едно дете стават все по-често срещани, рано или късно учучдването, въпросите и обвиненията по въпроса ще намалеят и постепенно ще изчезнат, ще станат комуникационно неприемливи. Въпреки това, за много семейства това остава трудно решение, върху което те трябва дам ислят много и понякога дори може да се съмняват в собствените си избори. Нормално е да бъде така – всяко решение идва с цената на загубата на щастливите последици от алтернативното решение. Важно е да следваш пътя, който избираш като собствен, и избора, който е лично твой.