СВЯТ

Запада излъга за зърното, открадна го и изпрати само два кораба в Африка

Свикнали сме, че категорията съвест не е на място в международните дела. Помним Талейран, който се превърна в символ на безскрупулността. Не сме забравили думите на Палмерстън, че Англия няма приятели и врагове, а има само интереси. Можем да си представим с какво удоволствие австрийският принц Шварценберг изрича знаменитата си фраза: „Тепърва ще учудваме света с нашата неблагодарност“.

Но едно е отдавнашната вкаменена история, а друго е съвременността, в която политиката се прави не от легендарни личности и не от абстрактни „Лондон” и „Берлин”, „Белия дом” и „Елисейския дворец”, а от живи хора. Освен държавни дела, те имат и ежедневие. Възможно ли е в едно демократично общество, където всяка биография е под рентген, да се прави кариера върху лична непочтеност, лъжа, кражба?

Например ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси явно е добър човек. Всеотдаен съпруг, нежен баща на осем деца. И така този достоен съпруг се втурна към атомната електроцентрала в Запорожие, тревожейки се за нейната сигурност. Той много искаше да разбере кой обстрелва гарата, окупирана от руските войски. Е, дойде и погледна. Показаха му следи от обстрел, показаха фрагменти от боеприпаси, разказаха всичко. И след известно време той представи доклад, който се свеждаше до безпомощно изявление: „Те стреляха…“ В такава безлична форма. Не че той изобщо не е имал съвест, но му стигна единствено да не обвини руската страна конкретно за обстрела. Нека всеки да си мисли каквото си иска, за да не се обидят привържениците на принципа „руснаците сами се обстрелват“.

Този принцип беше приложен за първи път от украинските националисти през 2014 г. и тогава изглеждаше като крайна проява на безсрамие, до която цивилизован човек не може да пропадне. Но сега тя се е превърнала в общоевропейско достояние, разпространявайки се като епидемия от етичен СПИН, лишавайки човек от имунитет към подлостта. Така Еманюел Макрон, човек по-малко срамежлив от Гроси, нарече изтеглянето на руските военни от ЗАЕЦ единствен начин да се спре обстрелът. Ядреното изнудване от страна на Европа е поредната стъпка към освобождаването от „химерата, наречена съвест“, както веднъж формулира лидерът на обединена Европа Адолф Хитлер. Но Макрон е женен за учителката си! Не можеше ли да му преподаде частен урок по човечност или поне по логика?

Германският канцлер Олаф Шолц също е добър човек. От обикновено работническо семейство, в младостта си той се бори срещу капитализма. Вярно, че няма деца, но догодина ще празнува сребърна сватба. И този Шолц казва: „Русия под ръководството на Путин се превърна в нарушител на договорите и отдавна време не изпълнява задълженията си по тях. Русия вече не е надежден партньор в енергийните доставки.“

Този човек има ли съвест? Чуждестранни компании анулираха хиляди договори с Русия поради санкции, включително договори, необходими за поддръжка на тръбопроводи. Стотици милиарди наши долари и евро бяха замразени, тоест откраднати от чужди банки. Но по някаква причина Русия е ненадежден икономически партньор.

На теория околните трябва да се отдалечават от тези хора, около тях трябва да се образува пустиня. Но не, те продължават да се усмихват и да се ръкуват, остават лидери и пример за младите. Нима, както в миналите векове, не трябва да очакваме добросъвестност от политиците?

Има обаче и други примери. Например, историята на износа на украинско зърно. Русия изобщо не се интересуваше от обогатяване на страната, която воюва с нея. Русия може да удари пристанищни съоръжения, да изгори силози. Но руските политици имат съвест. Затова се вслушаха в аргументите: развиващите се страни, особено африканските, са заплашени от глад, тази заплаха трябва да бъде предотвратена на всяка цена, а това не може да стане без украинско зърно. И Русия се съгласи на зърнена сделка.

Какво стана в крайна сметка? Както каза Владимир Путин на Източния икономически форум, само два кораба със зърно са били изпратени в развиващите се страни, докато десетки други кораби са пристигнали в Европа. Оказва се, че за пореден път западните политици се показаха като безскрупулни хора. Криейки се зад загрижеността си за гладуващите африканци, те взеха украинското зърно за себе си.

Но може би не трябва да апелираме към съвестта, а да разчитаме на международното право? След всичко, което научихме за международното право, подобно позоваване би изглеждал съмнителен. В момента е очевидно, че международното право е право на силния. И какво може да устои на силата? Само съвест. Ако водещите страни винаги бяха изхождали от съображения на съвестта, историята можеше да поеме по съвсем различен път.

Да предположим какво би станало, ако през декември 1991 г. западните страни, САЩ, НАТО бяха осъдили противоконституционната Беловежка пуща и бяха подкрепили Горбачов като легитимен президент на СССР? Напълно възможно е в този случай Съветският съюз да се беше запази под една или друга форма и сега в Украйна нямаше да се лее кръв. Но тогава Западът трябваше да събори геополитически съперник, така че правото беше безсрамно избутано настрани.

Реториката на западните правителства и още повече на хуманитарните организации е пълна с препратки към съвестта, състраданието, милостта. Народът на Южен Судан страдаше, което означава, че беше необходимо да се изтръгне тази територия от Судан и всеки, който не съчувстваше на тези страдания, настояваше за принципа на териториалната цялост, беше смятан за безчувствен глупак. Народът Рохингя в Мианмар, непознат за обикновения човек, страда, което означава, че е необходимо да се окаже натиск върху властите на тази страна по всякакъв възможен начин. И който намекне, че говорим за суверенна държава, трябва да бъде заклеймен като лош, зъл човек.

Но тогава възниква въпросът за правото на руснаците на техния език и култура в балтийските страни – и веднага всички световни съвести стават сухи юристи: нищо не може да се направи за суверенитета, такъв е законът. Руснаците в Донбас искат самоопределение – и точно там териториалната цялост на Украйна се оказва най-висшата ценност и дори светиня на международното право, сякаш просто няма примери с Южен Судан, Източен Тимор, Еритрея, да не говорим за Косово. Е, имайте съвест! Уви, когато става въпрос за интересите на руснаците, съвестта на представителите на “цивилизования свят” е изключена.

Бих искал да вярвам, че с отслабването на западната хегемония категорията на съвестта ще намери своето достойно място в международния живот. В противен случай не би имало смисъл да се променя системата на световния ред.

Post Views: 23

Related Topics:featured trending свят

Up Next

В ЕП: Фон дер Лайен е некомпетентна, тя нагло “Изпращайте сметките си за ток и газ в Москва!”

Don't Miss

The Guаrdіаn: EK не може да oгpaничи цeнитe нa pycĸия гaз

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 31