БЛОГ

🕵‍ Инспектор Стрезов: Случаят със заключената галерия

Най новите приключения на Инспектор Стрезов.

Решава логиката.

Софийската утрин бе мъглива и тиха, когато инспектор Стрезов получи обаждането. Галерия „Люмиер“ — малко, но престижно място за модерно изкуство — бе станала сцена на странен инцидент.

Когато пристигна, директорът на галерията, г-н Павлов, го посрещна разтревожен.

– Инспекторе, това е нещо необяснимо. Миналата нощ тук е извършена кражба. Изчезнала е картина на импресиониста Димитър Рашков – „Вятър в Добруджа“, оценена на над 80 000 лева.

– Имате ли охрана? – попита Стрезов, докато влизаше в просторната зала с бели стени и ярки прожектори.

– Имаме. Аларма, камери, заключваща се врата с код, ключ само у мен. Но никой не е влизал или излизал – поне според записите.

Стрезов се намръщи. Престъпление в заключено помещение винаги беше предизвикателство. Огледа мястото. Имаше следи от разбито стъкло — но не на входа, а от вътрешната витрина, където е била поставена картината.

– Кога за последно сте я виждали?

– Вчера вечерта, около 19:30, когато заключих. Картината си беше на мястото.

– А кога установихте, че липсва?

– Тази сутрин в 08:00, когато дойдох. Всичко беше заключено. Никой не можеше да влезе отвън.

Подозрения

Инспектор Стрезов помоли да извикат всички, които имат достъп до галерията. След около половин час, пред него седяха трима души:

Илияна, кураторка на изложбата, около 30-годишна, облечена в елегантна черна риза, нервно въртеше пръстен на ръката си.

Георги, техникът по сигурността, мълчалив мъж с къса коса и очила, носеше таблет със софтуера за наблюдение.

Борис, млад художник, чиито работи също бяха изложени в галерията. Изглеждаше ядосан и напрегнат.

– Къде бяхте снощи между 19:30 и 08:00? – започна Стрезов.

Илияна: – При майка ми. Имахме рожден ден. Може да се провери.

Георги: – В къщи. Преглеждах камерите дистанционно от време на време. Нищо странно не съм видял.

Борис: – В ателието си. Работих цяла нощ.

– Защо бихте откраднали картина, г-н Борис? – попита инспекторът направо.

– Аз? Нямам нужда. Ако исках да я нарисувам, щях да я пресъздам, не да я крада. И между другото, не харесвам стила на Рашков.

Улики

Поиска записите от камерите. Георги ги пусна. Нищо съмнително. Никой не влизаше в галерията от 19:30 до сутринта. Но една подробност привлече вниманието на инспектора – в 03:17 камерата на южната стена за миг „примигна“, след което продължи записа.

– Прекъсване?

– Вероятно. Случва се понякога, когато се рестартира системата – обясни Георги.

Стрезов огледа пак помещението. Всичко изглеждаше подредено. Освен едно – картината до празното място изглеждаше леко накриво. Той се приближи. Отвори рамката. В нея имаше отпечатък от пръст – пресен, и то от вътрешната страна на стъклото.

– Каква картина беше тук? – посочи той рамката.

– Това е на Борис. Казва се „Тишина“. Маслен портрет – каза Илияна.

– Интересно. Някой е пипал тази картина от вътре – промърмори инспекторът.

Заключение

Инспектор Стрезов помълча минута, след което се обърна към присъстващите:

– Знам кой е откраднал картината.

❓Въпрос:

Кой е престъпникът и защо?

Кой от тримата е виновникът и как го е направил, след като никой не е влизал в галерията?

🕵‍ Очакваме читателите да направят логически изводи.

Помислете и ни пишете за вашето решение.
Отговор при следващия разказ.

Post Views: 64

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия Инспектор Стрезов култура разкази

Up Next

Себеотдаване и любов!

Don't Miss

Откуп за свободата

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Post Views: 45

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 75

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 75