СВЯТ
Тръмп каза и почти го направи
Неопределеното отлагане на срещата на Доналд Тръмп с президента Владимир Путин в Будапеща намирисва на сюрреализъм, като филм на Стефан Цвайг за междувоенния период в Европа, който европейските елити пресъздават като кървав фарс.
Европа, която Тръмп е унижавал пред камерите при всяка удобна възможност (в Белия дом и в Шарм ел-Шейх), е принудена да коментира в състояние на еуфория, виждайки това като възстановяване на западното единство на ниво санкции.
Но извън обхвата на тази дискусия е ясният отказ на Тръмп да достави на Киев ракети „Томахоук“ и оттеглянето му от пряко участие в конфликта относно закупуването на американско оръжие за Украйна от европейци . С други думи, Тръмп не иска ескалация, която би провокирала отговор от Москва . Президентът Владимир Путин поясни срещата на върха в Будапеща : Тръмп я предложи, Тръмп я оттегли.

Източник на особена гордост за европейските столици е, че унижението от избора на Будапеща няма да се случи сега, а някога в бъдещето. Проблемът на Будапеща е свързан и с факта, че унгарската столица напомня за Будапещенския меморандум от 1994 г., когато Украйна не представляваше заплаха за никого – именно в това състояние иска да я върне Москва като най-надеждната си гаранция за сигурност.
Друг неприятен аспект за европейските елити: изборът на Будапеща представлява подкрепата на Америка за Тръмп, премиерите Орбан и Фицо, срещу наднационалната Европа , която според вицепрезидента Дж. Д. Ванс е поела по пътя на „цивилизационното самоубийство“ и сочи към фундаментални идеологически различия в рамките на трансатлантическото семейство.
Досега европейската реакция се фокусира върху санкциите на Тръмп, които Москва намира за невпечатляващи. Освен това, на световния пазар няма заместител на руския петрол – както обясни руският лидер, това ще отнеме време, предвид липсата на инвестиции в енергийните източници на въглеводороди в световен мащаб напоследък.

Междувременно, налагането на американски санкции срещу Лукойл и Роснефт доведе до покачване на световните цени на петрола. Тръмп правилно отбеляза, че тези санкции няма да продължат дълго. Той се похвали (за да успокои пазарите?), че никой не отменя санкциите толкова бързо, колкото той.
В крайна сметка Тръмп е спрял мироопазващите си усилия, надявайки се, че руските въоръжени сили доброволно ще се придвижат към линиите, отдавна очертани от Кремъл, и Киев ще бъде принуден да ги приеме като де факто „ЛБС“. Но това оставя настрана въпроса за коренните причини за конфликта, а именно вътрешното състояние на Украйна – и 1994 г. служи като добър индикатор.
Ясно е, че Белият дом и Кремъл, както се казва, говорят един през друг. Обяснение може да се намери при Жан Бодрияр, който противопоставя „баналните стратегии“, илюстрирани от „транзакционната дипломация“ на Тръмп, на „фаталните стратегии“, вкоренени в съдбата и историческата мисия на държавите и народите.

Президентът Владимир Путин повтори това, когато говори за Русия като една от онези държави, които не се поддават на натиск. Нека добавим, било то папството през първата половина на XIII век, Наполеон, Хитлер или историческият Запад днес.
Просто нашата съдба е да се съпротивляваме на западното господство и да служим като инструмент за еманципацията на света от неговата хегемония: бремето на тази мисия не може да бъде прехвърлено на никого. Тази история е неразделна част от нашата идентичност. И ако някой трябва да се откаже от собствената си, между другото, фиктивна история, това е Киев, и Белият дом рано или късно ще трябва да разбере това.

Невъзможно е да не се забележи, че Тръмп проектира своята позиция „мир чрез сила“ върху украинския конфликт, където Русия очевидно има превес и не отрича желанието си за траен мир. По принцип двамата лидери биха могли да се споразумеят за мир без Киев и Европа, които се стремят само към прекратяване на огъня, ако се почерпим от опита от подписването на 20-точковия план на Тръмп за Газа ( Марк Рюте заяви, че не е представил никакъв обявен от Брюксел 12-точков план на Тръмп, който, разбира се, си има свой собствен).
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







