АНАЛИЗИ

С Какво Русия ще отговори на удара на САЩ в Сирия

Светът е замрял в очакване на Третата световна война. Самолетоносачната групировка на САЩ в Средиземно море премина към движение. Източниците настояват, че в качество на цел се разглежда руската база в Хмеймим. Русия провежда ракетни стрелби и обещава категоричен отговор. Но какъв именно? Накъде ще се развива войната, ако Вашингтон все пак се реши на масиран удар?

Нападението на руската база „Хмеймим“ представлява лудост предвид това, че по-нататъшните събития вече няма да бъдат свързани с дипломация. Гибелта или раняването на руските военнослужещи автоматично ще доведе до отговор – не задължително симетричен, но достатъчен, за да се смята, че войната е избухнала. При това съгласно една от обсъжданите в последно време военни концепции съществува верига от „невидими заплахи“, който свързани една с друга, могат да доведат до обмен на ядрени удари. Ескалацията на насилието в условията на равни по мощ военни системи по естествен начин водят до излизането на конфликта отвъд пределите на първоначалния театър на бойни действия.

Порочният кръг на апокалипсиса

Не трябва да има точното изчисляване на щетите от масираното използване на съвременно оръжие. Защото няма и напълно равен отговор, който да порази също толкова тъждествени цели, колкото са били поразени по време на първия удар. Воюващите страни изначално се намират в различна диспозиция, следователно всяка щета при желание може да се сметне за извънредна и несъобразна.

Например, американската страна е убедена, че надводните кораби на ВМФ на САЩ няма да бъдат подложени на атака, не заради техническото изоставане на Русия, а заради това, че унищожаването дори на относително неголям военен кораб тип прословутия ексадрен миноносец „Доналд Кук“ с екипаж от 300 души ще предизвика „ефекта на Пърл Хърбър“: нападнаха ни зли хора, те убиха нашите моряци, а ние сме велика сила, ще отмъстим, затова и обявяваме война до победен край.

Точно така американската страна не разглежда и възможността на руски отговор под вид на удар по базите на САЩ на територията на трети страни като Ирак, Йордания, Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн. Възможностите на Иран не се вкарват в уравнението. Следователно, от американска гледна точка, единственото, което остава за „тези руснаци“ е да се опитат да свалят поне част от крилатите ракети, летящи по неустановени цели в Сирия.

Печално е, но е факт: американците са искрено убедени, че руската система С-400 не може да направи нищо нито на крилатите ракети, нито със самолетите Б-2 „Спирит“ или Ф-22 „Раптор“ според Пентагона, руската войска може да ги открие, но не и да ги порази. На това се основава и американската увереност, че са по принцип неуязвими при всякакви видове и форми на водене на война по въздух и море. Следователно думите на начални-генералният щаб на ВС на Русия Валерий Герасимов, че „ще поразяваме не само ракетите, но и носителите им“, може да се игнорира.

Тази твърде голяма увереност в собствените сили сама по себе си раздухва агресията, която дори и не трябва да се подхранва с политически или пропагандистки методи. В подобна атмосфера всеки ответен удар няма да бъде отрезвяващ, а напротив – той може да влуди още по-силно.

Също така американците са напълно убедени в правото си да атакуват Сирия. А Русия от тяхна гледна точка трябва да преглътне това. Затова и предаденото по военни канали руско предупреждение за „тежки последствия“ срещу планираните удари все едно премина покрай ушите на американците.

Руското отмъщение

Неотдавнашната атака на израелски самолети по база Т-4 край Палмира освен назидателна, имаше и разузнавателна функция. Американците отдавна са изучили как, на какви честоти и вълни работят руските системи за ПВО в Сирия, но за тях е полезно да проверят още веднъж.

Израелтяните използват противорадарни ракети „Далила“, които се насочват по лъча, към излъчващата цел, а техните Ф-15 над Ливан бяха „осветени“ в това число и от руски радари. Това е допълнителна проверка, проведена от сили на съюзник. Но не е ясно какво може да даде на американците, защото по действащото споразумение за „разделянето на небето“ над Сирия основните параметри на руските радари са известни на американската страна.

Равнището на взаимодействие между руския и американския контингент в Сирия, по принцип е достатъчно високо. Има официална система за връзка, има специални схеми, които са създадени за избягването на въздушни сближавания, има и неформални канали. Специалните и разузнавателните служби имат информация на практика за всеки американски офицер, те се знаят дори и по име. И не става дума единствено за базата „Ат Танф“ и 55-километровата зона около нея, която американците смятат за един вид свой преден пост в Сирия, макар и статутът ѝ да не е изяснен до край и слуховете за нея излизат постоянно. Освен нея, в редица райони на Сирия са разпръснати малки групи американски инструктори и представители на силите за специални операции. На първо място на източния бряг на Ефрат, в Кюрдистан и района на Ракка. На практика те нямат никакво въздушно или ПВО прикритие, ако не се смятат портативните зенитно-ракетни комплекси, които в съвременните условия са ефективни единствено, когато пилотите не знаят за тях.

Тези американски военнослужещи са първите кандидати за ролята на цел, при това дори не защото руснаците имат жажда за кръв. Всяка операция, включително и ответният удар, трябва да има цел „възпиращ ефект“, а не просто жажда за мъст. В края на краищата става дума за защита на съюзника Сирия, с която Русия е свързана със съответните договори. А американците се намират на сирийска територия абсолютно незаконно и е напълно разумно така или иначе да се изтеглят от територията на Сирия. Би ни се желало да се изтеглят към Йордания и Ирак, но в условията на „самораздухващата се“ война, може да се изтеглят и на оня свят.

От друга страна, руските сили за специални операции са в състояние просто да блокират малките групи американски военнослужещи и да ги принудят да се предадат, което съответства с уставните правила на американската армия. Това, на свой ред може да предизвика ескалация на насилието от страна на САЩ, защото същите тези военни устави предвиждат привикване на авиацията при всяка сложна ситуация. За деблокадата на своите пехотинци, американските щурмовици ще излетят от летищата в Саудитска Арабия и в другите страни от Персийския залив – и ще попаднат под огъня на С-300 и С-400.

По-нататък, каквото стане

Американската страна още сега би желала да избегне преки въздушни боеве с руската авиация и с къде по-бедната сирийска. Затова и, според редица данни, се опитват да нанесат удара по Сирия в момент, когато по-голямата част от руските и сирийските военни самолети ще се намират на земята. От тук и изборът на цели: „Хмеймим“, „Шайрат“, Т-4, Т-2, „Кувейрис“, въздушната база при Деир ез Зор и летището на Дамаск. За положителен резултат, видимо, ще се смята извеждането от строя именно на самолетите, а не на инфраструктурата на земята. Това може да се изтълкува като унищожаването на авиацията, с която „хвърлят химически бомби“.

Като допълнителен ефект в САЩ разглеждат варианта за блокада на морското крайбрежие на Сирия край руската база в Тартус, за да се избегне пристигането на подкрепления по линия на „Сирийския експрес“, защото американците не са в състояние да се договорят с Турция за блокадата на проливите. За тази цел, предполага се и е предназначена самолетоносачната група с „Хари Труман“ начело, а не за продължаване на бомбардировките. Силите на 60-та оперативна ескадра на миноносци от испанската база „Рота“ в която влизат „Доналд Кук“, „Портър“, „Рос“ и „Кейми“ не може да осъществи блокада. Тази ескадра първоначално е формирана за „демонстрация на флаг“ и за сплашващи акции. Но въпреки лекомислието на американските моряци, предало се на много руски експерти, след двата инцидента в Черно море, ескадрените миноносци все пак се пазят от руските щурмовици.

Блокадата на Тартус и възможното използване на стратегически бомбардировачи В-2 също автоматично ще доведе до ескалация на конфликта и излизането му отвъд пределите на сирийския театър на бойните действия. Сега в Източно средиземно море се намира американската атомна подводница клас „Охайо“ – Джорджия, което е явно недостатъчно за прикритие на групировката. Освен това източно от Кипър са забелязани британски изтребители-прехващачи и самолети за радиоелектронно разузнаване, които също могат да се смятат за легитимна цел.

„Заслепяването“ на американската групировка и принуждаването ѝ да използва за презареждане европейските летища, на първо място тези в Италия е също възможен вариант за отговор. През последните два дни се отбелязва рязко увеличение на активността на руската авиация в Сирия и над източната част на Средиземно море и е разумно да се предположи, че могат да се разглеждат и асиметрични отговори, като заглушаване на методите за радиоелектронно оборудване.

От друга страна неконтролируемостта на американската военно-политическа мисъл може още на етап първи удар да доведе до такива последствия, които ще изискват провеждането на мащабна ответна операция без оглед на това какво ще е влиянието върху възможната ескалация на конфликта. Това ще бъде, за съжаление необходимо, ако американската страна задейства сили и средства, очевидно излишни за осъществяването на обявените политически задачи.

Откритата атака по Хмеймим и Тартус именно като руски, а не сирийски обекти, масираната бомбардировка над Дамаск, задържането на руските морски съдове (не задължително военни) – всичко това ще изисква отказ от половинчати мерки и оглед на политическите принципи.

Тогава ще се наложат стратегически бомбардировки по „Ат Танф“ от територията на Русия (Смята се, че мястото за излитане за отговор е принципен въпрос – ако ще се отмъщава със силите и средствата в Сирия, това все още не е излизането от пределите на театъра на бойните действия, а излитането от руска територия точно ще значи ескалация) и потапянето на „Доналд Кук“. По-нататък, каквото стане.

Post Views: 43

Related Topics:война свят скандал

Up Next

Имам въпрос към всичките коментатори във фейса

Don't Miss

Под прикритието на ноща като разбойници все пак Щатите атакуваха Сирия

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 14