БЪЛГАРИЯ

С боклуците Ф-16, които купи Борисов за няколко милиарда можем само да плашим гаргите

Сега вече не е важно, кога ще благоволят да ни докарат останалите седем самолета – и един Ф-16 е достатъчен, за да придобие нужната помпозност парадът на Гергьовден.

Тия дни дочакахме доставката на първия самолет Ф-16 – от осемте, които купихме и платихме преди повече от пет години. Посрещнахме го като Спасител – само дето църковните камбани не биха – който ще ни отърве от всички беди, дето са ни налазили. Макар че от тях няма отърваване и 100 ескадрили да пристигнат – и дори ако, за по-голяма достоверност, показно бомбардират Граф Игнатиево.

Видимо екзалтиран беше министърът на отбраната Запрянов – и това, всъщност, не е лошо; в днешните времена по-добре е да имаш за военен министър човек, който лесно се оставя на емоциите си, отколкото някой, който мърмори под носа си и пресмята какво сме загубили от забавянето на доставката. Не ни трябват пресметливи мрънкачи, сополивите са по-подходящи за нас, особено ако не е ясно, за какво точно реват.

Между другото, в момента се сещам за един стар военен лаф – „Ако се оставиш на емоциите, лошите ще спечелят“ – но не е нужно точно сега да се вглеждаме прекалено в него и да си разваляме празника. Тъй или иначе, мънистото го връчиха на аборигените, беше си голяма радост.

Сега вече не е важно, кога ще благоволят да ни докарат останалите седем самолета – и един Ф-16 е достатъчен, за да придобие нужната помпозност парадът на Гергьовден. За това е целият зор – иначе е ясно, че с това, което великодушно наричаме „авиация“, можем да плашим само гаргите. И, в крайна сметка, далеч по-мъдро е да си изпипваме парадите, отколкото да се разправяме с някой руснак в небето, особено ако е закусил с няколко водки.

А един от деветима наши летци, обучени да подкарат Ф-16, се радваше, че „има вече на наша почва такъв самолет“. Някак странно закърпи той тази фраза – вместо да каже, че се радва в българското небе най-сетне да има такъв самолет, който, надяваме се, ще пори просторите, а няма да опознава и да се кипри по „почвата“ единствено на авиобазата в Граф Игнатиево.

Но да не придиряме толкова на човека – може би вълнението го бе накарало да погледне не нагоре, а надолу, в краката си. Освен това, ние отдавна и окончателно сме пленници на един напълно разхайтен език, който телевизиите налагат като норма. Непрекъснато чуваме невероятни дивотии, които обаче вече не смущават никого. Наскоро един го питаха, дали отново „ще се качи на волана“. И той спокойно отвърна, че щял да го направи.

Но, все пак, защо не гледаме нагоре към небесата, които трябва да се опазят, а се вглеждат в почвата, „в нашата почва“ – но все пак почва. Това не е ли някакъв унаследен навик, някакъв знак, че може би не е съвсем безопасно да гледаш нагоре – най-малкото може да си навехнеш врата. И как тогава Урсула ще наложи налудната си идея за превъоръжаване на ЕС, ако единствения ни свестен самолет е цъфнал тук за радост на почвата?

Не ми дава мира тази фраза за „почвата“. Тя пък лесно ще ни накара да се сетим, че ние открай време имаме навика да си навираме суратите надолу – а би трябвало да гледаме нагоре, в небето, или напред – в простора, да търсим хоризонта. Всъщност, има ли хоризонт някакъв за нещо от нашите работици, каквато и да е тя – след като и самата дума „хоризонт“ изчезна, изобщо не се споменава, сякаш е нещо срамно. Дори подозирам, че народецът се терзае от невъзможността да я употребява, няма повод да го прави – и това е нещо, действително обидно за него. Да изречеш гласно тази дума сякаш е равносилно да извършиш някакво прегрешение, което няма да ти простят – като онова да се взираш в собствения си хоризонт, да се откриваш в собствените си простори. Откъде-накъде ще се звериш в някакъв хоризонт, гледай си в краката и в калта, из която шляпаш.

Дори властниците-комуняги, за които днес непрекъснато ни напомнят още по-тъпите им синчета-късни демократи – говореха за петилетки, ломотеха и за нов строй, бяха готови да говорят и за други магии, сякаш бяха най-сръчните илюзионисти. Измислиха и думата „Преход“ – най-фалшивата дума, която изобщо не може да изрази позорът и проклятието, скрили се зад нея.

Всъщност, знае ли се кой е бащата на думата „преход“, кой я пусна в обръщение? Сега никой вече не говори за тия неща, разправиите са все около днешния ден. Държавата сякаш съществува ден за ден, дори Паметта също се захранва ден за ден, колкото запомни – толкова. Постепенно изключиха и Миналото от безразборно осакатения колективен разговор – видя се, че псувните срещу него предизвикват единствено още по-сочни псувни по адрес на текущите властници.

Миналото се оказа опасно за тях, какво да говорим тогава за Бъдещето – тази дума също е изхвърлена от езика им. За тях Истината сякаш е стаена единствено в днешната кал, която газим – затова суратите надолу, търсете истината там! Дори не са в състояние някак да го обговорят Бъдещето, макар и с фалша на бруталните лъжи.

Сега се лигавят край самолета, който ни подхвърлиха след пет години на свенливи очаквания – такива са днешните български радости. Непосилно е за властниците ни Бъдещето да бъде провидяно, макар и в някаква незначителна степен – а и това не се полага за анемични консуматори като тях. Те се хранят ден за ден със залци от Настоящето, до които успеят да се доберат. Но и най-едрите залци не са в състояние да открият смисъла на случващото се. Колкото са наясно с някакъв смисъл ония специално обучени прасета, които търсят и откриват много ценените и пословично скъпи трюфели.

Интересно, когато не са толкова приповдигнати и са извън предпочитания от тях притворен режим, дали екзалтираните посрещачи на Ф-16 биха си признали, че ние, всъщност, сме прошляците на НАТО? Предани до безбожие – което обаче няма да ни позволи да преглътнем горчивия факт, че предаността не ни осигурява никакво предимство. Ако сравним въоръжеността на страната ни с тази на Гърция, примерно, дали ще имаме куража да се запитаме, защо сме се докарали до ролята на ентусиазирани прошляци? И защо Алианса не се тревожи от нашето безсилие, което, до голяма степен, сам продуцира. Резултат на недоверие ли е това – или на нещо още по-неприятно?

Ако решим още повече да усложним картината, може да се запитаме и друго: дали българските властници от 89-а година насам съзнателно не са поддържали армията ни в това състояние. И последният дурак от НАТО знае, че голият ентусиазъм изобщо не е достатъчен, за да участваме в някой конфликт като руско-украинския – ние освен гвардейският оркестър и марша „Велик е нашият войник“ друго под ръка нямаме. Е, от няколко дни се надуваме и с един Ф-16, който обаче е вперил поглед в „българската почва“.

Една черна хипотеза: удобни ли сме да ни превърнат в „домакин“ на някакъв бъдещ, нарочно предизвикан конфликт – при нашата овча преданост и непремерено гостоприемство това не бива да се изключва. Имаме красива земя – и все ще се намери някой да се „пошегува“ като руския поет-дисидент, нобеловия лауреат Бродски: „Най-добрият изглед към Москва по здрач е от кабината на бомбардировач!“

Имаме и фукливи военни песнички, както и един Ф-16, който все ще разплаква от умиление висшите ни военни, дори ако не мръдне от калта.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 27

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама конспирация корупция кражба лъжа

Up Next

По бедни от вчера, нови цени, стари заплати

Don't Miss

Войната и газът натискат цените, сметките скачат!

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.