РАЗСЛЕДВАНЕ
Сивия кардинал, чрез който Пеевски върти МВР и кадрува в ДАНС и в службите!
Още от самото начало на този кабинет беше ясно, че вътрешният министър Митов ще си играе ролята на външен министър в Мъпет шоуто и няма да има думата по кадровите въпроси.
Дори и секретарка или чистачка не може да бъде назначена в МВР, в ГДБОП или ДАНС само с разрешението на вътрешния министър. Карикатурата Митов е гумен печат, който подписва кадровите решение и разработките в службата, които се решават на друго място и от друг човек. Мястото до момента беше на тъмно, а човекът беше дълбоко в сенките, но от днес TST – медията в услуга на народа, ще ги освети драматично заедно с цялата паралелна власт в Дълбоката държава. В България Дълбоката държава е тази на службите, чийто корени от старата ДС са дълбоко впити в корените на бизнеса, партиите и институциите. Това не е частно МВР, а държавното МВР е станало частно.
Дори и МУТРАТА Борисов е наясно, че ортакът му Делян Пеевски превзе службите, МВР и репресивните органи и ги превърна в свой Октопод от бухалки. Но как се управлява подобен октопод по законите на Мафията от един политик? Чрез Сив кардинал, който да поеме задачите на оперативен директор от името на главата на Октопода Ново начало.

За разлика от Борисов, който предпочита конспиративни срещи на четири очи и спуска задачите към МВР чрез депутати, партийци, близки бизнесмени или пиари, при Пеевски системата е централизирана и включва оперативен директор по кадровите въпроси и разработките – кой да бъде пазен или следен, кой да бъде сготвен и на КОЙ да бъде опънат брониран чадър.
От известно време (след ерата на зловещо провалената Сглобка) в България няма контрабанда или друга организирана престъпна дейност, която да се извършва извън централизирания контрол на Системата.
Паралелно с МВР, ДАНС и КПК в структурите на Пеевски фигурират и частни охранителни фирми с дублиращи на МВР функции – както ноторно известната Делта гард, както и частно ДАТО – най-мощната частна служба за подслушване и проследяване на политици и бизнесмени в цялата история на България.
Частните структури на Пеевски са интегрирани във всички държавни институции и на прослушване и проследяване са подложени и самите бухалки, които се грижат за интересите на боса си – като КЗК, КФН, съдебната система, министерства и регулатори. Така например, пеевската “Делта гард” незнайно по какъв начин се сдобила с договори за охрана на различни държавни обекти, включително НСБ – Националната спортна база и спортни събития от международна величина – сигурността на националния отбор на Испания по футбол, пълен със световни звезди, бе в ръцете на Делта гард. ТСТ готви запитване до спортния министър, който е подставено лице на Пеевски и БСП – Ново начало, по въпроса в следващите дни.

Важно е да се каже, че както лично за Делян Пеевски, така и в ДАНС, са внесени и работят модерни софтуери за подслушване на стойност стотици милиони, част от които дори нямат лиценз или да забранени за използване в САЩ и в ЕС. Има и нелегален софтуер, който е внесен с помощта на разузнавателните служби от Израел и други държави, по смисъла трети държави за ЕС и НАТО. България е от най-подслушваните държави в света и няма значим политик или олигарх, чиято комуникация да не следи в реално време. Носят се доклади и разпечатки лично на Пеевски от частното му ДАТО. Това включва и външно наблюдение, за което са ангажирани и частни структури и стотици агенти.
Цялата система за сигурност и проследяване на санкционирания по Магнитски Пеевски е централизирана и интегрирана в едно цяло, а на върха и стои Сивият кардинал Валентин Трифонов, който командва парада в службите и се отчита само и единствено директно на Пеевски.
Трифонов не е никак случаен човек, а много старо и опитно ченге, прехвърлили 50-те години, което дори в размирните години след 2013 – 14 се издига до и.ф. директор на ГДБОП. Преди това топ ченгето е зам.-директор на службата и дори служи в ДАНС, когато тя е интегрирана в Агенцията.
След безшумно пенсиониране преминава на частна служба при Пеевски, скрива се на сянка в Задкулисието, а от 2-3 години поема оперативното ръководство на МВР, ДАТО и ДАНС плюс останалите служби за сигурност и разузнаване от частния си офис, който формално се води на името на охранителна фирма в сграда срещу щаб квартирата на ГДБОП на Цариградско шосе.

Всички останали лейтенанти от Новото начало, като бившият вътрешен министър Калин Стоянов, бившият главен секретар Светльо Лазаров – Светльо Тъпото или Светльо Гелосаното, отнасят кадровите си и оперативните предложения към Трифонов и той ги решава, след което докладва на Шефа. Образно казано, бившият шеф на ГДБОП е на върха на октопода “Ново начало” и спуска задачите към неговите мощни пипала и получава лично отчети от вътрешния министър, главния секретар на МВР Мирослав Рашков, и.ф. шефа на ДАНС Деньо Денев, който ужким бил номинация на Бойко Борисов, и.ф. шефа на КПК – Антон Славчев (известен с мафиотския си прякор Тони Балкони). Когато всички говорят за Завладяната държава, ние ви показваме как изглежда Завладяната държава отвътре! Когато кметове, областни управители и лидери на партии акостират в кабинета на Тодор Живков, няма нищо случайно, защото преди това досиетата с компромати и прегрешения за въпросните лица – новоначалци, са обемно запълнени от копоите на Шишкото. В държавата на Пеевски политиците се делят само на две – “корумпирани” и “нашите корумпирани”, както на “дерибеи” и на “правилните дерибеи”. Няма морал и закон, има огромен правен вакуум и тотален морален и корупционен релативизъм. Това, което разкриваме не е просто частно МВР, а държава в държавата. Частно МВР погълнало държавното в утробата си или по-точно – в търбуха си.
За разлика от други генерали на Пеевски, които бяха осветени от санкциите по Магнитски (като Илко Желязков в службите и енергетиката и Влади Горанов в общините и в ББР) и от гласовитите Кирил Петков и Христо Иванов (като Иван Мирински в пътното строителство, ББР и в съдебната система) до момента за Трифонов не се знаеше нищо в публичното пространство. Ние го осветяваме за първи път.

Най-четената информационно – аналитична медия в социалните мрежи ТСТ с над 8 милиона прочитания и над 450 хиляди последователи, има претенцията да бъде осветител на тъмните процеси в държавата и политическата олигархия.
По наша информация Валентин Трифонов е обект на интерес от сериозни западни служби и вероятно ще бъде включен в новия списък със санкционирани лица по закона Магнитски от антуража на Делян Пеевски след пристигането на новия посланик на САЩ в София и вероятно ще бъде санкциониран от британското правителство за помагачеството и осъществяването на огромна корупция в държавата, застрашаваща евроатлантическите връзки.
Именно Великобритания в момента работи най-интензивно в сектор “Сигурност” в София и на Балканите.
Затова опитът на Пеевски да изземе нови позиции в кабинета и да получи поста на силов вицепремиер с ресор МВР и МО се следи особено внимателно от партньорските служби. Влизането на санкционирания по Магнитски политик директно на такава позиция в изпълнителната власт ще доведе до редуцирането на разузнавателния контакт на държавата ни с НАТО и с последващи санкции срещу партии и политически лица, свързани с него. Включително ГЕРБ и Бойко Борисов.

Ние вече се свързахме с лидера на ГЕРБ, който е и бивш главен секретар на МВР, по темата с частното МВР в държавата и по-късно следете нашата медия за реакцията му.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода
Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.
Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.
Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.
През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.
Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.
ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.
И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.
Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сянката на Държавна сигурност над българския преход
Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.
Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.
Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.
Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.
Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.
Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗСЛЕДВАНЕ
Въшката Цонев се бил скрил в Гърция
Въшката Йордан Цонев, известен с прякора „Данчо Ментата“, според различни твърдения от близо месец се намира в Гърция и не се появява публично.
В медийното пространство се коментират съмнения за негово участие в схеми за купуване на предизборни гласове и организиране на политически зависимости.
Мнозина си задават въпроса как Йордан Цонев успя да се задържи повече от 30 години в българската политика и защо на тазгодишните парламентарни избори загуби политическото си влияние.

Появяват се и информации, че в средата на месец юни може да започнат проверки и разследвания, свързани с неговата дейност.

Предстои да се види дали тези твърдения ще бъдат потвърдени от компетентните институции.
-
КОМЕНТАР2 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
СКАНДАЛ2 months agoУрсула спастрила милиарди евро от фонда за възстановяване от Ковид
-
РАЗСЛЕДВАНЕ1 month agoСправка за несъответствия в имуществото на Борисов
-
СВЯТ2 months ago🇷🇺 🇸🇰 Русия обеща пълно обезпечаване на енергийните нужди на Словакия







