АНАЛИЗИ

САЩ ще загубят войната на три фронта

Първият и най-главен признак за това, че някаква свръхдържава се разпада и скоро с нея ще се случи нещо лошо е опитът да се воюва на няколко фронта. Желанието да им го натресеш на всички и веднага по принцип е разбираемо, но винаги създава проблеми, при което най-често изобщо неразрешими проблеми. Христоматиен пример е Германия, която два пъти се натъква на едни и същи неща. Но това не е чисто немски проблем, а свойство на твърде самоувереното ръководство на която и да е страна, която е започнала да получава главозамайване от успехите си или от чувството за собствена значимост.

В нас сега активно се опитват да набият идеята, че „целия свят“ е против нас и идва нашия край и ако не направо утре, то наистина много скоро. Да описват конкретните причини за края на руските либерали, а също на техните подгласници в средствата за масова информация не искат много, защото могат да започнат неудобни въпроси. А да отговарят на неудобни въпроси те не искат и затова се ограничават до това да говорят за санкциите и световната изолация и след това още нещо за целия цивилизован свят, който в единен порив ни наказва заради Путин и Крим и правилно прави, че ни наказва.

Между другото, любовта на руските либерал-паникьори към тезисите, че целия цивилизовам свят е против нас издава в тях хора с робско съзнание, за които истинската цивилизация е някъде там зад океана или в краен случай в Западна Европа, а тук у нас е пълно варварство, в Русия живее тъп добитък, който не иска да гласува за Навални или в краен случай за Собчак и изобщо Русия е изостанал Мордор, в който не умеят да правят айфони и хамон (испанска шунка – бел. пр.). Пу, да си бъдат такива. За интелектуалната нищета на такъв подход няма какво да се говори. На нас напълно сериозно ни предлагат да преклоним колене пред интелектуалната мощ на Тереза Мей, Дженифър Псаки, Доналд Тръмп и Борис Джонсън, а също други светли образи на западния политически Олимп. Това е всичко друго, но не и цивилизован свят или ние и руските либерали и западниците имаме много различни представи за това, какво представлява цивилизацията.

Всеки път, когато започва някаква паника заради санкциите или заради това, че Америка за пореден път силно ни е обидена, аз предлагам внимателно да погледнем глобуса. Не, не глобуса на Украйна, който обичат да използват киевските политици, а нормалния глобус. И ако него погледнем внимателно, то стават кристално ясни две неща:

1. Много е сложно да се изолира Русия, тя е голяма, Лихтенщайн е лесно да бъде изолиран. КНДР – по-сложно. Иран вече е много сложно. Русия – нереално.

2. Ако повъртим глобуса и мислено отбележим онези страни, чиито политици се увличат от темата за изолацията и наказанието на Русия на всяка цена, то резултатите се получават не особено впечатляващи. Крясъците за това, че целия свят се е опълчил против нас изглеждат някак неубедително от гледна точка на географията, ако си говорим честно.

А сега най-важното – ако отбележим на картата онези страни, с които у САЩ се набелязват изостряния на икономически, дипломатически и възможно даже военни конфликти, то се получава, че в Евразия има такъв един доста голям „геополитически юмрук“, който се състои от страни, с които Вашингтон се кани да си мери силите едновременно. Сега Вашингтон е зает да се изяснява не само и не толкова с Русия и това е очевидно, ако четем не руските, а американските средства за масова информация.

САЩ води съвсем истинска търговска война с Китай и за сега не й се вижда края, защото за САЩ добър резултат, който ще устрои самия Тръмп може да бъде само ликвидиране на китайските експортни предимства и мерки по защита на китайския вътрешен пазар, а за Китай такъв изход ще означава пълноценна икономическа криза. Тук нещата са много далеч от компромис, при това не само защото залогът са икономическите интереси на двете страни, но още и защото конфликтът между САЩ и Китай ще има не само икономическа, но и дипломатическа и даже възможно военна плоскост. Китай има болно място – това е Тайван, който Китай иска да си върне толкова силно, колкото Русия искаше на си върне Крим. Но Тайван не иска никъде да се връща, Тайван купува оръжие от САЩ и САЩ започват постепенно да се приближават до това да признаят Тайван официално и да го вземат „под свое крило“. Да устроят война близо до чуждите брегове е любимият американски прийом.

Вашингтон сега активно се готви за военна конфронтация с Иран. През май най-вероятно ще се осъществи излизането на САЩ от така наречената „ядрена сделка“, а по-нататък ще има възстановяване на санкциите и много възможно е да последват бомбардировки, защото новият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън е мечтал за война с Иран в течение почти на 20 години. Още през 2000-та година той е обмислял план за военен удар по Иран, в който трябва да вземат участие ВВС на САЩ и Израел, но тогава не му се е получило. А сега всичко явно се движи към истинска война в Близкия Изток.

Както вече казах в самото начало, когато една свръхдържава се опитва да воюва едновременно с всички, то това е признак, че започнатото ще завърши много зле за нея. Сега САЩ водят активен конфликт с Китай, с Русия, с Иран. Би било странно, ако всички тези страни не биха се опитали някак да координират действията си като самозащита, просто даже само заради наличието на общ враг във Вашингтон. Тази координация вече е в действие. Неотдавна в Москва беше министърът на отбраната на Китай Вей Фенхе, който специално направи изявление, че тази визита е намек към Вашингтон, а също подчерта важността на руско-китайското сътрудничество и общата позиция по въпросите на геополитиката. В понеделник с визита в Техеран пристигна говорителят на Държавната Дума Вячеслав Володин и сега руско-иранското сътрудничество ще укрепва с помощта на междупарламентарната дипломация. Визитата на Володин и неговите заявления в Техеран показаха, че Иран и Русия имат общо разбиране за това, защо и по каква причина САЩ водят санкционна политика – Вашингтон просто не вижда други начини да сдържа страните, които се възприемат от него като заплаха за американската хегемония. Това е печално, разбира се, но ние ще преживеем тази неприятност. Ако погледнем глобуса, то става ясно, че американците при никакви обстоятелства няма да успеят едновременно да изолират и да победят създаваното в Евразия антиамериканско съдружество. А санкциите ще се запомнят като последен и неудачен опит за запазване на отиващата си американска хегемония.

Post Views: 32

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1