Connect with us

ПАРИ

Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото

МИТ 1: “С еврото няма да поемаме чужди дългове”

ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България трябва да внесе около 420 млн. евро като реална сума + поема задължение за още ~3,3 млрд. еврогаранционен капитал.

Ако държава като Италия, Гърция или Испания фалира, ESM решава (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. дори да гласуваме “против”, ще трябва да участваме.

Истината: България няма да плаща автоматично чужди дългове, но с еврото става част от общата гаранционна схема за спасяване на други държави. Това е реален финансов риск.

МИТ 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за печалба, а ЕЦБ плаща лихви на националните банки”

ФАКТ: Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет.

ЕЦБ обаче отчете загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 и 7,8 млрд. за 2023 год. и се очаква да остане на загуба в следващите години.

Причината не е, че ЕЦБ „дава пари“ на националните банки, а защото:

– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на силно задлъжнели държави) с почти нулеви или отрицателни доходности;

– след това рязко вдигна лихвите, за да спре инфлацията, което я принуди да плаща високи лихви на търговските банки, които държат пари при нея;

така се получи огромен разход, който балансът на ЕЦБ не може да покрие.

Дори Бундесбанк отчита рекордни загуби заради тази система — и това е ясен сигнал, че проблемът е структурен, а не временен.

Истината: Централните банки не са търговски дружества, но печалбите им са важни за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме зависими от загубите на ЕЦБ — това са средства,, които бюджетът губи, а не просто „счетоводни записи“.

МИТ 3: „Валутният борд е колониална схема, наложена отвън, защото не можем сами да управляваме парите си“

ФАКТ: Да, България въведе валутния борд през 1997 г. заради вътрешна криза и хиперинфлация, причинени от безконтролно печатане на пари и финансиране на правителствения дефицит чрез БНБ. Но:

Бордовата система се управлява от самата БНБ – не получаваме ежедневни инструкции отвън.

Валутният борд е ефективен инструмент за дисциплиниране на политиците и осигуряване на финансова стабилност — не само в бивши колонии, а и в успешни примери като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.

В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на практика са в система управлявана отвън, където България ще има минимален глас.

Истината: Валутният борд не е „колониална опека“, а механизъм, който България сама избра, за да озапти политическата безотговорност. Еврозоната също е система без национална парична политика — но там решенията ще се взимат отвън, а не в БНБ.

МИТ 4: „Валутният борд може лесно да бъде премахнат от парламента — значи е рисков и несигурен“

ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният борд е уреден със закон от българския парламент — избрани от хората представители, които носят политическа отговорност пред гражданите. Решенията се взимат близо до хората, а не в далече във Франкфурт.

Емпирически успех: Бордът работи успешно вече над 27 години. Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност — дори през кризи (глобалната финансова криза, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)

Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде изцяло заменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки възможности да трупат дългове.

Поправката от 2020 г.: Когато влязохме в ERM II, в чл. 29 от Закона за БНБ беше записано, че фиксираният курс лев/евро вече зависи от европейски решения, а не само от България. Това е на практика отслабване на борда.

Истината: Бордът не е слаб, защото зависи от българския парламент. Напротив — той осигурява локална отчетност и финансова дисциплина. Слабостта дойде от прехвърлянето на решенията навън след 2020 г., а с еврото този процес ще приключи изцяло.

МИТ 5: „С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови кризи като КТБ, няма да се спасяват банки с държавни пари, а ще сме защитени от европейските механизми.“

ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция срещу банкови фалити или публично спасяване.

Примери за банки, спасени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):

Banca Popolare di Bari → €900 млн.

Banca Carige → €3 млрд.

Caixa Geral de Depósitos → €3,9 млрд.

Monte dei Paschi di Siena → €5,4 млрд.

Cyprus Cooperative Bank → €6,1 млрд.

Norddeutsche LB → €7,9 млрд.

Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 млрд.

Само Banco Popular (Испания, 2017) беше спасена чрез европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.

SRM и SRF:

SRM (Единен механизъм за преструктуриране) решава кои банки да спасява, но България няма да има реално влияние там.

SRF (Единен фонд за преструктуриране) трябва да достигне €77 млрд. до 2030 г. Българските банки ще започнат да внасят в него, но ако парите не стигнат, държавата поема остатъчния риск.

ELA (Emergency Liquidity Assistance):

Това е спешна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.

Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в кризисни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).

Истината: С присъединяването си България влиза в система с доказани слабости, поема финансови рискове без достатъчен контрол и остава зависима от решения на ЕЦБ, които не са автоматично в наша полза.

МИТ 6: „В Банковия съюз е невъзможно прането на пари, защото ЕЦБ контролира всичко.“

ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в правомощията на ЕЦБ — тя отговаря само за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в ЕС се подготвя централна AML агенция (AMLA), която ще следи всички държави, независимо от валутата им.

Примери за големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ надзор:

ABLV Bank → закрита след разследване от САЩ за пране на пари

Danske Bank → $200 млрд. изпрани от руски олигарси

FBME Bank → закрита заради връзки с международна престъпност и тероризъм

ING → €675 млн. глоба за пропуски в AML контрола

Nordea → €95 млн. глоба за слабо AML спазване

Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ арестуван в САЩ

Satabank → закрита заради разследване за пране на пари

Société Générale → $1,3 млрд. глоба заобикаляне на санкции и AML пропуски

Versobank → лиценз отнет заради AML нарушения

Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматично „чисти“ банки. ЕЦБ няма пълномощия за AML — успехът зависи от националния контрол и ефективността на общоевропейската регулаторна рамка.

МИТ 7: „ЕЦБ и национални банки като БНБ не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, защото това е строго забранено.“

ФАКТ: Да, чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на ЕЦБ и национални банки (като БНБ, ако България влезе в еврозоната) да купуват директно държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС, което дава възможност за индиректна подкрепа на държавите и заобикаляне на тази забрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)

Германският конституционен съд не се съгласи с европейския съд и критикува ЕЦБ, че не е анализирала достатъчно икономическите ефекти на програмите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „зомби фирми“ – компании, които оцеляват само заради евтини кредити, вместо да фалират; създава се имотен балон, защото ниските лихви покачват цените на имотите, а и се насърчава липса на финансова дисциплина в държавите, тъй като лесният достъп до финанси чрез изкупуване на дълг намалява стимулите за фискални реформи

Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля чрез покупки на вторичния пазар, както потвърждават Gauweiler и Weiss. Германските съдии убедително критикуват ЕЦБ за липса на анализ и водената от нея политика.

Анализ на Стефчо Станев: 7 разбити мита за еврозоната

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

 

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Continue Reading

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ3 weeks ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ3 weeks ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ3 weeks ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ3 weeks ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ3 weeks ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА4 weeks ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА1 month ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА1 month ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА1 month ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

ВОЙНА

ВОЙНА3 weeks ago

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“ Шарже д’афер на Украйна беше извикан в иранското външно министерство във...

ВОЙНА3 weeks ago

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски: нещата ще бъдат точно както той иска. Кирил Стрелников Ройтерс, случайно (или може би...

ВОЙНА3 weeks ago

Иран: Украинската атака срещу наш кораб няма да остане без отговор

Иранският външен министър Абас Арагчи обсъди случая с Кая Калас и Сергей Лавров, а Москва изрази съболезнования за загиналия моряк....

ВОЙНА3 weeks ago

Русия ще приеме 30 000 войници от КНДР

Клоуна наркоман Зеленски проплака, че Русия се подготвяла да приеме още 30 000 войници от Северна Корея (КНДР)и планира да...

ВОЙНА3 weeks ago

Иран, Ормуз, Червено море и хутите: какво ще стане с петрола

Цената на петрола отново премина границата от 100 долара за барел на фона на новата ескалация на конфликта в Близкия...

Най четени