Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.

Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.

Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.

Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.

Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.

КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.

Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.

В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.

Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.

В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.

На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.

Според прогнозите дизелът се успокоява, но повишеното търсене през летния сезон може да повиши цените на бензина.

Експерт: Бензинът може да поскъпне и да се изравни с дизела.

„Ако всичко е така спокойно, както върви сега, може би бензина ще го виждаме малко нагоре в последните дни и ще виждаме изравняване на бензин и дизела”, това коментира Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи.

Според него, при липса на ескалация на военни действия и отваряне на транспортни коридори, в рамките на два-три месеца може да се очакват много по-ниски цени, тъй като световните икономики намаляват нуждата си от този вид гориво.

Хаджидимитров обясни, че в момента се наблюдава успокояване при цената на дизела, като през последните седмици има намаление между 7 и 10 евроцента по бензиностанциите. Същевременно, бензинът бележи лек ръст заради предстоящия летен сезон и повишеното търсене.

Експертът коментира и предложените от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) 23 антикризисни мерки. Хаджидимитров определи мерките като правилни и необходими за осигуряване на конкурентна среда.

Той обърна внимание на проблема с малките търговци през последните два месеца, когато основен играч на пазара е държал изключително ниски надценки.

„Надценките бяха около 2-3 цента на литър, което е крайно недостатъчно за самоиздръжката на едни обекти”, обясни експертът, допълвайки, че всички колеги в бранша са търпели големи загуби.

Според него държавата трябва да се намеси, за да не се допуска монопол. „Ако подарим цял един бранш на една компания, това пък за държавата не е добре, защото тая компания може да се възползва от това господстващо положение и да налага техни некоректни практики и да води до свръхпечалби”, предупреди Хаджидимитров. Той подчерта, че нормалната надценка за този вид стока трябва да бъде между 7% и 10%.

„Българската държава позволи да се изгради монопол на чужда държава в рамките на този пазар и той винаги влияе каквото и да правим”, това коментира макроикономистът Евгений Кънев в студиото на предаването „Твоя ден”. Заедно с председателя на Черноморската и Балканската петролна и газова асоциация Валентин Кънев, двамата анализираха предложените от Комисията за защита на конкуренцията 23 антикризисни мерки и бъдещето на пазара на горива.

Според Евгений Кънев регулаторът е по-скоро политически натоварен и вместо да наказва нарушителите на конкуренцията, предписва мерки, които имат пиар ефект. Той смята, че включването на чиновници в една динамична конюнктура ще представлява интервенция на пазара, която „ще нарушава конкуренцията между тях, няма да я насърчава”.

Евгений Кънев подчерта, че страната се намира в ситуация на монополно положение, което трябва постоянно да се следи. Той посочи, че трябва да се подпомага достъпът до инфраструктурата и складовете за други играчи. По думите му проблемът не е в самата рафинерия, а в изградената около нея огромна структура, която ефективно ограничава конкуренцията и вносителите, като за този проблем се говори от поне 15 години.

По темата за евентуалното придобиване на рафинерията от държавата, Евгений Кънев е категоричен, че превръщането ѝ в държавна компания е изцяло погрешен вариант, тъй като „нямаме нито един пример в България за успешна държавна компания, която да не е източвана от партийни лобисти”. Според него единственият работещ сценарий е държавата да придобие актива временно, да го преструктурира чрез специализирана инвестиционна банка и след това да го продаде на сериозни стратегически инвеститори.

Валентин Кънев също изрази мнение, че е хубаво да има стратегически международен инвеститор с опит. Той предупреди, че ако държавата купи комплекса и отдели инфраструктурата от рафинерията, тя става по-малко привлекателна за бъдеща продажба. Според него най-правилният подход е да се преговаря директно за продажба на други компании.

Повод за дискусията стана и предупреждението на Международната агенция по енергетика за изчерпване на свободните запаси от горива. „С настъпването на летния сезон и очаквания скок в потреблението, със сигурност цената ще върви нагоре, ако не се реши политически въпросът с Ормуз”, обясни Евгений Кънев. Той уточни, че макар България да има алтернативни доставки, цената е международна и ще се покачва и по родните бензиностанции, което най-вероятно ще повлияе на инфлацията и ще ограничи растежа в Европа.

В заключение Валентин Кънев припомни принципите на пазарната икономика, като отбеляза, че предложените от държавата действия са силно администрирани. Той допълни, че когато цените са високи, потреблението пада и пазарът се саморегулира, поради което „трябва да се остави и пазарът да свърши своята работа”.