БЛОГ

Нулева (0) толерантност в Япония

Отнася се за шофьор, който е пил алкохол и след това сяда зад волана.

Но…, при катастрофа, дори и незначителна и отбелязана като “участник в пътно произшествие” нарушил спокойствието на останалите около него (не дай си Боже да е тежко нараняване или смърт), вина носи НЕ само шофьорът, но и сервитьорът или дори ресторантът, които ще бъдат подведени под отговорност.

Това е така поради правна концепция, която набляга на “небрежност и отговорност за потенциална вреда, причинена от сервиране на алкохол на лице, което възнамерява да шофира” и незачитане на

“Нулевата толерантност за пили алкохол и шофиращи, което е проявено нехайство и незачитането й – дори малки количества алкохол водят до тежки наказания, включително лишаване от свобода и отнемане на книжката.”

(На паркинга се издава машинна бележка и при подпечатване в ресторанта за определена сума изконсумирана храна, той става безплатен). Ако ресторант съзнателно сервира алкохол на лице, което е очевидно в нетрезво състояние, и след това то причини инцидент, персоналът на ресторанта веднага ще бъде подведен под отговорност за наказателни обвинения. Това може да включва и случаи, в които сервитьорът не предприема разумни стъпки, за да попречи на клиента да шофира, като например да предложи алтернатива като такси.

Освен сервитьорът, забележете, в Япония при катастрофа след консумиран алкохол, отговорност носи и пътникът в автомобила (той бива подведен под отговорност за допускането на безотговорно поведение).

Ето ви случай

(Не е с мен): “с приятели сме извън града. Попитаха ме, дали искам бира преди вечеря. Бира! Нямаше да шофирам в следващите 5 чАса и приех. Всички обаче се изплашиха и отказаха да ми позволят да пия”. Л

При 0,03% алкохол в кръвта следва до 3 години затвор и глоба до 500 000 йени).

Над и около 0,05% алкохол в кръвта и сте прецакани. (До 5 години затвор, глоба до 1 000 000 йени). Сбогувайте се с шофьорската си книжка завинаги и в двата случая.

Всеки един предоставил алкохол, е изправен пред отнемане на свобода и сериозна глоба в зависимост от това колко е пиян водачът на автомобила. Ще добавя, че статистически Япония е с най-ниски стойности по катастрофи за употреба на каквото и да е количество алкохол (дори и минимално) и се нарежда на едно от първите места в света по най-малък брой катастрофи.

… ако статусът за “Нулева толерантност с пияни курназлии зад волана, който е за размисъл, е бил интересен, бих искала да продължа по темата с още един- два, които можем да коментираме заедно.

И знаете ли, харесва ли ви или не (на мен ми харесва тази строгост на приложение на Закона за ПТП в Япония, вкъщи си имаме неписан закон и по желание на Тии го спазваме (в началото и аз се чудех, откъде някъде, щом съм в колата, търпя отговорност, ако шофьорът е нетрезв и то с “незначително” количество лек алкохол.

Нулева толерантност!

На гости ли сме на мои приятели и близки, аз мога да пия, а Тии кара колата. На парти ли сме, откриване на изложба, на събитие по покана на близки на Тии, аз карам колата, а той пие.

Мисля, че е правилно.

Поканите са около 70-80% от страна на негови близки, колеги, партньори, тоест аз шофирам, но нали има правда и равновесие, както всичките ми близки и приятели знаете, не съжалявам – аз алкохол не обичам и май е така с всички нас, които яко наблягаме на десертите и сладкишите!

КАТ нямат думата.

Юлияна Антонова

Post Views: 41

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално блог новини свят

Up Next

Страшна тъпотия е да е кадърен човека и да не му дадеш пост, да работи за България.

Don't Miss

ЗАПОМНЕТЕ!: 20 СЕКУНДИ! НЯМА ДОРИ ТЕОРЕТИЧНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА РУСИЯ!

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Post Views: 17

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 41

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 44