БЪЛГАРИЯ

Над “Български пощи” се сгъстява сянката на фалита

Историята на държавното предприятие е наръчник “Как да сринем голяма фирма”

“Български пощи” е пред ликвидация, ако и поредният оздравителен план не успее. Това научиха депутатите на 2 юни по време на изслушване на Христо Алексиев, служебния министър на транспорта (вече бивш).

Как така ликвидация? Става дума за фирма гигант със 144-годишна история. “Български пощи” е наследник на Националната пощенска служба на България, създадена през 1879 г. след Освобождението. Днес има близо 9000 души персонал и огромна клонова мрежа, покриваща 3000 населени места. И това може да бъде ликвидирано?! Дори да не се стигне дотам, пропадането на “БП” е поредното доказателство, че държавата в лицето на политици и назначени по неясни критерии “мениджъри” може да съсипе всяко предприятие.

Положението е наистина е критично

Някога монополист, днес държавното пощенско предприятие държи едва 2% дял от пазара на куриерски услуги. През последните 13 години “Български пощи” неизменно е на минус. Загубата за миналата година е 68 млн. лева, а през 2023 г. отрицателният финансов резултат расте с чудовищна скорост – с по 5 млн. лева на месец, призна в парламента директорът Филип Алексиев.

Изглежда парадоксално, че БП закъсва на процъфтяващ пазар. В България вече има десетки компании за куриерски услуги и парични преводи на гише, които просперират и се разрастват. Защо тогава държавните пощи западат? Отговорът е прост – предприятието е вкарано в омагьосана спирала.

Драматичен епизод от миналата година разкрива част от причините, завличащи държавния гигант към дъното.

Голямото Велиденско хакване

На 16 април 2022 г. в “Български пощи” е обявен код “червено” заради хакерска атака. Криптовирус поразява информационните системи. Изплащането на великденските добавки въм пенсиите, пращането на колети, паричните преводи са блокирани. Повече от 2 седмици пощенските клонове в цялата страна имат “затруднения” в работата. Само преките щети от блокажа са оценени на над 17 млн. лева. Огромни бази данни са загубени завинаги.

В днешно време никой не е застрахован от кибератаки, но в БП положението е било “Ела, вълчо, изяж ме”.

На фона на бясно развиващите се технологии държавните пощи са като музей на стари модели компютри и архаични програми. Месец преди хакерското нападение шефът на Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ обяснява в доклад до директорския борд, че е необходимо цялостно обновяване на хардуера и софтуера. Според доклада предприятието разполага с 6650 компютърни конфигурации, като над половината са въведени в експлоатация през 2007 – 2016 г. Над 50% от техниката използва “пенсионирания” преди 15-ина години Windows XP и тъй като производителят отдавна няма ангажимент да поддържа тази версия на операционната система, базите данни на пощите са уязвими от зловреден софтуер, фишинг атаки и т.н.

След пълна инспекция на сървъри и работни станции в пощите Комисията за защита на личните данни установява, че криптовирусът е повредил и резервните копия, защото данните и техните “бекъпи” са записвани на едни и същи дискове. Това е пълно безумие – все едно да държите резервния ключ за колата в самата кола, обясняват експерти.

И още един показателен щрих – вместо в мига, в който са регистрирали нападение, отговорните служители да изключат достъпа до интернет, те са се забавили цели 12 часа, в които криптовирусът е вилнял на воля из информационните масиви.

Къде са инвестициите

“Пощите са могли да избегнат или ограничат пораженията от кибератаката, ако бяха изградили резервен център за съхранение на данните”. Това е една от констатациите в обширен одитен доклад на Сметната палата за периода от 1 януари 2019 до 30 април 2022 г. Фокусът на проверката е финансовото управление на държавното дружество, а общата оценка клони към “слаб 2”. Ето някои детайли от мрачната картина, която одиторите на СП регистрират:

Загубите на “Български пощи” растат неудържимо – през първата одитирана година са “само” 1.1 млн. лева, през 2020 г. вече са над 5.1 млн., през 2021 г. скачат до почти 13.8 млн. лева (а наскоро стана ясно, че загубата за 2022 г. е 68 млн. лева. Този тренд вещае катастрофа.

През нито една от четирите одитирани години планът за приходите не е изпълнен. В същото време разходите неудържимо растат – от 176 млн. през 2019 г. до 249 млн. през 2021 г

Влошаването върви ръка за ръка с провала на инвестиционните програми на дружеството. В проверения период са направени едва 28 % от планираните инвестиции, като не е ясно по какви критерии едни проекти са движени, а други – като случая с хранилището за данни, са забавени.

В коментар за “Сега” Цветан Цветков, който бе председател на Сметната палата, когато е правен одитът, посочва: “При очевидно разрастване на електронната търговия и куриерските услуги дружеството не се е постарало да намери ресурси и да осъществи проект, планиран още 2019 г. – Единна електронна платформа, чрез която всеки онлайн магазин да може да доставя поръчки на клиентите си чрез мрежата на БП.

Мениджмънт ли бе, да го опишеш

“Български пощи” е собственик и стопанин на огромен брой сгради терени, но и тях управлява зле. През проверявания от Сметната палата период фирмата е получила от отдаване на имоти под наем 1.7. млн. лева, а успоредно с това е платила за наемане на помещения 4,1 млн. лв. Масово търговете за продажба или замяна на имоти са проведени при участие на 1 кандидат, което е довело до сключване на договори на цени, равни или съвсем близки до началните, установяват одиторите. Има други нарушения, свързани с невнесени депозити, забавяне на плащания, без да се начислява лихва, неизготвяне на приемо-предавателни протоколи и т.н.

“БП” е голям възложител на обществени поръчки и голям нарушител. Одитът разкрива дефекти навсякъде – лошо планиране и завишени прогнозни стойности, разделяне на поръчки на части (в нарушение на закона), поставяне на условия, които стесняват кръга на участниците, приемане на доставки, които се отклоняват заданието на поръчката и др.

Други контролни органи пък установяват, че от своя страна държавното предприятие е печелило множество обществени поръчки, предлагайки цени под себестойност. Заради дъмпинга Комисията за защита на конкуренцията му наложи глоба в размер на стотици хиляди.

Комисията за личните данни също санкционира пощите, при това сурово, с 1 млн. лева, заради “сваления гард” при хакерската атака и тежките поражения.

С държава на шията

От дълги години фирмата е натоварена от държавата с важна социална задача – да обслужва и най-затънтените кътчета на страната. От близо 3000 пощенски станции само 633 са в градове, останалите са в села. 1563 от клоновете обслужват населени места с до 800 жители. Приходите им са толкова малки, че изобщо не оправдават разходите за поддържането на пунктове и персонал. Но пък без тях кой ще плаща пенсии, кой ще доставя колети…

Това е губеща дейност, затова са предвидени дотации от бюджета за всяка година. По незнайни причини обаче държавата се държи като зла мащеха – не покрива напълно разходите за селските станции и куриери и бави превеждането на парите, което силно затруднява работата на предприятието. 32 млн. лева от компенсациите за 2018 и 2019 г. например са изплатени в средата на 2022 г.

През 2020 г. кабинетът “Борисов” съвсем ненадейно натрапи на “Български пощи” разпространението на вестници и списания – дейност, която с годините стана нерентабилна и непривлекателна за частните играчи (като свързваната с вездесъщия Делян Пеевски “Лафка” например). Държавата обеща да помогне на пощите с издръжката за новата задача. Ще струва милиони, призна Росен Желязков, тогава ресорен министър, а сега шеф на Народното събрание.

По неясни причини БП още не е получила част от парите, които бюджетът й дължи за разпространяването на печата за 2020 г., установи проверката на Сметната палата.

Едната ръка стиска, другата раздава

По някаква извратена логика от години правителствата системно бавят дължимите компенсации, а в същото време периодично “спасяват” закъсващата фирма с финансови инжекции. Миналото лято с приемането на бюджет 2022 кабинетът “Петков” реши да помогне, като налее 45 млн. лева в увеличение на капитала й. Очевидно “допингът” се е изчерпал, защото преди седмици службното правителство на Гълъб Донев обяви, че съгласува с ЕК отпускането на най-малко 50 млн. лева помощ за “оздравителен план” на държавните пощи. Именно в тази връзка се разбра, че въпросът е “на живот и смърт” – или саниране, или ликвидация.

За спасяването на държавните пощи се разчита и на прословутия План за възстановяване и устойчивост, в който са предвидени 122 млн. лева за модернизация. Сумата е за обновяване на сгради, техника, софтуер, но и за “диверсификация” на услугите – с едно отиване в селската поща да може да пратите колет, да си заредите електромобила, да си проверите кръвното и дори да проведете онлайн консултация с лекар, да заявите издаване на нова лична карта и т.н. – всичко на едно гише, с обучен персонал. Тези фантастични планове са с хоризонт 2026 г. Само дето не е сигурно, че предприятието ще оцелее дотогава.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 37

Related Topics:featured trending българия измама корупция лъжа пари финанси

Up Next

Подлъгаха ни в ЕС за да ни вкарат във война срещу Русия

Don't Miss

Володимир Тагарев съучастник в масови убийства: Ще изпратим на Украйна техника за убийство на хора

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.