РАЗСЛЕДВАНЕ
Местен дерибей на ГЕРБ и Братовчеда на баш лидера и участник в Барселонагейт Ради купиха бензиностанциите на Газпром!
Как КЗК насочи Газпром към правилния купувач на бензиностанциите им в България – лидера на ГЕРБ Дупница и Братовчеда Ради на Големия лидер Бойко.
Прозрачна схема със свързани и подставени лица, за да се скрие корпулентната сянка на бившия премиер, която обаче няма скриване. КОЙ знае, докато Пеевски прави “магазини за хората”, неговият съдружник в политиката да ни дари с “бензиностанции за хората”.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувала светкавично производство за сделката с бензиностанциите и също толкова бързо и прогнозируемо ще даде зелена светлина. Преди това КЗК изпъди неправилния кандидат купувач. Историята вони като стар миризливо сирене. Текст фирмени рокади, които издават абсолютно корпулентната сянка на бившия премиер зад сделката с руснаците. На 13 юни промените във фирмата – купувач стават факт и там се появява нов съдружник при съмнителни обстоятелства на почти половината – 45%. Ден по-рано същият съдружник излиза от съдружието си с Братовчеда Ради – подставеното лице на Борисов в бизнеса. Може дори да се каже, че бившият премиер с поредица от врътки става дискретният собственик на руските активи от бензиностанции с бранда Газпром в България. Но вие не подценявайте и антуража на Пеевски от олигарси и очилати мошеници с бели якички, които също чудесно въртят схеми и се разбират с Ради Братовчеда на Бойко.

„Уни Енерджи“ е търговец едро и дребно на горива. Тя е акционер в „Авиа България“, която притежава и бензиностанции у нас.
Собственик формално е лидерът на ГЕРБ в Дупница Ивайло Константинов, който държи и много други бизнеси, но вече не е едноличен собственик. А накрая собстееник на бензиностанциите може да се окаже друг лидер на ГЕРБ – най-големия. Точно преди сделката той е вкарал много интересен съдружник с 45% – черногорецът Ранко Клачар с фирма Вип Стейшън, който купува дялове в цели 11 бензиностанции срещу скромните 450 хиляди лева. Общото събрания е на 7 юни, а на 13 – същия месец, вече е факт.
И точно тук е най-интересното – само ден по-рано – на 12 юни, Ранко Клачар излиза от съдружието си с Братоечеда на Бойко Ради от техните общи фирми. Примерно – до 12 юни 2025 във фирма ХАЙ СТРОЙ ПРОФИТ ООД. Ради и Ранко са били съдружници и на тази дата Клачар излиза и сменят легалната форма от ООД на ЕООД и остава Иванов като едноличен собственик. Двамата Радко и Ранко са нещо като Батко и Братко на Баце, а за другия купувач Ивайло Константинов Ранко е направо златен билет към широко отворените регулаторни органи в държавата.
Вони отвсякъде, защото си това си е явна схема и не само защото една бензиностанция струва няколко милиона, а половината на 11 едвам малко над 200 хиляди евро. Има и друга причина – Ранко не е никак случаен човек. Черногорецът е основен съдружник в десетки фирми с личния ковчежник на Бойко Борисов – Радослав Иванов или по-известен като Братовчеда Ради от Банкя. И тук на сцената на Банкянското самодейно читалище след Братовчеда Ради излиза и Пушката, която ще гръмне в последно действие – Пушкатв или Бухалката КЗК.

В края на юли Съветът на директорите на НИС съобщи, че е одобрил продажбата на дружеството си в България, тъй като изпитва затруднения с операциите си надолу по веригата в страната. Повече подробности за сделката щели да бъдат дадени едва, когато има повече яснота. Но яснота ще има скоро, защото вече е поискано одобрение от КЗК, а оттам ще се задействат светкавично. Познайте защо? Защото Голямата бухалка на Боко и Шиши Росен Карадимов, който бе е издигнат с тази цел от двамата си господари слуша и изпълнява.
Може да се окаже, че КЗК е основен играч в сагата с пропъждането на Газпром от България в правилната посока, защото същата Комисия отказва сделката на бензиностанции ЕКО, въпреки достатъчно малките проценти пазарен дял на Газпром. Така в един момент възможно е КЗК да насочва с бухалката продавача към правилния купувач.
НИС управлява мрежа от 22 бензиностанции в България, които оперират у нас под марката „Газпром“. През първата половина на 2025 г. пазарният дял на сърбите в общия пазар на моторни горива в България е 2,6%, а делът й в пазара на дребно е 1,9%.
По-рано тази година НИС заяви, че обмисля да излезе от България и Румъния, където притежава 19 бензиностанции, поради трудностите на тези пазари. Сръбската компания не предостави допълнителна информация относно плановете си в Румъния.
„Газпром“ и дъщерната ѝ компания „Газпромнефт“ притежават 56,15% от акциите на НИС, а останалата част е собственост на сръбската държава. През 2008 г. Сърбия продаде 51% от НИС на „Газпромнефт“ за 400 милиона евро. През май 2022 г. руският холдинг прехвърли 6% от този дял обратно на „Газпром“ – компанията-майка, която не е подложена на санкции от ЕС.

Накрая историята може да се разкаже и така: съществува обосновано предположение за следното. Братовчедът на бившия премиер и лидер на партията – мандатоносител влиза в бизнеса с бензиностанции след сделка с руския гигант Газпром, подтикнат да придаде на точно определен купувач от КЗК председател Росен Карадимов и зам. Радослав Чолаков, назначени от ГЕРБ.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ или Братовнеда Ради на Бойко от Банкя е активен участник в 9 фирми като едноличен собственик на капитала и управител. Лицето има собственост в 5 компании. Първата поява е на 27.10.2009 като управител в РЕНЕСАНС-ЕКСПОРТ-ИМПОРТ.
Любопитното е, че Ради става бизнесмен и горд собственик на фирми само броени седмици, след като двигателят за неговия успех става премиер за първи път през 2009 година. Ако това не са очебийни и здрави фирмени връзки които водят към скрития собственик на бившите руски активи Газпром, здраве му кажете. Ради и Ранко са двете ангелчета – хранителчета на Бойко или той на тях.КОЙ е аферистът Братовчеда Ради, който сайт на Пеевски нарече “перач на парите на Бойко”?
Ради Братовчеда, както е познат аферистът, е поставен за лице на няколко сериозни бизнес начинания, с които Баце изпира откраднатите от България стотици милиони, пиши сайтът на Пеевски преди няколко години. Понеже Пеевски е много информиран човек и знае всичко за всеки да му дадем думата и да видим какво е диктувал на ушето на репортера си за Бойко Борисов и Братовчеда му от бандата на Зайците в Банкя.
Според информатор един от начините за изчистване на тлъстите пачки е през веригата магазини „Коме”, част от групата на CBA.

Неофициално, разказва сайтът на Пеевски Народ лицето на веригата „Коме” у нас е сърбин, който не фигурира като собственик в Търговския регистър. Всъщност, фирмата е под контрола на роднината на Бойко – Радослав Венциславов Иванов, „братовчеда Ради”. Само уточняваме, че става въпрос за черногореца Кланчар – същият от бизнеса с бензиностанциите.
Другата „пералня” за мръсните милиони, поверена на родственика на Бойко, е ситуирана на ГКПП „Калотина”, където Ради върти няколко магазина и паркинга с колосални, според официалната справка, обороти.
Дали днес са паркирали 20 или 200 тира по 10 евро за нощувка, знае само управителят на паркинга, идеален начин за превъртане на заграбените от Бойко милиони, коментира информаторът.
Интересен детайл от бизнес размаха на Ради Братовчеда е фактът, че името му изскочи и покрай световния скандал „Барселонагейт” с прането на пари в Испания покрай къщата на „Мис Бикини” Борислава Йовчева, която дари Баце с дъщеря – Ема.
Проследяването на паричния поток, свързан с офшорна фирма, спонсорираща компании, регистрирани на адреса на прословутата манекенка, води до именно до братовчеда на Бойко Борисов. Според Елена Йончева в аферата са замесени трима приближени до Мутрата – вторият му братовчед Радослав Иванов, Иван Саздов и Йордан Христов.
В Банкя твърдят, че „братовчедът Ради“ от години върти бизнеса на Борисов. Иванов държи кафенето „Ипон“ и управлява премиерската фирма „Ипон 1“, след като Цветелина Бориславова му прехвърля активите си. Точно той, премиерската дъщеря Венета и Румяна Клачар заедно получават от общината разрешения за жилищно строителство в банкянското село Иваняне.

Братовчеда Ради – участник и в Барселонагейт.
Средствата са от офшорната Palms Enterprises (Overseas) LTD, номинален собственик на която е безработният кипърец Никос Михайлидис. Проследихме пътя на тези пари и те водят до трима души – братовчеда на Борисов Радослав Иванов, управителя на „Tенис клуб Банкя“ ЕООД Иван Саздов и шефа на „Спортни имоти Приморско“ АД Йордан Христов, каза Йончева.
Имената на Саздов и Христов вече бяха осветлени м.г. Шефът на банкянския тенис клуб е близък съратник на Борисов от години и бе председател на инициативния комитет, който го издигна за кмет на София през 2005 г.
В Банкя от години знаят, че едни от най-важните хора в района са Радослав, Венцислав и Йордан, познати като Зайците. Те са втори братовчеди на премиера от страна на баща му, разкриха медии през 2013 г. Венци дори го е играл лична охрана на Борисов, а Ради държи знаковото кафе в Банкя „Ипон“. Занимава се със строителство, има луксозни комплекси, а местните под сурдинка твърдят, че е подставено лице, управляващо имотите и бизнесите за пране на пари на Борисов.
Радослав Венциславов Иванов в момента е шеф на охранителната „Ипон 1“. Фирмата е на Борисов, докато той не става главен секретар на МВР, след това прехвърля собствеността на Надка Маринова и Цветелина Бориславова. Впоследствие дяловете на Бориславова са прехвърлени на братовчед му, а Маринова е заличена като управител на „Ипон 1“ на 31 декември 2018 г. Радослав Иванов е в управата на още петнайсетина дружества. Връзката му с Иван Саздов е дружеството „Бетон-2″ООД.
През 2017 г. „братовчедът Ради“ и премиерската дъщеря Венета заедно с Румяна Клачар уведомяват, че са получили разрешение за жилищно строителство в банкянското село Иваняне. Като лице за контакти е посочен Радослав Иванов. Братовчедът е съдружник с Ранко Клачар в няколко фирми, сред които „Хай Строй“ ООД, „Арчи Строй“ ООД и „Монтенегро капитал“.

През април 2014 г. председателят на легия „Антимафия“ Григор Здравков обяви, че е предал тефтерче на кръга „Котараците“, в което са описани злоупотреби с европари за над 30 млн. лв. В тях бе спомената и фирма „Арчи М“ ООД, която Здравков обяви, че е на Радослав Иванов.
„За нас е странно, че от прокуратурата все още не са извикали на разпит свидетелите, които могат да потвърдят за истинността на документите, въпреки че има свидетели, които са протоколирали в следствието своите намерения да дадат показания срещу братовчеда Ради, „Котараците“, Пашата и Каратиста“, заяви тогава шефът на „Антимафия“.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода
Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.
Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.
Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.
През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.
Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.
ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.
И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.
Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сянката на Държавна сигурност над българския преход
Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.
Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.
Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.
Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.
Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.
Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
РАЗСЛЕДВАНЕ
Въшката Цонев се бил скрил в Гърция
Въшката Йордан Цонев, известен с прякора „Данчо Ментата“, според различни твърдения от близо месец се намира в Гърция и не се появява публично.
В медийното пространство се коментират съмнения за негово участие в схеми за купуване на предизборни гласове и организиране на политически зависимости.
Мнозина си задават въпроса как Йордан Цонев успя да се задържи повече от 30 години в българската политика и защо на тазгодишните парламентарни избори загуби политическото си влияние.

Появяват се и информации, че в средата на месец юни може да започнат проверки и разследвания, свързани с неговата дейност.

Предстои да се види дали тези твърдения ще бъдат потвърдени от компетентните институции.
-
КОМЕНТАР2 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
СКАНДАЛ2 months agoУрсула спастрила милиарди евро от фонда за възстановяване от Ковид
-
РАЗСЛЕДВАНЕ1 month agoСправка за несъответствия в имуществото на Борисов
-
СВЯТ2 months ago🇷🇺 🇸🇰 Русия обеща пълно обезпечаване на енергийните нужди на Словакия







