LIFE
Има ли щастието цена? Вие колко бихте платили?
Всеки човек се ражда чист като бяла дъска. Чист като капка утринна роса. И после, с годините, върху нас се изсипват познание, емоции, радости, трудни и щастливи моменти, които ни правят по-добри или по-лоши, насаждат ни комплекси, карат ни да се съмняваме, да се усмихваме…
И всеки ден ние споделяме с Небето своите надежди, молитви, желания. За успех, за любов, за щастие.

Какво е щастието за вас?
Задавали ли сте си някога този въпрос? Аз си го задавам от известно време. Със сигурност, за да ги има всички останали условия, трябва да сме здрави. А после?
Щастие ли е добрата работа? Коя работа е добра? Тази, която ни дава удовлетворение, която не ни натоварва, която ни носи перспективи, която ни кара да се чувстваме значими и/или която ни носи добри доходи? Или всичко взето заедно… И ако имаме добра работа, кое е това, което все още ни липсва, за да бъдем щастливи? Семейството? Любим човек? Приятели?

Казват, че и най-голямото богатство е безсмислено, ако няма с кого да го споделиш.
Означава ли това, че щастието се крие в усмивката и очите на някого? Със сигурност. Но за да можем да се усмихнем и ние на тези очи, ни трябват още здраве, добра работа, добро самочувствие, умение да получаваме и да даваме, а оттам способност да бъдем грижовни, да споделяме, да можем да правим компромиси.
Леле! Оказва се, че щастието е доста висок хълм. А докато се изкачваме към върха, трябва да качим хиляди по-малки. Готови ли сте? Струва ли си? Убедена съм.
Колко бихте платили? Аз бих дала всичко, което имам, за миг споделено тихо щастие. Защото то ще отвори сърцето ви за всичко останало. Като бумеранг, който ще върне в живота ви всички онези малки стъкълца, които блестят под точно определен ъгъл. Прегръдка, усмивка, смях, учестено дишане, споделено легло, споделена радост и болка.

Щастието няма възраст. Всеки иска да бъде щастлив независимо от своята раса, цвят на кожата, години. То е универсално хапче, с което животът придобива цветове и смисъл.
От друга страна щастието е вътре в нас. Защото ако ние имаме наранена душа, трудно някой друг може да ни направи щастливи. Т.е. всеки ден трябва да работим над себе си, над това да откриваме пътя към своето собствено щастие. Той може да върви в различни посоки, да криволичи, да стига до място без изход. Може да се наложи да направим пълен завой назад, за да продължим отново напред. Важното е да не спираме. Да се опитваме да бъдем щастливи. Тук и сега. За едно по-щастливо утре.
LIFE
Това беше моят първи голям концерт
Лепа Брена: Българската публика спаси кариерата ми
Най-много ми липсва десетилетието между 1980-а и 1990-а, призна сръбската певица
Лепа Брена застана пред журналиста Мон Дьо осем години след последната им медийна среща, за да сподели откровения си разказ за житейския път от момичето от Бръчко до върховете на балканската сцена.
Голямата звезда се върна към спомените за началото, семейството, съдбовната среща с Баба Ванга и непреходната връзка с българската аудитория.
Изпълнителката подчерта, че Фахрета Яхич и Лепа Брена отдавна съжителстват в пълен баланс между личния свят на обикновената жена и екстровертната природа на артиста.
Музикалната ѝ кариера стартира почти случайно на 21-годишна възраст с групата „Сладки грех“. Първоначално баща ѝ се противопоставя на идеята, опасявайки се, че дъщеря му ще стане кръчмарска певица.
Брена обаче защитава избора си с желанието да помага финансово на семейството си. Тя сподели, че е имала най-добрите родители на света, като майка ѝ е била фантастична шивачка и лично е създавала легендарните ѝ сценични тоалети от платове, купувани от Мюнхен. Интензивните турнета с по два концерта на ден водят до рязко отслабване със 17 килограма, което ражда визията на Брена като кукла Барби, но и провокира абсурдни медийни слухове за премахнати ребра.

Специално място в интервюто заема споменът за посещението при Баба Ванга преди емблематичния концерт на Националния стадион „Васил Левски“ през 1990 година.
По това време певицата сериозно обмисля да прекрати кариерата си, но българската пророчица категорично предсказва, че тя ще пее, докато е жива, и че ще пристигне в София от въздуха. Пророчеството се сбъдва буквално, когато Брена каца с хеликоптер пред огромното море от български почитатели.
Изпълнителката призна, че именно любовта и енергията на българската публика са спасили кариерата ѝ и са ѝ дали ракета и космически кораб в момент на колебание.
Певицата разкри, че най-много ѝ липсва десетилетието между 1980 и 1990 година, когато хората са били част от света и са изпитвали истинска радост, енергия и любов, които в съвременното общество изглеждат изгубени.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Край на стерилната кухня. Белият интериор става по-топъл
Белите кухни няма да изчезнат, но онзи стерилен интериор отпреди десетина години вече губи позиции.
Дизайнерите все по-често заменят студеното ярко бяло с кремави и бежови оттенъци, а към тях добавят дърво, камък и по-топли метали. Идеята е кухнята да изглежда уютна и живяна, а не прекалено лъскава и безлична.
По-меко бяло вместо снежно
Студените бели бои вече отстъпват място на по-топли нюанси с лек кремав, бежов или сивкав подтон. Те стоят по-естествено до дървени шкафове, месингови дръжки и каменни плотове.
Важно е цветът да се гледа заедно с пода, плота и мебелите. Едно бяло може да изглежда чудесно до мрамор, но твърде сиво до топло дърво.

Текстурата прави кухнята жива
Най-бързият начин една бяла кухня да изглежда остаряла е всичко в нея да бъде еднакво. Затова дизайнерите добавят дърво, мазилки, естествен камък, релефни плочки, матови повърхности и дори греди.
Малки детайли като интересен аспиратор, ламперия на острова или декоративно осветление също помагат кухнята да изглежда по-индивидуална.
Камъкът вече е по-спокоен
Силно контрастните плотове с огромни шарки постепенно отстъпват. На тяхно място идват мрамор и кварцит с по-фини жилки и по-ненатрапчив рисунък.
Така кухнята остава интересна, но не натоварва окото и по-трудно излиза от мода.
Гърбът на кухнята става акцент
Едно от най-подходящите места за малко характер е кухненският гръб. Там все по-често се използват ръчно изработени плочки, текстуриран
камък или по-интересен десен.
Това позволява белите шкафове да останат класически, без цялата кухня да изглежда скучна.

A private residence in Villanova, PA. For use by Bluebell Kitchens and Michele Plachter Design only.
Photo – copyright Rebecca McAlpin
Металите вече не трябва да са еднакви
Месинг, полиран никел и други по-топли метални покрития могат спокойно да се комбинират. Така интериорът изглежда по-естествен и не толкова нагласен.
Същото важи и за цвета – малък контрастен акцент върху острова, по-тъмен под или дървен шкаф може напълно да промени бялата кухня.
Дървото отново се връща
Естествените дървени шкафове и плотове отново стават все по-желани. Те могат да се комбинират с бяло, без кухнята да изглежда старомодна.
Новата идея е проста – белият цвят остава, но вече не е сам. До него идват топлина, текстура и малко повече характер.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
За пръв път виждам тези лица без да е нужно да въведа код за родителски контрол
Режисьорът на предаването ни показва познати лица.
За пръв път виждам тези лица без да е нужно да въведа код за родителски контрол.
Две красиви попадения, след които всичко свърши!!!
За съжаление допуснаха много леки голове и станаха жертва на изключително груба игра опитните състезателки от отбора на Brazzers.
Човек не може да ги познае, много са облечени! 😀
На тази снимка не само лицата са добре познати
Само за няколко минути успяха да повдигнат духа в съблекалнята и домакините излязоха доста по-освободени за втората част







