Предложения за сериозно затягане на контрола върху цените в големите търговски вериги и при производители с господстващо положение влизат в парламента.

Депутати от „Прогресивна България“ внесоха промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Целта е да се ограничат прекомерните надценки, необоснованото поскъпване и част от нелоялните практики по веригата от доставчика до магазина.

Какво е „прекомерно висока цена“ и кога ще има санкции

Ключовата промяна в ЗЗК е забрана за налагане на „прекомерно високи продажни цени“ от предприятия в господстващо или съвместно господстващо положение. В предложението „прекомерно висока“ е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация. В тези разходи се включва и „разумна норма на печалба“.

За да прецени дали има нарушение, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може да използва различни критерии. Сред тях са подходът „разходи плюс“, сравнение с цени в други държави от ЕС, историческо сравнение при рязко увеличение без причина и критерий за икономическа стойност. За практическото прилагане на тези критерии ще е нужна и наредба на Министерския съвет.

Санкциите са тежки. Предвиждат се глоби до 10% от оборота за предходната година.

„Съвместно господстващо положение“: по-лесно доказване, по-широк обхват
Промените разширяват и дефиницията за т.нар. съвместно господстващо положение. То е налице, когато две или повече предприятия, без да са свързани юридически, имат пазарна сила. Тази сила им позволява да действат независимо от конкуренти, доставчици и клиенти.

КЗК ще оценява фактори като пазарни дялове, бариери за нови участници и липса на ефективна конкуренция. В текста е описано, че съвместно господстващо положение може да се приеме и при пазарна взаимозависимост. Тя позволява координиране на търговска политика без изрично споразумение.

Съществена промяна е, че няма да се изисква доказване на изрично споразумение или „съгласувана практика“. Според вносителите това в момента прави санкционирането много трудно.

Предложението уточнява и обхвата. При пазари с много участници и силна конкуренция, където фирмите не са в господстващо положение, правилата за „прекомерно високи цени“ няма да се прилагат.

Контрол заради еврото до 9 август 2027 г. и „справедлива цена“

Паралелно се предлага удължаване на забраната за икономически необосновано вдигане на цени до 9 август 2027 г. В момента подобна забрана съществува по линия на Закона за въвеждане на еврото, но срокът ѝ изтича на 8 август.

При установено поскъпване търговецът ще трябва да докаже икономическа необходимост. Той трябва да предостави данни за цената преди увеличението, елементите, които я формират, и стойността им в новата цена. Ако не предостави информацията, увеличението ще се счита за необосновано.

В предложенията се дава пример и с горивата. Ако търговецът посочи горивата като причина, трябва да покаже какъв дял имат те в крайната цена. При оценката ще се отчитат разходи за доставки и производство, труд, енергия, данъци и други фактори.

Търговците с годишен оборот над 5,1 млн. евро ще продължат да подават ежедневно данни за цени към Комисията за защита на потребителите (КЗП) за стоки от списък. На сайт на КЗП ще се публикуват цените във веригите, цените на едро на основни храни по данни на ДКСБТ и т.нар. „справедлива цена“. Тя ще се определя по методика на Министерството на икономиката.

Регистър за доставки, повече „нелоялни практики“ и по-високи глоби

Пакетът включва и създаване на електронен централен регистър за доставки. Идеята е да дава ранни сигнали за нелоялни практики и нарушения на конкуренцията. Данни ще се подават при първо пускане на пазара на селскостопански и хранителни продукти и при последваща дистрибуция в търговията на едро. Предвижда се данните да се обработват и с изкуствен интелект за откриване на резки ценови скокове и прекомерни надценки.

Депутатът Явор Гечев обяви и разширяване на „черния списък“ с нелоялни практики от 13 на 33. Сред тях са скрити и непрозрачни плащания, такси към доставчици за присъствие в търговски обект и ретроактивни бонуси.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че мерките са „пазарни“ и целят ограничаване на спекулативни процеси. Той посочи, че се предлага и двойно увеличение на глобите, които КЗП може да налага, тъй като досегашните санкции често не спирали нарушенията.