АНАЛИЗИ

Да си беден излиза скъпо

На входната врата на сградата, в която живеете, някой е поставил лист хартия с размер А4. Той ви информира, че във вторник, 21-и, между 12 и 15 часа ще бъдете посетени от “Софийска вода”. При лош късмет пътуването ви от работа до дома и пак обратно може да означава, че ще изгубите 4 работни часа – т.е. половин работен ден. Всяка година в България се губят стотици хиляди работни часове, за да могат компаниите и някой, който не ни е толкова необходим, да си свърши работата.

Това, разбира се, е само един малък пример за система, която ни губи времето – а ако прибавим контактите с властите, посещенията на пощенските клонове, ужасната инфраструктура, загубата на два дни, ако сте изгубили шофьорската си книжка, реденето на опашка, за да си получите заплатата, и после на друга, за да си платите сметките…Ако някой местен икономист изчисли поне част от изгубеното време и парите, които то ни струва, вярвам, че резултатът ще е много интересен. Или по-вероятно – много плашещ.
Помолиха ме да сравня и евентуално да изтъкна някои различия между една страна като Швеция, откъдето всъщност идвам аз, и България. Текстът, разбира се, изобщо не е научен – но мисля, че моите примери показват една тъжна стара истина, която гласи, че да си беден излиза скъпо. Инвестициите, които пестят пари и време, струват пари. Което ни води до следващата тъжна истина – за да забогатееш, трябват пари.

Първото нещо, което забелязваме, е, че в Швеция почти всичко е направено така, че да бъде лесно и ефективно за гражданите. Разбира се, това не е станало, защото някой политик или власт искат да бъдат добри с нас. Те обаче са пресметнали разходите, както и какво печелим, ако намалим загубата на време колкото се може повече. Загубата на време често е загуба на пари. А загубата на време има много лица. Едно прозрачно общество с минимална бюрокрация е не само по-ефективно и следователно икономически по-успешно, но и често по-добро място за хората, които живеят в него.

Ние нямаме много документи, които трябва да носим, както е тук. Имаме една лична карта или шофьорска книжка с персонален номер и бар код, който дава цялата необходима информация за нас. Колите ни имат стикер на регистрационното табло, който дава на полицията възможността да знае това, което й трябва. Не ходим в банки, защото заплатите и пенсиите ни се превеждат по карта, и рядко използваме пари в брой. Годишната ни данъчна декларация е готова за 20 секунди по интернет. Никога не седим вкъщи, за да чакаме някой от топлофикация или ВиК да ни посети. Вместо това пощальонът оставя бележка, в пощенска кутия, която в нашия случай е монтирана на вратата на апартамента ни, така че бележката се оказва на пода в хола ни. Тя ни казва, че е време да проверим уредите си След това записваме показанията на уредите в електронна сметка. Ако те са същите като отчетените от компанията-доставчик на услугата, никой няма да ни потърси още една година. Вместо това банката плаща сметките, когато дойде време за това, а после ни изпраща квитанцията в същата тази пощенска кутия. Ако искате да спестите хартия и да спасите няколко дървета, можете да поискате да ви я изпращат по електронната поща.

В някои райони на Стокхолм мобилният ви телефон изпълнява тройна функция. У дома ви той използва наземната мрежа и вие плащате като за някогашните стационарни разговори, на път за работа функционира като ваш личен мобилен апарат, а в офиса използва номера на компанията ви. Разбира се, по всяко време вие можете да бъдете открити и на трите ви телефонни номера. Технологиите ви улесняват и в същото време ви спестяват пари. В Швеция 99% от хората имат достъп до компютър. Този факт е резултат от проект, финансиран частично чрез намаляване на данъците за всички, които работят и искат да си купят компютър. Следствие на това е и, че всички училища имат компютри за децата. На първо място този проект имаше за цел да подкрепи демокрацията – всеки би трябвало да има право на достъп до компютър. Но в крайна сметка можете да го разглеждате и като взаимно изгоден проект. Днес, 17 години по-късно, населението на Швеция има едни от най-високите компютърни умения в света – което, разбира се, е от полза за бизнеса и за целия трудов пазар. Разходите за една такава идея и инвестиция са се изплатили с лихви отдавна.

Ние никога не ходим в пощенските клонове. Причината за това е много проста – дори нямаме такива. Ако си купя книга от Amazon или получа подарък за рождения си ден от леля си, си ги вземам от най-близката бакалия. И в този случая шведската държава не прави това само за да ме улесни. Парите, които се спестяват, в комбинация с простия факт, че това е малка промяна към по-добро за мен, ме карат да съм доволен. А иначе тези пари биха могли да се използват за по-добри цели.

Ето за какво става въпрос – за решения, които създават взаимно изгодни ситуации. Ако нещо е по-лесно и по-ефективно за мен и за всички други граждани, то е по-добро и за държавата.

През зимата градът винаги обезопасява всички улици и тротоари. Ако отново пренебрегнем неудобството и болката от счупения крак, можем да погледнем този факт през призмата на националната икономика. Цялото здравеопазване в Швеция е безплатно. На данъкоплатците обаче всеки счупен крак им излиза по около 10 000 евро. Ако пострадате, вие трябва да си стоите у дома и да не работите около месец, като междувременно получавате 90% от заплатата си. Както разбирате, само няколко избегнати инцидента изплащат разходите за посипването с малко пясък на леда по тротоарите. Печелите от това, че не си чупите крака.

Един малък, но хубав според мен пример за взаимно изгодна ситуация са “помощниците на уличното движение”. Стокхолм, който е двойно по-голям от София, няма никакви проблеми с трафика. Инфраструктурата има голяма заслуга за това. Но естествено винаги могат да се появят проблеми заради катастрофи, спукани гуми или свършило гориво. Оказа се, че един умен млад икономист седнал на бюрото си в градската управа и направил следната сметка. Да кажем, че заради проблеми с движението в пиков час в някоя лоша сутрин 5000 човека закъснеят за работа с половин час. Това прави 2500 работни часа само в този конкретен ден. Идеята на икономиста била, че ако успеем да помогнем на затруднените шофьори много бързо и така решим проблема със задръстванията, изгубените работни часове ще бъдат намалени наполовина.

От много години “помощниците на уличното движение” са паркирани отстрани на големите пътища в Стокхолм, готови да помогнат – да решат проблемите при някой по-незначителен инцидент, да асистират на жена с малко по-дълги нокти да смени гума, да долеят няколко литра бензин в нечия кола. Тази услуга не струва нищо. Това, което обществото печели от нея, е повече от достатъчно. Жената с дългите червени нокти, данъкоплатците, работодателите – всички обичат тези помощници.

Това е контекстът – всяко дребно нещо, което прави малко по-лесен живота на обикновения човек, прави и обществото като цяло по-добро. Това може да стане чрез някоя много напредничава технология или чрез множество хитри решения. Но може да стане и просто като се помогне на някого да смени спуканата гума в понеделник сутрин.

Всяко общество и всяка страна са единствено сбора от хората, които живеят в тях, и техните идеи и решения.

Post Views: 45

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1