БЪЛГАРИЯ

ГАВРАТА СПРЯМО ПЕНСИОНЕРИТЕ НЯМА КРАЙ

Увеличаването на заплатите заради инфлацията у нас без реципрочното увеличаване на пенсиите представлява не само дискриминиране от страна на Министерския съвет на голяма (милионна) група хора по признака “възраст”,

но още и жесток икономически терор, нагло ограбване на заработени с труд и умения техни пари и е всъщност безсърдечна, обидна и унизителна гавра спрямо нещастни и на практика беззащитни членове на българското общество.

По този повод сезирам Комисията за защита от дискриминация със следния сигнал:

До

Комисията за защита от дискриминация

СИГНАЛ

от Петър Иванов Иванов, живущ в гр. Русе, 7004, ул Тулча No 4A. ivanov5@abv.bg

Уважаема Комисия,

Моля настоящият мой сигнал до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу продължаващата дискриминационна практика на Министерския съвет (МС), отнасяща се до малтретиране и икономическо потискане на пенсионерите в България, да се разглежда и като моя жалба в качеството ми на засегнато лице – пенсиониран университетски преподавател.

1. Изложение на обстоятелствата

Сигнализирам Комисията за дискриминирането на пенсионирани български граждани, по-конкретно на преподаватели в университетите у нас, на учители в българските училища и на служители (полицаи и др.) в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Стана ясно, че с Постановление на МС минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища става 2780 лева.

По този начин действащата в момента заплата на работещите в момента университетски преподаватели се повишава с 264 лева, което е ръст от 10,5%.

Точно по същия начин стоят нещата и в учителската професия; учителските заплати от 1 март тази година също са значително увеличени с постановление на МС. В зависимост от длъжността и степента на кариерно развитие минималната учителска заплата варира от стартовата 2131 лева до 2665 лева, ръст с 25%.

МС увеличи заплатите и в МВР, минималната заплата за изпълнителна длъжност с висше образование в МВР скочи от 1852 лв. на 2755 лв., увеличение с 49%. Най-ниската заплата за служителите със средно образование скача от 1466 лв. на 2296 лв.Това прави близо 57% ръст.

Увеличаването на заплатите е реакция на МС освен на редица обстоятелства и фактори, включително политически, репутационни, рекламни и др., но и главно на следните социални обстоятелства:

* високата инфлация у нас,

* повишаването на цените на стоките и услугите,

* поскъпването на живота,

* невъзможността за осигуряване на поносим стандарт за живеене на семействата,

* опасност от социална ексклузия поради бедност,

* липса на средства за лечение и т.н.

Тези социални обстоятелства засягат безспорно не само работещите в момента преподаватели, учители и полицаи, и техните семейства, но и пенсионираните преподаватели, учители и полицаи, и техните семейства, и то в много по-голяма степен, предвид факта, че пенсиите в България са в пъти по-ниски от средните за Европейския съюз (ЕС) и са най-ниските в Европа, което само по себе си е дискриминация по признаците “народност” и “гражданство” в рамките на ЕС.

При положение, че доходите на професиите “университетски преподавател”, учител” и “полицай” са увеличени с увеличение между 10% и 57%,

пенсиите на стотиците хиляди пенсионирани университетски преподаватели, включително и моята, на пенсионираните учители и полицаи, си обаче остават същите, без изменение. Не искам да казвам какъв е размерът им, защото изпитвам срам и погнуса.

Може би не му е мястото тук да го казвам, но нещата са подобни и в Св. българска православна църква: медии посочиха, че патриархът ни си увеличил заплатата на 12 000 лева месечно, при положение че пенсионираните ни отци свещеници получават комично ниски пенсии от по 200-300 лева, значи 60 пъти по-малко.

Продължавам.

Тъй като става дума за хора с еднакъв професионален статут – “университетски преподавател”, “учител”, “полицай” – но с различна възрастова определеност, то нееднаквото им третиране по отношение на динамиката (в случая увеличаването) на месечните им доходи, основано на признака “възраст”, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), представлява непряка дискриминация. Неувеличаването на доходите (пенсиите) на пенсионираните университетски преподаватели по реципрочен на 10,5-те, на 25-те и на 57-те процента увеличение на доходите само на респективно работещите университетски преподаватели, учители и полицаи, фактически е поставяне на лица в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица на основата на признака “възраст”. Това се осъществява чрез привидно неутрална разпоредба и неутрален критерий – “възраст”, без това да е обективно оправдано с оглед на законова цел и без средствата за постигане на тази цел да са подходящи и необходими.

Става така, че само поради разлика във възрастта на хора с един и същ професионален статут – “университетски преподавател”, “учител” и “полицай” – се отказва еднакъв относителен размер в проценти на увеличаване на получаваните заработени от тях месечни доходи – работна заплата, пенсия. Пенсиите на университетските преподаватели, на учителите и на полицаите в Република България са заработени от тях по време на многогодишния им трудов стаж, като това е ставало чрез внасяните суми от месечните им заплати за задължителните осигурителни вноски за фонд „Пенсии”. Като имаме предвид най-ниската в Европа продължителност на живота на българите и най-малкото години на получаване на пенсия при българина въобще, очевидно е, въпросният фонд “Пенсии”, ако от него не се е крало и не се краде в такава голяма степен, би трябвало да е достатъчен и предостатъчен за увеличаване и на пенсиите на въпросните професионални категории.

Пенсионираните и непенсионираните български граждани получават своите месечни доходи – пенсия и заплата, осигуряващи битието им и битието на техните семейства, от държавния бюджет, който е функция на тяхната дейност – на пенсионерите преди, а на работещите сега. Няма разлика в приноса на едните и другите за бюджета.

Квалификациите на едните и другите спрямо дейността им (в миналото и сега) е една и съща, професионалният статут – е един и същ (аз и преди и сега съм професор), няма разлика между пенсиониран и непенсиониран български гражданин по отношение на упражняваната професия – от президент до чистачка.

Увеличаването на заплатите заради инфлацията у нас без реципрочното увеличаване на пенсиите представлява не само дискриминиране от страна на Министерския съвет на голяма (милионна) група хора по признака “възраст”, но още и жесток икономически терор, нагло ограбване на заработени с труд и умения техни пари и е всъщност безсърдечна, обидна и унизителна гавра с на практика беззащитни членове на българското общество.

По този повод подавам по реда на чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр. сигнал/жалба до Комисията по защита от дискриминация.

2. Изложение на исканията към КЗД

* Да проведе независими проучвания относно дискриминацията на българските пенсионери и да установи формите и параметрите на прякото и косвеното дискриминиране на българските пенсионери от законодателната и от изпълнителната власт и да обяви резултатите и изводите ;

* Да проведе независими проучвания и да установи конкретните инициатори и извършители (физически и юридически лица) на дискриминирането на българските пенсионери и да обяви резултатите и изводите;

* Да установява нарушения от страна на МС на Закона за защита от дискриминация или други закони, уреждащи равенство в третирането на работещите в момента български граждани и пенсионираните български граждани,

* Да установи извършителя или извършителите в МС на нарушенията;

* Да наложи предвидените санкции и да приложи мерки за административна принуда спрямо мС;

* Да постановява предотвратяване и преустановяване на извършваните от МС нарушения.

* Да даде задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането на пенсионираните български граждани и работещите в момента български граждани;

* Да обжалва постановленията на МС за увеличаване само на доходите (работни заплати) на работещите в момента български граждани, актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането на всички български граждани;

* Да заведе искове пред съда срещу МС и да встъпи като заинтересувана страна по съответните дела;

* Да направи предложения и препоръки до МС за преустановяване на дискриминационни практики спрямо българските пенсионери;

* Последно, спрямо мен, в качеството ми на засегнато лице – пенсиониран университетски преподавател, разпоредете да бъде преустановена дискриминирането ми от МС, посочено по-горе, и моята месечна пенсия също като на работещите в момента университетски преподаватели бъде увеличена както при тях с 10,5%.

Съответен сигнал/жалба ще подам и в Европейската комисия и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Малтретирането, дискриминирането и тормоза на възрастните хора, на пенсионерите, повтарям, съставляват една от най-гадните, срамни и абсурдни обществени практики в България.

27.05.3025 г. (П)

проф. д-р Петър Иванов, пенсиониран университетски преподавател

Разпространявайте този текст

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 78

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално българия кражба пари финанси

Up Next

ГАВРАТА СПРЯМО ПЕНСИОНЕРИТЕ НЯМА КРАЙ

Don't Miss

ГАВРАТА СПРЯМО ПЕНСИОНЕРИТЕ НЯМА КРАЙ

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.