КОМЕНТАР

Външната ни политика? Време е най-после някой да извика на висок глас „Царят е гол“!

Време е най-после някой да извика на висок глас „Царят е гол“. Въпреки, че е прието за външна политика да се „пипа“ внимателно. Дори и тя да е относително /меко казано/ суверенна, както е в нашия случай.

Членството в съюзи като НАТО и ЕС имат своите „червени линии“ и не позволяват кой знае какво излизане от определени релси. Някои като Унгария, Полша или Италия си го позволяват, но това е друга стратегическа игра, която за нас изглежда като междузвездна.

У нас някои разбират баланса между геополитическите сили като определят изказване на Путин за „нелепо“ и обвинят обкръжението му, че дава „глупотевини“ вместо съвети. Обидили се, че бил казал при пресконференция с австрийския канцлер Себастиян Курц в Санк Петербург,че „България под натиск отвън се отказа от „Южен поток“, сега съжаляват, сега говорят да получат наш руски газ вече чрез „Турски поток“ и даже не си дават сметка, че сигналът е по-скоро към Брюксел, отколкото към София. Поне така звучат слова като „не ми се иска Европа да прояви слабост и да не защити своето участие в проекта „Северен поток“, както някога България с „Южен поток“.

Друг въпрос е колко пъти през последната година Курц се среща с Путин и то на руска територия.

Друга тема е и какви геополитически битки се водят в момента и как все повече се налага политиката на индивидуални преговори с държавите, а не чрез съюзи или общности.

Примерите с политиката на Тръмп в областта на търговията, Великобритания с нейния „Брекзит“ и намеренията й да сключва търговско-икономически договори с Чили и Южна Африка без санкции на ЕС, Русия с преки договорки с Будапеща, Берлин или Рим, Турция с последните изявления на Ердоган в тази насока и посещението му в Унгария тези дни и т.н.

Някои наистина си мислят, че изказването на президента на Черна гора, Мило Джуканович, че „аз съм много смел политик, защото взех решение против мнението на 80% от гражданите на страната“, е достойно за подражание. Става въпрос за членството на Черна гора в НАТО. Което от друга страна навежда на мисълта, че в становище като „ЕС смяташе, че е свършена добра работа със смяната на политическите елити на Балканите и това ще реши проблемите“ има повече от доза истина.

В тази връзка да се посети Украйна и да се демонстрира постигането на решения с изучаването на български език в български училища на украинска територия /вече и в Одеса/ в ситуация, когато се гони унгарски консул от Киев, когато се води битка Москва/Киев за забраната да се ползва официално руски език в Украйна не е нищо друго, освен точка за дипломацията на Киев.

Пред световната общественост се показва, че в Киев няма политика срещу етническите малцинства и София е пример в това отношение.

Друг въпрос е каква е практиката и как се чувства руско езичното население или унгарците в Украйна.

Будапеща едва ли ще си остави коня в реката.

София остава да уточни дали е далновидно като действие точно в този момент да се взима страна. Защото присъствието на украинския президент на тържеството в Болградската гимназия подава сигнал и е предвидимо да се очаква “империята отвръща на удара“. Да си решим проблем в ситуация, когато и други потърпевши са засегнати от мерки, ограничаващи изучаване или ползване на свой език е действие с краткосрочен дивидент.

Разбира се, че защитата на етническите българи зад граница трябва да бъде приоритет в политиките ни. Разбира се, че не бива и за миг да се забравят българите в Украйна, които вече 2 века съхраняват българщината така, както и у нас не се прави. Разбира се, че 160 години българско училище в Болград е повод за гордост. Но „дело тонкое“ е повече от задължително като правило, когато става въпрос за Русия, Изтока като цяло и дипломацията ни в променливия свят, в който живеем. Защото анализи, че „Русия няма да изчезне от Балканите и заедно с Китай и Турция ще изгради зона на взаимодействие с тях“ зачестяват в руските медии.

Москва има достатъчни взаимодействия с някои балкански страни и политически сили в региона, за да може да присъства икономически и културно тук. Без да акцентира без мяра върху общи славянски корени и православие. Кремъл отдавна е приел политика „с вашите камъни по вашите глави“ . Доказва, че са научили урока след разпада на СССР и последвалите мизерни години.

Защо трябва без трезва експертна преценка да си слагаме пръста там, където скърца? Като взехме страната на Зоран Заев в македонския батак с името на страната какво постигнахме? Обяви Илинденско-Преображенското въстание за македонско, не посочва българите като част от населението на Вардарска Македония, настоява да се „ревизират учебниците ни по история, от които да се премахне Македония като въпрос“ и ред други послания, които са унизителни дори за тези, които го прегръщаха в София и Скопие.

На практика оставихме Гърция да е водеща по отношение на Скопие и дори сега да ни казва, че „българите ще се усмихнат, а Турция ще спечели, ако споразумението за името се провали в Гърция“/проф. Спиидон Светас“ в „Катимерини“/.

Атина ще ни свърши работата след като защити националните си интереси в договорките със Зоран Заев? Та ако мислеше за нас коридор D-8 отдавна щеше да е построен, а онова отклонение от тръбата „Турски поток“, която ще доставя газ за Европа през Гърция нямаше да се мотае из папките на енергийни експерти.

Енергийните проекти ни заобикалят, а сръбският президент Александър Вучич „се пошегувал“ като препоръчал на Артур Тан, ген.директор на филипинска компания, следващия път да не лети през София, а през Белград, за да не закъснява. Да си прави човекът „по-добър избор“. Той явно го е направил, защото открива фабрика в Сърбия, а ние интегрираме Западните Балкани в ЕС и НАТО.

След като сме били в състояние да бъдем съюзници на Райха по време на Втората световна война и едновременно с това сме запазили дипломатически отношения със СССР, значи имаме и добри примери във външната си политика в сложни времена. Днес обаче убеждението е, че „царят е гол“. Достатъчно е само да се види обстановката в нашия регион през последните месеци.

А ако резултатите от прословутия референдум в Македония се анализират професионално, тогава няма ли да онези, които диктуват външната ни политика у нас да проумеят, че залагането само на един кон е симптом за провал?

Империите, включително Русия, винаги си гледат интересите и за нашите „черни очи“ няма да си мръднат пръста, ако нямат полза. Могат само да подават сигнали, че нещо ги дразни или пречи. Което в стратегически план ще ни носи само неудачи. Не е въпрос за русофилство или русофобство, а за геополитика, която ако не се проумеем, ще се налага да взимаме с молби пак руски газ, но през Турция. Кой греши в оценките?

Post Views: 34

КОМЕНТАР

“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”

„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“

Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.

Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.

Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.

Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:

„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.

Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.

„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.

И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.

„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:

„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“

Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.

САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.

В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.

Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .

Post Views: 16

КОМЕНТАР

“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“

Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.

Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.

Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.

Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.

Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.

И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.

Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.

Post Views: 16

КОМЕНТАР

ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?

🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)

👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:

1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.

3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬

Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.

👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯

Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!

Post Views: 15