АНАЛИЗИ

Вампирите от ГЕРБ лапат по 20 бона на месец от държавни фирми – мазнинките на властта

Възможно ли е докато народът масово бъхти за смешни заплати от 500 до 1000 лева, чиновници на ГЕРБ да лапат по 20 000 лв. на месец от държавни фирми? Не само че е възможно, ами се случва от години зад гърба на обществото. Причината за неведението е, че тлъстите заплати, т.нар. от Баце „мазнинки”, не се обявяват публично.

Помните ли песента на Орхан Мурад от началото на 90-те години на миналия век: „Искам да съм негър в Алабама /с бялата усмивка щедро да ви лъжа/ колко съм нещастен /колко съм ви длъжен”? За разлика от певеца, моите желания са други: „Искам да съм негър на „Дондуков”/в борд да почленувам/бонуси да вземам”…

Наистина, драги сънародници, няма смисъл да мечтаете за Алабама. По-добре я заменете с борд. Че точно там, както би казал „бате Бойко” – е „мазнинката”.

„Бордовата сага” е кажи-речи 30-годишна. Връстница е на пещерния ни капитализъм и продължава да ражда въпроси от рода на нужни ли са бордовете и ако да – срещу какво? Роди ги Търговският закон от 1991 г., – още от първия ден той влезе в ролята си на стопански регулатор и стимулатор. Помогна съществено да достигнем високия брутен продукт 65 млрд. долара (през 1989 г. той бе $ 25 млрд.) Но за жалост, и успоредно с успехите, въпросният норматив е – и продължава да бъде – терен на мафиотски игри и безскрупулни партийни лобизми. Една от игрите бе – и е – как да изглеждат управителните съвети на АД-тата, където държавата притежава контролния пакет акции.

На въпросната „игра” се гледа различно. „Позитанци и приятели” скачат срещу бордовете. Това учудва, защото е в разрез с популисткия им блян за „държава на всеки километър”. Десните им опоненти, палещи свещи на приватното, са на другия полюс – частниците да са повече, но при условие да са добре регулирани. На финала вторите удържаха победа и я записаха в новия Закон за публичните предприятия (приет през 2018 г.), който задължава в АД-тата с над 50-процента държава – да туря тя „супервайзъри”.

Дотук всичко е точно, но идваме до следващия проблем – дали да бъдат заплатени? И тук преплитат шпага две тези. Първата: заплащането не е нужно, тъй като супервайзърът и без друго защитава държавата, а бордът е част от нея. Втората: бордът е доброволен избор и е свързан със свръхнагрузка, която предполага заплащане.

Кой победи в пуническата война? Ето какво се случи тези дни. В парламента Законът за БДЖ се готвеше за последно гласуване, но изведнъж на катедрата се изправи шеф-бюджетарката Менда Стоянова и наново „размеси картите”. Тя предложи допълнителен текст, според който членовете на ведомствените политически кабинети могат да участват в бордове.

В тази проблематика царува стопроцентов куриоз – в бордовете могат да членуват всякакви висши чиновници, но – забележете! – без главни секретари, административни секретари и съветници. Да се чуди човек как е бил пренебрегнат този важен ешелон… Транспортният министър Росен Желязков се учуди на предложението, но го прие, макар с половин уста да измънка че „бордоваците” не заслужават заплащане. (Между другото, той го раздава „еретично” и по други казуси – опитва се да наложи в своята система благородната, но буксуваща практика висшият апарат да бъде назначавани с конкурс… Поздравяваме Желязков за желязната му позиция, но ще го наречем „бяла лястовица”… Лети си той в пространството с красивата и фантасмагорична утопия наречена „безпристрастен конкурс ”).

Не е за учудване, че Менда Стоянова се загрижи така трогателно за железничарите. Имаше си тя и друг мотив, невидим на пръв поглед. „Вечната Амбър” на герберското бюджетиране предложи членът конкретно за БДЖ, но всъщност се бореше да го мултиплицира и в други нормативи – на първо място в Закона за публичните предприятия.

Предложението й бе прието и така занапред в бордове ще могат да влизат политическите кабинети и на други институции – на президента, на премиера, на председателя на НС, на шефовете на бюджетни организации. Добре е измислена тая работа, но е и доста срамотна – да уреждаш нови бордоваци във време на пандемия и увеличаващо се безработие… Акцията рано или късно щеше да се реши – но днес, когато обществото се бори и страда, е – с извинение за израза – гьонсуратлък.

Интересно е как Менда Стоянова прихвана въпросната „мултипликация”. Иде тя отдалеч, изпробвана е в САЩ и е патент на тамошното законодателство. Ако по даден казус липсва норматив, ползва се т.нар. тълкувателно решение на Върховния съд, което приема ролята на закон. В нашия случай от едно ведомство мултипликацията тръгва към всички. Хитро, нали?

Но все пак ще попитате – къде пише за платени бордове? Отговарям най-отговорно – никъде! И си обяснявам как се разсъждава в случая – приема се, че заплащането се разбира от само себе си. В Търговския закон, а и в новия Закон за публичните предприятия, няма конкретно записана регулация. А сега внимание – в Търговския закон има твърде тарикатски текст – например, че бордът „може да назначава комитети, включяя и такъв за определяне възнаграждението на самия борд.” На това народът казва: „Ти не го пускаш в село – той пита за поповата къща !”

Колкото до месечното заплащане – неофициално то възлиза на между 6 и 12 минимални заплати – тоест между 3600 и 7200 лева месечно. Тук турците биха казали „Аллах берекет версин” („Да дава Господ плодородие”). Ами да – има ли по-богат урожай от този да гудиш в кесията хилядарки от едното нищо! За това толкова коментирано заплащане има по-справедлива теза: то да бъде функция от икономическите резултати на фирмата. Че може тя да фалира, а на върха й шефовете да получават регулярно пачки.

Ексминистърът Румен Петков изнесе, че през 2018 г. от 21 предприятия в енергетиката бордовете са получили 800 хил.лв. А ако сумираме всички „бордови” разходи? Ще се получат милиони за синекурчици, заседаващи два до три пъти месечно, често неподготвени за заседанията и най-често „делегиращи” решенията на съответния изпълнителен директор. Преди години премиерът Борисов се прояви като Христос и заповяда „да се изгонят вещиците от бордовете”. Не се разбра против самите бордове ли бе той или против някои техни членове?… От своя страна изразявам най-масовото схващане: да има бордове, но не с шест – девет, а с трима – четирима членове, и със заплащане не повече от две, хайде да са три минимални заплати.

Неприятно е че въпросният карцином стои нелекуван с години. Неотдавна на депутатско питане министрите обявиха колко техни служители са в бордове. Човек да го напуши смях като чуе отговорите им – мъгляви и дори гузни: „не съм запознат”, „доколкото знам”, „някои членуват в няколко борда, но нямам отношение”, и разни от този сорт. А след като казусът е извор на политически борби и дивиденти, крайно време е да бъде добре разнищен и уреден – със специално допълнение, а защо не и специална глава в Закона за публичните предприятия?! Тогава – и най-после – в обществения пейзаж ще навлезе така липсващият ни озон.

И нещо за десерт. Трябва да сме сигурни, че ако други кардинални въпроси се бавят, „бордовият” ще се реши „в сию минуту”. Щото около празниците някои началници имат нужда от премийки и бонуси. И ми става печално-смешно, като си помисля как тези дни по върховете се ровичка за бордове с повече „мазнинка”. Абе, каквото и да си говорим – не бива да изоставяме родните апаратчици. Нали те /ще/ са в първите редици на корпоративния изборен вот!

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

Post Views: 21

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1