Слушайте сега и се опитайте да разберете, докато още имате ток да си заредите телефоните.

Германия, онази мощната, „желязната“ Германия, която беше локомотивът на целия ни континент, днес прилича на застаряващ аристократ, който разпродава семейните сребърни прибори, за да си плати глобата за неправилно изхвърлен боклук.

Ако Конрад Аденауер, бащата на икономическото чудо, можеше да види как неговите наследници харизват Uniper – гръбнака на националната сигурност – на олтара на някакви брюкселски параграфи, вероятно щеше да поиска политическо убежище в миналото.

Аденауер и Лудвиг Ерхард създадоха „социалното пазарно стопанство“ с една цел: стабилност и просперитет за германеца. Те знаеха, че енергията е кръвта на индустрията. А днес? Днес кръвоносната система е прерязана от хора, които вярват, че икономиката е подчинена на облаците и вятъра.

Великите лидери на Германия – от Бисмарк до Хелмут Кол – градяха държава-крепост. Кол казваше, че „Европа не може да бъде изградена върху руините на националните икономики“. А какво правят сегашните неолиберални чиновници в Берлин под диктовката на Урсула фон дер Лайен? Те строят въздушни кули върху руините на химическата и машиностроителната си индустрия.

Провалът на т.нар. „Зелена сделка“ не е просто прогноза, той е статистически факт, изписан върху фактурите за газ на всеки германски пенсионер. Да затвориш работещи атомни централи и да се откажеш от евтини ресурси, преди да имаш реална алтернатива, не е „прогрес“. Това е икономическо самоубийство, опаковано в красива еко-хартия. Експерти като Ханс-Вернер Зин отдавна предупреждават, че германският модел е застрашен от „зелена инфлация“, която ще изяде спестяванията на средната класа.

Неолибералното управление се оказа най-голямата измама на нашето време. То ни убеждаваше, че държавата е лош стопанин, докато не дойде кризата. Тогава държавата извади милиардите на данъкоплатците, за да спаси Uniper.

И сега, когато компанията започна да диша, Брюксел казва: „Продавайте! Свободната конкуренция е по-важна от това да имате топло вкъщи“. Това е абсурдът на днешна Европа – национализираме загубите, за да приватизираме печалбите за шепа анонимни инвеститори.

Професор Наталия Еремина правилно отбелязва, че Германия вече не е икономически независима, а е заложник на догмите на Зелените. Тези хора са готови да пожертват и последната фабрика в Бавария в името на една утопия, която не работи никъде по света.

Истината е болезнена, но трябва да се каже: колкото по-бързо Европа се отърси от този неолиберален унес и от диктатурата на некомпетентните чиновници, толкова по-голям е шансът ни да оцелеем.

Бъдещето не принадлежи на тези, които забраняват двигателите с вътрешно горене, докато купуват ток от въглищни централи в съседните държави.

Бъдещето принадлежи на суверенните държави, които контролират ресурсите си и не се страхуват да кажат „не“ на Брюксел, когато интересът на народа им е заложен на карта. Историята учи, че всяка империя, която започне да налага идеология над хляба, е обречена.

Въпросът е дали ще потънем заедно с „Титаник“ на енергийния преход, или ще намерим смелост да сменим курса, преди ледникът на реалността да ни е разцепил окончателно. Дано поне този път ни стигне акълът, че солидарността не се яде, а студът не признава либерални ценности.

Веселин СТАМЕНОВ

• БЪЛГАРИЯ : НАЙ-ПАЗЕНАТА ДЪРЖАВА в Европа с таен натовски коридор за 1.2 милиарда! 🤫
  ​
  Когато масите са хипнотизирани от евтиния политически театър по телевизора, истинските играчи преначертават картата на Европа в пълна тишина. 🗺️♟️

​Спомняте ли си пишман анализаторите, които ревяха, че договорът с „Боташ“ бил „губещ“? Както аз, Богомил Атанасов, неведнъж съм ви обяснявал – това са сметки на дребно! Истината е, че „Боташ“ и транзитните трансфери през „Балкански поток“ ни превърнаха в абсолютен енергиен монополист на Балканите, генериращ брутални кешови потоци.

Но това не беше просто бизнес. Това беше фундаментът. Изпитът за стратегически капацитет и лоялност, който България взе с пълен отличен. 🧠💰

​

⚠️ И ето че Фаза 2 вече е в ход, а ние излизаме като абсолютният и най-голям печеливш на континента!
​Турция официално стартира мегапроекта за секретен натовски горивен коридор за 1.2 МИЛИАРДА долара. 💳 Трасето минава директно през нашата територия, за да захрани базите в Румъния. По него няма да тече цивилен газ – ще тече авиационен керосин.

Стратегическата кръвоносна система на Източния фланг. ✈️⛽

​📜 Завръщането на „Западна Германия“:

По време на Студената война НАТО изгради същата секретна подземна мрежа (NPS), за да пази Западна Германия от съветска атака. Тогава милиардите и сигурността изтичаха натам. Днес границата се премести и Радев тихомълком превръща България в новата Западна Германия! Ние ставаме логистичният гръбнак, туптящото сърце и

НАЙ-ПАЗЕНАТА ДЪРЖАВА в Европа. 🌍

​Къде са големите ползи за България 👇
​
1️⃣ Гигантска финансова инжекция за родния бизнес: Тези 1.2 милиарда долара няма да потънат в чужбина. Цялото трасе, логистиката, бетона, високотехнологичните системи за сигурност ще се изпълняват от български подизпълнители. Говорим за масивни, високомаржови договори, платени директно от бюджета на Алианса, които влизат право в нашата икономика! 🏗️💵

​2️⃣ Безплатна застраховка „Живот“ за милиарди: Когато НАТО излее такава сума в земята ти, ти преставаш да си просто точка на картата. Ставаш „Критична инфраструктура“. Кой ще посмее да пипне държавата, която държи артерията на съюзническите изтребители? Това е абсолютен щит, за който други плащат луди пари, а ние го получаваме като бонус. 🛡️

​3️⃣ Висш пилотаж в политиката:

Реалната политика се случва под земята, където се бетонира логистиката на Запада. Резултатът е класически геополитически хеджинг: извличаме милиарден капитал и стратегическа сигурност от Алианса, без да предизвикваме директна конфронтация с Москва. 🦅

​И точно тук е преломният момент за държавата. Времето на политическия хаос приключи. 🤐 Когато на твоя територия се изгражда стратегическа артерия на НАТО за милиарди, експериментите и нестабилността спират. Оттук нататък България влиза в период на желязна политическа стабилност, с ясна геополитическа посока и дълъг, предвидим хоризонт на управление. Трансформацията ни в Контролния пункт на Балканите е необратима, а това изисква предвидимост и твърда ръка. 🏛️🌑

​Радев изигра всички по учебник. Сложи ръка на главното кранче на Запада, подсигури милиарди за бизнеса, а останалите… те просто гледат отстрани и нямат представа какво се случва под краката им! 🍿🔥👇

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Каквито и мораториуми да измислят депутатите, пътят към бъдещия орган е осеян с капани.

За близо деветте години, откакто действа този състав на Висшия съдебен съвет, мнозинството в него свърши толкова безобразия, толкова пъти неглижира Конституцията, омота се в зависимости и слугува на политически господари, че свалянето им от власт, 4 години след края на мандата им изглежда оправдано с каквито и средства да се случи. А блокирането на възможността да вземат решения, които ще имат отражение върху съдебната власт в следващите години, изглежда съвсем пропорционална мярка. И ако някой възрази, че такъв мораториум върви по ръба на Конституцията, трябва да му се напомни, че още с изтичането на мандата на съвета и оставянето му да работи вече вървяхме по този остър ръб.

Сега по всички личи, че този път най-сетне ще имаме нов съвет. Въпросът е още от същото ли ще получим или ще видим качествена промяна.

Вчера от “Прогресивна България” дадоха и хоризонт –

до края на лятото да е избрана парламентарната квота в съвета.

Паралелно трябва да текат изборите и в съдебната власт. Макар и внушително, мнозинството на ПБ обаче не стига за самостоятелен избор нито на ВСС, нито на Инспектората към него, който също отдавна е с тежко изтекъл мандат. Те се избират с 2/3 мнозинство, т.е. 160 гласа. Това означава, че ПБ със своите 131 депутати ще трябва да намери консенсус с най-малко 2 формации. Като се има предвид, че обещаваха да разтурят модела на Бойко Борисов и Делян Пеевски, приемаме, че това няма да са ГЕРБ и ДПС.

Това означава, че консенсус ще се търси с 37-те депутати от ДБ и ПП. И двете парламентарни групи внесоха проекти за промени в Закона за съдебната власт още в първия работен ден на новото Народно събрание. В понеделник ги последва и ПБ, а във вторник трите законопроекта минаха на първо четене в правната комисия, утре ще бъдат разгледани и от пленарната зала.

Макар и да минаха гладко на първо четене в комисия, по време на заседанието се чуха доста критики към идеите на радевите хора.

И човек не може да не се запита, четейки проекта, те просто

наивни и неопитни ли са или искат да обслужат статуквото,

като ни замажат очите, че нещо се прави.

Едно от най-слабите места в техния законопроект е уредбата на мораториума върху действията на Висш съдебен съвет с изтекъл преди повече от година мандат. От една страна се забранява на ВСС да взема решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост. От друга – по изключение мораториумът ще спира, ако има обоснована необходимост и е застрашено нормалното функциониране на системата. Иначе казано – съветът, който е напълно изчерпан като мандат, морал, легитимност, сам ще си решава дали да спазва ограниченията или не. Изключението е регламентирано толкова витиевато и неясно, че ако не бъде коригирано между четенията, ще даде възможност за произвол от страна на ВСС. Те ще могат да обосноват изключение за всичко. И да продължат да се “раздават” до последно.

Много критики отнесе и предложението магистратите да избират своите представители с хартиени бюлетини, като секциите да бъдат разположение на окръжно ниво. Хартията се връща, защото електронното гласуване се показа като ненадеждно при последния избор. Проблемът с хартиените бюлетини на окръжно ниво обаче е, че има райони, в които магистратите са малко и това на практика

би разкрило тайната на вота им.

Компромисен вариант е да се гласува по апелативни райони. А най-добрият – централизирано в София. Стига всички магистрати да имат мотивация и съзнанието да се “вдигнат” да пътуват, за да гласуват.

Много избирателно са подходили депутатите от ПБ и с ревизията на командировките, заложена в проекта им. Те се спират само на командированите във Върховния административен съд. Проблемът обаче е повсеместен. Ако се отворят регистрите на командированите, се вижда, че има магистрати, които са повишени по този начин, без конкурс, от десетки месеци. Рекордьорите стоят на по-високите си места повече от 10 години. Това ги поставя в пряка зависимост от шефовете им. И, хипотетично, увеличава риска те да се съгласят да изпълнят поръчка.

Факт, че ВАС е пословичен. Но ако ще има ревизия, тя трябва да е за всички органи на съдебната власт. Защото не е важно само дали командироващият е и.ф., а не титулярен председател, но и за колко време е командировката.

В проекта има и няколко

изобщо пропуснати теми,

които е добре да се уредят, преди да се пристъпи към избора на следващия ВСС. Едната е да бъде обсъдено дали постоянно действащ Висш съдебен съвет, както е сега, или да се върнем към модела, в който магистратите в съвета запазват статута си и продължават да правораздават. Вече се чуват много мнения, че практиката е показала, че вторият вариант е по-добър. Засега поне депутатите не отварят тази дискусия. Не говорят и за идеите за закон с еднократно действие, който да прочисти системата от кръговете на влияние като “Нотариуса” и “Осемте джуджета”.

Вторият момент е, че е крайно време да се отнеме монополът на ВАС да се произнася по актовете на Висшия съдебен съвет. Идеалният вариант е да има смесени състави от ВАС и Върховния касационен съд. Идеята не е нова, ДБ се опитват да я лансират, но не срещат подкрепа. Защо ли?

Стигаме и до процедурата, по която ще бъдат избрани членовете на съвета. Проектът на ПБ не предвижда други освен депутати да имат право да издигат кандидатури. Попитани дали са склонни да променят това, депутатите от мнозинството отговориха, че било добре и хора от академичните среди да бъдат избирани за членове на ВСС. Няма да има и външни хора в комисията, която ще проучва номинираните.

Разбира се, сигурно не са малко онези, които искат да видят разпоредба в закона, уреждаща изхвърляне от системата на мнозинството от сегашния състав на ВСС, а защо не и направо вкарването им в затвора. Това, естествено, няма как да се случи, те трябва да се върнат в системата в условията, при които са влезли в съвета. Защото така работи демокрацията. А системата, ако е здрава, сама ще ги изхвърли. Тя обаче е доста болна, благодарение и на усилията на тези хора, които скоро ще се върнат обратно в редиците ѝ. Така че не може да очакваме чудеса.

Пътят към новия ВСС засега изглежда застлан с опасности. Дали парламентът ще ги избегне, или ще скочи в капаните, които сам залага, предстои да видим.

В крайна сметка, каквито и мораториуми да измислят депутатите, истинският тест не е в параграфите, а в имената, които ще се появят в урните. Защото и най-прогресивният закон е безсилен, ако се използва само за преподреждане на старите кръгове на влияние. А ако в системата са останали някакви здрави сили, то е крайно време те да се мобилизират и да изхвърлят гнилите ябълки. В противен случай ще се окаже, че сме вървели по ръба на Конституцията само за да се върнем в изходна позиция.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ