АНАЛИЗИ

Новият световен ред на Тръмп

Проблемите на САЩ са предизвикани от безизходицата на финансовата система на световната икономика.
Икономическият модел, който Доналд Тръмп се опитва упорито да построи, прилича на консервативно приближаване към модела на деловите отношения минимум от края на XIX век и едновременно като опит да се създаде откровен неоколониализъм с официална метрополия в лицето на САЩ.

Като нагледно потвърждение за това служи, например, заявлението на стопанина на Овалния кабинет на настоящата среща на високо равнище на НАТО, където той в открит текст поиска от европейските съюзници изплащане на данък в размер на не по-малко от четири процента от техния БВП ежегодно. В пари това са около 640 милиарда долара, лъвският пай от които, в представите на Белия дом, трябва да се изразходва за покупка на оръжие и оборудване изключително американско производство. И това при условия, когато от 27-те страни членки единствено Полша, Естония, Великобритания и Гърция изпълняват норматива от 2%. Разбира се, не се смятат самите САЩ, изразходващи за отбрана 3,61% от националния си БВП.

Казано направо позицията на Тръмп изглежда странна. Прокарвайки я година и половина той успя да разсърди буквално всички свои съюзници от колективния запад, а с ключовите изобщо се оказва в състояние на остра търговска война. Освен това рязкото противостоене не стихва и вътре в самите САЩ, където настоящият държавен глава се опитва едновременно и да заинтересува транснационалните корпорации да се върнат „у дома, в Америка“, и решително да ги задуши.

Подобно съчетание на противоположни послания получава името „Тръмпономика“ по аналогия с „Рейгъномиката“измислена и осъществена от друга американски президент. Говорейки за нея, експертите основно се съсредоточават върху обсъждането на очевидните парадокси и критиката на последствията, изпускайки при това системния смисъл от самото ѝ възникване. При цялата си външна ексцентричност Тръмп не прави впечатление, че е напълно неадекватен надувко. Във висшите ешелони сред богатите и успешните такива не се срещат.

В „Тръмпономиката“ присъства ясна вътрешна логика, само че лежи в стратегическата системна, а не тактическата плоскост и се поражда не от личността конкретно на Тръмп, а от обективните закони на голямата икономика.

Отказът от Бретън-Уудската система е закономерно явление. Задачата на всеки бизнес е да максимизира печалбите и да намали разходите. Докато е малък например, да речем частна пекарна или магазинче, възможностите за изпълняването на задачата са ограничени от редица други фактори. Когато той дораства до равнището на корпорация, степента за „отстраняване на проблеми“ се увеличава многократно. Бретън-Уудската система поставя долара в строгите рамки на златното обезпечение, по този начин принципно пречейки на ръста на корпоративните печалби във финансовия сектор, към края на 70-те години започнал превръщане в транснационална форма.

Всъщност, през 90-те години Америка не измисля глобализма, а просто пуска термина в публично обръщение. Тогава на практика процесът на глобализацията започва заедно с прехода към „Ямайската финансова система“ от 1976-1978 г. Именно тогава класическата форма на капитализма – пари-стока—пари се видоизменя до привичната днес схема – парите правят пари. Това звучи парадоксално, но стоката в нея се превръща във форма на досадна издръжка, подлежаща на съкращение. Идеалната корпорация на постиндустриалния свят става предприятието, което владее толкова пари, патенти и друг вид „авторски права“, при това още и териториално децентрализирано, тоест в своите ключови елементи на структурата да не попада под юридическата зависимост на друга държава.

Едрият бизнес вижда в това възможност да снижи данъчния натиск, което също винаги се отнася да областта на основните задачи за намаляване на издръжките. Както изчисляват експертите от Института за данъчна и икономическа политика (Institute on Taxation and Economic Policy, Вашингтон), към края на 2017 г. американските транснационални корпорации укриват на чуждестранни сметки около 2,7 трилиона долара, което е около 14% от БВП на САЩ. При средна ставка на корпоративния данък в Америка от 34% благодарение на „глобалната структура на собствеността“, „Гугъл“ в течение на повече от десет години плаща данъци от 6%, а лидерът на „оптимизацията“ – корпорацията „Яху!“ – изобщо 1,35%. Предвид съвкупния данъчен оборот само на петте водещи „оптимизатори“ от 12-13 трилиона долара, тяхната пряка изгода от глобализацията достига до най-малко 3,84 трилиона долара годишно.

Започналото от 80-те години масово пренасяне на фактическото производство „в евтините страни“, преди всичко в Китай не само позволява още повече да се снижи издръжката на производството, но и да се облекчи преходът на транснационалните корпорации към тази „разпределена структура на собствеността“, за чието постигане на дневен ред се оказва единствено легализацията. Не, не легализация на самите пари, а на обществено-правния статут на частната бизнес-структура наравно с държавата.

Към настоящия момент операциите на пазарите извън пределите на САЩ осигуряват юридически на американските ТНК, най-малко 40% от техния съвкупен оборот, а общият размер на лежащите в офшорните зони неразпределени печалби се оценяват на 30 трилиона долара, което с 50% превишава БВП на САЩ. Сума повече от достатъчна за оправдание на началото на скрита война срещу държавата като институт.

Нейната същност се свежда до коренно различие в подхода на държавата и корпорациите към пазара. За държавата пазарът не е просто територия, на която нещо се продава или произвежда. По точно това на първо място е територия и живеещите на нея хора, а вече след това бизнес и всичко останало, което и поражда у държавата неотменими социални задължения. В бюджета на САЩ сумарният дял на социалните разходи достига до 65,6%. Впрочем с неголеми различия в детайлите подобно е положението навсякъде. В Германия за социални програми се изразходват 68%, във Франция 60%. При това за държавата тези разходи са непроизводствени, в този смисъл, че те не носят печалба. Държавата изпълнява социална функция да преразпределя част от доходите вътре в обществото в полза на бедните. Доколко е добре или лошо това е отделен въпрос.

Основното се състои в друго: бизнесът, особено най-едрият, в лицето на ТНК, разглежда пазара не само като източник на печалби, но и не се смята за задължен да носи някакво социално натоварване, смятащи данъците за нещо, изискващо максималната възможна оптимизация. Свои, тоест такива, в чиято полза се извличат, а след това и разпределят печалбите, бизнеса смята единствено малко на брой съсобственици (собственици на големите корпорации по света са по-малко от една стотна от процента на населението на страните, към които те се отнасят юридически) и с големи уговорки своя производствен персонал, също съставящ незначителен дял от населението. Например числеността на щата на корпорацията „Гуугъл“ съставя едва 57 148 хил. души, докато населението на страните, в които корпорацията „заработва пари“ превишава милиард и половина души.

За изминалите почти 40 години ТНК значително са напреднали в разпространяването на доста изгодния за тях глобален модел на икономиката и по този начин се превръщат вече не само в социално-икономическа но и системна държавна заплаха за всички страни по света. С единствената разлика, че за повечето пазари, те са чужденци, позволявайки им така логически да обосновават въвеждането на протекционистки мерки за защита на „родния производител“.

Но в действителност зад тази фасада стои не протекционизмът като такъв. Той е просто инструмент за пресичане на опитите на едрия корпоративен бизнес да излезе изпод подчинението на държавата като социална институция. В детайлите частните решения могат да се различават помежду си. В Русия се осъществява един комплекс мерки, докато в Китай – друг. Но всъщност става дума за едно нещо – за ликвидацията на основите на глобализма.

На Китай в този смисъл му е по-лесно. Според данните от 2014 г. той съсредоточава в себе си 50% от световното промишлено производство, в това число 45,1% от корабостроенето, 60% от производството на цимент, 63% от производството на обувки, 70,6% на мобилните телефони, 80% от производството на климатични инсталации и енергоспестяващи лампи. Русия, с нейния дял от 3,7 от световния обем, се намира в значително по-лошо състояние, но също противостои на глобализма доста успешно. Каквото и да говорят критиците.

А за Тръмп наложилото се положение е пределно критично. Устройството на държавния модел на САЩ изначално се отличава с най-високата на света степен на частно-държавно срастване. Противостоящите му корпорации не просто са „свои“. В Щатите вече отдавна е сложно да се разбере къде приключват държавните интереси и започват частните. Нагледен пример на тази каша е употребата на държавни затворници в частния бизнес. От друга страна тези „свои“ се оказват по-зле и от чуждите. В резултат на това президентът на САЩ е принуден едновременно да решава три пряко противоречащи си задачи, които общо формират външната страна на модела на неговата „Тръмпономика“.

На първо място, ако не се поправи отрицателното външнотърговско салдо, то в следващото едно десетилетие САЩ ще бъдат разорени. Дори имайки формално безплатна „печатница за пари“ държавата въпреки всичко харчи за обслужване на държавния дълг 1,6% от бюджета си. На фона на целия бюджет като цяло това не е много, но ако се отчете никак не снижаващия се в него дял на социалните разходи, то свободните пари в него остават само една трета и на техния фон настоящата сума за обслужване на дълга вече съставя една десета. Освен това заради тази трета се финансира държавният апарат, външната и вътрешната политика, пропагандата, образованието, спасителните служби и най-важното – армията и националната сигурност. С други думи там още сега парите свършват за „обслужването на безплатния дълг“.

Но същевременно и на второ място корпорациите трудно могат да бъдат принудени да върнат производството си в Америка насила. Те, както и бароните по време на крал Джон Безземни, искат в замяна големи преференции в значително степен нивелиращи основната цел на процеса – разширяването на данъчната база на държавата. За поддържането на американската икономика на повърхността се изисква запазването на външната видимост на нейното финансово благополучие, а значи и предоставянето на инвеститорите на широка гама преимущества в сравнение с другите пазари. В това число гаранции за неприкосновеността на капитала от офшорен произход. Разбира се, изключително американски. А именно тяхното изкореняване е втората основна системна задача на „Тръмпономиката“.

И така се поражда третата задача. За да се произвеждат стоки, трябва да се намери на кой да се продават. Но пазарите отдавна и плътно са поделени. За освобождението на място за стоките американски произход трябва някой на първо място да бъде изтласкан. Това поражда проблем, защото ключовите пазари, освен американския са останали само два на света – европейския и китайския. Пекин защитава своя достатъчно успешно. Което предопределя неизбежността на опита на американската икономическа експанзия към Европа и откровеното раздразнение на Тръмп от явното нежелание на европейците да капитулират пред Америка. А тъй като и сроковете го притискат силно, а и са му нужни спешни пари, той трябва да разговаря със съюзниците като с вече бивши съюзници.

Именно това наблюдаваме и сега. Разпада се не просто светът на глобалното доминиране на Америка. Катастрофира самата транснационална глобална система на икономиката. И този процес е закономерен. А „Тръмпономиката“ е само един от вариантите на частните прояви на процеса. И нищо повече. Друг е въпросът, че на нейна смяна ще е необходимо създаването на някаква друга световна финансова конструкция. Но в момента засега не се наблюдават дори и най-общите ѝ черти. Следователно и самата текуща криза ще продължава. Тя няма да приключи дори и при прекия банкрут на Америка.

Post Views: 28

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 14