Имуществото на магистратите: имоти за 1 млрд. евро – по 1,9 апартамента на човек и по поне една къща.

Апартаменти, купени с лични средства, поне една къща, земеделски земи и все по-скъпи автомобили.

Така изглежда имущественото състояние на магистратите у нас, показва анализ на Български институт за правни инициативи.

Анализът обхваща декларациите, които съдии, прокурори и следователи подават към Инспектората на Висшия съдебен съвет и е за периода 2016 г.-2025 г., като са разгледани данни за 4162 магистрати.

В обработения масив са идентифицирани над 20 000 недвижими имота и над 7000 моторни превозни средства, декларирани като притежавани или придобити от магистрати. Общият брой разгледани декларации е 9297.

Следва да се уточни, че макар анализираните декларации да са подадени в периода 2016–2025 г., част от декларираните активи са придобити преди този период. Това превръща изследването в една от най-мащабните граждански обработки на публична информация за имущественото състояние на магистратите в България.

Апартаментите са най-разпространеният вид имот сред магистратите. 76% от тях притежават поне един апартамент, а средният брой апартаменти на магистрат е 1,9. 38% от магистратите имат повече от 1 апартамент, като 3,6% притежават пет или повече апартамента.

По отношение на къщите, 37% от магистратите разполагат с поне една къща, а средният им брой е 1,5. Над една трета – 36,6% имат повече от една къща. 38% от магистратите притежават поне земеделски земи, като средния брой достига 3,3 имота на собственик. Следва да се има предвид, че в тази категория попадат различни видове земеделски имоти – ниви, градини и множество разпокъсани парцели с различна площ.

Разпределението на притежаваните имоти показва, че най-голям дял заемат апартаментите – 27% от всички декларирани имоти на магистратите. Следват нивите с 23%.

Най-голям дял от апартаментите, притежавани от магистратите, се намират в София – 38% от декларираните имоти. На второ място са други областни градове – 24%.

Стойност

Средната стойност на един апартамент по текущи цени възлиза на 178 649 евро, като общата стойност на всички декларирани апартаменти по текущи цени достига 1 062 508 483 евро.

Общата жилищна площ на тези апартаменти е 526 555 кв. м, при средна площ от 86 кв. м на апартамент.

Основните начини, по които магистратите са придобили декларираните от тях имоти са наследство и покупко-продажба. Най-голям дял имат наследените имоти – 43% от всички декларирани имоти. Почти равен е делът и на имотите, придобити чрез покупко-продажба – 40%. Даренията представляват 11% от всички декларирани случаи на придобиване, докато делбата има относително ограничен дял – 3%.

Наблюдават се съществени различия в начина на придобиване на апартаменти и къщи от магистратите. При апартаментите преобладават покупко-продажбите – 59%. Наследяването заема второ място с 26%, следвано от дарението – 11%.

Произход на средствата

Интерес представлява и анализът на произхода на средствата при покупкопродажба на имоти. При 63% от закупените имоти са използвани лични средства, а при 41% – банкови кредити. В отделни случаи са използвани и средства от дарения, наследства или продажба на друга собственост.

45% от имотите са придобити изцяло с лични средства, 25% – изцяло с кредит, а при 11% е използвана комбинация от кредит и лични средства.

По-нови и по-скъпи автомобили

Наблюдава се тенденция след 2021–2022 г. магистратите да придобиват по-скъпи и по-нови автомобили, отчитат още от БИПИ.

Най-често притежаваните марки автомобили са Toyota, Volkswagen, Mercedes, Opel и Honda, което до голяма степен съответства на структурата на автомобилния парк в страната като цяло.

В обобщение, анализът очертава цялостна картина на имущественото състояние на българските магистрати, която в значителна степен следва общите социалноикономически тенденции в страната.

Наред с преобладаващия модел на стандартна имуществена обезпеченост, изследването откроява и отделни случаи на значителна концентрация на собственост, които представляват интерес от гледна точка на бъдещи задълбочени анализи и институционален контрол.

“Поводът за настоящия анализ не е търсене на сензация, нито внушение за индивидуални нарушения. Данните сами по себе си не доказват незаконно забогатяване, корупция или злоупотреба със служебно положение. Те обаче дават необходимата основа за информиран обществен и институционален разговор. Особено, когато съдебната власт разполага с висока степен на независимост, прозрачността относно имущественото състояние на нейните представители е ключова предпоставка за доверие, отчетност и почтеност”, посочват още от БИПИ.

И отправят редица препоръки към работата на ИВСС, който, както е известно, е с отдавна изтекъл мандат – дори над този на самия ВСС.

“Инспекторатът не успява да отговори на очакванията да се превърне в гарант за прозрачност и чистота в съдебната система” – е заключението.

фактическата слабост на институционалния контрол върху имуществените декларации на магистратите. Когато публичната информация съществува, но е трудна за обработка, разпръсната е в неудобни формати и не се използва активно за системен анализ, прозрачността остава формална.

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ
Попаднах на статия – Имаме и честни съдии.

СЪДИЯ ЦАРИГРАДСКА ВЗРИВИ ОМЕРТАТА:

Време е за българска операция „Чисти ръце“ срещу мафията в тоги!

Когато един от достоен български съдии излезе с името и лицето си и каже, че правосъдието ни е „мафиотизирано“, държавата трябва да спре и да слуша.
Коментарът на съдия Владислава Цариградска от 5 юни 2026 г. не е просто правен анализ – това е обвинителен акт срещу съдебната сглобка на мафията.

Цариградска заковава бруталната истина: в България стандартните антикорупционни механизми вече не просто не работят, те са КОНТРАПРОДУКТИВНИ.

Защо ли? Защото институциите се използват селективно – за да „изпират“ престъпниците по върховете и да мачкат малкото честни магистрати.

Списъкът на срама: Как Омертата „изпра“ бандитите

Помните ли пищните разкрития за аферите „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“?

Помните ли Пепи Еврото и Мартин Божанов?

Цариградска припомня ужасяващите факти, които прокуратурата и ДАНС се опитаха тихомълком да заметат под килима:

Борислав Сарафов стоеше като Гюро Михайлов пред кабинета с канапетата в „Осемте джуджета“, докато вътре инквизираха бизнесмени, за да им отнемат златото и бизнеса.

Иван Гешев получаваше мафиотски гаранции от Банкята за „достоен Exit“ и че ще остане жив, докато си пращаше СМС-и с емисари на мафията как ще се „прегрупират“.

Прокурори като Емилия Русинова и Маргарита Немска пътуваха по чужбини с аферистите, а Кирил Пейчинов буташе килограми злато с пазарска количка на паркинга на Спецпрокуратурата, за да го товари в джипа на Еврото!

И какво се случи след всички парламентарни комисии и проверки?

НИЩО!

Всички публично доказани и разкрити безобразия бяха „изпрани“.

Главните действащи лица вместо в затвора, получиха повишения и ключови постове. Защото при мафиотизацията хората нямат значение – те просто изпълняват поръчки по веригата.

Спасението: Извънреден ВЕТИНГ и отваряне на тайните архиви

Съдия Цариградска предлага единственото радикално решение, което може да спаси България – Българска версия на италианската операция „Чисти ръце“.

Тя настоява за създаване на независима извънредна комисия от съдии с висок авторитет, избрани директно от ВКС, която да има правото:

Да бръкне в дълбоко пазените тайни на прокуратурата и да свали следствената тайна над всички замазани преписки.

Да отвори СРС-тата! За 10 години срещу съдии са правени над 800 проверки и са подслушвани стотици пъти, но резултати няма. Защо?
Защото с тези СРС-та мафията е изнудвала и държала в подчинение съдиите. Цариградска иска тези записи да се използват за дисциплинарно уволнение на всеки корумпиран магистрат.

Наш ред е!
Няма как да имаме свободна държава, ниски цени, сигурност и справедливост, докато съдебната ни система се управлява като сицилианска фамилия. Докато законите важат само за „въшките“, а големите акули си купуват индулгенции с кюлчета злато.

Ние от Радио АНТЕНА заставаме твърдо зад думите на съдия Цариградска.
Време е за истинско, брутално прочистване на системата от ДС-кадрите и техните мутренски наследници!

Споделете този коментар навсякъде! Нека истината стигне до всеки българин.
Подкрепяте ли операция „Чисти ръце“ и тотален реподбор на съдиите и прокурорите у нас?

Кой си затваря очите за “скелетите в гардероба” в Следствието и прокуратурата?

Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.

Това заяви в интервю народният представител от “Демократична България” Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. “Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа”, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко “скелети в гардероба” са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. “Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала”, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.

“Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления”, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата “Осемте джуджета”, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.