Не защото я мразя. Не защото някой ми е казал за кого да гласувам. А защото за мен президентската институция трябва да бъде коректив на властта, а не нейно продължение.

1. Й. е кандидатът, официално подкрепен от Р. Р. и неговата политическа формация. Самият Р. заяви, че „заедно“ са решили да я подкрепят. Й. пък му благодари за доверието и подчерта, че са изминали дълъг път заедно.

2. Не искам президент и управляващо мнозинство да бъдат концентрирани около един и същ политически център. Президентът трябва да има свободата да казва „не“, включително когато това не е удобно на управляващите. Иначе контролът между институциите се превръща повече в формалност.

3. Ветото не е украшение на президентската институция. То е един от малкото реални инструменти, с които президентът може да спре един закон за повторно обсъждане. Ако президентът по принцип не желае да влиза в конфликт с политическата сила, която стои зад управлението, за мен това отслабва смисъла на този коректив.

4. Не искам модел „властта сама себе си контролира“. Когато една политическа сила има силно присъствие в парламента, правителството и подкрепяния от нея кандидат за президент, независимостта между институциите става още по-важна, а не по-малко важна.

5. Не бих искала президентският пост да се превръща в политическо продължение на вече съществуващата власт. Дори когато хората в институциите са различни, политическата зависимост и близостта между тях имат значение.

6. И точно тук за мен е проблемът с аналогията Р–Й. Не твърдя, че България ще стане Русия или че ще се повтори моделът Путин–Медведев. (Дано не се познаят)

Казвам нещо много по-просто: не ми харесва идеята един политически кръг да има прекалено голямо влияние едновременно върху изпълнителната власт и президентската институция.

Аз искам президент, който може да бъде неудобен на собствените си политически съюзници.

Да може да спори с правителството.

Да може да наложи вето.

Да може да каже „не“, когато смята, че нещо не е в интерес на държавата.

И най-вече — да не дължи политическото си място на човека, когото после би трябвало да контролира.

Затова няма да гласувам за И. Й.

Не очаквам всички да мислят като мен. Просто това е моят критерий за независим президент.

Докарах си малко френски стил в кабинета 🤭

Външния министър и зам.министрите може да се консултират с AI за стила си😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Създава се отделна глава в Наказателния кодекс. “Против” са били само от “Възраждане”. Вносител е “Прогресивна България”, тоест г-н Радев.

Оправданието е, че от Брюксел искат така, било “директива”.

За мен това оправдание е още по-обидно. Какво ли ще поискат утре? Да се откажем от кирилицата, тя ни остана само след убийствата на българската армия, българската индустрия и българския лев.

Ще кажете – колония сме, такова е положението, няма как да мърдаме. Геополитически избор.

Само че аз и моето семейство не избрахме преди 36 години да бутнем една Желязна завеса, за да построим нова. И да сменим един тоталитаризъм с друг, нито Съветския съюз с Европейския…

Правото на свободно пътуване и индивидуалните свободи на личността бяха лансирани като ключова либерална ценност.

А сега?!

– Затвор за туроператорите, които организират екскурзии до Москва и Петербург.

– Затвор за авиокомпаниите, които пуснат самолети от София до Москва и Петербург.

– Затвор за издателите, които търгуват с руски книги в България.

Последното – на вниманието на интелектуалците от ИК на Радевата секретарка г-жа Йотова. Да си знаете – Достоевски, Чехов, Пушкин, Висоцки, Окуджава вече са табуирани у нас. Новото правителство ги забрани и криминализира продажбите на книгите им.

Как и с какво това облекчава съдбата на украинския народ?

Няма самолет до Москва, аз пътувам през Белград и Истанбул, и така се приближава победата на Зеленски ли?

Само лунатиците вярват, че санкциите допринасят за мира, а не разпалват допълнително войната.

Аз съм издател на книги, вече 20 години. За сведение на момчетата, облечени във фланелки на Азов, които ми крещяха пред Столична община “мръсна копейка” и “путинист” – български издател съм на антипутиниста и опозиционер Гари Каспаров, на мемоарите на антипутиниста Михаил Ходорковски, както и на епохалния труд на антипутиниста проф. Стивън Коткин – “Сталин”.

Историческият ми принос към “антипутинизма” у нас е солидно по-мащабен от техния.

Какво обаче ме превърна в защитник на Путин и неговия режим? Дали са се замисляли, дали си дават сметка какво натвориха с профашистката си пропаганда и колко народ обърнаха в русофили?

Изборът ми не е между Русия и Украйна, а между антифашизма и Украйна на Азов и Бандера, това е истината. Санкциите са фашизъм. Забраната на екскурзии до Русия е фашизъм. Педофилията е фашизъм. Ислямизацията е фашизъм. Разгромът над семейните ценности – също. Фашизъм е и цензурата на руски книги, художници, композитори, писатели, актьори, музиканти, певци.

Как стана така, че “комунистическа Русия” се превърна в бастион на християнството и кои всъщност са атеистите?

Путин утре няма да го има, но Русия ще остане на мястото си. Както и България – дели ни само едно малко море. А ни свързва общата писменост, общата вяра, общата история. Свързва ни пролятата кръв на руските солдати за освобождението на България от турско иго. Свързва ни Дядо Вазов, Патриархът на българската литература.

Това не може да се промени. Германия е далеч, Америка още повече. Съмнявам се някога наистина да станем “братя”. Или да избягаме от географията и историята.

Как ще погледнем руснаците в очите след утре, когато безумието приключи? Какво лошо ни е направила Русия и кога е изявявала каквито и да било териториални, военни или политически претенции към нас?

Да си отмъщаваш на изкуството, спорта и туризма, само защото Русия на Путин отказва да се подчини, покори и да преотстъпи ресурсите си на Запада? Само защото не се гърчи като червей, а защитава своите в Донбас?

Това е безсилие, отчаяние, нищо повече.

Наблюдавам “ефектите” от петгодишната проукраинска истерия, от многомилиардните траншове, от стигмата на всичко руско и забелязвам:

– Европа е по-разединена, тънеща в дългове и фалирала отвсякога.

– Цените удариха небето след тъпоумния отказ от евтините руски ресурси.

– Сърцето на Европа се тресе от протести на прецакани фермери и превозвачи. Големи работодатели местят производствата си в Азия, съкращават работни места.

– Америка и Европа са най-скарани от Втората световна насам.

– Европа и Китай са най-скарани от Втората световна насам.

– НАТО е пред разпад, САЩ и Турция са пред напускане, а американските войски се изтлеглят от Стария континент.

– Основни претенденти за властта в Германия, Франция, Испания, Австрия, Нидерландия, Великобритания, Чехия, Румъния и къде ли не са националистически и суверенистки партии с русофилски или евроскептичен профил.

Някои обвиняват (вероятно основателно) Путин, че е твърде великодушен и муден на Източния фронт. А дават ли си сметка, че на практика Русия побеждава не само Украйна, но и целия Европейски съюз на Сорос? Съсипва “евроатлантизма” и глобализма? Печели Третата световна война преди да е избухнала?

И това е единствената добра новина за човечеството. Няма по-благодатно от мира, няма по-драгоценно от живота.

Българската власт не посмя да поиска дерогация за омразата към Русия. Българската власт обяви за престъпление общуването с Русия, заради която има българска държавност. Грях без право на опрощение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ