Connect with us

ПАРИ

Обещават нова катастрофа на световната икономика

Новата вълна на кризата може да връхлети световната икономика още след година. В крайна сметка все повече икономисти са на мнение, че светът се движи към поредната катастрофа. Кое заставя специалистите да предупреждават света за опасностите, в какво може да се изрази тази криза и готова ли е Русия към такова развитие на събитията.

Случващите се в последно време изменения по света карат експертите да очакват нова глобална криза, при това в близко време“.

„Ситуацията в глобалното стопанство се променя буквално пред очите ни. Ако в началото на годината имаше маса победоносни прогнози, че световният ръст се ускорява, че за разлика от миналата година е синхронен, че темповете на международната търговия изпреварват темповете на ръст на глобалния БВП, то сега ситуацията е различна. Световният икономически ръст стана асинхронен, защото, освен САЩ, всички останали водещи икономики се забавят – и еврозоната, и Китай, и Япония“, коментира ръководителя на направление „Финанси и икономика“ на Института за съвременно развитие Никита Маслеников.

На второ място започва да се осъществява риска от търговска война. Между САЩ и Китай се е завъртяла спиралата на взаимните търговски мита. Не изостава и Евросъюза, който в отговор също налага допълнителни мита върху американските стоки. Дори Русия, която е свързана със САЩ само с доста слаби търговски отношения, готви ответни мерки.

Засега все още има надежди, че страните ще достигнат компромис. Но, ако започне пълномащабна търговска война между икономиките на САЩ и Китай, то световната икономика ще загуби около 1,4% ръст“, смята Маслеников. И ако „заразата“ се разпростра и върху Европа, то последствията от това могат да станат още по-лоши. Според оценката на нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман пълномащабната търговска война на САЩ с другите страни ще означава тарифи от около 30-60%, ще доведе до значително съкращаване на търговията, може би със 70%, а световния БВП ще се съкрати, възможно с 2-3%.

„Всичко това приближава към ситуация, която може да тласне глобалното стопанство към нова световна решения още към края на първото полугодие на 2019 г. И това е умерена оценка, която може да се преразгледа, защото рисковете се засилват“, смята икономиста от Института по съвременно развитие.

Кризата я скриха, никъде не е ходила.

Президентът на консултационната компания „Неокон“ Михаил Хазин смята, че световната икономическа криза не е прекратявана, а си тече непрестанно от 2008 г. „Десет години без икономически ръст. Никъде го няма – нито в САЩ, нито в ЕС. Те, разбира се, изобразяват, ръст, но изключително заради това, че са изменили статистическия метод. Те са включили например, интелектуалната собственост в БВП и заради това той расте при тях. А ако се сравнява с методиката от 70-те години, то има икономически спад“, пояснява икономистът своята гледна точка.

„Острата фаза на кризата започна през 2008 г.. Това бе прикрито с емитиране и е така оттогава. До 2014 г. се водеше емитиране на долара, а след това започна и на евро и йени. Сега вече се разбра, че това повече не работи. Европейската централна банка постепенно прекратява емитирането, затова и смятам, че ни чакат още тежки времена“, смята Михаил Хазин.

„Изостряне ще има със сигурност, кога е сложен въпрос. На първо място, ние не знаем кога именно ще прекратят до край емитирането. На второ място не разбираме много какви вътрешни резерви има. Световната финансова система никога не се е намирала в подобна ситуация. Няма опит с който това да се сравни“, пояснява икономистът.

Хазин показва прегряването на пазарите, съотношението между доходност и стойност на компаниите. „Може смело да се каже, че от гледна точка на тези критерии, които бяха преди, сривът на пазара е неизбежен. След срива на пазарите ще рухне механизма за стимулиране на частното търсене. Когато рухне механизма за стимулиране на частното търсене, незабавно ще се открие, че равнището на живот на хората пада рязко. Пълен набор“, рисува безрадостна картина Михаил Хазин. „Всички финансисти на фондовия пазар ми обясниха, че от гледна точка техните методики и оценки още есента на 2016 г. пазарите трябваше да рухнат. Но те незнайно защо не рухнаха. Непонятно защо“, допълва той.

Всичко може да провокира острата фаза на кризата. Освен краха на някой едър финансов играч (по тип Lehman Brothers) или спукан финансов балон (тип ипотечния в САЩ), бомбата може да сработи дори и под формата на природно бедствие. „Например някой вулкан ще изригне, или ще удари някои силно земетресение, или ще се разкрие някаква информация – причините могат да бъдат колкото си поискаш. Откъде ли ще дойде изострянето на ситуацията? Кой знае, а и какво от това? Сега имаме единни пазари, затова, каквото и където и да стане, ще засегне всички.

При това САЩ се надяват за пореден път да спечелят, а не да загубят от тази криза. „Не изключвам САЩ, с каквото се занимава Тръмп, да се опитат да запазят своите пазари чрез срив на ЕС, Япония, Китай, Индия. Струва ми се , че няма да им се получи“, казва Хазин.

Сорос смята ЕС за слабото звено

За рисковете от нова световна криза говорят също така и чуждестранните икономисти. Наскоро за заплахата от голяма финансова криза заговори известният финансист Джордж Сорос. Според него най-много ще пострада именно Европа – и разбира се, страните с развиващи се пазари. Впрочем, Сорос обича едностранчиво в световните проблеми – той не вижда никакви в САЩ. Затова ЕС има цели три: проблем с бежанците, териториална дезинтеграция (излизането на Великобритания от ЕС и политика на строги икономии, предизвикана от финансовата криза, която „попречи на икономическото развитие на Европа“. И разбира се, Сорос не вярва, че ЕС ще се справи с тях: „Всичко, което можеше да се обърка, се обърка“. Това, че Европа се намира в опасност за съществуването си, вече не е метафора, а сурова реалност“, убеден е той.

Впрочем, именно президентът на САЩ Доналд Тръмп ще породи новата криза. Той унищожава трансатлантическото сътрудничество и излиза от ядрената сделка и Иран, което задължително ще окаже негативно влияние върху икономиката именно на ЕС (но отново не на самите САЩ). Може да се спори за едностранчивия подход на Сорос, когато той показва проблемите в един регион, но прикрива тези в друг, но като цяло самата заплаха за световна криза има право на съществуване.

Трите облака на надигащата се световна икономическа буря

Къде-къде по-обективно показва трите проблемни точки по света директорът на МВФ Кристин Лагард. Тя разказа на Петербургския форум за „три облака“, които ще доведат до „бури“ в световната икономика. Първият „облак“ е просто колосалното количество на държавните дългове в размер на 162 трилиона долара или 225% от световното БВП, които са натрупани от различните страни. „Това е много повече от когато и да е, в това число и след Втората световна война“, заяви Лагард. Това е камък, разбира се, към САЩ, чийто държавен дълг приближава 20 трилиона долара, а също така и към ЕС (почти 18 трилиона), Япония (повече от 11,5 трилиона), Великобритания (повече от 7,5 ) и т.н.

Вторият „облак“ е финансовата крехкост, който при затягане на монетарната политика на САЩ ще доведе до сериозно изтичане на капитал от страните с бързо формиращи се пазари и със средно равнище на доход. Федералния резерв се занимава с това, миналата седмица за пореден път увеличавайки основния лихвен процент.

Третият, най тъмен „облак“ е „стремежът да се разбие системата, регулираща търговските отношения в течение на последните няколко десетилетия“, което ще „постави кръст върху правилата за движение на капитали, стоки и услуги“.

На всеки десет години избухва криза, времето за такава дойде

Буквално в началото на юни експертите от Световната банка внесоха своята лъжица катран. Макар и през 2018-2019 г. според тях, ситуацията в световната икономика като яло вселява оптимизъм, рецесия може да се случи всеки момент. Те напомнят, че прогнозите за ръста на световната икономика са винаги твърде оптимистични, а предишната световна криза не е била предвидена от никого. Икономистите от другата банка „Ситигруп“ посочиха, че ръстът още не означава отсъствие на рецесията: в кризисната 2008 г. световният ръст е в размер на 1,8%, затова и ако сега световната икономика расте под 2%, то смело може да се говори за рецесия.

Икономистите от Световната банка изхождат от цикличността на икономическите кризи, които се случват на всеки 10 години. За последен път криза има през 2008-2009 г., затова и времето на новата е дошло. Последните пъти кризите се случват през 1975 г., пред 1982и през 1991 . Кризата през 1974-1975 е първата следвоенна, която започва с енергийната криза от ОПЕК. Енергийната криза бързо премина в икономическа, причини десетки милиони съкратени работни места , снижи реалните доходи на населението. Също толкова бързо се разпространи по целия свят. Наистина, тази криза откри нови възможности за СССР, именно тогава страната можа да започне износа на петрола си на Запад.

През 1982 г. кризата започва през август с фалита на Мексико, което се оказва неспособно да обслужва своя външен дълг, а десетина други страни последваха примеря му. Тази ситуация е провокирана от Федералния резерв на САЩ, който преминава към строга парична политика. Към края на десетилетието САЩ са стават и спасители, сключвайки по плана „Брадли“ сделки с длъжниците за реструктуриране на дълга. Кризата приключва и всички тези страни се оказват в още по-голяма зависимост от Вашингтон, който може да ги върти като марионетки.

И разбира се, валутната криза, която връхлита СССР през 1991 г. Валутните резерви в страната приключват, никой не дава от чужбина кредити в долари, добивът на петрол започва да пада, по същество няма с какво да се платят съществуващите дългове. Като следствие спад на вноса, срив на икономиката и развала на страната.

При това нобеловият лауреат Пол Кругман сравнява настоящата ситуация с Азиатската криза от 1997-1998 г., след която последва фалита на Русия. И този път, според него, на първо място ще пострадат развиващите се страни. Всичко е много просто: валутите им продължават да отслабват, в някакъв момент дълговете на компаниите им ще станат непосилни и те ще завлекат на дъното цялата икономика на страната.

Котова ли е Русия за нова криза?

Що се отнася до готовността на Русия, то Михаил Хазин смята, че руските власти ще реагират според ситуацията.Според него и натрупаните резерви на Русия и двойното намаляване на вложенията в съкровищни облигации на САЩ говорят съвсем за други неща, различни от подготовката за трудни времена.

„Натрупването на резервите на Русия се прави за поддържането на ликвидността на световната доларова система, което Кристин Лагард за пореден път обясни на Санктпетербургския икономически форум. Неявно, разбира се, но според мен напълно убедително. И дори снижаването на руските вложения в държавни облигации на САЩ не означава нищо. Каква е разликата, ако превеждаме тези средства от долари в евро, нали еврото е дъщерна валута на долара“, смята икономистът.

Лагард на форума похвали Русия за осъществяването на един от най-добрите планове в областта на макроикономиката. „Има специален спестовен фонд за черни дни, плаващ валутен курс, инфлационно таргетиране, а също укрепване и санация на банковата система“, заяви тя.

Впрочем Никита Маслеников се отнася с разбиране към нарастването на международните резерви на Централната банка на Русия, която купува валута в интерес на Министерството на финансите. „Тя купува все по-големи количества – по 19 милиарда рубли на денонощие. Това са сериозни обеми. Но възниква въпросът: защо ни е всичко това? Отговорът ми е понятен. Стремим се колкото се може по-бързо да постигнем норматива на напълване на Фонда за национално благосъстояние до 7% от БВП, след което всички други средства отвъд този праг можем да ги харчим за вътрешни нужди, за инвестиции, за изпълняване на майските укази и така нататък“, смята икономистът.

„Нашите Централна банка и Министерство на финансите разбират рисковете на световната рецесия. За да не бъдем изненадани от ситуацията, ние увеличаваме международните си резерви. Това е предпазна възглавница, която може да се изразходва при нужда за антикризисни мерки. За да увеличим международните резерви, ние вървим към отслабване на курса на рублата, което позволява да подкрепяме нашите износители, при това не само петролно-газовите, но и на аграрна продукция, въоръжение, софтуер (миналата година той е продаден за осем милиарда зад границата и т.н.“, казва Маслеников.

Вицепремиера и министър на финансите Антон Силуанов призна, че без бюджетни правила, „ако не отделяхме в касичката, то щяхме да имаме курс малко по-висок от 50 рубли за долар“.

Но Русия попълва Фонда за национално благосъстояние: това ще осигури стабилен курс и ще създаде предсказуеми условия за руския бизнес. Ако не отслабваха курса на рублата, то „нашето селско стопанство и редица отрасли щяха да се чувстват съвсем по различен начин“. „И в тези условия на нашия пазар щеше да потекат вносни стоки, конкурентоспособността на нашия отрасъл щеше да се съкрати рязко и тогава каква предсказуемост щеше да има бизнесът ни?“, отбеляза Силуанов.

Директорът на централната банка Елвира Набиулина също защитава златно-валутните резерви на страната, които някои депутати призовават да бъдат насочени за решение на вътрешните задачи за социално-икономическото развитие.

„Златно-валутните резерви са нужни, за да защитим нашата икономика от външни рискове, да осигурим вноса и защото той се плаща с друга валута, трябва да запазим златно-валутните резерви в резервни валути“, смята Набиулина. Златно-валутните резерви са достигнали 461 милиарда долара. Обемът на ФНБ за 1 юни 2018 г. е почти четири трилиона рубли или близо 63 милиарда долара.

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

 

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

Continue Reading

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ1 month ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ3 weeks ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ3 weeks ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ3 weeks ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ3 weeks ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ3 weeks ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА4 weeks ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА1 month ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА1 month ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА1 month ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

ВОЙНА

ВОЙНА3 weeks ago

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“

САЩ внезапно прекратиха атаките срещу Техеран: „Кралят е гол!“ Шарже д’афер на Украйна беше извикан в иранското външно министерство във...

ВОЙНА3 weeks ago

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски

Москва най-накрая се вслуша в Зеленски: нещата ще бъдат точно както той иска. Кирил Стрелников Ройтерс, случайно (или може би...

ВОЙНА3 weeks ago

Иран: Украинската атака срещу наш кораб няма да остане без отговор

Иранският външен министър Абас Арагчи обсъди случая с Кая Калас и Сергей Лавров, а Москва изрази съболезнования за загиналия моряк....

ВОЙНА3 weeks ago

Русия ще приеме 30 000 войници от КНДР

Клоуна наркоман Зеленски проплака, че Русия се подготвяла да приеме още 30 000 войници от Северна Корея (КНДР)и планира да...

ВОЙНА3 weeks ago

Иран, Ормуз, Червено море и хутите: какво ще стане с петрола

Цената на петрола отново премина границата от 100 долара за барел на фона на новата ескалация на конфликта в Близкия...

Най четени