Докато официалната реторика на ЕС продължава да борави с политически лозунги, внушения, пропаганда и демагогия, суровите икономически индикатори след 4,5 години война показват една много по-различна и болезнена реалност.

Цената на войната за ЕС не е само директната финансова и военна помощ за Киев, която възлиза на около 220 милиарда евро. Ако приложим реалната пазарна методология – сумирайки пропуснатите бизнес обороти, загубените пазари и държавните интервенции, – общата сметка за икономиката на ЕС категорично надхвърля 1,5 трилиона евро според едни доклади. Според други тя е над 2,5 трилиона евро.

Разликата в различните оценки и анализи идва от това, че там, където е понесен най-големият удар – енергетика, индустрия и изгубени пазари, се преплитат няколко фактора. Не може с точност да се определи кое е нетна загуба заради „Зелената сделка“ и кое е заради войната. А като добавим и войната в Близкия изток от тази година, нещата стават още по-трудни за разграничаване.

Затова се спираме на минимума:
• Общата сума за издръжка на цивилния сектор в Украйна, оръжия и пари за закупуване на енергоносители надхвърля €220 милиарда.
• Разходите на държавите членки за прием, интеграция, социално и медицинско осигуряване на украинските бежанци в рамките на ЕС възлизат на над €155 милиарда.
• Дългосрочният преход към по-скъпи алтернативни енергоизточници (като американски втечнен газ) струва на европейската индустрия над €300 милиарда допълнителни разходи.
• Енергийните компенсации за бита и бизнеса, по данни на института Bruegel (общата сума, похарчена от държавите в ЕС за енергийни помощи, тавани на цените на тока и ваучери), надхвърлят €800 милиарда.
• Преди 2022 г. Русия беше петият по големина търговски партньор на ЕС. Наложените санкции блокираха 54% от износа на ЕС за Русия и съюзът загуби над €48 милиарда годишно, които и досега не са изцяло или изобщо компенсирани от други направления.
• Руският реципрочен отговор на блокираните от ЕС активи се изрази в поставяне под временен държавен контрол или блокиране на активи на европейски компании. Москва наложи контрол върху западни корпоративни активи, чиято стойност в Русия се изчислява на близо 285 милиарда долара, като 115 милиарда от тях са на ЕС.
• Според ЕК държавите, граничещи с военната зона (и цяла Източна Европа), губят между 1,4% и 1,8% от потенциалния си годишен ръст на БВП. За целия ЕС това са десетки милиарди пропуснати ползи всяка година.
• Пренасочването на транспортните коридори и забраната за полети над Русия струват на европейските транспортни и логистични фирми около €3–€4 милиарда допълнително на година под формата на изразходвано гориво и удължено навигационно време.
• Фондът за енергийна подкрепа на Украйна, заедно с други енергийни помощи, струва на ЕС досега около €5 милиарда.
• В момента ЕК обсъжда мобилизирането на €20 милиарда незаделени средства от плана SAFE единствено за спешно преоръжаване на самите европейски държави. Тези пари се изтеглят от социални, инфраструктурни, енергийни и други проекти.
Смесените фактори: Войната в Украйна – Зелената сделка
Загубата на покупателна способност вследствие на инфлационния процес реално изяде около 12% от доходите на средния европейски гражданин от началото на конфликта досега (в Източна Европа – много повече). Свитото вътрешно потребление е директна загуба за бизнеса в ЕС и за приходите в бюджетите.
Високите цени на енергията доведоха до неконкурентоспособност на продукцията на ЕС и брутална деиндустриализация. Заради скъпата енергия и „екологичните“ разпоредби базови европейски индустрии (химия, металургия, торови заводи, автомобилостроене) в Германия, Франция и Италия загубиха пазарни позиции. Десетки гиганти преместиха производствените си мощности в САЩ, Китай и други държави извън ЕС. Това е дългосрочна загуба на БВП, която ще се усеща с десетилетия.

За украинските загуби вече говорихме. Има обаче едно много интересно изследване на KSE (в Киев), които изчисляват загубите на Украйна като пари, пропуснати ползи от търговия, разрушена производствена инфраструктура и т.н. Те посочват, че икономическата загуба за БВП на страната надхвърля $600 милиарда. Целият бюджет за отбрана е още над 200 милиарда от началото на конфликта, разрушената инфраструктура е за над 600 милиарда (потвърдено от Световната банка), а загубите от спряната търговия с Русия са за още 250 милиарда.
Не се наемам да потвърждавам или оборвам всички данни на този институт, защото тази тема вече я обсъдихме в предишен пост, но както стана дума преди:
За Украйна сметката е екзистенциална и опустошителна, чиято икономика де факто спря да съществува.

Какво спечели досега ЕС от войната? Какво всъщност купи съюзът с тези над 1,5 трилиона евро загуби до момента?

Отговорът на ЕК, европейските лидери и кохортата придворни говорящи глави – „анализатори“ и „експерти“ (от НПО, финансирани от ЕК) в медиите и интернет пространството, ръсещи безпардонна и арогантна демагогия и внушения, е: Бъдеще и стратегическа автономия!

Към октомври 2026 г. ЕС уж успя да постигне четири фундаментални победи:
1. Пълно енергийно освобождаване от руския монопол.
2. Милиони висококвалифицирани кадри от Украйна, които се интегрираха в пазара на труда на ЕС и вече внасят данъци в европейските бюджети.
3. Технологичен скок в зелената енергия.
4. Пълно преоръжаване на собствените отбранителни индустрии.
„Европа плати висока цена под формата на инфлация, но в замяна ликвидира най-голямата геополитическа заплаха на границите си и преформатира икономиката си за следващите 50 години.“

А всъщност: НИЩО!!!
Реалността:
1. ЕС просто замени един монопол с друг, преминавайки към масивна зависимост от втечнен природен газ и нефт от САЩ, както и от контролирани от тях държави. Този ресурс е структурно между 3 и 4 пъти по-скъп от доставяния преди по тръбопроводи. ЕС не купи независимост, а силно оскъпяване на базовия си енергиен микс, което изсмуква ликвидността на европейските предприемачи.
2. Демографският бонус се оказа икономическо и социално „предизвикателство“. Поради езикови бариери, тежки административни процедури и непризнаване на дипломи, огромна част от бежанците с висше образование в ЕС бяха притиснати в сивия сектор или в нискоквалифициран труд с ниска добавена стойност. А в повечето западни държави от ЕС огромен процент останаха трайно на държавна издръжка, превръщайки се в нетен разход за социалните бюджети, вместо в генератор на данъчни приходи.
3. Форсираното зелено преструктуриране, съчетано със скъпата енергия, доведе до брутална деиндустриализация на Европа. Базови сектори като автомобилостроене, тежка химия, металургия и производство на стоки с висока добавена стойност загубиха международната си конкурентоспособност. Докато ЕС се самобичува с високи въглеродни такси, европейски индустриални гиганти масово затварят мощности и местят капиталите и производствата си към САЩ, Китай и други дестинации извън обхвата на санкции и зелени сделки.
4. Военнопромишленият растеж е чист икономически канибализъм. Парите за оръжия не се генерират от нови приходи, а се преразпределят чрез орязване на други бюджети. Всяко евро, излято в отбранителния сектор, е директно отнет ресурс от здравеопазването, образованието, социалните програми и цивилната инфраструктура (пътища, железници, канализация и т.н.). Резултатът е видимо и прогресивно влошаване на качеството на живот и обществените услуги в целия съюз.

Истинската равносметка за тези 4,5 години война е, че кумулативната тежест за икономиката на ЕС отдавна надхвърля 1,5 трилиона евро и негативите ще тежат десетилетия.
ЕС плати (и продължава да плаща) тази астрономическа сума не за да спечели автономия, а за да финансира собствения си индустриален залез и понижаването на жизнения стандарт на своите граждани. Както и, разбира се, рязко да повиши доходите на своите лидери, бюрокрация, корпоративни играчи и акционери в банковия, зеления и военнопромишления сектор.

На фона на всичко това, дали ЕС воюва?
Да, воюва, но във война, в която даже не е страна, а инструмент на едната от страните, за финансиране на техен конфликт за преразпределение на влияние, ревизия на резултатите от Студената война и дългододишната “мека” експанзия и интервенционизъм.
И тази роля ни я отреди Европейският „политически елит“, в качеството си на придворни лакеи на задокеанските ни „партньори“.

За материала са ползвани данни на:Kiel Institute for the World Economy, KSE Institute, The World Bank, Bruegel, International Monetary Fund (IMF), Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI), European Commission (Eurostat), Federal Agency for State Property Management (Rosimushchestvo), Consilium.europa и други официални европейски институции и международни тръстове.

Картинката е генерирана с ИИ за онагледяване.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Не мога да скрия откровеното си недоумение от реакцията на българската държава и институциите.

Днес чух редица експерти да коментират вчерашните атаки в Черно море. Прави впечатление, че в целия този информационен поток някак удобно Румъния почти изчезна от картината, въпреки че случващото се очевидно има пряко значение за сигурността на целия регион.

Още снощи BBC съобщи категорично, че атаките са извършени с руски дронове. В ежедневното си обръщение президентът Зеленски също коментира случилото се и заяви, че украинските въоръжени сили са предоставили на българските власти цялата налична информация по случая.

А ние?

Мълчим.

И вместо да говорим за реалните технологии, които днес се използват за откриване, идентифициране, проследяване и неутрализиране на дронове, отново чуваме за закупуването на пет зенитни комплекса.

Тук вече трябва да си зададем няколко много прости въпроса:

Разбираме ли изобщо как изглежда съвременната заплаха от малки и средни БЛА?

Знаем ли каква е реалната цена на прихващането на един евтин дрон със скъпа ракета?

Имаме ли стратегия за противодействие на масирани атаки с десетки или стотици дронове?

И най-важното — защо продължаваме да мислим за войната от вчера, когато заплахата вече изглежда съвсем различно?

Зенитните комплекси имат своето място в една многослойна система за противовъздушна отбрана. Но те не са универсално решение за противодействие на съвременните дронове и със сигурност не могат да заменят специализираната C-UAS архитектура.

Съвременната анти-дрон защита означава комбинация от сензори, RF откриване и анализ, електронно противодействие, оптични системи, автоматизирано проследяване и, когато е необходимо, кинетично прихващане.

Това не е научна фантастика. Това е реалността на съвременната война.

И ако България иска да защити въздушното си пространство, критичната инфраструктура, пристанищата, летищата и стратегическите си обекти, е време да започнем да говорим за реални решения, а не просто за поредната покупка на техника.

Защото проблемът не е дали ще купим още оръжие.

Проблемът е дали купуваме правилното оръжие за правилната заплаха.

А времето за този разговор беше вчера.

В България е лукс да се разболееш. И не говоря за някаква тежка болест, операция или лечение за хиляди евро. Говоря за най-обикновеното разболяване. Ставаш една сутрин, боли те гърлото, имаш температура, не се чувстваш добре и решаваш да отидеш на лекар. И от този момент започва едно приключение, в което накрая не знаеш кое те е заболяло повече – гърлото или портфейлът.

Първо се опитваш да си запишеш час при специалист. Обаждаш се и ти казват, че по Здравна каса има свободен час след три седмици. Чудесно! Само трябва да обясниш на болестта да почака малко, защото системата в момента е заета. Ако обаче искаш платен преглед, изведнъж се оказва, че може още утре. И така вадиш едни 50–60 евро, защото, колкото и да си търпелив, трудно можеш да убедиш температурата си да спазва графика на Здравната каса.

Отиваш на прегледа, лекарят те преглежда и ти назначава няколко изследвания. Нищо страшно, просто да сме сигурни. Само че за някои от тях пак трябва да платиш. После ти изписва лекарства и тръгваш към аптеката. Влизаш с рецепта и надеждата, че поне този път ще минеш тънко. Фармацевтът започва да вади кутийки. Това сутрин, това вечер, това след хранене, това преди хранене, това за стомаха, защото другото може да ти раздразни стомаха. И накрая ти казва: „Дължихе 87 евро.“ А ти стоиш и гледаш торбичката с пет кутийки, сякаш вътре трябва да има нещо златно.

И най-хубавото е, че дотук може още да не си разбрал какво точно ти има. След няколко дни трябва да отидеш на контролен преглед. Ако не се оправяш, може да се наложат допълнителни изследвания или друг специалист. И така едно уж обикновено разболяване съвсем спокойно може да ти струва над 100–150 евро – без да си лежал в болница, без да си претърпял операция, без да се е случило нещо кой знае колко сериозно. Просто си имал неблагоразумието да се разболееш.

И тук идва въпросът, който на мен лично ми е най-интересен. Нали всеки месец плащаме здравни осигуровки? Нали идеята е, когато имаш нужда от медицинска помощ, да можеш да я получиш? Разбирам, че има направления, лимити, графици и че лекарите също имат определен капацитет. Но за пациента всичко това изглежда доста странно. Когато трябва да плащаш осигуровките си, системата работи безотказно. Когато ти трябва преглед сега, понякога се оказва, че трябва да платиш още веднъж.

А представете си едно семейство с две деца. Едното се разболява, след три дни другото, след него майката, накрая и бащата. Четирима души, прегледи, лекарства, отсъствия от работа, евентуално изследвания. И един месец, който финансово си бил подредил сравнително добре, изведнъж отива по дяволите. Защото болестите нямат никакво намерение да се съобразяват дали този месец плащаш каско на колата, дали имаш кредит, или дали детето има нужда от нови обувки.

А ако работиш за себе си, става още по-интересно. Лежиш с температура, телефонът звъни, клиентите чакат, задачите не спират. От една страна трябва да си почиваш, от друга знаеш, че ако не работиш, няма кой да изкара парите вместо теб. И накрая лежиш с термометъра в едната ръка и телефона в другата, отговаряш на съобщения и се опитваш да изглеждаш професионално, докато едва говориш.

Но всичко това е нищо в сравнение с положението на някои пенсионери. Защото аз мога да се възмущавам, че съм оставил 50 евро в аптеката, но има възрастни хора, за които тези 50 евро са огромна част от парите, с които разполагат. Хора, които не пият едно лекарство за 5 дни, а няколко лекарства всеки ден, години наред. И всеки месец трябва да смятат колко ще им остане за храна, ток и отопление, след като си купят необходимото от аптеката.

И знаете ли кое ми се струва най-тъжното? Че според мен има немалко хора, които вече отлагат да отидат на лекар не защото не ги боли, а защото се притесняват колко ще им струва. Усещат, че нещо не е наред, но си казват: „Ще изчакам още малко. Може да ми мине.“ Не защото са безотговорни към здравето си, а защото знаят, че един преглед може да доведе до още разходи, за които в момента просто нямат пари. И това вече не ми е смешно. Защото можем да отложим покупката на нов телевизор.

Можем да отложим почивката. Можем да караме още една година със стария телефон. Но не би трябвало да се налага да отлагаме собственото си здраве, докато дойде следващата заплата.

Не обвинявам лекарите. Напротив, знам, че много от тях работят при огромно натоварване и правят всичко възможно да помогнат на хората. Проблемът е в това, че за твърде много пациенти пътят до навременната медицинска помощ минава през портфейла. И колкото по-празен е този портфейл, толкова по-дълъг може да се окаже пътят.

Преди се шегувахме, че най-важното е да сме живи и здрави, а парите ще ги изкараме. Сега започвам да си мисля, че за да останеш здрав, първо трябва да имаш пари. И това е може би един от най-тъжните абсурди, до които сме стигнали. Защото в една нормална държава човек трябва да се притеснява как да оздравее, а не дали ще може да си позволи да се лекува.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Украйна: Последният преломен момент преди руската победа
За първи път от осем години военни представители от всички 32 страни от НАТО пристигнаха в Киев

… западните страни, които досега бяха толкова уверени, са изготвили планове за действие при извънредни ситуации, за да преместят посолствата си извън Киев в случай на по-нататъшно влошаване. Което е неизбежно да се случи.
———————–
от Continental Observer
.
Всички военни началници, членове на Военния комитет на НАТО, тайно пътуваха до Украйна на 6 октомври. Тридесет и двама военни представители, заедно с адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, се срещнаха вчера в Киев.
.
„Вчера бяхме в Киев с целия Военен комитет на НАТО, за да потвърдим непоколебимата си подкрепа за Украйна“, написа в X адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО.

„Разговорите с генерал-майор Драпати, главнокомандващ на украинските въоръжени сили, бяха фокусирани върху военните приоритети на Украйна и извлечените поуки, с цел засилване на готовността на съюзниците срещу настоящи и бъдещи заплахи“, каза той.

„По време на това пътуване до Киев аз и 32-мата военни представители решихме да отдадем тържествена почит на Стената на паметта за бойците, паднали за Украйна“, заключи той.
.
Дискусиите са фокусирани върху продължаването на логистичната и стратегическа подкрепа на НАТО срещу Русия и нейните хибридни действия.
.
НАТО вече обяви намерението си да организира подобно посещение, но датата и програмата му не бяха разкрити.
—————-
Украйна: Последният повратен момент преди руската победа
.
Конфликтът в Украйна навлиза в нова фаза, тъй като множество фактори, някои от които се развиват от години, най-накрая се сближават и доближават Русия решително до победата.
.
Източник: RT Франция

Александър Реньо обяснява:
Руснаците са шахматисти, сред най-добрите в света,
и това ясно се отразява в сложния начин, по който водят война. Не толкова на самите фронтови линии, колкото във всичко, което ги съпътства: икономика, логистика, дипломация, политика и т.н. Това са все елементи, които понякога са по-важни от самите бойни действия и които западняците твърде често пренебрегват.

Те също така особено ценят историята.

Но за разлика от западняците, които редовно я забравят и повтарят едни и същи грешки, те знаят как да я използват и помнят, че от Гражданската война от 1861 до 1865 г. насам икономическият и индустриален капацитет водят до победа, почти повече от бойното поле. Истина, до голяма степен потвърдена от всички последващи конфликти и такава, която мнозина са подценили.

Резултатът от тази комбинация е военна стратегия, която се адаптира още от първите месеци на конфликта. Тоест, веднага щом стана ясно, след провала на преговорите в Истанбул, че Украйна служи като пушечно месо за истинските воюващи страни: западния хегемон и неговите марионетки от НАТО.

Парадоксално, Западът е частично наясно с това,
тъй като доклади от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) идентифицират фаза през пролетта на 2022 г. като изричното начало на война на изтощение. Но това, което Западът не успя да схване, е, че това изтощение не се ограничаваше само до фронтовите линии – те видяха това – но също така, и най-вече, засегна всичко останало (и ще се върнем към това): икономиката, логистиката, дипломацията, политиката и т.н. Накратко, игра на шах.

И за да се води истинска война на изтощение, основното оръжие е времето.

Това е перфектно обобщено от тази древна азиатска поговорка: „Ако седиш край реката достатъчно дълго, ще видиш трупа на врага си да плува покрай теб.“
И Русия е използвала това време.

Това обяснява защо, за отчаяние на някои в Русия, а дори и другаде, може да е имало впечатление за плахи стратегии, за колебливи ходове, за „защо тази или онази инфраструктура се бомбардира едва сега, когато войната продължава от години?“. ​​Отговорът е прост: защото чакаш плодът да узрее, преди да го откъснеш.

Играта на шах, както винаги.

Това обяснява и защо не се разполагат всички военни ресурси на украинския фронт.

Това е демонстрирано за пореден път, например, от ученията „Центр-2026“ от 28 септември до 3 октомври, предимно в руските Уралски планини и Каспийско море, с участието на приблизително 47 000 войници, включително войници от Китай, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Монголия и Пакистан. Мислите ли, че Украйна може да си позволи да пренасочва войските си към такива мащабни международни учения, както редовно прави Русия?
.
Именно това значение, а не само ядрената заплаха, трябва да се разбира в последните изявления на руския външен министър Сергей Лавров или на бившия руски президент Дмитрий Медведев, когато говорят за „съвсем различна и много кратка“ война в случай на открита европейска агресия срещу Русия.
.
И с течение на времето шахматистът, след като е позиционирал всичките си фигури, наближава момента да пожъне плодовете на победата. Това е ясно обозначено от редица признаци, не всички от които толкова слаби, не толкова по фронтовите линии, колкото навсякъде другаде.
.
Британският вестник „Гардиън“ обобщава това най-добре:
.
„Украинската столица навлиза в най-трудната фаза на конфликта от началото на конфронтацията поради засилването на ударите на руските въоръжени сили срещу Киев.“
.
Ситуацията е достатъчно сериозна, че според същия източник западните страни, които досега бяха толкова уверени, са изготвили планове за действие при извънредни ситуации, за да преместят посолствата си извън Киев в случай на по-нататъшно влошаване. Което е неизбежно да се случи.
.
Важно е да се разбере, че скорошните удари по мостове не засягат само трафика (включително и предимно военния трафик). Под тези мостове минават също тръби за централно отопление и телекомуникационни оптични кабели. Добавете към техните смущения и 27-те скорошни комбинирани удара по центрове за данни в цялата страна и ние се приближаваме до сериозни проблеми с интернет – тоест, днес с… всичко.
.
Добавете към това факта, че
с разрушените си фабрики Украйна вече не произвежда
.
– стомана за първи път от век.
– Че вече не изнася селскостопански продукти, защото пристанищата се бомбардират, а корабите се потапят.
– Че железопътният транспорт няма локомотиви.
– Че енергийната инфраструктура е в много несигурно състояние, което зимна бомбардировка би могла да довърши.
– Че населението започва да се възмущава въпреки репресиите на хунтата, с неотдавнашна (макар и много малка) антивоенна демонстрация по улиците на Киев и все по-чести бунтове срещу принудителното набиране и „бизнесификацията“ на наборниците в цялата страна.
.
Всичко това се развива на фона на необуздана и все по-видима корупция, бягството на главния прокурор Кравченко и бившия министър на отбраната Федоров, както и вътрешните борби между различните служби за сигурност по улиците на фона на организирана престъпност. Към това се добавя и скандалният дефицит от 27 милиарда евро, който се появи въпреки милиардите, налети от Запада.
.
Междувременно Русия търпеливо въведе сателитната констелация „Расвет“, еквивалентна на западната система Starlink, като по този начин заличи едно от последните стратегически предимства на Киев (поради което са особено развълнувани от това през последните дни) и по този начин увеличи потенциала на руските въоръжени сили, включително на фронта.
.
А какво да кажем за истинските майстори? На Запад?
.
Е, точно там политиката на щатно оттегляне е най-ефективна. Те са истинският враг и всъщност те са най-засегнатите.
.
– Цени на енергията,
– цени на горивата,
– исторически ниски запаси от газ ,
– фалити на бизнеси,
– състояние на пазара на труда,
– рекорден дълг,
– обезкървени икономики,
– рецесия (Германия, Италия),
– рекордна непопулярност на лидерите (Мерц, Макрон),

– изборни измами и
– демократична криза (Унгария, Румъния, Молдова),
– несигурност, насилие – и списъкът продължава –
но картината е съвсем ясна. Европа се приближава до етапа на зомби колапс и само Съединените щати се справят малко по-добре, но едва-едва.
.
Нещо повече, те току-що признаха окончателното си поражение в Ирак, като най-накрая се изтеглиха от страната. Те показаха на целия свят, че Иран, страна под санкции от десетилетия, може да ги унижи, че вече нямат индустриалния капацитет да водят войни и дори че (почти) нямат повече боеприпаси. Танковете им се оказаха негодни и безполезни в Украйна, както и военната им тактика, и те значително изостават в технологиите за дронове и хиперзвукови технологии.
.
В резултат на това все повече държави започват да изоставят Украйна, повече или по-малко открито.
.
Разбира се, Мерц току-що обеща още един милиард. Но страната му се разпада, той губи всички избори и 82% от германците го мразят.
.
И когато Зеленски дойде да моли за прословутите 27 милиарда, Европейският съюз му каза, че няма повече пари и че ще трябва да намери друг начин. Същото се случи и с помощта, която той поиска, за да компенсира спирането на износа на селскостопански продукти, последица от руските бомбардировки.
.
Румъния и Полша се противопоставят, а поляците отиват още по-далеч, като техният министър на инфраструктурата заявява, че страната му не възнамерява да увеличава потока от Украйна, за да компенсира тази загуба.
.
В дипломатически план, дори и да не са най-ревностните им поддръжници, южнокорейците също така изискват извинение от Зеленски и дори говорят за санкции след публичното предателство на тайно споразумение относно севернокорейските затворници.
.
От всяка гледна точка може ясно да се усети, че нещо започва открито да се разплита и това до голяма степен е резултат от дългосрочната стратегия на Русия за изтощение.
.
Западът, начело с Европейския съюз, се самоунищожи икономически чрез собствените си санкции. И все пак, именно те плащат за войната. Те също така разкриха военната си слабост както по отношение на оборудване, така и на индустрията. И въпреки това, те са тези, които контролират оръжията и стратегията. С течение на времето плодът не само е узрял, но и е изгнил напълно.
.
Така че, когато дойде моментът, в който Киев най-много се нуждае от помощ, когато Русия започне (най-накрая, ще кажат някои) да се сдържа по-малко и методично да бомбардира ключови икономически и логистични точки, вече няма да има оръжия, които да ги защитават, нито пари, които да ги компенсират.
.
Всички части са внимателно подредени в продължение на години и са необходими само още няколко хода, за да се срине всичко. Това наистина е повратна точка във войната и несъмнено е една от последните преди окончателната разплата: шах и мат.
.
Източник: RT Франция
——————
Krasimira Filcheva Krasimira Petrova

<a href=”https://www.facebook.com/profile.php?id=61555240532517″ target=”_blank” rel=”noopener”><em><strong>Споделете мнението си в коментарите! 👇</strong></em></a>

<strong>СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ</strong>

<strong>ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА</strong>

<strong>ПЕСНИ ЗА ДЕЦА</strong>

<strong>ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ</strong>