БЪЛГАРИЯ

Съюз на родни мерзавци носи смърт на хиляди хора!

Ако някой се съмнява, че прекрасната ни Татковина не бележи успехи в своето развитие, то той дълбоко греши. Ние продължаваме уверено да държим първото място по мизерия в Евросъюза! Днес над 75 на сто от българите трудно оцеляват – много меко казано. Техните доходи на практика се оказват замразени, въпреки формалното увеличение на пенсиите и минималната заплата. Само 4 на от сто от населението на страната ни нямат никакви финансови проблеми и много от нас знаят, кои точно са те.

Стремително задълбочаващото се влошаване на начина ни на живот съвсем естествено води и до неговото преждевременно прекратяване. Днес България е лидер в Европа и по най-висока смъртност, сочат данни на Евростат.

Всеки нормално мислещ човек, прочел тези цифри би стигнал неизбежно до извода, че управниците в подобна ситуация спешно трябва да изведат социалната политика като свой приоритет. Та нали създаването на среда, в която пълноценно да се реализира всеки граждани на страната, е тяхна основна задача. Заради нейното решаване те са изпратени и в коридорите на властта от избирателите им.

Да ама не: добри и наивни хора са били прекалено доверчиви, когато са гласували по време на предишни избори. Защото на власт са изпратили закоравели мошеници, нагли тарикати, корумпирани лицемери. Истински бандити, чиято единствена цел е не да осигуряват просперитет на държавата и нейните граждани, а да плячкосват де що могат. Доказателствата за тотална управленческа некомпетенност и неудържима алчност, генерираща всевъзможни корупционни практики на родни вождове, са наистина безброй!

А най-опасното е, че вместо за съзидание обществени ресурси в последните месеци агресивно се прахосват за производство на средства за разрушение.

Тук ще направя едно отклонение и ще ви припомня знаменитата реч на 34-ят американски президент Дуайт Айзенхауер (1890-1969). Произнася я на 17 януари 1961 г. С нея той предупреждава за една огромна опасност, която заплашва САЩ: раждането на военнопромишлен комплекс. За Айзенхауер ново явление за историята на Америка е засилващата се връзка между военните и оръжейната индустрия и останалите обществени области. Става дума за тотално влияние – икономическо, политическо, информационно, духовно и др., навсякъде в страната, във всеки дом и правителствен офис. Резултатът е, че публичната политика е завладяна от измислен „елит“, който въобще не се интересува от обществените проблеми и национални интереси на САЩ.

Днес и България вече има свой военнопромишлен комплекс. Основни участници в него са производители и търговци на оръжия, военни и най-агресивните партии на войната у нас: ГЕРБ – СДС, „Продължаваме Промяната” и „Демократична България“. За да работи безупречно и ефективно, този комплекс си е създал мощен корпус от свои хрантутници – журналисти, различни „експерти“, учени, преподаватели в университети, неправителствени организации… Всички те са мотивирани с много пари, щедро предоставяни им от производители и търговци на оръжия. За самите тях раздаваните милиони са дребни суми, защото благодарение на украинската месомелачка те днес печелят милиарди. Отлично смазваната с много пари манипулативна машина осигурява на търговците на смъртта обществено мнение, което да ги подкрепя. Както и все по-оглупяващо и инфантилно население, лишено дори от наченки на мислене. А това на практика води до ново максимализиране на доходите им.

Разследване на EURACTIV показа, че български производители и търговци на оръжия за миналата година са натрупали колосални печалби, като са произвели и изпратили чрез посредници в Украйна хиляди тона въоръжения и боеприпаси. За тази смъртоносна стока те са получили над един милиард долара. Управниците, поставени от военнопромишления комплекс на власт, са издали разрешителни за износ на оръжия през 2022 г. за над 1.3 милиарда евро. Оръжейните заводи в Сопот, Карлово и Казанлък са отчели над 100 процента ръст на продажбите.
Разследване на германският всекидневник WELT – дъщерно издание на американската медия POLITICO в Axel Springer Group, също стига до извода за огромни продажби на произведени в България въоръжения, боеприпаси и дизелово гориво за военната техника на Украйна. Медията цитира любимият на народа „Киро простото“, който признава: „Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идват от България“. Товарни самолети, натъпкани догоре с български оръжия са летели непрекъснато между България и Полша. По сухопътният коридор през Румъния и Унгария те са били превозвани с огромни тирове. За това са били ангажирани и влакови композиции, теглени от по няколко локомотива. WELT цитира и Александър Михайлов – шеф на държавната компания за военен износ „Кинтекс“, който говори за износ на боеприпаси за около два милиарда евро.

А The New York Times в своя публикация разказа за пускането отново в действие на производството на 122-мм снаряди във военния завод „Терем“ в град Костенец, което е било спряно през 1988 г. Според медията представители на американското посолство в България са присъствали на прерязването на лентата за новата производствена линия в завода. Това се е случило през януари т.г. Според The New York Times реалните продажби на български въоръжения и боеприпаси през 2022 г. са за над 3 милиарда долара!

Медии цитират министърът на отбраната Димитър Стоянов, който изразява радостта си от откриването на „цех за военна продукция, която е особено търсена“. На събитието министърът заявява: „Надявам се това производство да бъде доразвито до нови стандарти, каквито има в натовските армии”.

Българският военнопромишлен комплекс заповяда на контролираните от него продажни политици в последния ни парламент да вземат решение за официално участие на България в опосредствената (прокси) война на Запада срещу Русия на украинска територия. Той е съпричастен и в несекващото нито за миг чудовищно демонизиране на Русия и идеализирането на един – по същество неонацистки украински режим, в родното публично пространство. Неговите пипала могат да бъдат открити и зад развихрянето на безумната истерия за премахване на паметника на Съветската армия.

Вероятно има хора в страната ни, на които всичко това им е дълбоко безразлично. Но на нас, обикновените българи, случващото се ще ни струва страшно скъпо. Контролирането на държавата ни от нашия военнопромишлен комплекс, я обрича неизбежно на поредна национална катастрофа. В отговор на натрапваната от него русофобска политика великата славянска държава вече закри своя огромен вътрешен пазар за български стоки. Спря и достъпа ни до нейните евтини природни ресурси. Последиците от това ще усетим много скоро – когато цените на горивата у нас например, литнат до небесата заради необходимостта да ги купуваме от посредници. Блокирането на доставките на руско ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ от политици-паразити, ще ни създаде проблеми не само с тока, но и със сигурността – руските реактори не са предназначени за ядрени горива от други държави…

Свой интересен коментар за участието на България в прокси-войната на Запада руската информационна агенция „РИА Новости“ озаглави така: „Най-проруският народ на Евросъюза го управляват русофобстващи подлеци“. Пределно ясно, точно и вярно. Неоспорим факт е, че българите най-много от всички други европейски граждани са на страната на Русия. Това го показа и последното проучване на Евробарометър. Преобладаващата част от нашето население (истински ужас за политиците от партиите на войната!) са против санкциите срещу Русия, забраната на руски медии и оказването на военна помощ на свръхкорумпираният, диктаторски украински режим.

Наивно е да вярваме, че формираният у нас военнопромишлен комплекс ще се откаже от тлъстите си печалби и ще се съобрази с нагласите на огромната част от нашите сънародници. Единственото, което него го вълнува, е количеството на парите към банковите му сметки да не престава да расте.

Сега имаме шанс да се опитаме да ограничим влиянието на родния военнопромишлен комплекс. Това би могло да се случи, ако на изборите на 2 април не подкрепим тотално некомпетентните, напълно отчуждени от националните ни интереси, но невероятно нагли, алчни и корумпирани подлеци от „партиите на войната“.

Добре е да помислим върху това. И да си спомним приказката, че каквото сами си направим, никой друг не може да ни го стори…

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 29

Related Topics:featured trending българия измама корупция кражба лъжа

Up Next

Служебният кабинет връща комунизма, смята да въведе таван на търговската надценка от 20-25%

Don't Miss

Виктор Николаев и другарката му съвсем изтрещяха

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.