ИСТОРИЯ
Когато Европейския съюз нападна Русия
Когато срещу Русия на страната на нацистите беше цяла Европа
В навечерието на 75-годишнината от победата на съветския народ във Великата Отечествена война статии, посветени на тази война, се появяват не само в Русия. Испанският вестник ABC наскоро публикува статия, озаглавена „Зловещият път и смъртта в леда: кампанията на „Синята дивизия“ в руския ад“, който героизира участието на испанците в нацистката агресия срещу СССР.
ABC разказва как испанският министър Рамон Серано Зунере обявява в Мадрид пред тълпата за формирането на „Синята дивизия“ и набирането на доброволци за нея, казвайки: „Историята и бъдещето на Европа изискват унищожаването на Русия!“ “Доброволците”, пише ABC, “са безброй …”
《Изпращането на “Синята дивизия” в Мадрид》
В Испания днес наричат войниците от „Синята дивизия“, които участват с нацистите в обсадата на Ленинград, „герои“. Испанският вестник с ентусиазъм разказва как „в Красния Бор, предградие на Ленинград, 5900 леко въоръжени войници от „Синята дивизия“ в продължение на няколко часа устояват на мощния натиск на 38 батальона на Червената армия, които са подкрепени от танкове и артилерия“.
《Испанската “Синя дивизия” весело крачи в Русия》
На испанския читател няма да бъде казано, че в Русия неговите сънародници грабят и зверстват срещу военнопленници и местното население. Когато се освобождава село Дубровка в района на Новгород, войниците от Червената армия откриват осакатените трупове на червеноармейци, изтезавани от войниците на „Синята дивизия“: „И двата трупа бяха скалпирани, лицевите кости на един от труповете бяха счупени, ноктите бяха откъснати, ръцете бяха опушени и имаше следи от изгаряне. Всеки труп имаше извадено око и отрязани уши. Всички тези зверства бяха извършени от главорезите на испанската „Синя дивизия“, пише журналиста на вестник „Известия“ в кореспонденция от фронта.
Докладите на Извънредната държавна комисия , която започва разследването на военните престъпления още преди края на войната, потвърждават, че грабителството е бил занаят на испанските доброволци на Източния фронт. Испанците обират и руснаците, и германците. Когато 40 градуса под нулата удря зимата, топлолюбивите испанци безмилостно събличат местните жители. За неподчинение и отказ да подарят топли неща и ботуши от филц, последват екзекуция. Иван Алексеевич Митрофанов от село Гвоздец дава показания пред комисията: „През същата зима на 1942 г. испанците откраднаха филцовите ботуши на пътя от преминаващия Михаил Алексеевич Гришин и той бос, пребит, едва достигна в селото. Мнозина отнемаха ботуши от хората, живеещи в селото, от инвалиди. Испанците отнеха всички ботуши на гражданката Прасковия Алексеевна Филипова и я биха много силно с ръчни гранати. Мен също ме заплашиха с граната.”
Както свидетелства водещият изследовател в Института по история на Руската академия на науките, доктор на историческите науки Борис Ковальов, близо до Ленинград испанците се отличават с бесни грабежи в Пушкин и Павловск … „Грабеха мебели. Грабеха гоблени. Грабеха всичко, което харесаха … Много местни жители си спомниха, че испанците грабеха всичко възможно. Привлечени бяха от картини. Иконите им привличаха вниманието… Всичко, което не беше приковано, всичко, което не беше вързано, всичко беше отнесено ” Днес тези грабители и военни престъпници са представени в Испания като герои.
Заедно с Хитлер цяла Европа тръгва да търси слава на Изток. В редиците на Вермахта воюват войници от Унгария, Румъния, Холандия, Италия, Белгия, Австрия, Норвегия, Дания, Словакия, Хърватия – около два милиона души. „А Франция? – пише Ю. Лещенко в книгата „Как Европа се бори срещу Хитлер“. Тази държава по принцип е отделна песен. Съюзник, една от четирите държави победители. По време на Втората световна война загиват двадесет хиляди бойци на Френската съпротива. А срещу нас, на съветско-германския фронт се борят двеста хиляди французи. И с кого се бие Франция?
През май 1945 г. Райхстагът се защитава от избрани френски части на СС. А близо до Сталинград, Хитлер и Мусолини изпращат цяла италианска армия, прехвърлена там. Унгарските наказателни отряди, оставили кървава следа в горите на Беларус и в Украйна, не вземат червеноармейци и партизани в плен – разстрелват ги на място. Близо до Ленинград и Ржев холандците от дивизията СС „Норланд“ убиват, горят и изнасилват. Дори немските главорези са възмутени от зверствата на хърватите, оцелели близо до Сталинград. Брестската крепост е щурмувана от австрийци. На 22 и 23 юни 1941 г. те разрушават първите беларуски села.
Европа помогна на Хитлер не само с „пушечно месо“ – цялата европейска индустрия работи за нацистите. “В Полша,” пише Ю. Лещенко, “основните металургични и машиностроителни заводи, въглищните мини в Горна Силезия са 294 големи, 35 хиляди средни и малки промишлени предприятия. Във Франция – металургичната и стоманодобивната промишленост на Лотарингия, цялата ѝ автомобилна и авиационна промишленост, запасите от желязна руда, мед, алуминий, магнезий, както и автомобили, прецизни механични продукти, машинни инструменти, подвижен състав.
В Норвегия – мощна минна, металургична и корабостроителна промишленост, предприятия за производство на железни сплави. В Югославия – находища на мед, боксит. В Холандия – в допълнение към промишлените предприятия златният резерв е 171,6 тона злато. ”
Според германския център за военна икономика само на 31 март 1944 г. военните разходи на Франция, Белгия и Холандия за нуждите на Третия райх възлизат на 81 милиарда 35 милиона райхсмарки. Почти 13 милиарда 866 милиона оръжия и техника са на разположение на фюрера от работилниците на 857 завода на бившата присъединена Чехия и още повече Австрия. Франция и Чехия заедно предоставиха на Германия около 10 хиляди танка и самоходни оръдия. Това е почти два пъти повече, отколкото официалните съюзници на Райха Италия и Унгария дават на Хитлер. В града на Нева все още помнят, че немците стрелят по Ленинград с тежки френски пушки.
Днес Европейският съюз продължава да оказва натиск върху Русия с икономически санкции, а навремето почти цяла Европа участва в агресията срещу СССР. Това е нацисткият Европейски съюз. Затова днес в Прага събарят паметника на нейния освободител маршал Конев …
…
Още като се присъединих към Фейсбук през август 2011 писах, че ЕС е неофашистка организация. Едно от доказателствата е и гласуваната от Европейския парламент на 17 септември 2019 г. резолюция в този дух. А от квотата на БСП в ЕП Иво Христов гласува “въздържал се”, а Елена Йончева отсъства от гласуването. Корнелия Нинова, от друга страна, извади от ИБ на БСП Валери Жаблянов, който се изказа в подкрепа на Народния съд, и го замени с К.Вигенин, който пръв от всички външни министри легтимира нацистката хунта в Украйна, като посети тази страна.
…
Не членувам в “Лява̀та” БСП , която ни набута и във фашисткия военен блок НАТО , а “левият” Станишев, когато беше министър-председател с Ивайло Калфин, министър на външните работи и Г. Първанов – президент, преподписаха договора за четирите американски бази в България.Да, нищо ново под слънцето… Тогава под фашистки лозунги цяла Европа, а днес под либерални лозунги пак е тръгнала срещу Русия. И тогава ние пак бяхме “барабар Петко с мъжете”. И сега нашите “Петковци” ни вкараха в същия този “Дранг нах Остен!”. И пак няма да има нищо ново под слънце… Знаем как завърши онзи “Дранг нах Остен”! Без да сме баба Ванга можем твърдо да кажем как ще свърши и днешния “Дранг нах Остен”! И както е писано в Библията пак “…ще има плач и скърцане със зъби!”
ИСТОРИЯ
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.
Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.
С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.
Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.
Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.
По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.
Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.
Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.
Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.
Споделено..
Ивайло Славчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.
Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.
Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.
Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.
Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.
Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.
Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Да пазим паметта на поколенията преди нас
Даааа💪да стават и “шегички” .
Сега сериозно!
Като гледам куцо и сакато са кандидатите!
Добре,че имам двойно гражданство и ще остана човек на света!
А,сега относно за ремонта на Шипка?
Цар Борис III официално открива паметника на 26 август 1934 г.
Ние имаме история и традиции и култура.
Нашите предци, родители и дядовци са го строили, да с труда си те са оставили следа в историята ни.
Днес сме длъжни да пазим това наследство, а да не позволяваме то да бъде унищожавано или заличавано.
Тук въпросът вече не е просто за един паметник. Това е въпрос за отношението ни към историята, към културата и към паметта на поколенията преди нас.
Нека не позволяваме разрушаването да бъде представяно като нещо неизбежно.
Историята може да бъде обсъждана. Може да бъде преосмисляна. Но не бива да бъде заличавана.
За съжаление сме, сами се затриваме.
„Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!“
Време е да бъдем будни.
Да пазим паметта си.
Да пазим културата си.
И да покажем, че България има граждани, които няма безучастно да гледат как историческото ни наследство изчезва.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







