ИСТОРИЯ

Химерната държава на Делян Пеевски се срути

Тихите преврати на Първанов, Румен Петков и Костов родиха другата България – омърсената държава

През декември 1996 г. Георги Първанов и Румен Петков стартираха провала на Жан Виденов в очеваден нагъл и пряк процес. Жан се усети по-късно, но все едно – беше минал век. Първанов и Петков овладяха БСП като за последно и нахално отвориха широко шлюза за промъкването и на червената олигархия и мафия, която подмени ценностите и идеалите в Столетница до такава степен, че я превърнаха в ненавиждано чудовище.
Бе минал първият етап на овладяване на капитала – натрупването, изнасянето и филтрирането му. Банките – съборени, кредите – самоизядени, собствеността – препроектирана и подготвена за перфектното й присвояване. Лявата платформа – унищожена и подменена, като само идеалните мечтатели и Румен Гечев, Николай Добрев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев доказваха на социалистите, че е неизбежно да се отстъпи назад. Така и стана. Но трябваше водач? А той беше готов! Подготвен, подмазан, излъскан и парфюмиран специално за тази двояка цел: Първо, хем да обедини всички в СДС и дясното, за да може после силно и гарантирано да ги попилее завинаги като дясна алтернатива. Второ, да гарантира бъдещата собственост на червената олигархия като великденска погача.
Иван Йорданов Костов бе прекрасен идол за това изпълнение. Натрениран перфектно чрез марксистко-ленинския мироглед, който дълго и усърдно преподава, верен и проверен другар, той получи на тепсия управлението на цялата държава. И се стартира – еднолично, без алтернативно, ясно и безкомпромисно разкостване на стопанската система в името на „точните хора“, на „точното място“, в „точното време“.
Може и по бандитски,
но да отговаря на горните три условия, съобразено изрично с тези, които са го поставили.
Този мил човек, този фрагментарен популист – Иван Костов, за учудване на всички добре пасна на остатъците от Идеологическия отдел на ЦК на БКП и школата на проф. Стоян Михайлов, барабар с бившите му чираци. И никой до тогава не бе повярвал в силата и перспективата на една огромна и фрапантна лъжа, докато в ЦРУ не проумяха за това директно, но доста късно.
Иван Костов – „мъченикът“ на една малка, културна революция, сътворена с усърдието и мащаба на гнидите на „Позитано“, яхна времето. Така той повлече България там, накъдето искаше да я влачи червената олигархия, там, за където му беше начертан пътят за разбиването на СДС и дясното. А Първанов и Румен Петков му суфлираха цели четири години. От сутрин до вечер, от здрач до зори се знаеше и следваше – кой завод на кого ще се „продаде“, в кой хотел кой оркестър ще засвири и коя левица ще пее!? Знаеше се кой политик от СДС за кого отговаря, кой митничар за кого работи, колко пари ежедневно, седмично и месечно да се носят на „Раковска“? Знаеше се кой-кой е в приватизацията, кой-кога-какво да получи, колко да плати, на кого да възстанови и на края – какво да присвои. Знаеше се всичко за всеки министър, за всеки депутат, за всеки кмет и чиновник, и за всеки крадец. Знаеше се всичко и за ВИС, и за СИК, и за този и за онзи. Не се знаеше само за един – за Иван Костов! Червените гаулайтери, олигархията, която
забогатя от цървул до неузнаваемост,
го смени веднага, когато усети, че Костов се пъчи излишно. Смени го с Царя, после докара един смешник като Станишев и експлоатира до безкрай неправдата, заблудата и шантажа в ляво, след като бе унищожила всичко в дясно.
Тази приказка е доста дълга, тя роди и другата България – омърсената държава. Днешна България е държава на завистта и зависимостта, България на глада и повратността, България на крадливостта и бандитите. И когато решаваме да се отървем от това, да поемем по друг пъ – европейския, който е по-елитарен, законен и прогнозируем, извън зависимостта на големите пари, пак блокираме. Блокиране с безвремие и умисъл, обърнати към неизвестното, чрез гадната ни зависимост. И се питаме:
Как и защо стигнахме отново до дъното – на промените, на надеждите?
През декември 2014 г. Първанов и Румен Петков, верни на своя прецизен нюх и кадрови капацитет, пак се реализираха успешно, като прогностици. Чрез връщане към старите си привички за предизвикване на абстрактни противоречия, те потърсиха наново първообраза на същинската криза. Днес, както и преди 19-20 години Първанов и Петков, без да са депутати, успяха да дезорганизират депутатския корпус на България. Успяха да го провокират. Но как и с чия помощ?
Пак с безценната сила на стария приятел, на доказания другар в трудните битки за повратни моменти, на онзи, на когото винаги са разчитали – Иван Йорданович Костов. За много българи днес Костов е само един унил, добър и скромен пенсионер. И независимо, че е затрупан с лабораторни анализи и притеснен за загубата на част от парите си в КТБ, Костов е в състояние да помогне на другарите си в нужда. Тези, които го направиха министър-председател, разчитат на него, уповават се и му вярват, че когато дойде моментът, той ще е винаги на разположение. Костов сега е в лабораторна сянка, но силно подгрява котлона за експерименти с днешния министър-председател. И успява да го прави твърде успешно вече цели 6 години. Той знае, че днес Червената олигархия му е гарантирала спокойствието – уж за вечни времена. Знае, че не е укорим за нищо, но не знае за най-важното – каква е перспективата му при този министър-председател и „другия“ съд. И това го плаши, това го дезорганизира и паникьосва до безкрай. Защото едно е оценка за неговия ненадеен фалит в КТБ, който не му дава мира и покой. А друго е да нямаш инструмента за промяна. Такава е ситуацията и при Г. Първанов, и Р. Петков.
Как да се справят?
Като дезорганизират парламента – ГЕРБ, РБ, Патриотите, а от там – и правителството, и стабилността на България. Нито Г. Първанов, нито Р. Петков, а ще по-малко Костов днес се интересуват от визионерство, от коренно различната перспектива и другата възможна левица и десница на България. Те знаят, че изгубили веднъж конците на интригантството в голямата политика, губят своя утрешен, перспективен и най-вече спокоен ден. Те са убедени, че отиват в небитието с много въпроси, но и с много спомени за другата България. Те са убедени, че един нов тип и модел на управление може и да реши да задава именно тези и други горещи въпроси. А държавата се нуждае от тези отговори. В тях се съдържа разковничето на глада ни, на бедността ни, в тях се оглежда и наднича другата истина на утрешния ден на България.
Така стигаме до главното – химерната държава. За по-лесно възприемане червените мислители прилепчиво я преписаха на Пеевски. Не познавам лично господина, не познавам и владетеля на КТБ, независимо че медиите на първия ме представят като платен човек на втория. Но тази интрига не е важна. По-интересно е бъдещето на Пеевски. Добрият шанс за него е да бяга далеч във времето и от мястото, с което днес го свързват. Моделът и приоритета на червените барони съвсем не е химерната държава на Пеевски. Тя вече се разби, а нароченият за неин „господар“ става много излишен. Червените барони измислиха тази химерната държава, а Пеевски беше използван, като бумеранг за борбата с правителства, с банките, с публиката, с обществото. И докато КОЙ с угода плащаше и с нетърпение очакваше, че ще управлява бизнеси, медии, ТВ-канали, главни редактори и др., др., др. му сготвиха друго бъдеще. Така КОЙ се оказа заложник на една парадоксална и мнима междуособна война на статуквото, установена и ръководена от Г. Първанов, Р. Петков, Иван Костов и новото време. Пеевски вече е излишен както на авторите на гигантската манипулация през последния четвърт век, така и на новите играчи, защото е белязан от другото време. Изходът е само един – осъзнаване на факта, че тази химерна държава се срути.
В политиката две и две не винаги е равно на четири, а това означава, че идва време за компромиси, за промени в полза на държавата.

Кольо Парамов

Post Views: 64

Related Topics:българия история

Up Next

Когато Европейския съюз нападна Русия

Don't Miss

“Време разделно” било “любовна песен” в сравнение с истинската жестокост на поробителите

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2