АНАЛИЗИ
5 неудобни въпроса за “Барселонагейт”
През последната седмица премиерът Бойко Борисов е в окото на бурята, след като испанският вестник “Периодико” съобщи, че полицията в Каталуня Mossos d´Esquadra и специализираното звено за борба с корупцията към испанската прокуратура разследват дали той има отношение към международна схема за пране на пари. Става дума за луксозна къща в скъпарския квартал на Барселона Esplugues de Llobregat, за която се твърди, че е собственост на българския бизнесмен Александър Чаушев, а в нея живее Борислава Йовчева. Високият стандарт на живот на бившата манекенка е осигурен от офшорна фирма, която е наляла милиони евро по сметките на дружество, чийто управител е младата жена. Историята става още по-пъстра, тъй като Йовчева е майка на малко момиче, чийто баща е неизвестен публично и обект на спекулации. Потоците от пари към нея пък водят до хора, свързани с Бойко Борисов. Международният отзвук на скандала накара даже българската прокуратура да се задейства – ще бъде изискана подробна информация по случая от испанските власти, а всички споменати лица в разследването, включително премиерът, ще бъдат разпитани. Към момента обаче няколко ключови въпроса остават без отговор.
1. Защо е купена къщата в Барселона?
Като собственик на скъпия имот, оценен на 2 900 000 евро, е вписана барселонската фирма Numin Invest SL. Според “Периодико” тя е регистрирана през 2012 г. с цел сделки с недвижими имоти и с капитал 3000 евро, внесени от Борислава Йовчева. Първоначално управител на дружеството е младата жена, а след това – нейният баща Георги Йовчев. През май 2013 г. основен акционер в Numin Invest SL става Александър Чаушев, бивш ръководен кадър в „Лукойл“ и съратник на Валентин Златев. Той апортира в капитала на дружеството въпросната къща в Барселона, закупена малко преди това за 2.9 млн. евро.
Преди повече от година, когато за първи път бяха направени тези разкрития, Чаушев обясни в предаването на Сашо Диков, че луксозният имот е лично негов: “Моя е собствеността, аз не го отричам. Всичко е законно, по най-перфектния начин направено, регистрирано и така”. Той обаче категорично отказа да отговори кой живее в къщата. Към днешна дата бизнесменът има ново обяснение – никога не е живял в къщата си, отдавал я под наем на Йовчева, която не познава лично. “В Испания има гигантски бизнес за преотдаване на имоти под наем. Вид услуга, при която фирма отдава под наем, хора чистят, поддържат имота и оставащите пари изплащат на собствениците”, твърди Чаушев пред “24 часа”.
Хронологията на събитията около покупката на имението обаче поставя логичния въпрос как така един бизнесмен купува скъпа къща, за да я апортира във фирма на човек, когото твърди, че не познава.
2. Кой осигурява охолния живот на манекенката?
Борислава Йовчева не само се разпорежда с имот за милиони евро, но и живее доста охолно в Барселона. Според “Периодико” испанската полиция е установила, че дамата се придвижва с бяло Porsche Macan, оценено на 70 000 евро. То е собственост на фирма Emma BGS SL, чието седалище е въпросната къща. Дружеството е регистрирано през 2014 г. от бащата й Георги Йовчев, който внася 3000 евро капитал и става управител. Година по-късно капиталът на дружеството е увеличен първо с 1 млн. евро, а след това с още 750 хил. от кипърската офшорка Palms Enterprises. Пълномощник в България на офшорната фирма е бизнесменът Йордан Христов, който e мажоритарен собственик на “Спортни имоти Приморско” АД – дружество, развиващо мащабен туристически бизнес по Черноморието.
От бизнес гледна точка е абсолютна загадка каква е целта на увеличението на капитала на Emma BGS, тъй като през годините няма начинания, които биха могли да осигурят възвръщаемост. Единственото начинание на Emma е луксозен магазин за дрехи с площ 140 кв. м на една от централните улици в Барселона – Paseo de Grácia. “Периодико” твърди, че испанската полиция наблюдавала движенията на Йовчева и установила, че тя отива в бутика преди обяд, но не обслужвала клиенти, а се занимавала с „управление и контрол“. Разследващите заключават, че „не може да се докаже произходът на 2 300 000 евро инвестиция в магазина“. Нито манекенката, нито нейните родители, които също живеят в Барселона, биха могли да имат опит или доходи, за да осигурят подобен охолен живот. Преди внезапно да започнат да развиват бизнес, бащата е бил електротехник, майката – домакиня, а дъщерята е известна единствено със спечелването на титлата “Мис Бикини”. Брат й Станко Йовчев е бивш футболист без особени изяви, който в момента има дюнер заведение и наргиле бар в софийски квартал.
В деня след публикацията в “Периодико” магазинът за дрехи изненадващо затвори. “Биволъ” публикува видео, на което се вижда, че от помещенията се изнасят вещи и се товарят в камион. Ако всичко около Emma BGS е изрядно, какво налага скорострелното прекратяване на бизнес начинанието?
3. Каква е връзката с Бойко Борисов?
Около двете дружества Numin Invest SL и Palms Enterprises, които на практика осигуряват високия стандарт на живот на Мис Бикини в Барселона, има множество следи, които водят до премиера Бойко Борисов. Бизнесменът Александър Чаушев е изключително приближен до бившия шеф на “Лукойл” Валентин Златев и познава Борисов. “С премиера се познаваме служебно. Беше собственик на голяма охранителна фирма”, споделя той. Фирма “Ипон”, която бе собственост на Борисов, преди той да стане премиер, дълги години охраняваше тръбите и съоръженията на рафинерията. В момента тя се управлява от близък съратник на премиера.
Хората, които надничат зад кипърската офшорка, пък имат политически връзки с министър-председателя. Йордан Христов, пълномощник на Palms Enterprises, е спряган за ключова фигура в ГЕРБ. Бизнесът му започва с помощта на община Приморско, която апортира общински земя в “Спортни имоти Приморско”. Свързани с Христов фирми досега са спечели над 7 млн. лв. от европроекти и обществени поръчки, разкрива “Биволъ”. В управлението на “Спортни имоти Приморско” от 2008 до 2011 г. влиза и друг приближен на премиера – Иван Саздов. Той е управител на сдружение “Тенис клуб-Банкя” заедно с Христов. Бил е и председател на инициативния комитет, който издига кандидатурата на Борисов за кмет на София през 2005 г. Самият Борисов не отрича, че се познава и с двамата.
Премиерът твърди, че не познава и Борислава Йовчева. Според него целият скандал с къщата е “фалшива новина”, извадена от “учебника за компромати”. Помолен от Сашо Диков да потвърди достоверността на публикация във в. „Марица“ от 18.11.2013 г., в която се казва, че „столичната клюка гласи, че Бойко е кандидат-зет на Станко Йовчев“, премиерът заявява единствено “не”.
Година преди вестникарската статия в интервю за сп. LOVEstyle Борисов казва: “Има една госпожица, която ми е по-близка, но ако я обявя, ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера”. През 2015 г. пък в записите, станали известни като “Яневагейт”, бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, семеен приятел на Цветан Цветанов, казва за премиера: “Факт е, че към определени жени има и положително отношение. Сега има една, на която й купи къща в Барселона за милион и половина евро”.
След като барселонската афера се завъртя с нова сила, Борисов реши да избяга от въпроса дали познава Йовчева. “Това да познаваш някого не те прави замесен в каквото и да е. Много пъти съм казвал, че на тази тема не говоря, защото не е хубаво един мъж да коментира кой кого познава, защото стават бели, много хора си имат семейства след това. При моята интензивност може да съм забравил кой познавам”, заяви той.
4. Защо прокуратурата, НАП, ДАНС и КПКОНПИ години пренебрегваха сигналите от Елена Йончева?
През май 2019 г. водачът на листата на “БСП за България” на евроизборите Елена Йончева внесе сигнал в прокуратурата с документи за къщата в Барселона. Преди седмица тя обясни пред “Сега”, че няма никаква информация какво се случва с трите сигнала. “Интересно е, че нямам никакъв отговор от прокуратурата. Не са ги върнали като неоснователни, но в същото време никой не ме е информирал да има движение по сигналите”, посочи тя. На този фон е озадачаващо, че прокуратура реагира на публикацията в “Периодико”, която повтаря сигналите на Йончева. Остава въпросът защо цяла година не се работи по тези преписки, а сега, след като испанската медия предизвика скандал, главният прокурор Иван Гешев разпореди да бъдат разпитани всички, които са назовани в разследването.
До момента няма данни българските данъчни и антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да са изследвали доходите и разходите на Борислава Йовчева и нейния баща, които очевидно разполагат със значителни средства с неясен произход. “Сега” попита приходната агенция дали е извършила проверки на семейството, на Александър Чаушев, собственик на къщата, както и на бизнесмена Йордан Христов, но оттам не отговориха. Дори Йовчеви да са данъчно задължени в Испания, то пак няма проблем НАП да попита испанските си колеги за техните разходи.
В единия от сигналите на Елена Йончева до българската прокуратура се твърди, че Йордан Христов е имал бизнес взаимоотношения с фирма, чиито собственици са осъдени ефективно за организиране на международна схема за пране на пари през 2015 г. Това е Gordon Holdings, което е акционер в “Спортни имоти Приморско”, показва справка в Търговския регистър. Номинален директор на въпросната фирма е била британката Белинда Ланион, която с друг гражданин на Великобритания Майкъл Дойл получиха присъди, тъй като са помагали на клиентите си да се “крият” зад тях и по този начин да се изплъзват от данъчни и други регулатори.
5. Колко време ще издържи Борисов, без да смени позицията си по скандала?
Премиерът Бойко Борисов е известен с лекотата, с която сменя позициите си по различни въпроси. Показателно е поведението му по друг голям скандал, който бе потулен – “Ало, Ваньо”. Когато през 2011 г. в. “Галерия” публикува записи, на които се чува как премиерът нарежда на тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов да прекрати проверката в бирена фабрика, защото така се е разбрал с президента Първанов, Борисов заяви, че те са манипулирани. “Ще направя така, че ако мога да взема достоверни записи, да опитам да ги пратя за изследване в чужбина, защото тези, които се занимават с монтаж, знаят колко опасно може да се случи в едно изречение да се поставят или махнат думички”, обясни тогава премиерът и отново обвини Държавна сигурност, че го атакува с компромати.
Година по-късно обаче в интервю пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов Борисов призна, че е казал точно това. “Нямаше как да не реагирам, след като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно, не е трябвало да го правя, но съм си такъв, всеки има своите грешки, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол”, каза той.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







