БЛОГ

Лили Павлова и Евросъюза като арменския поп

Наложи ми се да бродя из нощната и протестна София и заради това изтървах прякото предаване на церемонията по откриване на българското председателство. След като се прибрах, целият ми фейсбук бе изпълнен с възторг от Доналд Туск, който изрецитирал “Отечество любезно” на български език. Изпитах леки евроскептични съмнения, но си намерих клипчето в ю тюб.

Признавам си – сбърках. Наистина сбърках.

Туск (независимо дали го харесвате като политик или не, аз като гледам Качински и той ми се струва супермен) показа голяма класа. Ама истинска. Така се прави, по дяволите. Един поляк направи така, че позабравеното усещане за гордост да ме щипне в сърцето. После направих друга грешка за вечерта – пуснах си речта на Цвета Караянчева. И се убедих в нещо много важно – Туск говори по-добър български от нея. Но това е злобна вметка, която няма нищо общо с този текст.

Гледах Туск няколко пъти и после с тъга си помислих: “Еех, братче, нямаше никакъв смисъл да се пънеш”. Защото само няколко часа преди тебе българската министърка за европредседателството Лиляна Павлова ясно демонстрира какво точно мисли управлението за Евросъюза. Мнението й беше брутално като остра секира, която се стоварва по наивен врат. Журналистът я попита за отношението й към протестите, които разлюлаха бунтовна София и се оказаха цели 9 на брой, а Павлова изсъска: “Дали няма малко да се припокрият и взаимоизядат? Има го и този вариант. Но щом искат да протестират, нека. Дано Европа да може да разграничи кой протест за какво е. Това е малко като да се оплачеш на арменския поп”.

В деня на откриването на Европредседателството, Павлова обяви ЕС за арменския поп. А знаем много добре какво означава в българския език този израз – ходи, реви, плачи, късай се, няма да има кой да те чуе! Хвърляй усилия на вятъра, поти се, на мен ми е все тая! Ходете да си гледате работа, нещастници! Нашият език е богат на нюанси и фраза като “ходи да се оплачеш на арменския поп” в определен контекст може да звучи дори като псувня на майка.

В аферата “Павлова” смисълът е точно този. Дреме ми! А и на Европа и дреме за вас! Не знам дали в Народния театър “Иван Вазов” е имало достатъчно светнат преводач, за да предаде на Туск и Юнкер докрай какво точно изрече Павлова от телевизионния екран. Това не е просто антиевропейска реторика. Това не е просто див разгул на глупостта и цинизма. Това е отношение към цял един народ. Народ, който в погледа на министърката по европредседателството е просто една сбирщина от мрънкачи, които се опитват да развалят събитията си. Преживявали сме по-гадни времена. Но по-арогантни, едва ли.

Искам да отбележите – дори и Волен Сидеров, преди да се превърне в някаква майка Тереза, която ръси призиви за толерантност, обединение и умереност, не си е позволявал такъв език по отношение на Европа. Ироничното е, че Павлова е представител на партия, която е похитила прилагателното “европейски” и го е забола с пирони в името си – Граждани за “европейско” развитие на България. Тези нито са граждани, нито са европейци, а от цинизма на мнението почвам да имам съмнения дали изобщо са българи. Защото няма никакво значение дали подкрепяш протестите или не, нямаш право да прояваваш такъв цинизъм към тях. Спори с тях, карай се, влизай в диспут, горещи се, бори се, но не можеш да махнеш цинично с ръка и да им кажеш, че ЕС е арменския поп, сляп за думите им, глух за протеста им. Защото така казваш на народа си, че е просто една алчна глутница, някакво племе, което изобщо не те интересува и никога няма да те заинтересува. Ако Павлова не иска да чуе гласът на тези хора, тогава към коя точно Европа са насочени нейните стремления и политики? Към коя? Има ли такава Европа?

Всъщност, думите й не са случайни, още по-малко изпуснати. Това е осъзнат цинизъм. Цинизъм, превърнат в светоглед. ЕС е далече, схемичките са близко. Брюксел е на майната си, а суджукът тъдява. ЕС е като арменския поп, а Бойко Борисов на една ръка разстояние. Павлова нанесе удар с нож в гърба на председателството. То беше озлочестено, принизено и изнасилено. Оттук-нататък всяка изява на министърката е заредена с морален взрив. Как ще ни говори за Европа тази, която пет пари не дава за нея и праща “мрънкачите” да й се жалват, без да получат ни зов, ни стон? Пред ГЕРБ това може да не е дилема, но пред всички останали е.

Във вчерашните си телевизионни проповеди, обаче, Павлова направи и друга страшна грешка, като си позволи да изпадне в амнезия и морфичен резонанс по отношение на протестите. Би трябвало да е малко по-внимателна и прецизна в думите си. Защото в началото на 2013 година ГЕРБ пак така си мислеха, че протестите ще отминат, че гневните ще се приберат от улиците, че всичко ще стихне, а пък те изметоха Борисов-1 от власт. Защото за госпожа Павлова ЕС може да е като арменския поп и да не й пука, но тези, които са на улицата, всичко чуват и виждат…

Post Views: 124

Related Topics:блог българия новини скандал

Up Next

Тези снимки разтърсиха нета! Свекървата на Тамара Георгиева БЕЗ ДРЕХИ

Don't Miss

Израел тръгва вабанк

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Post Views: 21

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 47

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 48