АНАЛИЗИ

Борисов лобира за F-16 за комисионна!

Преди дни в страната ни гостува заместник държавният секретар на САЩ Джон Съливан, който на брифинг след среща с външния ни министър Екатерина Захариева обясни на обществеността колко е важно страната ни да закупи американски изтребители F-16 блок 72-Viper.V. От своя страна премиерът Борисов, находящ се в Брюксел по време на срещата на Съливан със Захариева, също се изказа по въпроса с едно засукано изявление. Той припомни, че изборът на вида изтребители за купуване се прави от „комисии, които разглеждат тези оферти“, но и добави:“По никакъв начин не се меся, дебело подчертавам“.

В същото това изявление обаче той безспорно си се намеси, като започна да намеква недвусмислено, че изтребителят, който трябва да се закупи, е американският F-16. Старите „Юрофайтър“ и новите „Грипен“ не ставали, така му казали наши летци-изтребители. От което става ясно, че той лично е провеждал консултации с летци (а не с техните шефове – генералите), обаче не ни светва с колко и с кои летци е разговарял. И защо е трябвало да провежда такива консултации, след като няма намерение да се меси в работата на „комисиите“?

От изявлението му става ясно защо. Той е загрижен за това да имаме „боен самолет, който да може да влиза във военни действия и да надделява“. Затова иска за нашата изтребителна авиация да има най-добрия самолет. Но ако няма да жалим парите и наистина искаме да имаме за нашата авиация най-добрия самолет, защо да не купим новия американски F-35, с който американската авиация се превъоръжава за сметка на излизащия в пенсия F-16? Или даже F/A-18 Super Hornet, който превъзхожда F-16 Viper V? А и действително ли F-16 е по-добър от шведския „Грипен“? Към днешна дата Швеция произвежда нов модел „Грипен-Е“, за който се смята, че ще е съперник по качества на американския F-35. Индия проявява интерес за покупка и даже за договор за производство в самата Индия на шведския самолет. „Грипен“ са използвани от военновъздушните сили на Чехия, Унгария, Южна Африка и Тайланд, а Бразилия е поръчала 36 самолета, които трябва да и бъдат доставени между 2019 и 2024 г.

И още нещо много важно. Българският премиер очевидно предвижда възможността от

въвличането на страната ни във война

в която нашите изтребители ще трябва да надделяват над вражеските. И защо премиерът предвижда такава възможност? Защото ситуацията в района се усложнявала и това налагало българските военновъздушни сили вече да имат задачата не само да охраняват въздушното ни пространство, а да влизат и във военни действия. И в такива бойни действия той не иска българските летци с изтребители второ качество да бъдат „пушечно месо“.

Такова едно изказване от българския премиер е, от една страна, тревожно, а от друга страна, буди недоумение. Излиза, че има вероятност, за която той ни подготвя, страната ни да бъде въвлечена във военен конфликт, но кой е този регион, в който обстановката така се усложнява, че може да се стигне до военни действия с участието на нашата авиация?

Срещу чии изтребители

нашите летци ще се наложи да се бият на американските си F-16? Нашият непосредствен регион са Балканите. Граничим с Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция и няма никакво основание да се опасяваме от война с нас. В един значително отдалечен от нас черноморски регион, където граничат Русия и Украйна, има напрежение между двете страни, но то е локално и не представлява опасност за нас. Тъй като в конфликта между Русия и Украйна правителството явно заема страната на Украйна, теоретично погледнато, при малко вероятната възможност НАТО да тръгне на война с Русия, нашите десетина изтребители с руската авиация ли ще се бият, че и ще „надделяват“ над нея? Борисов обаче точно така мисли. На 18 септември миналата година във връзка с изказване на Станишев, че Русия не ни е враг, той каза в прав текст: „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“.

Натискът за покупка на американски изтребител F-16, външен и вътрешен, не е от вчера. Преди години в нашия печат изтекоха грами от 2008 г. на американския посланик у нас Джон Байърли, в които той съветва как България да бъде убедена да купи от старите щатски изтребители. С идването си на власт през 2009 г. правителството на ГЕРБ започна да лансира идеята за закупуване на американски изтребители F-16 втора ръка. На 19 декември 2012 г. правителството на Борисов даде мандат на военния министър Аню Ангелов да води преговори и да излезе с предложение до 1 март 2013 г. за покупка на такива изтребители за 700 млн. лв. За да не изглежда, че изборът е предрешен в полза на F-16, бе съобщено, че ще се разглеждат оферти и за употребявания италиански „Юрофайтер“, за новия „Грипен“ на Швеция и за употребявания F-16 на Португалия. Очакваше се на 1 март 2013 г. министър Аню Ангелов да обяви предизвестения избор за покупка от Португалия на изтребители трета ръка F-16. Но не стана – на 10 февруари 2013 г. министър-председателят Борисов подаде оставка…

ГЕРБ наново дойде на власт на 7 ноември 2014 г., но страната беше изправена пред тежки финансови проблеми – банкрута на КТБ, изплащане на закупените реактори за АЕЦ „Белене“, теглеха се милиардни заеми за други цели и покупката на изтребители остана временно на заден план. И когато се заговори, че е крайно време авиацията да подмени руските изтребители със западни, се очерта отново шанс да бъдат закупени старите американски F-16. Но след като през ноември 2016 г. изборите за президент бяха спечелени от подкрепения от БСП Румен Радев, министър-председателят Бойко Борисов се разсърди и в същия месец наново подаде оставка. На власт дойде служебното правителство на Огнян Герджиков, което взе, че разгледа офертите за изтребители и

класира на първо място шведския самолет

а употребявания американски остави на трето място. Но на 4 май 2017 г. Бойко Борисов наново стана министър-председател и декласирането на американския изтребител никак не му хареса. Изказа се в смисъл, че президентът Радев едва ли не го е натресъл с избора на „Грипен“, а Цветанов отиде по-далеч, като започна да хвърля намеци за корупция. Стартирана беше нова процедура за закупуване на 8 изтребителя на стойност 1.8 млрд. лв. с ДДС и правителството създаде междуведомствена комисия, която да разгледа офертите и да излезе с доклад (за всеки случай секретен) с предложения. След което ще започне работа втора комисия – политико-военна, назначена от премиера, която ще води преговорите с държавите на ниво правителство-правителство. В тази поредна процедура вече отпадна идеята за закупуване на F-16 втора ръка, нямаше как Борисов да настоява за тях, след като през октомври 2014 г., когато беше в опозиция, той заяви в Народното събрание, че е против възможността, изказана в „Програма 2020“ от Велизар Шаламанов, министър на отбраната в правителството на служебния министър Георги Близнашки, да се закупят самолети втора ръка от Гърция. Борисов бил против да се внесат самолети втора ръка – „бракми“.

Това че „комисиите“, които решават за изтребителите, се подбират от премиера, бe ясен знак, че изборът на F-16 е предрешен. Това беше признато от бившия министър на отбраната Велизар Шаламанов, който на 1 октомври т.г. в коментар за БНР каза: „Предполагам всички си дават сметка, че важността на това решение означава, че то ще бъде взето от премиера. Това е решение, което

обвързва България за следващите 40-50 години“

Какво значи да воюваме срещу Русия всекиму е ясно. Но става дума и за решение, което ще струва скъпо на българските данъкоплатци. Когато беше в опозиция през 2014 г., Борисов отхвърли тотално идеята да се купуват изтребители, като заяви с възмущение пред парламента: „Ние не можем да платим на здравната каса, самолети ще купуваме“. А днес, когато е отново на власт, е готов да похарчи двойно повече от нашите пари за изтребители, въпреки, че държавата си остава закъсала не само със здравната каса, но и с много други стопански и социални сфери, за които липсва финансиране.

Необходимостта да се дават повече пари за самолети беше подложена на съмнение и от бившия министър на отбраната Велизар Шаламанов, който на 30 юни 2017 г. коментира: „Ние като държавници трябва да си зададем въпроса само за две години станала ли е държавата ни по-богата, за да определи два пъти повече средства от 1.5 млд. лв. като горна граница за тези 8-9 самолета“.

Цялата работа, откъдето и да я погледнеш, е слагачество пред американците с непредвидими последици за страната ни.

Антон Гицов

Post Views: 31

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 2

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 0