АНАЛИЗИ
Борисов лобира за F-16 за комисионна!
Преди дни в страната ни гостува заместник държавният секретар на САЩ Джон Съливан, който на брифинг след среща с външния ни министър Екатерина Захариева обясни на обществеността колко е важно страната ни да закупи американски изтребители F-16 блок 72-Viper.V. От своя страна премиерът Борисов, находящ се в Брюксел по време на срещата на Съливан със Захариева, също се изказа по въпроса с едно засукано изявление. Той припомни, че изборът на вида изтребители за купуване се прави от „комисии, които разглеждат тези оферти“, но и добави:“По никакъв начин не се меся, дебело подчертавам“.
В същото това изявление обаче той безспорно си се намеси, като започна да намеква недвусмислено, че изтребителят, който трябва да се закупи, е американският F-16. Старите „Юрофайтър“ и новите „Грипен“ не ставали, така му казали наши летци-изтребители. От което става ясно, че той лично е провеждал консултации с летци (а не с техните шефове – генералите), обаче не ни светва с колко и с кои летци е разговарял. И защо е трябвало да провежда такива консултации, след като няма намерение да се меси в работата на „комисиите“?
От изявлението му става ясно защо. Той е загрижен за това да имаме „боен самолет, който да може да влиза във военни действия и да надделява“. Затова иска за нашата изтребителна авиация да има най-добрия самолет. Но ако няма да жалим парите и наистина искаме да имаме за нашата авиация най-добрия самолет, защо да не купим новия американски F-35, с който американската авиация се превъоръжава за сметка на излизащия в пенсия F-16? Или даже F/A-18 Super Hornet, който превъзхожда F-16 Viper V? А и действително ли F-16 е по-добър от шведския „Грипен“? Към днешна дата Швеция произвежда нов модел „Грипен-Е“, за който се смята, че ще е съперник по качества на американския F-35. Индия проявява интерес за покупка и даже за договор за производство в самата Индия на шведския самолет. „Грипен“ са използвани от военновъздушните сили на Чехия, Унгария, Южна Африка и Тайланд, а Бразилия е поръчала 36 самолета, които трябва да и бъдат доставени между 2019 и 2024 г.
И още нещо много важно. Българският премиер очевидно предвижда възможността от
въвличането на страната ни във война
в която нашите изтребители ще трябва да надделяват над вражеските. И защо премиерът предвижда такава възможност? Защото ситуацията в района се усложнявала и това налагало българските военновъздушни сили вече да имат задачата не само да охраняват въздушното ни пространство, а да влизат и във военни действия. И в такива бойни действия той не иска българските летци с изтребители второ качество да бъдат „пушечно месо“.
Такова едно изказване от българския премиер е, от една страна, тревожно, а от друга страна, буди недоумение. Излиза, че има вероятност, за която той ни подготвя, страната ни да бъде въвлечена във военен конфликт, но кой е този регион, в който обстановката така се усложнява, че може да се стигне до военни действия с участието на нашата авиация?
Срещу чии изтребители
нашите летци ще се наложи да се бият на американските си F-16? Нашият непосредствен регион са Балканите. Граничим с Румъния, Сърбия, Македония, Гърция и Турция и няма никакво основание да се опасяваме от война с нас. В един значително отдалечен от нас черноморски регион, където граничат Русия и Украйна, има напрежение между двете страни, но то е локално и не представлява опасност за нас. Тъй като в конфликта между Русия и Украйна правителството явно заема страната на Украйна, теоретично погледнато, при малко вероятната възможност НАТО да тръгне на война с Русия, нашите десетина изтребители с руската авиация ли ще се бият, че и ще „надделяват“ над нея? Борисов обаче точно така мисли. На 18 септември миналата година във връзка с изказване на Станишев, че Русия не ни е враг, той каза в прав текст: „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“.
Натискът за покупка на американски изтребител F-16, външен и вътрешен, не е от вчера. Преди години в нашия печат изтекоха грами от 2008 г. на американския посланик у нас Джон Байърли, в които той съветва как България да бъде убедена да купи от старите щатски изтребители. С идването си на власт през 2009 г. правителството на ГЕРБ започна да лансира идеята за закупуване на американски изтребители F-16 втора ръка. На 19 декември 2012 г. правителството на Борисов даде мандат на военния министър Аню Ангелов да води преговори и да излезе с предложение до 1 март 2013 г. за покупка на такива изтребители за 700 млн. лв. За да не изглежда, че изборът е предрешен в полза на F-16, бе съобщено, че ще се разглеждат оферти и за употребявания италиански „Юрофайтер“, за новия „Грипен“ на Швеция и за употребявания F-16 на Португалия. Очакваше се на 1 март 2013 г. министър Аню Ангелов да обяви предизвестения избор за покупка от Португалия на изтребители трета ръка F-16. Но не стана – на 10 февруари 2013 г. министър-председателят Борисов подаде оставка…
ГЕРБ наново дойде на власт на 7 ноември 2014 г., но страната беше изправена пред тежки финансови проблеми – банкрута на КТБ, изплащане на закупените реактори за АЕЦ „Белене“, теглеха се милиардни заеми за други цели и покупката на изтребители остана временно на заден план. И когато се заговори, че е крайно време авиацията да подмени руските изтребители със западни, се очерта отново шанс да бъдат закупени старите американски F-16. Но след като през ноември 2016 г. изборите за президент бяха спечелени от подкрепения от БСП Румен Радев, министър-председателят Бойко Борисов се разсърди и в същия месец наново подаде оставка. На власт дойде служебното правителство на Огнян Герджиков, което взе, че разгледа офертите за изтребители и
класира на първо място шведския самолет
а употребявания американски остави на трето място. Но на 4 май 2017 г. Бойко Борисов наново стана министър-председател и декласирането на американския изтребител никак не му хареса. Изказа се в смисъл, че президентът Радев едва ли не го е натресъл с избора на „Грипен“, а Цветанов отиде по-далеч, като започна да хвърля намеци за корупция. Стартирана беше нова процедура за закупуване на 8 изтребителя на стойност 1.8 млрд. лв. с ДДС и правителството създаде междуведомствена комисия, която да разгледа офертите и да излезе с доклад (за всеки случай секретен) с предложения. След което ще започне работа втора комисия – политико-военна, назначена от премиера, която ще води преговорите с държавите на ниво правителство-правителство. В тази поредна процедура вече отпадна идеята за закупуване на F-16 втора ръка, нямаше как Борисов да настоява за тях, след като през октомври 2014 г., когато беше в опозиция, той заяви в Народното събрание, че е против възможността, изказана в „Програма 2020“ от Велизар Шаламанов, министър на отбраната в правителството на служебния министър Георги Близнашки, да се закупят самолети втора ръка от Гърция. Борисов бил против да се внесат самолети втора ръка – „бракми“.
Това че „комисиите“, които решават за изтребителите, се подбират от премиера, бe ясен знак, че изборът на F-16 е предрешен. Това беше признато от бившия министър на отбраната Велизар Шаламанов, който на 1 октомври т.г. в коментар за БНР каза: „Предполагам всички си дават сметка, че важността на това решение означава, че то ще бъде взето от премиера. Това е решение, което
обвързва България за следващите 40-50 години“
Какво значи да воюваме срещу Русия всекиму е ясно. Но става дума и за решение, което ще струва скъпо на българските данъкоплатци. Когато беше в опозиция през 2014 г., Борисов отхвърли тотално идеята да се купуват изтребители, като заяви с възмущение пред парламента: „Ние не можем да платим на здравната каса, самолети ще купуваме“. А днес, когато е отново на власт, е готов да похарчи двойно повече от нашите пари за изтребители, въпреки, че държавата си остава закъсала не само със здравната каса, но и с много други стопански и социални сфери, за които липсва финансиране.
Необходимостта да се дават повече пари за самолети беше подложена на съмнение и от бившия министър на отбраната Велизар Шаламанов, който на 30 юни 2017 г. коментира: „Ние като държавници трябва да си зададем въпроса само за две години станала ли е държавата ни по-богата, за да определи два пъти повече средства от 1.5 млд. лв. като горна граница за тези 8-9 самолета“.
Цялата работа, откъдето и да я погледнеш, е слагачество пред американците с непредвидими последици за страната ни.
Антон Гицов
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







