АНАЛИЗИ

2018-та беше годината на голямата бутафория, наречена председателство на ЕС

Борисов приватизира председателството с помощта на немощния Юнкер, защото Жан-Клод се нуждаеше някой да му осигурява този комфорт. Когато го попитаха за оценка, той каза, че е успешно, защото Бойко го слушал през цялото време! Но немощният Юнкер е друга илюстрация на времето, в което се намираме, защото ЕС е престанал да бъде коректив на България, а не беше така, казва известният журналист Георги Готев в интервю.
Георги Готев е роден през 1958 година в Благоевград, син е на известния от близкото минало журналист Горан Готев. Завършил е испанска и португалска филология в Букурещ. Работил е към Министерството на външните работи, а през 1993 година заминава за Брюксел в състава на първата мисия на България към тогавашните Европейски общности. Бил е журналист във вестниците „Стандарт“ и „Сега“.
В момента работи в Брюксел за EURACTIV.com.
———
Като човек, гледащ на страната си от Брюксел, как оценявате изтичащата година за България?
Това беше годината на голямата бутафория. Имам предвид председателството, този голям бал с маски, които падаха. Председателството дава възможност на чужденците да научат нещо повече за страната-домакин. Но това председателство, което беше приватизирано от Бойко Борисов /покровител на Западните Балкани/, разкри, че ние сме една държава, където нищо не става, без лично той да вземе решение. Ето ви една страна, в която все едно, че няма институции или по-скоро има институции, но никой не прави нищо и чака той да даде своите „ценни“ указания.
Борисов приватизира председателството с помощта на немощния Юнкер, защото Жан-Клод се нуждаеше някой да му осигурява този комфорт.
Когато го попитаха за оценка, той каза, че е успешно, защото Бойко го слушал през цялото време! Но немощният Юнкер е друга илюстрация на времето, в което се намираме, защото ЕС е престанал да бъде коректив на България, а не беше така. При комисията Барозу беше различно.
Маските, за които говоря, падаха периодично, но у нас се правеха, че не ги виждат. Имаше редица скандали, като този със Ска Келер и Валери Симеонов. Видя се как българското председателство се надява да впечатли чужденците на един младежки форум с водка и разголени мацки, видя се какво представлява хотела на председателството „Маринела“ на известното семейство Арабаджиеви, видяха се и писоарите с форма на женска уста. Чужденците ги видяха, снимаха ги, качиха ги в социалните мрежи. Видяхме и кравата Пенка, за която в България никой нищо не разбра, а цялата интрига касаеше БРЕКЗИТ. Кравата, която избяга в Сърбия, страна извън ЕС, можеше да бъде спокойно крава, която пресича границата на Ирландия – страна член на ЕС. Тоест, крави Пенки можеше да има страшно много. Но интересното е, че у нас никой не разбра това.
Да погледнем в европейски план – ще се изнесе ли бунтът на Фрнация в други европейски държави, подобно на Испания и Гърция, и ще намерят ли бъдеща почва у нас жълтите жилетки?
Протестните движения са много по-различни от тези, които сме виждали много по-рано. Участващите в тях не признават съществуващите партии, нито синдикатите. Жълтите жилетки във Франция идеологически изглеждат много близки на партията на Жан-Люк Меланшон. Но те не желаят той да възседне техните протести, нито Марин Льо Пен и френските синдикати, които, впрочем, са в много лошо състояние. Има нещо общо във всички тези протестни движения. Жълтите жилетки започнаха в Португалия, бунтът се пренесе във Франция и Белгия. Гениално е това, че избраха този символ – нещото, което е задължително да имаш в леката кола – жълта жилетка. Започнаха заради високите цени на горивата.
У нас също започнаха, но доста бързо затихнаха, дали ще си остане минало?
Има нещо сбъркано във формиране цените на горивата. Прекалено много е данъчната тежест и хората дори да не са завършили икономика, си дават сметка, че това е несправедливо и че богатството се разпределя по един доста нечестен начин. Аз виждам много голям потенциал тези движения да продължават. Въпросът е: какво следва оттам нататък?
Либералната доктрина ли направи нечувствителни европейските политически елити към народите?
До голяма степен това е така, защото се приемаше за даденост, че глобалиазцията е в полза на Европа. И че ако има някакви минуси около глобализацията, те са маргинални. А сега се разбра, че глобализацията е създала много големи проблеми в ЕС и недоволните са прекалено много. Според либералната доктрина, отварянето на пазарите носи само ползи, но в момента настъпва някакво отрезвяване. Либерално, обаче, не значи, че либералните партии губят своя електорат. По-скоро социалистите са тези, които в европейски мащаб губят своята подкрепа. И сигурно това ще се забележи на европейските избори.
А кой, според Вас, ще доминира в Европарламента?
Отново най-голямата партия ще бъде ЕНП, а социалистите, по всяка вероятност, ще се свият на около 100, дори и под сто, което е доста шокиращо за един парламент от 700 депутати. Няма да са втора сила и ще видим дали ще са трета, или четвърта. Зелените увеличават своята подкрепа в европейски план. Ще видим за България, където те никога не успяват да прескочат границата. Във всеки случай, Европейският парламент ще трябва да търси някакво проевропейско мнозинство, което вероятно ще е около ЕНП, в неголяма коалиция със социалистите. И ще спра до тук с прогнозите.
Отново към нашата година, изпълнена с убийства, гейтове, корупция, законодателно безсилие, войнстваща посредственост – как се вмества това в европейското мислене за нормална държава?
Повечето скандали не впечатляват кой знае колко европейците, тъй като в момента БРЕКЗИТ се е превърнал в толкова голямо изпитание, че става въпрос за това – дали ще оцелее ЕС. В 2019 година той прилича на едно животно, чиято лапа е хваната в капана и то трябва да прегризе лапата си, за да остане живо. Великобритания не е каква да е страна, тя е втората най-голяма икономика, тя е много успешна, в сравнение с европейската периферия. От друга страна, най-голямото разочарование на изтеклата година беше френският президент Еманюел Макрон, а в Германия никой не знае какво ще стане с Меркел. Дали ще има нова коалиция или предсрочни избори. Европа много трудно ще функционира без силно ръководство в Париж и в Берлин, а няма индикации, че такова силно ръководство ще има в тези две столици.
С оглед на трусовете в Европа, не изместиха ли социално-икономическите предизвикателства онези страхове, които бяха породени от тероризма?
Имаше един период, до последния атентат в Страсбург, когато се създаде едно впечатление, че Европа се е справила с тероризма, но очевидно той остава една от големите заплахи. В представите на европейците миграцията е по-голяма заплаха от тероризма. Те може би са свързани по някакъв начин във възприятията им. Но напоследък е видно ,че икономическите проблеми излизат на преден план. Това, че животът на европейците става все по-труден, се превръща в проблем номер едно и всеки го усеща по джоба си. В богата Западна Европа недоволните са страшно много.
В момента подготвяте нов сайт ЕUELECTIONSBULGARIA.COM за информация на чужденците, относно това, което се случва у нас около евроизборите. Опасявате ли се, че ако информацията Ви не се хареса на управляващите, пак ще бъдете обвинен във фалшиви новини, както това веднъж направи Лиляна Павлова?
Да, по време на председателството аз създадох един сайт, който подразни министър Павлова и не само нея. Научих, че официално е било отправено искане този сайт да бъде спрян като опасен, на което страните-членки са се изсмяли, защото има едно нещо, което се нарича медийна свобода. Истината е, че председателството допълнително ограничи медийната свобода и виждам нужда да се отразява българската действителност отвън, както това правеше на времето радио „Свободна Европа“. Новият ми сайт, подобно на този за българското председателство, ще бъде на английски език и се надявам той да може да обяснява случващото се у нас на една международна публика. Нека това да бъдат добри новини.
Между другото, България, за разлика от други страни, има възможност да излъчи депутати от т.нар. “мейнстрийм”. Ако изборите са днес, ще влязат депутати в групата на ЕНП, на социалистите и на либералите. И нито един от антиевропейските и антисоциални партии.

Post Views: 29

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

Post Views: 7

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

Post Views: 1