ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Православната вяра създаде и утвърди българската държава след покръстването на българския народ през 865 г. при княз Борис-Михаил и вярата ни сплоти в единен български народ ­ българи и славяни.

Кой може да отрече това?

Кой запази от погубване, от заличаване, от потурчване поробения български народ, ако не православната вяра, която чрез мъждукащото кандилце в порутените манастири и църкви продължаваше да свети и обнадежда ва измъчения ни народ.

Кой запази книжовността и езика ни по време на тежкото и страшно робство, ако не българският монах и свещеник, предвестници на чутовния отец Паисий Хилендарски и многостра далния поп Стойко Владиславов (св. Софроний Врачански).

Кой се бори за самостоятелна Българска църква, извън опеката на гръцкото духовенство, ако не титаните на Българс кото възраждане ­ Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски ­ героите на Българския Великден от 3 април 1860 г. в Цариград?

Кой създаде самостоятелна та Българска църква през 1870 г. с издадения султански ферман, ако не мъдрият Екзарх Антим I, а след него и просветения т Екзарх Йосиф I, който даде такъв тласък на екзархийското дело, че не остана село без български свещеник и църква, без български учител и школо? Тази грандиозна екзархийска организация спаси българския народ, особено в Тракия и Македония, от посегателствата на гръцките свещеници и сръбски учители. Твърдата упоритост и настояване на Екзарх Йосиф I пред турските султани доведе до учредяването на седем български епархии в Македония. Тази духовна просвета пробуди несломимия българс ки дух и го накара да мисли и за своето политическо освобож дение, за да дойде Априлското въстание и Освободителната война през 1877/78 г., която спаси народа ни от петвековното турско робство.

Как тогава да не се възмущаваме ние, православните, от посегателствата на десетките протестантски секти, на които вече не знаем и наименованията? И не погубиха ли те и продължават да погубват душите на младите и неукрепнали във вярата християни или непросветени в православната вяра граждани, които се увличат по сладкодумието и наглостта им.

Къде бяха те по време на робството, по време на всички тежки борби на народа ни, за да искат сега да се равняват с православната ни вяра?

Българската държавност се обособи благодарение на православната вяра, тя запази през всички робски години и векове българския народ, тя го просвети чрез българското школо на. св. Климент и св. Наум Охридски, а след това негови учители по време на робството бяха „неуките“ попове и монаси в килийните училища. Те го закърмиха с вяра и със знания и го пробудиха след това и за свободен живот.

И как да не ни е мъчно и да не се тревожим за това, че някои, пък били те и от правозащитни организации, искат равни права с Православната църква. И защо тези секти идват в България и други православни страни? Ние сме религиозно просветени от 11 века и нямаме нужда от такива проповедници, учители и „лечители“, които да смущават вярата на православния българин.

Те идват у нас с много пари, с които прилъгват младежи и наивници, и строят бързо своите молитвени домове, понякога дори без разрешение. Това не ни ли говори, че те разполагат с големи суми, чийто произход е ясен-чужди сектантски централи.

Животът на българина е свързан през цялата календарна година с традициите и празниците на Българската православна църква, а сектантите отричат червеното великденско яйце, помените… Грубата намеса на сектантите в живота на народа ни е посегателство срещу вярата и личността на православния българин и тук няма място за толерантност, защото се посяга на личния духовен живот ­ чрез ласкателства, облаги, подаръци и даже принуда и заплаха.

Има много такива, които взимат пари, коли и други подаръци, за да следват душегубците или да ги защитават.

Нима е толерантност да обикаляш апартаментите на гражданите, да тропаш нахално по вратите им и да искаш да ги „просветиш“? Да слагаш в пощенските им кутии книжки или послания, за да ги погубиш?

Имаш някаква вяра, каквато и да е тя, изповядвай си я, но защо искаш да я преподаваш на друг, да му я налагаш? Това не е толерантност, а насилие. В храмовете на Православната църква се проповядва на верните, но вратите на храма са отворени и всеки, който иска да влезе, е свободен да го направи, и никой не го насилва с нищо.

Ние сме българи, получили сме кръщение в православни те храмове, просветени сме в духа на изконната истинна вяра, която шества вече 2000 години по света, която е създала традициите за всички празници в живота на народа ни, и не можем да приемем скачането и безсмислените слова, които изричат неистово следовниците на сектите. Този шум, вой и хаос, които се създават в салоните на сектантите, са чужди на българина. Това не е молитва, а тъжна бесовска лудост, която помрачава разума и стига до изстъпления.

И може ли да се сравнява сектантското многоглаголие и шумно пеене и скачане с красотата на православната молитва? Ти влизаш със страх Божий в храма, обстановката те кара да се вглъбиш в себе си, да се помолиш искрено пред св. икони, да изплачеш сълзи на болка или от изблик на радост, да запалиш свещица и да следиш нейния пламък, който възнася молитвата ти към Бога, и да излезеш след това окрилен от Божия дух, който витае в храма, и от неизказаната закрила на Божията Майка, всегдашна наша застъпница пред престола Божий.

Чрез своите заблуди сектите искат да обезличат българския корен и българската душа и да я направят роб на внасяни отвън вярвания и действия, които опорочават сърцето и душата на народа ни, които го отчуждават от род и родина.

Не желаем такава европеизация, която погубва българския дух. Ние сме благодарни на Бога, че имаме своята свята православна вяра, завещана ни от Господ Иисус Христос. Не сме съгласни чужди „пастири и проповедници“ да тровят душите на народа ни. Ние винаги помним словата на Спасителя Христа, казани на учениците Му, а чрез тях и на нас: „Пазете се, да не ви прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина“ (Мат. 24:4-5).