БЛОГ
Предимството да си глупак
Глупавите често са обект на присмех, но ако се замислим, точно те са сред печелившите. Те не просто са защитени от провали, от всевъзможни неприятности, а успешно се реализират на сцената на своя живот.
Те не са самотни
В света има истинска епидемия от самота, но точно глупавите си намират партньори без никакви проблеми. Някои ги предпочитат за да си ги командват.
Други ги търсят от състрадателност – защото са добри души. Трети пък ги прибират от любопитство, за да видят, какво ще се получи от връзката им. Що се отнася до глупавите, на тях им е все тая, с кого ще си съжителстват.
Те пестят жизнената си енергия
Умните се вълнуват за замърсяването на природата, докато глупавите просто хвърлят отпадъците през прозорците. Умните ги терзаят децата, които пушат или посръбват от шишето с ракия – глупавите просто не ги забелязват.
Умните побесняват, когато в 2 часа след полунощ съседите от 6 етаж пускат чалгата за поредния си купон, докато глупавите блажено си похъркват. Умните се притесняват накъде ще тръгне страната, след като отново са избрани същите тарикати – глупавите дори не знаят, за кого са гласували. Затова точно те пестят енергията си.
Сигурни са в един все по-несигурен свят
Откъдето и да го гледаме рисковете за живота ни не намаляват, а само нарастват. Фалират банки, провалят се правителства, в криза е здравеопазването, образованието… Престъпността и тероризма стремително нарастват, а и мизерията не остава по-назад от тях.
Но кой всъщност е най-застрашен от това, което се случва? Умният! На него като нищо ще му заключат и ръцете в белезници. Точно това се случи с професора по икономика в университета в Пенсилвания италианеца Гуидо Мензио. Човекът се занимавал с любимата си дейност – решаване на диференциални уравнения преди полета от Филаделфия до Сиракюз.
Но седящата до него бдителна американка, чиито познания в тази материя са колкото и моите, помислила знаците за арабско писмо. И ужасена незабавно алармирала екипажа на самолета: та сред нас има терорист! Дошлите полицаи свалили професора и го отвели, където трябва, за да го проверят що за птица е. А глуповатата американка освен адмирациите на пътниците, била поощрена от авиокомпанията за проявената бдителност.
Тях не ги заплашва безработица
По-големи шансове да бъдат назначени на хубава работа имат глупавите, а не умните. Проучвания установяват: неуверените в себе си мениджъри търсят точно глупави хора. Така те са сигурни, че няма да имат конкуренти сред своите подчинени. И тъй като в света расте броя на бездарните началници на всевъзможни постове, глупавите хора за разлика от умниците няма как да останат без работа.
Най-малкото, защото на техния фон всеки посредствен началник ще се чувства поне като Алберт Айнщайн.
За тях са запазени постове във властта
Глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави. Затова те са склонни да надценяват способностите си, докато умните ги подценяват.
Глупавите не са объркани или дезориентирани, точно обратното – те са самоуверени, защото си мислят, че знаят. Не случайно те идеално подхождат за работа във всевъзможни властови структури – публична тайна е, че точно там те доминират. Ще ви бъде много трудно, ако не и невъзможно, да попаднете сред властимащи, ако сте истински интелектуалец. Но колкото сте по-глупават, толкова повече са шансовете ви да станете депутат, министър или поне кмет.
Те преуспяват в бизнеса
Да си умен е вредно, особено, ако си в бизнеса. Там преуспяваш, ако умееш да общуваш и своевременно да вземаш правилните решения. Но прекалено умните се изразяват твърде сложно, а това затруднява комуникацията им с останалите. На умния му е скучно да си говори с глупавия, а пък за него е неразбираемо това, което му казва умника.
В бизнеса често се налага буквално за минути да вземаш решения и за глупавия това е много лесно. Трудно е за умния: той трябва да определи проблема, да анализира промените в ситуацията, да оцени перспективите, да се консултира с различни източници… И в резултат на всички тези мисловни операции очерталата се възможност обикновено е пропусната.
Умникът със сигурност ще се панира в кризисна ситуация, докато глупавия ще продължи да се занимава с делата си, без да я забелязва. Той е ефективен, защото докато умника съзерцава и размишлява, той просто действа.
Един мъдър човек – херцог Франсоа дьо Ларошфуко, е забелязал тази истина още преди повече от четири века:
– Има случаи в живота, когато за да се измъкнеш от тях, ще ти помогне само глупостта!
Затова има много богати глупави хора и твърде много бедни интелектуалци.
Те живеят по-дълго
Цар Соломон управлява обединеното Еврейско царство в средата на 10 век пр.н.е. В Библията е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество. Но на него принадлежат думите “знанията умножават скръбта”.
В наше време учени глави установиха, че хората с висше образование много по-често страдат от стрес в сравнение с необразованите хора. Глупавите водят тих, невъзмутим живот. Те са здрави и щастливи, за разлика от интелигентните, които витаят в собствените си страхове.
Глупакът се наслаждава на момента, той няма време да мисли за бъдещето, защото изцяло е потопен в радостите на настоящето. При това бъдещето е непредсказуемо и много далечно. Умните са депресирани, тревожни, неспокойни, защото си мислят и за това, което ни очаква утре. Те търсят невидимото, защото то има особена стойност за тях. И не случайно точно те най-вече се самоубиват. Докато глупавите са в хармония със себе си и живеят дълго.
А коя е причината всъщност за това?
Ами те просто не знаят, че живота е кратък.
БЛОГ
Бях позабравил тази прочута българска злоба…
Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.
За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.
Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.
Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.
Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.
И знаете ли кое е най-тъжното?
Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…
БЛОГ
Тогава, какъв съм аз?
Роден съм бял, което ме прави расист.
Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.
Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.
Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.
Аз съм християнин и не съм Атеист..
Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.
Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.
Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.
Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.
Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …
Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.
Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.
Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.
Пия значи съм Алкохолик.
Пуша цигари, което ме прави наркоман.
Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…
Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…
А наздраве!
😁😁😁😁😁
БЛОГ
Дебилно поколение
Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.
И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.
Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“
Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂
Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.
Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.
Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.
Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.
Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“
Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.
В България бях виждал само отвертка и чук.😳
Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.
Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇
💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.







