БЛОГ

Предимството да си глупак

Глупавите често са обект на присмех, но ако се замислим, точно те са сред печелившите. Те не просто са защитени от провали, от всевъзможни неприятности, а успешно се реализират на сцената на своя живот.
Те не са самотни
В света има истинска епидемия от самота, но точно глупавите си намират партньори без никакви проблеми. Някои ги предпочитат за да си ги командват.

Други ги търсят от състрадателност – защото са добри души. Трети пък ги прибират от любопитство, за да видят, какво ще се получи от връзката им. Що се отнася до глупавите, на тях им е все тая, с кого ще си съжителстват.
Те пестят жизнената си енергия
Умните се вълнуват за замърсяването на природата, докато глупавите просто хвърлят отпадъците през прозорците. Умните ги терзаят децата, които пушат или посръбват от шишето с ракия – глупавите просто не ги забелязват.

Умните побесняват, когато в 2 часа след полунощ съседите от 6 етаж пускат чалгата за поредния си купон, докато глупавите блажено си похъркват. Умните се притесняват накъде ще тръгне страната, след като отново са избрани същите тарикати – глупавите дори не знаят, за кого са гласували. Затова точно те пестят енергията си.

Сигурни са в един все по-несигурен свят
Откъдето и да го гледаме рисковете за живота ни не намаляват, а само нарастват. Фалират банки, провалят се правителства, в криза е здравеопазването, образованието… Престъпността и тероризма стремително нарастват, а и мизерията не остава по-назад от тях.

Но кой всъщност е най-застрашен от това, което се случва? Умният! На него като нищо ще му заключат и ръцете в белезници. Точно това се случи с професора по икономика в университета в Пенсилвания италианеца Гуидо Мензио. Човекът се занимавал с любимата си дейност – решаване на диференциални уравнения преди полета от Филаделфия до Сиракюз.

Но седящата до него бдителна американка, чиито познания в тази материя са колкото и моите, помислила знаците за арабско писмо. И ужасена незабавно алармирала екипажа на самолета: та сред нас има терорист! Дошлите полицаи свалили професора и го отвели, където трябва, за да го проверят що за птица е. А глуповатата американка освен адмирациите на пътниците, била поощрена от авиокомпанията за проявената бдителност.

Тях не ги заплашва безработица
По-големи шансове да бъдат назначени на хубава работа имат глупавите, а не умните. Проучвания установяват: неуверените в себе си мениджъри търсят точно глупави хора. Така те са сигурни, че няма да имат конкуренти сред своите подчинени. И тъй като в света расте броя на бездарните началници на всевъзможни постове, глупавите хора за разлика от умниците няма как да останат без работа.

Най-малкото, защото на техния фон всеки посредствен началник ще се чувства поне като Алберт Айнщайн.
За тях са запазени постове във властта
Глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави. Затова те са склонни да надценяват способностите си, докато умните ги подценяват.

Глупавите не са объркани или дезориентирани, точно обратното – те са самоуверени, защото си мислят, че знаят. Не случайно те идеално подхождат за работа във всевъзможни властови структури – публична тайна е, че точно там те доминират. Ще ви бъде много трудно, ако не и невъзможно, да попаднете сред властимащи, ако сте истински интелектуалец. Но колкото сте по-глупават, толкова повече са шансовете ви да станете депутат, министър или поне кмет.

Те преуспяват в бизнеса
Да си умен е вредно, особено, ако си в бизнеса. Там преуспяваш, ако умееш да общуваш и своевременно да вземаш правилните решения. Но прекалено умните се изразяват твърде сложно, а това затруднява комуникацията им с останалите. На умния му е скучно да си говори с глупавия, а пък за него е неразбираемо това, което му казва умника.

В бизнеса често се налага буквално за минути да вземаш решения и за глупавия това е много лесно. Трудно е за умния: той трябва да определи проблема, да анализира промените в ситуацията, да оцени перспективите, да се консултира с различни източници… И в резултат на всички тези мисловни операции очерталата се възможност обикновено е пропусната.

Умникът със сигурност ще се панира в кризисна ситуация, докато глупавия ще продължи да се занимава с делата си, без да я забелязва. Той е ефективен, защото докато умника съзерцава и размишлява, той просто действа.
Един мъдър човек – херцог Франсоа дьо Ларошфуко, е забелязал тази истина още преди повече от четири века:
– Има случаи в живота, когато за да се измъкнеш от тях, ще ти помогне само глупостта!

Затова има много богати глупави хора и твърде много бедни интелектуалци.
Те живеят по-дълго
Цар Соломон управлява обединеното Еврейско царство в средата на 10 век пр.н.е. В Библията е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество. Но на него принадлежат думите “знанията умножават скръбта”.

В наше време учени глави установиха, че хората с висше образование много по-често страдат от стрес в сравнение с необразованите хора. Глупавите водят тих, невъзмутим живот. Те са здрави и щастливи, за разлика от интелигентните, които витаят в собствените си страхове.

Глупакът се наслаждава на момента, той няма време да мисли за бъдещето, защото изцяло е потопен в радостите на настоящето. При това бъдещето е непредсказуемо и много далечно. Умните са депресирани, тревожни, неспокойни, защото си мислят и за това, което ни очаква утре. Те търсят невидимото, защото то има особена стойност за тях. И не случайно точно те най-вече се самоубиват. Докато глупавите са в хармония със себе си и живеят дълго.

А коя е причината всъщност за това?
Ами те просто не знаят, че живота е кратък.

Post Views: 53

БЛОГ

Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек

А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.

Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.

Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.

Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.

И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.

А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.

Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.

Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.

Не сте резервен план.

И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.

Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.

Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЛОГ

Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️

Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.

Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.

Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.

И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.

В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.

От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.

За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.

Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.

Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.

В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.

За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.

В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.

И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.

Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!

Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!

………………………

Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:

“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?

Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….

…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.

Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 45