АНАЛИЗИ

“Дълбоката държава” съвсем изкука

Срещата Тръмп-Путин в Хелзинки бе разглеждана от различни ъгли. Има обаче един аспект, който се откроява – това е ужилената реакцията на политическата върхушка в САЩ от “предателското” и “меко” поведението на Тръмп. И в тази реакция се открояват няколко дискредитиращи характеристики за американската политика и нейните нрави.
Първата характеристика е недосегаемостта, която Америка смята, че й принадлежи по право – едва ли не свише. Всъщност противниците на Тръмп, или “Дълбоката държава” скочиха не толкова, защото той не бил защитил пред Путин неприкосновеността на американските избори и киберсигурността на страната си, а именно нейната недосегаемост. Не е защитил правото й

да върши това, което тя отрича у другите,

правото й да си позволява неща, които тя не позволява на другите.
Русия продължава да отрича обвиненията, че стои зад хакването на сървърите на Демократическата партия, от което стана ясно, че ръководството й стояло зад Хилари Клинтън срещу Бърни Сандърс, за да спечели тя кандидат-президентската номинация. От това тежко нарушение на правилата на предизборната борба лъсна двойното дъно и на избирателния процес в САЩ, и изобщо на американските ценности. Русия продължава да отрича, че е влияела и по друг начин върху нагласите на гласоподавателите. Но дори и да се е опитвала да влияе, това не е повод за враждебност и санкции срещу нея – просто защото в това отношение тя има за пример самата Америка. Не къде да е, а в американски медии (примерно в. “Ню Йорк таймс”) се появиха сведения на бивши служители и следователи на ЦРУ, че през периода 1947-2000 САЩ са провели 81 операции за влияние върху избори в чужди държави, включително и в постсъветска Русия за преизбирането на Борис Елцин (докато СССР, съответно и Русия, показателят са 36 операции).

Емблематични в това отношение са изборните намеси в Италия и Чили.

През 1946 г. италианските социалисти и комунисти спечелиха 40% от гласовете. Те бяха решили да създадат общ фронт за следващите избори през 1948 г. Макар и леви, тези политически сили имат малко допирни точки със съветската система. Те бяха против диктатурата, признаваха многопартийността и частната собственост. Но освен правата на трудещите се, те защитаваха традиционния за страната среден и малък бизнес от големите корпорации, главно на САЩ. Съответно Вашингтон бе сметнал, че това е достатъчен повод за намеса на ЦРУ. Влиянието върху избирателните нагласи се е извършвало чрез Американската федерация на труда, чрез финансиране на десни кандидати и политически партии, католическата църква, пропагандистки кампании, използването на лица от шоу бизнеса (Франк Синатра). Отделно САЩ заплашиха да спрат помощта за разрушената от войната страна. Така на изборите през 1948 г. подкрепата за левицата падна до 31 процента и на власт дойдоха подкрепяните от САЩ политически сили. И следващите 46 години те превърнаха Италия в мостра на мафиотска държава и блато на корупцията. Едва ли би било пресилено да се каже, че мафиотска Италия след Втората световна война е рожба и на изборната намеса на САЩ.
Подобна схема бе приложена и в Чили през 60-те, за да се осуети избирането на Салвадор Алиенде за президент през 1964 г. ЦРУ е финансирало почти наполовина кампанията на християндемократите, организирало е масова пропагандна операция с помощта на киното и медиите. Десният кандидат Едуардо Фрей наистина изпревари Алиенде със 17%, но на следващите президентски избори през 1970 г. чилийците избраха Алиенде. Той например въведе по чаша безплатно прясно мляко за бедните чилийски деца.
Знаем обаче какво се случи с него три години по-късно – той бе убит при преврата, ръководен от ген. Аугусто Пиночет и организиран с помощта на САЩ. В касапницата на преврата бяха избити 3000 чилийски демократи. Това впрочем е също намеса в избирателен процес на чужда държава – да, намесата е вторична, косвена, но пък за сметка на това е толкова кървава. Алиенде бе демократично избран президент, а и не бе диктатор. Тоест от ценностна гледна точка САЩ не са имали основание за намеса. Само че Алиенде беше неудобен, защото водеше независима от американските корпорации политика.
Последната от подобен тип изборна намеса на САЩ бе преди 4 години в Украйна. Отначало също вторична – организирането на протестите за незаконно сваляне на президента Виктор Янукович.
Бившият ръководител на украинската службата за сигурност Александър Якименко разкри, че организаторите на заговора “буквално са живели в американското посолство. Те бяха там всеки ден”. Впоследствие намесата стана и пряка – влияние върху гласоподавателите за избирането на Петро Порошенко.
Да не говорим и за силовата намеса на САЩ срещу държави, които доведоха до касапниците във Виетнам навремето, а в по-ново време до Ирак, Сирия, Либия, Йемен и до цялостното дестабилизиране на Близкия изток.
И сега какво излиза: Америка обвинява Кремъл в изборна намеса или в това,

което тя самата е вършила над половин век.

Аз ще се меся в твоите и чуждите избори, но ти да не си припарил до моите. Америка се прави на висш магистрат, който раздава присъди за нарушения, но смята, че самият той е “овластен” да извърша нарушения и никой няма право да му държи сметка. Това е цинизъм и политическа поквара на квадрат.
Всъщност “Дълбоката държава” скочи срещу Тръмп, защото той не е отстоял недосегаемостта на магистрата нарушител, на цинизма и покварата. И няма как оплакването й, че Русия се била намесила в изборите й да предизвикат симпатии.
Не бих искал да съм на мястото на Цветан Цветанов и другите американски протежета у нас, ако трябва да ни убеждават колко праведен бил изборният гняв на Вашингтон срещу Кремъл.
Другите петна върху ценностите и морала на американската върхушка са нейният егоизъм и вредност. Тръмп и Путин пристъпиха към гасенето на няколко световни пожара. Първият е мигрантският – те са обмисляли как страните им да съдействат за връщането на сирийските бежанци по домовете им. Вярно, че те са се конкретизирали върху бежанците главно в Йордания и Ливан, а не примерно в съседна Турция, но и това е пробив в притъпяването на бежанския натиск от Близкия изток. Всички знаем, че именно от сирийския конфликт се надигна мигрантската вълна отпреди три години, която заля Европа толкова драматично, че се заговори доколко непоклатими са нейните основи. Ясно е, че мигрантският натиск ще спадне, ако сирийските бежанци от Йордания и Ливан се приберат по домовете си. Това несъмнено ще повлияе и върху техните 3,5 млн. сънародници в Турция, които също ще се върнат по домовете си. Така мигрантският натиск върху Европа откъм Близкия изток ще падне до минимум.

А България и ЕС ще могат да дишат по-спокойно,

че Реджеп Ердоган няма да ги изнудва. Пък и ЕС ще плаща много по-малко или изобщо ще спре да плаща за издръжката им в Турция.
Конфликтът в Сирия е другият пожар, с който са се захванали Путин и Тръмп. Сега вече става ясно, че те са се договорили по възлови аспекти на сирийското регулиране. Така например САЩ няма да нахлуват в Южна Сирия, след като Русия пое ангажимента за сигурността на Израел и ще задължи Иран да държи силите си на не по-малко от 80 км от израелската граница. А деескалацията в Южна Сирия с перспективата да спрат военните действия и Дамаск да поеме цялостния контрол в региона само ще засили връщането на бежанците по родните им места.
Отделно двете свръх ядрени сили са се ангажирали да гасят враждебността в сферата на сигурността. Дори за целта вече създават работна група от експерти. Идеята е тя да изработи предложения, които да бъдат приети на най-високо равнище – примерно за ядрените въоръжения или договорната база, регулиращата тази проблематика. И именно тук американската страна може да постави онзи аспект на сигурността, от който се почувства толкова ужилена – киберсигурността и приписваната от нея руска намеса в изборите. Съответно и да предложи правила и механизми, които да парират страховете й за такава намеса в бъдеще. А значи и да защити националния си интерес. И къде тук Тръмп е пуделът на Путин?
Да не забравяме, че не от вчера Русия предлага такива преговори, но “Дълбоката държава” ги отхвърляше.
Да не забравяме също, че и в Хелзинки стана ясно съвпадението на интересите на Белия дом и Кремъл по ядреното разоръжаване на Корейския полуостров.
С една дума, Тръмп и Путин са обсъждали и набелязали мерки и ходове,

които са полза за целия свят.

Президентът на САЩ несъмнено допуска грешки, но в подхода си към Русия гледа не само американския интерес. И не случайно срещата в Хелзинки бе приветствана от повечето политици в света. Ето тези дни германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че се радва на всяка среща Тръмп-Путин, защото от нея има полза за всички. Дори по повод съобщенията, че Тръмп е наредил подготовка на визита на Путин във Вашингтон тази есен, Меркел изрази надежда в бъдеще подобни срещи да станат “нещо обичайно”.
И как реагира “Дълбоката държава” на Хелзинки? Тя пренебрегна глобалните ползи от диалога там и скочи да го оценява само по един отделен аспект – киберсигурността на САЩ и мнимата изборна намеса на Русия. Съответно се нахвърли върху Тръмп, че извършил предателство, че стана пудел на Путин, отново наддаде вой за импийчмънт, дори имаше подхвърляния за преврат срещу президента. Въпреки че той е предвидил мерки за киберсигурността на страната си, както става ясно от резултатите от Хелзинки. Не ще и съмнение, че в Белия дом планират тези мерки да бъдат доразвити и конкретизирани при визитата на Путин във Вашингтон, ако, разбира се, тя не бъде провалена от противниците на Тръмп и нормализирането на американо-руските отношения.
С една дума, докато Тръмп и Путин гасят глобални проблеми, то “Дълбоката държава” предпочита да стои настрани. Очевидно по две причини – може би се страхува да се опари, но по-вероятно, защото й харесва да има пожари. Каквото и това да струва на света.

Post Views: 27

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 14