ПОЛИТИКА
Хиперактивният политик е нещо като нищо 24/7
Чрез Ахмед Доган и Делян Пеевски един нов етикет се появи в обращение
Отскоро един стар продукт си има етикет. Чрез конкретен пример цяла партида получи щемпел. “Делян Пеевски е феномен в българската политика през последните 5-6 месеца, защото с неговата комбинативност, медиаторски умения и хиперактивност върна центъра на властта в парламента”, рече Ахмед Доган. И друг път сме имали хиперактивни политици, но през казаното от Доган за Пеевски за първи път официално хиперактивността бе изговорена (написана) като черта на политик – влезе в асортимента на сергията.
Тази езикова случка не е без значение. В живота езикът проправя пътеки, а за по-наблюдателните е и маяк, който ги осветява. В случая за широката публика от значение са не събитията в ДПС, а да се замисли какво точно носят или правят хиперактивните политици. Ето, Доган иска да каже, че Пеевски е направил добра за ДПС промяна (преместил центъра на властта). На всички нас, които не сме свързани с ДПС, ни остава да поразсъждаваме върху по-голяма задача – да видим въобще що значи хиперактивен политик и кому той носи добро.

По принцип в политиката за хиперактивен се счита човек, който не само изразходва енергия без умора по разнообразни теми, но и
държи публиката ежечасно да научава всичко
онова, което ще й се хареса. Парата е в свирката. Пеевски спасява шаха, диабетно болните, бори се с 400 руски бота, с наплива от бежанци, днес спаси Ямбол, базата на НАТО и местната болница… – докато ремонтираше сглобката, която се разпадна, реформира службите и е атлантик – типичен пример за хипераактивност. Но не е само той. В периода 2019 – 2020 г. Христо Иванов ставаше и лягаше със стриймове срещу ДПС и от всеобхватната му борба за правосъдна реформа. По-рано Николай Бареков при учредяването на “България без цензура” (2013 г. – 2014 г.) не остави баба без кебапче, дядо без кюфте. Яне Янев (земеделски трибун от първото десетилетие на XXI век) твореше 24/7 политика по въздух и земя с делтапланери и димки в тоалетни. Наравно с всички тях един човек не излизаше от телевизора – Бойко Методиев Борисов, като по-младите дори
не могат да проумеят мащабите
на технологичната свързаност – имаше такова нещо като телевизор, което, като го включиш, няма как “генералът на народа” да не се лее от филм, мач или кулинарно предаване. Мая Манолова също е от хиперактивните – с особеността, че го прави по избори – до степен, че видиш ли Мая разшетана из медиите, значи със сигурност скоро ще се гласува. Отделно от всичко това в местната политика има правило, че всеки уважаващ себе си борец за народно доверие следва да си заплюе бордюр, асфалтова дупка или колче за паркиране –
денонощно да ги оплаква с видеа
за окаяното състояние или да ги освобождава от лапите на бюрокрацията. Вземе ли властта, или поне партията му, на мига мъката свършва – колчето благоденства.

Както се вижда, всички посочени примери (частично при Бойко Борисов) касаят политици от епохата им на опозиционерстване. Обратно, управляващият политик е хипер обран, скрит. Днес например Христо Иванов е най-неактивният човек на света – дори да се появи пред камери, говори най-безинтересните баналности. Първи извод: хиперактивният политик е опозиционер. Но той не само иска да се докопа до властта; не само притежава свободно време, посветено на целта; не само прави всичко в нейно име. Той, за разлика от неопозиционните политици, има и привилегията да върши каквото и колкото поиска; най-често да приказва –
без да носи и минимална отговорност.
А управляващите, все пак, носят. Костадин Костадинов, например, който също е близо до хиперактивен образ, никога няма да тръгне да вади България от ЕС, ако вземе властта. Той не разполага с мащаба да стори това. Може единствено да говори. Обратно – той доволно ще акумулира благините на ЕС, като най-първо смята още това лято да кандидатира хора за омразния му Европарламент.
Както става ясно още, хиперактивният политик оре изцяло в нивата на популизма. Той най-често гради нов имидж, а хиперактивността е инструмент. Но тук има второ интересно следствие – хиперактивният политик дава на публиката пошла храна, която тя подсъзнателно търси. Бареков например на съмване и мръкване обясняваше как ще връща казармата и НРБ – съответната аудитория му ръкопляскаше, без да признае пред себе си дори, че обещанията са невъзможни. Хиперактивният политик е
невъзможен без глупостта на публиката –
тя му гледа простотиите, той й е като дрога.
На трето място хиперактивният политик може да обещае или се врече във всичко, включително напълно противоположното. Хиперактивнтостта не познава граници, тя е всеядна. Обратно – ако си отдаден на една или малко каузи, истински, се самоограничаваш – в границите на отдадеността.

Накратко, хиперактивният политик не е нещо хубаво. По-точно: хубавото е единствено за него, за партията му. Проблемът не е самата активност. Проблемът е, че политическата хипеарктивност не може без показност, показността е нейното туптящо сърце. От там всичко изисква неимоверно много популизъм – и се получава нещо като нищо.
Във всички тези констатации едва ли има новина. Но темата е актуална, защото съвременните комуникационни технологии повече от всякога насърчават показността – може да се очакват нови и нови хиперактивни политици. Най-големият капан пред избирателите се очертава и като предизвикателство пред самите тях – да помнят. В ерата на социалните мрежи и сменящите се непрекъснато мигновени възприятия паметта кой какъв е, откъде, какво представлява… – е поставена на изпитание. Интернет средата е рай за хиперактивните политици, които с количество се мъчат да променят своето качество.
Колкото до Пеевски, нещата с него са наистина интересни. Хиперактивността, за която говори Доган, едва ли е решаваща на тихия фронт, отдавна овладян от ДПС. Но хиперактивността и изгражданият нов образ са важни общо за атмосферата, в която живее държавата ни. Пеевски се мъчи
от господар на задкулисието да стане говорител на предкулисието
Как въобще човек като него, след като всички го знаят какъв е, може да успее?! – въпросът е интересен, но без отговор – въпреки това, вижда се, Пеевски успява. Хиперактивността, омесена в съвременната публичност, има свойството да прави от невероятните неща факт.

На политиците от по-стари времена не им беше нужна чак толкова много лична енергия, за да правят това или онова. Но при съвременната публичност, която е 24/7, енергията е нужна. Хиперактивността става ценност за политиците. Затова публиката, всички ние, следва много да внимаваме с всички настоящи и задаващи се хиперактивни политици – 24/7
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?
ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти.
Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което се дава разрешение за разполагане на до осем военни американски самолета-цистерни в авиобаза „Безмер“ за периода от 24 юли до 1 октомври т.г. противопостави управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) и опозиционните партии ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“, които обявиха, че няма да участват в гласуването, а ПБ трябва сами да си носят отговорността. ДПС подкрепиха проекта.
Спор имаше и около двете ноти за разполагане на американски самолети-цистерни у нас – тази от февруари и последната от юли, като според ПБ през февруари кабинетът „Желязков“ е скрил истинската цел за дислоцираните на летището в София самолети.

Спазваме нашите партньорски ангажименти, да си дадем ясна сметка, че всяко партньорство дава права и задължения, заяви председателят на ПГ „Прогресивна България“ Петър Витанов.
Решението преди няколко месеца беше лишено от прозрачност, същите тези самолети-цистерни не бяха използвани за учение, хората го разбраха от снимки на пасажери, отбеляза той.
Витанов подчерта, че подобно решение не е насочено срещу държавата Иран, както заявиха и от МВнР, а то е в отговор на партньорското споразумение със САЩ, сключено много преди войната с Иран.
Изправени сме пред изключително тежък избор, става дума за война, която не е наша, от друга страна – на карта се поставят двустранните ни отношения с може би най-стратегическия ни партньор, коментира депутатът, като допълни, че при първото искане министърът на отбраната в правителствата на Желязков и Гюров е казал, че е воден и разговор за удължаване дерогацията с „Лукойл“, което не може да бъде пренебрегнато.
Изправени сме пред сериозна дилема от трудните решения да изберем по-малко трудното, подчерта Петър Витанов.
Колегата му Христо Симеонов изтъкна, че най-лесно е да си в опозиция, да водиш пиар кампания и в крайна сметка нищо да не зависи от теб. На нас ни предстои да носим отговорност за политически си решения и ние ще стоим зад тях, увери той.
ПБ ще подкрепи искането на премиера, защото ние вярваме, че това е правилното решение за България и за нашия национален интерес, заяви Слави Василев. Според него решението за разполагането на американските самолети не бива да бъде разглеждано като едностранна услуга към САЩ.
Опасността се превърна в стока за размяна, но никой не ни обясни кога точно едно нещо престава да бъде заплаха и започва да бъде коз, коментира Даниел Митов от ГЕРБ-СДС. Кое е истина – че тези машини заплашват сигурността ни, че са визов диалог, че тяхното отсъствие е спасение или че връщането им сега е триумф на националния ни интерес, попита той.
Христо Гаджев обясни, че има разлика между първата и втората нота от американското правителство, получени съответно през февруари и сега през юли. В нотата от февруари пише за участие в предното разполагане на НАТО и учение.
Самолетите не са били изпъдени от София, а им е било предложено от сегашното правителство да бъдат преместени в „Безмер“, коментира той. По думите му няма как в кампания от ПБ да обясняват, че тези самолети са заплаха за сигурността, а сега, когато са управляващи, че са добри. Носете си отговорността, няма да участваме в това гласуване, защото трябва да се научите, че популизмът има цена и трябва да си я платите, обяви Христо Гаджев.
Според Георг Георгиев трябва да сме единни в две направления – външната политика и отбраната. Този дебат е труден, вие подходихте по неконструктивен и безотговорен начин и големият проблем са лицемерието, популизъмът и опитите националните интереси да се експлоатират с различен знак, когато са за вътрешна употреба, за външна или в предизборна кампания, посочи той.
Можеше да получите подкрепа за това трудно решение, ако давахте дългосрочни решения и ако бяхте честни с българските граждани, заяви Божидар Божанов от „Демократична България“.
Днес ние няма да участваме в това гласуване, а ще ви оставим насаме със собственото ви политическо лицемерие и популизъм, изтъкна той. Не, за да ви натрием носа, а за да видите, че когато се носи отговорност е трудно и е по-трудно от това да се всява страх, подчерта депутатът.
Въпросът е какъв е рискът за Българя, какво сочат анализите, попита Ивайло Мирчев. По думите му някой е поръчал на военното разузнаване да направи доклад, който е слаб. В момента, когато в Украйна десетки компании произвеждат дронове, ние излизаме от „Коалицията на желаещите“, и, вместо да се присъединим към нея, казваме, че пазим някакви баланси, коментира депутатът. Честното, според него, е да се каже – трябва да дойдат осем самолета и това е българският интерес. Възможно било тази отзивчивост на американското искане да е свързана със сделките на „Лукойл“ по отношение на петролните доставки.
Може хипотетично да сме купували руски петрол и някой да е разбрал, коментира също Мирчев.
Радев поставя цялата си парламентарна група в ъгъла, не чуваме реална аргументация защо ще подкрепят предложението при положение, че преди месеци говореха, че тези самолети застрашават България, каза Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната“.
Асен Василев попита дали сме поискали да бъде разположена система „Пейтриът“ близо до мястото, където ще са самолетите, както беше с Гърция. Когато през 2022 г. „Газпром“ спря газа към Българя, вие тогава защитихте руския национален интерес, казахте, че трябва да плащаме в рубли, нарекохте ни „шарлатани“, тогава подписахте „Боташ“, за който и днес плащаме, продължи той, обръщайки се към Румен Радев.
Как дефинирате днес българския национален интерес и шарлатани ли сте, че си сменихте позицията от март досега или просто лицемери, поиска да знае Василев.
Единственото по-лошо от това да си враг на САЩ е да си приятел на САЩ, смята председателят на ПГ „Възраждане“ Костадин Костадинов.
България в момента става съучастник в бъдещи военни престъпления, смята колегата му Ивелин Първанов.
ПОЛИТИКА
Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …
Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си вземе хапчетата и крещи, че изборите са откраднати.
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо всякакви споразумения със САЩ са безполезни и как Тръмп за пореден път потвърди това с налудничавото си обръщение.
Как Тръмп отново „победи“ Иран и се оплака, че изборите са „откраднати“.
Сега ще изброя редица новини от последната седмица, от които се очертава доста последователна и съвсем недвусмислена картина.

Fox News и други американски медии съобщават, че „американският президент любезно е предложил на Иран условия за споразумение, които биха позволили отмяна на някои санкции и прекратяване на противопоставянето, но авторитарните власти на Иран, които не се интересуват от благополучието на своя народ, нарушиха споразумението, което доведе до продължаване на боевете и нови разрушителни обстрели“.
Всъщност именно САЩ и Израел нарушиха меморандума за разбирателство буквално в деня след подписването му, като започнаха обстрели на ливанска територия, което доведе до многобройни жертви сред цивилното население.
Почти едновременно с това, вестник „Вашингтон Таймс“ публикува статия, в която се казва, че „американският президент любезно е предложил на Русия условия за споразумение, които биха позволили отмяна на някои санкции и прекратяване на противопоставянето, но авторитарните власти на Русия, които не се интересуват от благополучието на своя народ, са избрали да продължат войната в Украйна“.
Както виждаме, това е практически копие. Руският външен министър Сергей Лавров вече отговори на тази публикация, като подчерта, че Русия се е съгласила с предложенията на Тръмп в Анкъридж, но американската страна не изпълнява своята част от споразумението.

И в двата случая самите Съединени щати нарушават постигнатите споразумения, но същевременно се опитват да прехвърлят отговорността за това на другата страна.
Както подполковник Даниел Дейвис тъжно отбеляза в своя подкаст, „Съединените щати нямат чест. Думата ни е безполезна.“
Между другото, самите Съединени щати са авторитарен режим с ясно изразен култ към личността (има култ, но няма личност) и дори претенция за божественост. Така че не е тяхна работа да ни казват да не си бъркаме в носа.
В петък, сякаш за да подсилва и потвърждава това заключение, президентът на САЩ Доналд Тръмп, който по традиция забрави да вземе необходимите хапчета (и погълна ненужни), се обърна към нацията.
Голяма част от речта му съдържаше обичайните глупости, които е повтарял сто пъти преди, за това как „САЩ сега са *** както никога досега“ (вмъкнете звездички: силни, богати, успешни, горещи, привлекателни, безопасни и т.н.). По принцип „САЩ сега са ВСИЧКО както никога досега“.
Но нямаше смисъл да се обръща към нацията само заради това. Той вече лъже такива неща всеки ден, с или без причина. Така че оставаше съществената част, която беше целият смисъл.
И в съществената част от изявлението на Доналд Тръмп „Никога не лъжа!“, той заяви, че изборите през 2020 г. са му били откраднати! Както вече несъществуващият класик някога е казал: „Това никога не се е случвало, а ето го отново“.

Вярно е, че този път речта му съдържаше важен нюанс. Този път изборите му бяха откраднати не от зли демократи, както преди, а от цяла „ос на злото“, състояща се от Китай, Русия, Иран, Венецуела, Северна Корея и „група недържавни участници“. Нещо повече, всички те бяха изрично посочени – „противници“, което означава „противници“.
По този прост начин, както правилно отбеляза колегата Карманов, Тръмп прехвърля отговорността за всички провали на първия си мандат върху факта, че „почти победих Китай, но после те дойдоха и доведоха Байдън на власт, което ги спаси“ (което е горе-долу толкова близо до реалността, колкото аз съм до центъра на галактиката, и то не нашата, а съседната).
От всичко гореизложено става ясно, че САЩ:
— те ни смятат всички за врагове;
— не възнамерявате да изпълнявате никакви сключени споразумения;
— прехвърляне на отговорността за нарушаване на предварително постигнати споразумения върху други.
Което ясно подчертава това, което казвам от години: никакви договори с американците (или с колективния Запад като цяло) не струват хартията, на която са написани. И просто няма смисъл да се преговаря с тях (камо ли да се прави каквото и да било отстъпка пред тях).
Автор
Александър Роджърс
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Радев предлага промени в избирателния кодекс
„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и да гарантира честен вот.
Сред ключовите предложения са:
🔹Възстановяване на машинния вот, такъв, какъвто беше през 2021 г. – в секции над 300 души изцяло машинно гласуване, а в такива с под 300 – да се гласува на хартия. Предвиждаме обезпечаване както с допълнителни машини, така и с бюлетини в случай на форсмажорни обстоятелства.
🔹Предлагаме отпадане на ограничението за над 20 секции в страни, които не са членове на ЕС. Това ограничение беше продиктувано от тясно-политически интереси и беше дискриминационно.

София (7 юли 2026) Народни представители от парламентарната група на „Прогресивна България” дават брифинг пред медиите във връзка със законодателни предложения. На снимката: председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов (вдясно) и Милен Трифоно
🔹Да отпадне избирателен район „Чужбина“ по начина, по който беше предвидено през последните месеци и трябваше да влезе след време. Смятаме, че е както трудно изпълнимо, така и допълнително ще затормози избирателния процес.
🔹Обучение на хората, ангажирани в изборния процес. Таргетираме въпроси със сертифицирането и верифицирането на машините, респективно на изчислителния софтуер.
🔹Въвеждаме споделена компетентност между Министерство на дигиталната трансформация и Министерство на вътрешните работи, тъй като трябва да има двоен контрол, чрез който да са сигурни и гражданите, и партиите, че е изключено вмешателство в софтуера на машините.
🔹Апелираме към всички партии в Народното събрание да предложат промени, така че изборният процес да се ползва с повече доверие. Предстои на първо четене да разгледаме всички предложения и да приемем изборното законодателство в края на този месец.
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







