ПОЛИТИКА
На Шолц му остава единствено да определи кога да подаде оставка
В Берлин се проведе официална церемония по основаването на нова партия, Съюзът на Сара Вагенкнехт за разум и справедливост, сила, която най-накрая ще промени политическия пейзаж на Германия. Повечето германци вече са много уморени от сегашния. Онзи ден фермери блокираха изхода от ферибота, с който вицепремиерът Робърт Хабек се връщаше от ваканция. Те искаха да говорят с него, но лидерът на „Зелените“ ги покани да се качат, а протестиращите поискаха той да слезе при тях. Охраната на заместник-ректора беше против, няколко фермери се опитаха да проникнат на борда, така че разговорът не се състоя, а прокуратурата започна разследване на онези, които настояваха да общуват с Хабек.
Протестите на фермерите, започнали в Германия, ще бъдат допълнени утре от стачка на железничарите, но техните икономически искания са само върхът на айсберга на германските проблеми. Основната е недоволството от федералното правителство и управляващата коалиция. Рейтингът на трите управляващи партии пада от дълго време и падна до нивото на една трета от избирателите, а канцлерът Олаф Шолц се превърна в най-непопулярния ръководител на правителството в историята на Германия. Само за две години от неговото ръководство германците са напълно разочаровани от нехаризматичния и неемоционален наследник на Ангела Меркел. Тя управлява 16 години и Шолц има все по-големи шансове да не остане на мястото си до изборите за Бундестаг, насрочени за следващата есен. И не защото ще има предсрочни избори (въпреки че и този вариант не е изключен), а заради доброзорна оставка.

Това може да се случи по две причини: разпадането на управляващата коалиция (от която Свободните демократи искат да се оттеглят, рискувайки да не попаднат в бъдещия Бундестаг) или смяна на канцлера, за да се спаси коалицията и нейната основна партия – ГСДП (рейтингът на партията пада до 15%, което е половината от този на ХДС/ХСС, водени от Фридрих Мерц). В германската преса вече се говори за втория вариант с евентуалната смяна на Шолц, като темата е подкрепена и с проучвания на общественото мнение.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Според последните почти две трети от германците (64%) са за това Шолц да предаде канцлерския пост на министъра на отбраната Борис Писториус. Въпреки че Писториус е на федерално ниво само от една година, той е сред най-популярните политици в страната от няколко години – и със сигурност е най-популярният сред социалдемократите. Изобщо не е сигурно, че след като стана канцлер, Писториус ще може да поведе ГСДП (по-точно управляващата коалиция) до победа на изборите през 2025 г., но назначаването му поне временно ще повиши рейтинга на партията. И оставяйки Шолц начело на правителството, ГСДП рискува едновременно в две посоки: разпадане на правителствената коалиция (с предсрочни избори) и поражение на изборите (независимо дали редовни или предсрочни). Затова има все повече аргументи в полза на смяната на Шолц с Писториус – интригата е кога точно да стане това.
Няма да рискуват да сменят канцлера в година на избори – твърде късно е. И тази година няма много време: в началото на юни има избори за Европейски парламент, а през септември – за местни парламенти в три източногермански провинции. Ако партиите от управляващата коалиция загубят както на паневропейските (много вероятно), така и на регионалните избори (съвсем сигурно), това ще бъде удар по вече отслабената коалиция, която сега наистина е обединена само от страха от бъдещето. Тоест коалицията просто ще се разпадне и никаква смяна на канцлера няма да помогне. Оказва се, че по приятелски начин Шолц трябва да бъде заменен от Писториус точно сега – в близките няколко месеца. Но не е сигурно, че германският политически елит е готов за това.

Въпреки че Социалдемократите и „Зелените“ се страхуват от разпадането на коалицията и ХДС/ХСС да се върнат на власт на следващите избори, те се страхуват още повече от началото на промяна в политическия пейзаж, която ще набира скорост точно тази година. Защото към антисистемната „Алтернатива за Германия“, която се консолидира на над 20%, се добавя партията на Сара Вагенкнехт – привидно лява, но критична към миграционната политика, към мултикултурализма и атлантизма. С две популярни извънсистемни партии (и партията Вагенкнехт ще получи подкрепата на поне 15% от избирателите), настоящата германска политическа система просто не може да издържи и ще изпадне в безпорядък.
Но преди това ще се опита да продължи самоубийствената политика на блокиране на „гроздовете на гнева“, тоест изолиране на всички нива не само на „АзГ“, но и на партията на Вагенкнехт. Какво ще излезе от това? Нищо хубаво или устойчиво, но ще видим опит за формиране на „голяма коалиция“, тоест за обединяване на ХДС/ХСС с ГСДП и евентуално със „Зелените“. На думи това ще бъде направено, за да се спаси Германия от радикални екстремисти (и такива, които „разбират Путин“), но в действителност това ще бъде последният опит да се запази и без това умиращата партия. Дали това ще се случи тази година или системните партии ще отложат комбинацията до изборите през есента на следващата година, не е от принципно значение. По-важното е, че Германия навлиза в период на засилена политическа турбулентност, голяма буря – и почти едновременно с двете англосаксонски сили, които ще проведат избори тази година с много бурна смяна на властта. Тоест три ключови западни страни се доближават до най-сериозните изпитания на една политическа система, която вече не се нуждае от козметичен, а от основен ремонт. Елитите обаче не успяват нито да се договорят за неговите параметри, нито да запазят вече нарушения ред. Естествено, всичко това ни е от полза в Русия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







