ПОЛИТИКА
Министрите се хвалят колко са тъпи и неграмотни
- Министрите се хвалят с провала на инвестиционния план
- Зад по-ниския бюджетен дефицит стоят неизпълнени важни проекти
Бюджетът на държавата за отминалата 2023 г. е завършил с дефицит от 2.8% от брутния вътрешен продукт, след като правителството е заделило в извънбюджетна сметка 1.2 млрд. лв. за разплащане на проекти на общините през новата 2024 г.
Това става ясно от съобщението на Министърството на финансите за изпълнението на бюджета към края на декември.

Премиерът Николай Денков обаче се похвали преди началото на правителственото заседание днес с доста по-нисък дефицит от 2.2%. На практика той се позова на оценката за държавните финанси на начислена основа – без въпросните 1.2 млрд. лв. за общините. “Това е почти процент под заложения дефицит в бюджета от 3% и три пъти под апокалиптичните 6 – 7%, с които обществото беше плашено месеци наред. Поздравления за министъра на финансите и неговия екип”, каза Денков.
Истината е, че по-ниският дефицит от планирания (2.2% на начислена основа и 2.8% на касова основа) е в резултат не на повече събрани приходи в хазната, а на по-малко направени разходи. Неизпълнението на разходите основно е по линия на капиталовата програма на правителството, която през 2023 г. беше на рекордните 8 млрд. лв. и с която финансовият министър Асен Василев много се гордееше.
Данните на МФ за изпълнението на бюджета към края на декември все още са предварителни и няма разбивки по пера, за да се види къде точно има изоставане от плана, но като цяло похарчените 72,5 млрд. лв. са 97,9% от годишния разчет. В тях вероятно са и въпросните 1.2 млрд. лв., заделени за общинските проекти, които ще се финансират през 2024 г. Месец по-рано – в края на ноември, изпълнението на капиталовите разходи бе едва 40% спрямо планираното.

По отношение на приходите МФ не дава информация какъв процент от планираните разчети са изпълнени към декември 2023 г. Посочва се само, че влезлите в хазната 67,1 млрд. лв. от данъци, такси и европрограми са с 2,3 млрд. лв. повече от предходната година, въпреки че второто плащане по плана за възстановяване се е отложило за началото на 2024 г. За този ръст най-съществен принос имали данъчните приходи, които отчитат 11,9% (5,6 млрд. лв.) номинално нарастване спрямо 2022 г., посочва МФ, също без да споменава какво е изпълнението спрямо планираното за 2023 г.
Министърът на финансите Асен Василев вече се похвали, че постъпленията от основния приходоизточник – ДДС върви почти по план. За ДДС от сделки в страната е събрано 99% от планираното, се посочва и в отчета на МФ за декември. Изоставането в ДДС от внос обаче не е било компенсирано, след като Агенция „Митници“ е събрала около 650 млн. лв. по-малко от плана за 2023 г.
Изоставане има и при неданъчните постъпленията – основно грантове по програмите и фондовете на ЕС, които са с около 3.3 млрд. лв. по-малко от отчетените за 2022 г. Спадът е и заради по-малките вноски от печалбите на енергийните дружества във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” след спада на цената на тока.
По-подробни данни за постъпленията по видове данъци може да се видят от публикувания на 2 януари отчет на МФ за изпълнението на бюджета към края на ноември. От тях става ясно, че приходите от ДДС са в размер на 14.685 млрд. лв., което представлява 86,4% от планираните за 2023 г. Спрямо предходната година постъпленията от ДДС от сделки в страната са по-големи, но постъпленията от ДДС от внос намаляват с 16 %. Причините за този спад на ДДС при внос са средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. През годината понижение на събрания ДДС се наблюдава при всички групи стоки, посочва финансовото министерство. Освен това, върху постъпленията от ДДС от внос влияние оказва и възможността за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки от трети страни – става въпрос за 1.226 млрд. лв. неначислен налог към края на ноември за внос предимно на метали и метални руди и шлаки.

При другите данъци като данъка върху доходите на физическите лица, корпоративните данъци и приходите от социално и здравно осигурителни вноски също няма на 100% изпълнение на плана (99%), въпреки че нарастват с около 14% спрямо 2022 г.
Впечатление прави и огромния фискален резерв към 30 ноември 2023 г. от 17,4 млрд. лв.. От тях 15,2 млрд. лв. се държат като депозити в БНБ и банки, а 2,2 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. В резерва все още е поетият нов външен дълг през изминалата 2023 г. , с който предстои да се правят плащания по стари падежи през 2024 г., а също и да се погаси дългът на Топлофикация София към БЕХ в размер до 1.6 млрд лв.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Цялата структура на мафията ДПС в Нови пазар напусна Пеевски
Корабът потъва!
Цялата структура на ДПС в Нови пазар напусна партията.
Общинският съвет колективно е подал оставка, а всички общински съветници от групата вече стават независими.

Официалната причина – несъгласие с ръководството.
Неофициално – корабът май започва да потъва.
Това е втора структура, която напуска ДПС за дни, след като миналата седмица същото се случи и в Кирково. В самото движение вече се говори за верижна реакция и роене.
Нови пазар не е случайно място. Това е една от ключовите структури в региона и точно там за първи път избухна войната между Доган и Пеевски.
Сега резултатът е ясен:
структурите се разпадат,
съветниците бягат,
а ДПС вече не изглежда като партия, а като разклатена конструкция.
Въпросът е само един:
Кой ще е следващият?
ПОЛИТИКА
Депутатите гласуват окончателно мерките срещу необоснованото покачване на цените
Сред новите елементи в законодателството е въвеждането на понятието “справедлива цена“.
Днес народните представители гласуват окончателно мерките срещу необоснованото увеличение на цените на стоките и услугите. Това са първите инициативи в тази насока, внесени и подкрепени от парламентарната група на “Прогресивна България“.
Предлаганите промени разширяват правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Предвижда се удвояване на глобите за нарушения, като санкциите ще се определят за всеки отделен продукт.

Сред новите елементи в законодателството е въвеждането на понятието “справедлива цена“.
Тя ще бъде изчислявана по специална методика, разработена от Министерството на икономиката.
Целта е потребителите да могат по-лесно да сравняват действителната цена на стоките с тази, която според управляващите включва нормална търговска надценка.
В проектопрограмата е заложено депутатите да гласуват решение за приемане на Проект за инвестиционен разход “Придобиване на нови трикоординатни радари”. Комисията по отбрана във вторник одобри проекта, внесен от Министерския съвет, който се отнася до закупуване на седем нови 3D радара.

През седмицата се предвижда Народното събрание да обсъди на второ четене също изменения в Закона за защита на потребителите и в Закона за защита на конкуренцията – двата законопроекта са с вносители Явор Гечев от ПГ “Прогресивна България” и група народни представители.
Предлага се парламентът да обсъди на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг – на ГЕРБ-СДС и на “Прогресивна България”.
ПОЛИТИКА
Унгарските депутати намалиха заплатите си с 40%, а у нас депутатската заплата продължава да расте
Брутна заплата на унгарските народни представители ще бъде 3690 евро, у нас тя гони 10 000 евро.
От следващия месец основната брутна заплата на унгарските народни представители ще бъде 3690 евро. Според консервативното мнозинство реализираните икономии ще покрият разходите за функционирането на парламента за една година.
Унгарските депутати постигнаха вчера съгласие да намалят заплатите си с 40%, за да облекчат натиска върху публичните финанси и да демонстрират почтеността, за която настоява новият министър-председател Петер Мадяр, на фона на напрегнатата бюджетна ситуация.
Консервативният лидер аргументира мярката заявявайки в интервю за Eр Те Ел, дадено малко след като победи на парламентарните избори през април, че „това е въпрос на смирение“. Решението бе прието единодушно от присъстващите 189 депутати.

От следващия месец основната брутна заплата на унгарските народни представители ще бъде 3690 евро. Според консервативното мнозинство реализираните икономии ще покрият разходите за функционирането на парламента за една година.
Премахва се и възстановяването на разходите за мобилни телефони, като същевременно се намаляват парламентарните надбавки за наем на офиси, жилища и персонал.
Петер Мадяр обвърза тази реформа с необходимите мерки за ограничаване на разходите в условията на фискална дисциплина и борба с корупцията в Унгария.
Според ръководителя на унгарския независим антикорупционен контролен орган Ференц Биро, през шестнадесетте години управление на националиста Виктор Орбан корупцията е струвала на Унгария най-малко 186 милиарда евро.

За разлика от унгарските депутати българските народните представители оставиха в сила механизма, по който възнагражденията им се преизчисляват на всеки три месеца според средната заплата в обществения сектор – въпреки заявките от управляващите, че този модел може да бъде променен заради напрежението около публичните финанси.
Първоначално текстовете трябваше да бъдат гласувани в рамките на първите предложения на депутати от “Прогресивна България” за промени в удължителния бюджет, но след като опозицията сигнализира, че подобно действие противоречи на Конституцията, вносителите Константин Проданов и компания оттеглиха предложението, за да бъде внесено от Министерския съвет.
4326 евро – толкова е основното месечно възнаграждение на народните представители според обсъждания вариант за „замразяване“ на депутатските заплати на сегашното им ниво. Сумата не включва допълнителни възнаграждения за участие в комисии и други добавки, което вдига депутатската заплата до 10 000 евро.
Механизмът за депутатските заплати от години е една от най-чувствителните теми в българската политика, защото поставя възнагражденията на народните представители в пряка връзка със средната заплата в обществения сектор. Идеята на подобна формула е да избегне ръчното гласуване на всяко увеличение и да създаде предвидим механизъм. Политическият проблем идва от това, че при растящи заплати в публичния сектор депутатските възнаграждения също се повишават автоматично – без отделен публичен дебат за всяка актуализация.

Затова темата се връща всеки път, когато държавата говори за ограничаване на разходи, дефицит или реформи в публичните финанси.
Сегашният случай е показателен именно за това напрежение: първо беше даден сигнал, че автоматичната връзка може да бъде прекратена, а основната депутатска заплата – фиксирана.
Ден по-късно обаче правилата останаха непроменени.







