ПАРИ
Измамника Василев доказа, че не рабира от финанси
- Милиарди “текат” през пръстите на Асен Василев
- Бакалските розови сметки на МФ пак се разминават с мрачните реалности
За пореден път финансовият министър Асен Василев представи бюджет, пълен с надути числа. Сметките на хазната този път се препънаха още на ниво обществено обсъждане и се поправят, при това корекциите са в порядъка на милиарди – и в приходната, и в разходната част. Поправките за поредна година ще засегнат любима тема за хвалби на правителствата – капиталовите разходи на държавата, или иначе казано, инвестициите в нови сгради, имоти и съоръжения. Само че вече доста години

рекордно високите инвестиции се оказват рекордно големи провали
Както е тръгнало, в следващите три години провалът ще е много по-сериозен от обичайното слабо прогнозиране и неизпълнени планове, защото ще засегне европейските средства и ще се измерва в загуба на милиарди левове.
Три месеца преди края на 2023 г. изпълнението на обещаваните рекордни инвестиции от страна на държавата е трагично. Това можеше да се очаква на фона на късното приемане на бюджета, но финансовото министерство явно е било оптимисттично настроено и е очаквало нещо различно.
Към края на септември капиталовите разходи възлизат на 3,58 млрд. лв. – при планирани за годината 8,2 млрд. лв. или изпълнение от 43%. За да се сбъдне прогнозата на правителството, в следващите 3 месеца държавата трябва да харчи скоростно. Това надали ще се случи, защото при разходите за строителство харченето изисква подготовка и в края на годината ще има неизпълнение. Но от МФ уверяват, че до Нова година планът за инвестициите ще бъде почти изпълнен – до 7,7 млрд. лв. Очевидно се разчита на отчитане на разходи в “12 без пет” – тази година приключваме стария програмен период за еврофондовете и мандалото хлопва – ЕК няма да плаща по фактури, издадени след 31 декември.
Сравнението с 2022 г. не дава много основания за оптимизъм. Тогава пак се обещаваха рекордни капиталови инвестиции, които отново не се сбъднаха и в края на годината изпълнението беше 5,6 млрд. лв. А и през 2022 г. се обещаваха капиталови разходи от 8,2 млрд. лв.
Провалът при еврофондовете ще може да се замаскира само временно
Неизпълнението на инвестиционната програма на правителството е лоша новина, защото означава липса на стимули за икономиката. По-лошата новина обаче е, че се задава фиаско с разходите за строителство, финансирани от еврофондовете. От този провал ще боли повече, защото той означава загуба на полагаемо се безмъзмездно финансиране.

Рекордните капиталови разходи в наличния към момента вариант на проектобюджет 2024 от порядъка на 12 млрд. лв., които сега ще се намаляват на 10 млрд. лв., за да поемат орязването на приходната част на бюджета с 2 млрд. лв., се дължат на много големи очаквани инвестиции по линия на плана за възстановяване и устойчивост и новите оперативни програми. Само малка част от заложените капиталови разходи са по националния бюджет, останалите са по линия на средствата от ЕС. Уви, министерство на финансите продължава да не представя достатъчно детайлни обяснения за планираните капиталови разходи по консолидираната фискална програма, така че да е ясно каква част от разходите по кой бюджет са заложени. Така или иначе рязкото увеличаване на инвестициите по линия на ЕС е очевидно.
За тази година МФ прогнозира изпълнение на разходите по линия на средствата от ЕС в размер на 5,5 млрд. лв. На този фон за следващата година в средносрочната бюджетна прогноза към проектобюджет 2024 са заложени разходи по линия на ЕС в размер на 8,5 млрд. лв. За 2025 г. сумата става съответно 10,3 и 10,3 млрд. лв. Голяма част от разходите по линия на европейските средства са именно капиталови разходи.
Провалът тук вече почва да личи. За сравнение само преди няколко месеца, през юли МФ даваше други прогнози за разходите по линия на ЕС в следващите години. Планираното изпълнение за 2023 отново бе за 5,5 млрд. лв., но за 2024 г. се залагаха 11,6 млрд. лв. и 10,5 млрд. лв. – за 2025 г.

Още от това грубо сравнение се вижда, че част от милиардите за бъдещи периоди изчезват. Каква част реално са загубени обаче ще става ясно в бъдеще време.
И при капиталовите разходи по линия на еврофондовете в края на календарната година ще трябва да има ударно разплащане, за да се наваксва изоставане в плановете за годината. По линия на ЕС инвестициите към края на септември са 1,4 млрд. лв. от общите 3,6 млрд. лв. От тези числа по никакъв начин не личи, че се приключва стар програмен период. Миналата година към края на септември изпълнението на капиталовите разходи по линия на ЕС е било сходно – 1,1 млрд. лв.
Курс към прозрачност?
Голяма част от залаганите държавни инвестиции все остават на тъмно противно на всички уверения за прозрачност. Структурата на бюджета е такава, че са видими само част от капиталовите разходи по бюджетите на министерствата и тези на общините. Така например капиталовите разход по бюджетите на общините към септември месец на тази изборна година възлизат на 1 млрд. лв. при заложена в самия бюджет целева субсидия за капиталови разходи в размер на 426 млн. лв. Тоест над половината пари идват извън тази смятана по специална формула сума, като горницата за тази година бе свързана и с програмата за финансиране на пътни и ВиК обекти на общините. Спорове заради липсата на прозрачност сега поражда и обещаната програма за финансиране на проекти на общините в размер до 1 млрд. лв., като ГЕРБ и ДПС настояват за повече яснота за разпределението на парите. Невидими са и част от капиталовите разходи в отделните сектори, които са извън бюджетите на отделните министерства и са заложени по централния бюджет.

Всичко това затруднява силно анализа къде има неизпълнение и на какво се дължи това. С липсата на достатъчно данни за еврофондовете картината съвсем се замазва, а там параметрите за следене станаха повече – и оперативни програми, и план за възстановяване и устойчивост.
Това е и едно от обещанията, които финансовият министър Асен Василен пое на проведената тристранка по проектобюджет 2024 – капиталовата програма да бъде разделена на две части, които да са видими за обществото, и да е ясно какви обекти се изпълняват по нея, по подобие на еврофондовете. Предстои да видим как ще бъде реално изпълнен този ангажимент.
При всички положения обаче на фона на големите суми, които следва да се инвестират по линия на ЕС и за което очевидно липсва достатъчно капацитет е неразбираемо да се залагат големи капиталови разходи по националния бюджет. Ясно е, че тук се спазват много по-малко правила и тези средства се харчат по-лесно (думата харчат може да бъде заменена с по-нелицеприятна), но ще е глупаво да се губят европейски средства, докато се харчат големи суми по национален бюджет за сметка на голям дефицит.
Какво ще се случи с приказката за капиталовите разходи, а и за останалите съмнителни пера по проектобюджета предстои да видим. Остава да се надяваме, че поне 2024-а ще е пълна година, с приет навреме бюджет. Тогава възможностите за оправдания за несвършената работа ще са по-малко.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







