АНАЛИЗИ
Времето на наемниците
Макар че търканията с Кремъл зрееха от месеци, метежът на групата „Вагнер“ предизвика изненада. Наемниците най-често се подчиняват на поръчителя на мръсните поръчки. Това добре знаят в Африка, откъдето минаха голям брой от т.нар. „ужасни“ (affreux) – платените наемници на частните милиции.
Букет от информация за частните армии.
Не, не само “Вагнер”… “частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.”
И извън Русия…

“…В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“…”
…
Петък, 23 юни 2023 г. Бойците на частната военна компания „Вагнер“ на Евгений Пригожин напуснаха позициите си на украинския фронт. Зададената посока бе Ростов, където метежниците поеха контрола върху стратегически генерален щаб, център за ръководство на военните операции от руска територия. Въоръжени с бронирани машини и системи за противовъздушна отбрана, те продължиха своя „марш на справедливостта“ в посока Москва, сваляйки по пътя си няколко хеликоптера и самолети на руските военновъздушни сили. „Създанието избяга от своя създател“, отбеляза Пер де Йенг, бивш полковник от френските военноморски сили, автор на книга за наемничеството и частните военни компании (1).
Конфликтът назряваше от месеци. След превземането на Бахмут от „Вагнер“ през миналия май, Кремъл организира поемане на контрола над тази структура, превърнала се в армия в армията. На 10 юни Министерството на отбраната разпорежда войниците от частните батальони доброволно да подпишат индивидуални договори с редовната армия. Така наемниците ще преминат под командването на началника на Генералния щаб на въоръжените сили Валерий Герасимов и министъра на отбраната Сергей Шойгу – същите, които ръководителят на частната милиция месеци наред ругаеше от бойното поле и от гробищата (където почиват хиляди негови подчинени), като ги упрекваше за неефективното провеждане на „специалната военна операция“ в Украйна.
Механизмът, задействал метежа, е очертаващата се перспектива за принудително включване в армията. В началото конфронтацията изглежда непредотвратима. Но за да „избегне кървава баня“, Кремъл, със съдействието на беларуския президент Александър Лукашенко, устрои преговори с Пригожин. Последният, наречен предния ден „предател“, спаси живота си по силата на споразумение, сключено на 24 юни, чието съдържание остава засега мъгляво. Поканен да потъне в забрава в Беларус, Пригожин продължава да се подвизава в Русия, чак до Кремъл, където е бил приет от Владимир Путин (2). От това можем да заключим, че предводителят на наемниците се е показал тъй полезен за руската държава, че получава възможност да уговаря подробности относно разпускането на неговата структура.

Официално незаконни, частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.
Още от началото на 2010-те години руското правителство осъзна ползата от тези бойци, по-маневрени от редовните сили. Те помагат на Кремъл да се освободи от черната работа и да се оневини в случай на гаф или протести чрез практиката на „правдоподобно оспорване“, прилагана от редица негови предшественици: какво по-удобно наистина от бойци без знаме, без униформа, без статут, дори без лични данни и гроб, по примера на прословутите „зелени човечета“, навлезли в Крим през февруари 2014 г., които откриваме малко по-късно в сепаратисткия район Донецк, в Сирия, а след това и в някои африкански страни. Дълго време Кремъл отричаше каквато и да е връзка между тях и руските власти.
Какво ще стане със „завода за тролове“?
ПРАВНАТА и политическа неяснота на статута на „Вагнер“ беше една от главните ѝ добавени стойности. Завесата се прокъса и сега силовите ѝ действия ще доведат до разплитане на езиците на върха на държавата. В своята реч на 27 юни пред руските служби за сигурност Путин трябваше да признае, че от май 2022 г. е изплатил на „Вагнер“ равностойността на 1 милиард евро. Холдингът „Конкорд“, от чието име се извършват всичките твърде разнообразни дейности на Евгений Пригожин, рискува да бъде разформирован. Най-застрашена се явява ЧВК „Вагнер“, наброяваща само 9 хиляди служители през 2021 г., преди да достигне 50 хиляди тази година, при най-жестоките сражения на украинския фронт. Кремъл стигна до там, че през 2022 г. ѝ отстъпи привилегията да набира кандидати пряко в затворите, срещу обещания за амнистия.

Компанията за минно дело, активна най-вече в Сирия, Либия и Субсахарска Африка, на която Пригожин възлагаше привилегирован статут, загуби част от влиянието си, след като ООН разобличи като „хищнически“ нейните управленски и опазващи дейности, осъди тормоза и заплахите срещу цивилни граждани в Централноафриканската република и разпореди разследване на подобни практики в Мали (3). На 30 юни медийната групировка „Патриот“, притежаваща между другото „завода за тролове“ в Санкт Петербург, лидер в информационната война посредством Internet Research Agency, прекрати всякаква дейност. Някои от освободените ѝ служители бяха поканени от Маргарита Симонян, шефката на Russia Today, да се присъединят към нейния екип. Що се отнася до империята за производство на храни, източник на богатството на Пригожин, познат като „готвачът на Путин“, който посещавал ресторанта му в Санкт Петербург, организатор на официални приеми и впоследствие доставчик на храна за ученическите столове и военните поделения в цялата страна на стойност 1,2 милиарда долара – нейните дейности ще пострадат от отлъчването на техния титуляр, който вероятно ще бъде заместен от други доставчици.
Кремъл не се е отказал да си върне обратно основните активи на „Вагнер“ по света, по-специално в Африка. В Судан, където Русия присъства от 2016 г. с неколкостотин инструктори и доставки на оръжие, надявайки се да се сдобие с военна база в Порт-Судан на Червено море, „Вагнер“ печели главно от търговия със злато. В Либия частната компания подкрепи през 2020 г. опита на маршал Халифа Хафтар – силният човек в Бенгази, да установи контрол над Триполи. Нейните бойци (800 до 1200 души), които трябваше да бъдат репатрирани след прекратяване на огъня, изглежда, все още са разположени около петролните полета и военновъздушните бази в Киренайка и Фезан, служещи също така за „хъб“ на инициативите на Кремъл в Сирия и на Черния континент (4).

Централноафриканската република, където „Вагнер“ (2000 наемници през 2018 г., днес 1000) обучаваше армията на президента Фостен-Арканж Туадера и се грижеше за личната му безопасност, осигурява богати печалби на частната руска милиция, придобила концесии за злато и диаманти, а понастоящем и за търговия с дървен материал, кафе или захар през пристанището Дуала (Камерун). В Мали военният режим, на власт от 2021 г., никога не призна доказаното присъствие на значителен контингент (1400 души) руски наемници, а след изтеглянето на френските войски в момента се готви да изгони от страната „сините каски“, изпълнявайки ролята на верен приятел на Москва, която се взира в неговите залежи от редкоземни метали и злато.
Някои нестабилни държави досега виждаха във „Вагнер“ по-сигурен защитник в сравнение с бившия колониален владетел. След епизода на своеволие и предателство доверието им в милицията очевидно ще спадне, но те вероятно ще пожелаят да запазят привилегировани отношения с официалните руски власти, още повече че няма да са принудени да участват в играта на „правдоподобно оспорване“.

Икономическият мастодонт Пригожин, предлагащ едновременно сигурност и бойни действия (срещу придобиване на минни концесии), а допълнително и пропагандни услуги, силно се отличава от „старовремските“ наемници. Обединеното кралство, Франция, Южна Африка и Израел се числят между големите доставчици на „нехранимайковци“, сражавали се срещу комунизма и освободителните движения, по указание във Франция на Жак Фокар – генерален секретар по африканските въпроси на Елисейския дворец, и с подкрепата в Африка на мароканския крал Хасан ІІ или на президента на Габон Омар Бонго. Получили през миналия век прозвището „ужасните“, тези наемници дълго време бяха част от африканския пейзаж: откриваме ги още през 60-те години на миналия век в Белгийско Конго (превърнало се в Заир, а след това в Демократична република Конго); през 70-те и 80-те години на Коморските и Сейшелските острови, в Бенин, Гвинея, Родезия (превърнала се в Зимбабве) и Ангола.
Роберт („Боб“) Денар, представител на тези емблематични „бойни кучета“, прескачаше от Рабат в Кисангани, от Конакри в Котону, от Солсбъри в Претория, от Либревил в Морони. Твърдеше, че е „корсар на републиката“ и уверяваше, че никога не е действал срещу своята страна Франция, „макар че – по принципа на светофарите – минавах на жълто…без да чакам зеления сигнал“, се оправдаваше той по време на една от многобройните съдебни процедури срещу него. От 1977 г. във Франция наемничеството се смята за престъпление. Законът от април 2003 г. предвижда наказания за вербовчиците и вербуваните – лицата, които, без да са граждани на една от воюващите страни, се включват във военен конфликт срещу заплащане, превишаващо значително това на местните войници. Участвайки в насилствени действия, те се стремят да разрушат институциите или да накърнят териториалната цялост на дадена държава.
В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“… След атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон американски contractors бяха изпратени в Афганистан, където броят им накрая нарасна до повече от половината от подчинения на Пентагона персонал. А след 2003 г. Ирак посрещна до 185 000 служители на фирми – подизпълнители на армията, повече от броя на войниците, воюващи под американски флаг. Освен хотелиерството и логистиката, те осигуряваха общата сигурност и обучението на местните сили, до поемане на тази задача от регионалните военни служби. Разработването на военната доктрина на афганистанската национална армия бе поверено на MPRI, която сама беше наела на работа повече от триста бивши американски генерали…
Моделът пожъна успех
В ЗАТВОРА „Абу Граиб“ в Ирак половината от замесените в насилия по време на разпитите на задържани лица между 2003 и 2004 г. бяха служители на частни фирми като CACI и Titan. Някои от тях бяха изправени пред американски съдилища по жалби на бивши затворници. Щатни служители на американската компания Blackwater бяха признати за участници в престрелка през септември 2007 г., при която бяха убити 17 и ранени 20 цивилни иракчани – последно от дълга серия изстъпления. Американското правосъдие, сезирано по-късно, разгледа 78 обвинения в престъпления и тежки нарушения (5). Командващият, бивш член на SEAL – специалните сили на американския военноморски флот, бе принуден да подаде оставка, а компанията да промени името си.

Прибягването към външни услуги, включително за изпълнение на силови функции, просперира на фона на драстичен спад на броя на военнослужещите в САЩ и Европа след края на Студената война. Ричард Чейни, последван от Доналд Ръмсфелд – вицепрезидент и министър на отбраната по време на президентството на Джордж У. Буш в началото на 2000-те години, откриха широко достъпа до „спомагателни“ армейски дейности: сигурност, безопасност, ескортиране на конвои, медицинско обслужване, поддържане на съоръженията в оперативна готовност, киберсигурност и борба срещу киберпиратството. В контекста на „борбата срещу тероризма“ на тези фирми бяха отпуснати стотина милиарди долара.
Така бе улеснено преназначаването на освободените от работа военнослужещи и бе отговорено на исканията на американците за минимален „отпечатък“ на терена. Теорията за light foot-spring – прехвърляне на дейности на външни изпълнители, се хареса и на руските стратези, благоразположени към „хибридни“ операции. В Сирия Москва ангажира своята авиация, подпомагана на терен от компанията на Пригожин. Моделът пожъна успех. Турската частна военна компания „Садат“, създадена от бивш генерал, представян като „турския Вагнер“ и действаща по пълномощие на министерството на отбраната, се разгърна през последните години в Сирия, Либия и арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан. Южноафриканската компания Dyck Advisory Group, ръководена от бивш полковник и специализирана в охрана на националните паркове, сключи договор с полицията на Мозамбик и се включи в операция през април 2021 г. в северната провинция Кабо Делгадо, където твърди, че е спасила стотици хора, нападнати от сомалийската групировка „Ал-Шабаб“.

Превръщайки се в сила от „първия ешелон“ и увеличавайки числеността си до 50 хиляди души, милицията „Вагнер“ се превърна в безпрецедентен модел и едва не убягна от контрола на своя поръчител. Този епизод е добър урок: никоя държава не може безнаказано да споделя полагащия ѝ се монопол за упражняване на насилие.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







