АНАЛИЗИ
Защо баце се разсърди на дебелия?
Леле-мале, Борисов направо не е на себе си. Президентът му зададе няколко обикновени въпроса за Пеевски и той заговори за вероломно нападение, взе да заплашва, извънредни брифинги…. Нямал, ама наистина нямал нищо общо с Делян Пеевски. Странно, защо тогава това се дразни толкова много?
Докато привластовите медии се чудеха как да отразят гнева на Борисов, сайтът ПИК обгърна премиера като кевларено одеало, за да го предпази от питанията на президента. А те засягаха отношенията на премиера с депутата от ДПС Делян Пеевски.
ПИК винаги се газира, когато се чуе дори намек за критика към Борисов, Пеевски или Цацаров. В четвъртък сайтът на Недялко направо се вкисна и гръмко изока: Радев с интрига срещу Борисов за вездесъщия Пеевски. Президент или квартална клюкарка? Сега да даде доказателства, или да се извини!
Е, щом Недялко иска докаателства, да прочете интервюто със самия него през 2016 г. дадено на Арина Антонова.
– Г-н Недялков, в последните дни излязоха многобройни публикации срещу вас в агенция “Блиц”. В същото време се знае, че вие сте съсобственик в тази медия. Какво точно се случва, колегията се чуди.
– Преди малко, във връзка с това интервю, си направих труда и изброих точно 14 материала срещу скромната ми персона в “Блиц” в рамките на 10 дни. Това е своеобразен рекорд – почти плювня и половина на ден. Какво се случва ли? Мажоритарният собственик на “Блиц” Делян Пеевски си изпуска нервите и нахъсва разсилния си Ивайло Крачунов да бълва лъжи и клевети. Крачунов в това отношение е особено изобретателен, изплезил е език до земята, и всячески иска да се хареса на господаря си.
– Ивайло Крачунов? Това наистина звучи невероятно – довчера този човек бе плътно до вас, главен редактор на ПИК, а сега ви плюе?
– Уви, перверзията в обществото не подминава и медиите. Даже медиите са еманация на разпадналата се и безнравствена българска публичност. Но нека караме поред. “Човека” или “Момчето”. Христо Иванов, Лозан Панов, Цветан Василев, Радан Кънев, ГришаПрез лятото на 2015 г. съсобственикът и основател на “Блиц” Георги Ст. Илиев продаде дела си. Нека поясня – дотогава той бе съсобственик заедно с Пеевски и един винпром. В един момент реши да продава и аз купих част от дела му. След сделката дружеството започна да се управлява от двама изпълнителни директори – Славка Бозукова (формален собственик, на хартия, която представляваше Пеевски) и Звездомира Мастагаркова, която представляваше мен. Мастагаркова бе назначена и за главен редактор на медията, тя определяше редакционната политика, тя водеше екипа. Междувременно обаче Делян Пеевски си въобрази, че “Блиц” може да стане нещо като “Труд” – пощенска кутия за мръсни поръчки срещу политическите му и бизнес врагове. Адвокатът му Александър Ангелов започна да залива мейла на редакцията с анонимни пасквили срещу всеки, неудобен за Пеевски, когото наричат Ганчев, Румяна Бъчварова, Николай Ненчев, Росен Плевнелиев, Лютви Местан… Ако пасквилът не излезеше, Ангелов вдигаше скандали на Мастагаркова и я заплашваше.
Ситуацията към април стана нетърпима, беше ясно, че не може да се продължава по този начин. Тогава Пеевски и Ангелов решиха, че ще похитят “Блиц”, ще сменят Мастагаркова, ще откраднат собствеността ми и ще си подсигурят безметежност в клеветите срещу враговете си.
– А какво общо има вашият бивш колега Крачунов с всичко това, как той се появи от ПИК в “Блиц”?
– Пеевски е решил не просто да ми отмъкне сайта, но и да ме уязви в чисто човешки план. Затова и разспространителските му фирми спряха да продават вестник “Ретро”. В същото време е вербувал зад гърба ми Крачунов, вероятно го е вербувал с месеци назад, подмолно – може би с пари, може би с обещания за кариерно издигане, може би с някакъв компромат. Честно казано, не ме интересува. Знаех, че Крачунов е хомосексуалист, но не знаех, че е гей и по душа. Доскоро вярвах, че по-страшни от физическите са душевните педали. Само че една нова порода българи съвместява органично дух и материя. Сбърканяците по природа и телесна нагласа долазиха до възлови обществени позиции и се държат типично по швестерски. Не е шега – педалите са като ято. Крачунов избяга от ПИК по нощите, като само час преди това ми се мазнеше в кабинета ми. От кабинета ми се мята в колата си с няколко мутри и нахлува в кабинета на Мастагаркова в “Блиц”, като решава да перчи мускули пред крехката колежка. В крайна сметка се самонастанява в кабинета й, а сега се представя навсякъде като “изпълнителен директор”, макар всъщност да е “изпълнителен предател”. Пеевски нека знае, че на Крачунов предателството му е в кръвта. Щом постъпи така с мен, ще постъпи и с него така, ако посоката на вятъра се обърне. Голям мъж, няма-що, известен и като “Мара Общата” сред футболистите на ЦСКА. За неговите подвизи и комплекси ще четете скоро в ПИК, ще гледате и по ПИК ТВ.
– Как Крачунов отива в “Блиц”, на какво основание?
– На основание на заповед на едната изпълнителна директорка Славка Бозукова, която уволнява Мастагаркова и назначава на нейно място Крачунов, изпълнявайки заповедите на Пеевски. Тук е важно да отбележим, че Бозукова подписва документ с невярно съдържание – твърди, че е стопроцентов собственик на акциите в “Блиц”, което е лъжа. Книгата на акционерите се пази от мен и там си личи ясно, че аз също съм вписан като съсобственик. Заповедта на Бозукова е незаконна и защото тя прескача Съвета на директорите, взима решението сама.
Покрай цялата тази одисея аз водя няколко дела срещу узурпаторите. Има и жалба в прокуратурата. Пеевски още живее с усещането, че е над закона или че по-скоро законът работи в негова полза. Мисля, че този път сметките му няма да излязат.
Сега ми се налага да заведа и други дела – срещу “Блиц” и Крачунов солидарно за безобразните клевети по мой адрес от последните дни. Приятелите ми, близките ми, семейството и децата ми четат за мен, че притежавам “мозък-парцал от шкембеджийница”, “заплашвам рекламодатели”, “не плащам данъци”, “не съм платил заплатите на служителите в ПИК ТВ”, “ширя се в луксозни имоти, придобити от рекетьорски пиар”, “бил съм еталон на рекетьорската журналистика”, и още, и още…
Крачунов праща шпиони да снимат дома ми, в който довчера е ял и пил до насита. Сами преценете колко струва този човек… И това го правят хора и медии с многомилионни неиздължени кредити към фалиралата КТБ. Да видим сега как Крачунов ще доказва измислиците си.
(Изобщо забелязвам, че Пеевски е събрал около себе си една мизеруваща морално и финансово кохорта от медийни чакали – бивши ченгета, педерасти, проститутки, наркомани, алкохолици, които се надпреварват да му се харесат чрез гадостите, фабрикувани по мой адрес. Това направо ме ласкае – толкова явно съм важен и опасен за корпулентния, преуспял мъж, похитил държавата ни.)
Отделно ПИК ще заведе и серия дела срещу Ивайло Крачунов за уронване на престижа и доброто име на агенцията ни заради твърденията в “Блиц”, че ПИК е измайсторила фалшив скрипт, за да манипулира данните за читателската аудитория в “Гемиус”. Невероятна, умопомрачителна глупост, която може да хрумне само на твърде отчаяни хора.
На лицето Крачунов ще му се наложи да се влачи постоянно по съдилища в близките години. Дано междувременно господарят му не закъса, защото кой ще плаща целия масраф?
– И все пак, защо е цялата тази кална атака срещу вас, какво ги е предизвикало?
– Истинската им истерия се отпуши, след като призовах публично главния прокурор Сотир Цацаров да помоли адвоката на Пеевски – Ангелов, да спре да му се подмазва с анонимни антрефилета в “Труд”. На тема “Цацаров” Пеевски е особено боязлив. Ако по някакъв начин бъде злепоставен пред главния прокурор, скача като ужилен.
Александър Ангелов, човекът на Пеевски в “Левски”, заедно с мозъчен тръст от наети писачи, стои зад всички “контрадезинформации” в “Труд”, подписани като Калоян Стоев или Стефан Николов. Пиянката Петьо Блъсков – Сопола е само лицето, впрочем задникът на славния някога всекидневник, превърнат от бандата на Пеевски в обикновен парцал с миниатюрен тираж. Александър Ангелов е “човекът с флашките” на Пеевски, човекът, който извършва “корпоративните рейдърства”, и това се знае от мнозина политици и медийни деятели, които обаче си затварят очите от страх и мълчат.
– Наистина ли смятате, че Делян Пеевски още е толкова всевластен? Защо е жив страхът от него, нали според премиера вече си е отишъл от България?
– Вижте ми окото, корабче плува ли? Пеевски наистина е в трудно положение, след като Борисов му отне държавните поръчки от пътните фирми и след като контрабандният канал на “Булгартабак” през Турция секна. В същото време Пеевски е достатъчно нагъл, себичен и уплашен – съзнава, че единствената му защита е нападението. Чух, че на едно-две места заплашил: “Изгоря ли аз, изгаряте и вие!” Хвалел се, че е пълен със записи на високопоставени чиновници, свързани с аферата “КТБ”. Дали наистина притежава компромати, или само блъфира и се перчи?
Струва си прокуратурата да го попита и вярвам, че рано или късно това ще се случи. Както и ще се разбере за евентуалните му контакти с крупни арабски контрабандисти в търговията с цигари, за които българските и чуждите служби имат десетки сигнали, засега покрити в прашасали чекмеджета…
Това са само една част от доказателствата, които би трябвало да заинтересуват прокуратурата. Има още много, много, много. Нито един сигнал за далаверите на Пеевски, а и за тези на Борисов, но Цацаров и кръгът му не посягат към тях. От страх? Заради съучастие? Прикриване?
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







