СВЯТ
Полски политолог: Искането за репарации е димна завеса пред икономическите проблеми
Преди и по време на срещата на европейските лидери в Прага полските управляващи засипаха Германия с критики по различни теми. А точно преди посещението на германския външен министър Аналена Бербок във Варшава полският й колега Збигнев Рау анонсира изпращането на официална нота, с която Полша иска от Берлин 1 трилион и 300 милиарда евро репарации за нанесените на страната поражения през Втората световна война.
Германските репарации от години периодично се появяват в реториката на полските консерватори. Те смятат за нелегитимно решението на комунистическа Полша да се откаже от такива претенции през 50-те. Тази година и след началото на войната обаче искането се вписва в опитите на управляващите от “Право и справедливост” да увеличат влиянието на страната като източен център на Европейския съюз и НАТО. Цели, към които партията на Ярослав Качински се стреми и чрез критики към най-силните в съюза – Германия и Франция.
Какви външнополитически стремежи обаче могат да имат полските управляващи, които трябва да се справят с рекордна инфлация и нарастваща бедност, година преди изборите? Промениха ли се от началото на войната трудните им отношения с европейските институции?
Интервю на Константин Мравов с проф. Александра Маач
Това са някои от темите в разговора на Константин Мравов с полския политолог проф. Александра Маач от центъра “Вили Брандт” на Университета във Вроцлав.
Има ли усещане в полското общество, че Германия не е направила достатъчно, за да поправи стореното през Втората световна война:
“В полското общество има съгласие, че историческите несправедливости спрямо страната трябва да се обсъждат. Когато обаче става въпрос за репарации и други законови стъпки, общественото мнение се разделя. Темата за репарациите не е нова и ние като социални учени сме провеждали доста изследвания, резултатите в които варират според задаването на въпроса.
Според едно такова изследване, 31 процента от взелите участие напълно подкрепят директното изискване на репарации от Германия. Още 23% по-скоро подкрепят такъв ход. От другата страна 13 на сто са изцяло против и още 23 процента са по-скоро против. Виждате, че общественото мнение е разделено, а подкрепата не е силно доминираща, когато въпросът е толкова конкретен. Подкрепата е предимно от хора над 55 години, с по-ниско образование и по-ниски доходи. 80 процента от тази група са гласоподаватели на “Право и справедливост”.
<<<Бербок към Рау за репарациите за ВСВ: Берлин смята въпроса за приключен, имаме общо бъдеще – ЕС>>>
Във Варшава германският външен министър заяви, че парични плащания не са нещо, което Берлин обмисля. Това е поредната атака на управляващите в Полша към Германия – през лятото премиерът Моравиецки в позиции и интервюта за големи европейски медии определяше Берлин и Париж като олицетворение на “европейския империализъм”, като ръководители на “олигархия”, в каквато са превърнали Европейския съюз, като виновници за зависимостта от руския газ. Ще се отнася до искането за репарации, исторически несправедливости ли искат да поправят управляващите в Полша консерватори или искането е част от цялостното им противопоставяне с Германия?
“Целта на сегашното правителство не е нито да поправи несправедливостите, нито сериозно да напада Германия. За мен причината са парламентарните избори в Полша след 1 година. Кампанията стартира и искането за репарации е само един елемент от нея, бих я нарекла “димна завеса” пред икономическите проблеми, с които сегашното правителство не може да се справи ефективно. Това са високата инфлация, към момента 16%, и повишаващите се цени на енергоизточниците – на газа, тока и на въглищата, при които има проблем и с доставките. Поради тези причини много хора не могат да свържат двата края, имаме повишаване на бедността. Управляващите все още са първа политическа сила в проучванията, но се притесняват, че могат да загубят изборите заради икономическите проблеми. Оттук и събуждането на теми като репарациите от Германия.”
<<<Започна преносът на газ по “Балтийския тръбопровод” от Норвегия до Полша>>>
Полша се оказа в абсурдната ситуация да е най-големият производител и износител на въглища за индустрията в Европа, но да не може да снабди гражданите си с по-специфичните въглища за домакинско отопление. Страната е разчитала на внос от геополитическия враг Русия за близо половината от това потребление. След като този импорт беше забранен заради войната, въглищата за домакинствата са по-малко и значително по-скъпи. Това е само един аспект на цялостното обедняване в Полша, актуален пример за което е създаването на супермаркети с безплатни стоки за социално слаби в Краков.
В тази ситуация по какъв начин се измени идеологическото противопоставяне между правителството и Брюксел? Основна тема тук е съдебната реформа във Варшава и специалната дисциплинарна комисия, на която управляващите разчитат за лустрация на комунистическите остатъци сред съдиите, а според критиците поставя съдебната власт под техен контрол.
“От европейска страна няма промяна в критиките заради проблемите с върховенството на закона в Полша, независимо от войната. За мен това са добри новини за демокрацията. През лятото видяхме как президентът Анджей Дуда се опита да покрие изискванията на Брюксел, като имитира промяна в реформата. Това беше неуспешно и имаше ясен отговор от Европейските парламент и комисия, че предложението му не покрива изискванията. И сега правителството призна, че поради тази причина няма да получи средствата, предвидени за икономическото възстановяване след пандемията.”
Според лидера на управляващите в Полша Ярослав Качински, Брюксел задържа средствата единствено заради изборите в страната след 1 година. Всъщност намираме ли се в ситуация, в която “Право и справедливост”, които въпреки извънредните ситуации, силните критики и множеството турбуленции в собствената им коалиция, успяха да запазят властта си, сега има вероятност да я загубят на изборите догодина?
“Конфликтът с Европейския съюз около върховенството на закона няма да повлияе на изборите. Хората не следят темата с интерес и не разбират добре какво точно се случва. Основен фактор ще е рязкото икономическо влошаване през последните седмици. Очаква се инфлацията да достигне 20%. Страната остава зависима от газа и въглищата, на които има недостиг, и сега имаме извънредни планове за отоплението на училища и болници. Такива въпроси могат да окажат влияние на изборите.”
“Право и справедливост” добиха голяма популярност със знакови социални програми, като повишените детски надбавки. Ще могат ли да ги поддържат при създалата се ситуация?
“Не мисля, че ще прекратят програмите, но стойността на самата помощ по детската програма намалява заради инфлацията. Цените се увеличиха рязко и тези пари вече не са толкова голяма подкрепа за семейните бюджети, каквато бяха преди година.”
Вие самата изследвате промените в демокрацията заради пандемията, а след нея дойдоха войната и глобалната икономическа криза. Има ли опасност в такива времена да бъдат игнорирани проблеми като независимостта на обществените медии, върховенството на закона, правата на жените и хората с различна сексуалност, за да изброим само няколко от сферите, в които полските управляващи търпят критики?
“От началото на войната не сме видели задълбочаване на проблемите със свободата на медиите или женските права. Още преди войната управляващите се опитаха неуспешно да елиминират опозиционните медии и успешно отнеха на жените правото на аборт. Правителството не е използвало войната като повод за ограничаване на свободите и увеличаване на изпълнителната власт. Всичко това се случи преди нея.”
По публикацията работи: Яна Боянова
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
БЛОГ2 months agoДебилно поколение
-
ЗАКОН2 months agoПравосъдието ни е мафиотизирано
-
LITSA2 months agoСъвет към младите момичета, които разказват любовния живот с женени мъже на висок глас във фризьорския салон
-
ТЕХНОЛОГИИ2 months agoРаботеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично







