ПАРИ
Защо цените на храните са толкова високи?
Цените на храните по света достигнаха невиждани висоти тази година, след като руската инвазия в Украйна доведе до намаляване на износа на зърно и химически торове от двете държави. Причинени от промените на климата засушавания, горещи вълни и наводнения пък намалиха реколтата на много места по света, предава Ройтерс.
Цените на пшеницата през март достигнаха 14-годишен връх, а тези на царевицата – най-високото си ниво изобщо, според доклад на Международната група от експерти по устойчивите хранителни системи (IPES), разпространен в петък. Това направи основните хранителни продукти по-скъпи, а и по трудни за намиране, за хората в много страни, особено в най-бедните.
Промените на климата, бедността и конфликтите сега се комбинират, за да създадат “ендемични и широкоразпространени” рискове за глобалната хранителна сигурност. Това означава, че високите цени на храните може да се превърнат в поредната нова “нормалност”, ако не бъдат предприети решителни действия от страната на политиците, посочват от IPES.
Според експертите необходимите мерки включват не само борба за намаляване на вредните емисии, за да се ограничат промените на климата, но и битка срещу спекулата, дългови облекчения, намаляване на употребата на химически торове, преформатиране на глобалната търговия и увеличаване на националните зърнени резерви.
Ако всичко това бъде пренебрегнато, светът ще се изправи като “сомнамбул през катастрофални и системни хранителни кризи”, предупреждават експертите
Защо цените на храните са толкова високи?
Русия и Украйна осигуряват около 30 на сто от глобалния износ на пшеница, но потокът секна след началото на войната. И въпреки че националните запаси, консумирани там, където са произведени, остават сравнителни високи, спадът на износа от двете воюващи страни предизвика конкуренция за останалото жито на пазара и доведе до покачване на цените, казва Бриджит Хю от американския Център за климат и сигурност.
Особено засегнати се оказаха бедните държави. Около 40 на сто от пшеницата, внасяна в Африка, идва от Украйна и Русия, а цените на хляба в Ливан вече скочиха със 70 на сто, посочват от IPES.
Нарушеният износ обаче не е единствената причина за ръста на цените, който вече засегна и царевицата, ориза и соята, тъй като купувачите потърсиха алтернативи на пшеницата.
Насърчени от конфликта, финансовите спекуланти се втурнаха да инвестират в зърнени фючърси и това автоматично и напълно изкуствено наду цените и създаде несигурност на пазарите, оплакаха се наскоро финансовите министри от Г-7.
От последните хранителни кризи през 2007-2008 г. 2011-2012 г. “правителствата така и не успяха да овладеят прекомерните спекулации и да осигурят прозрачност на хранителните запаси и на стоковите пазари”, казва Дженифър Клап от Университета на Уотърлу в Канада. Проблемът изисква незабавни действия, ако светът иска да избегне нови кризи през следващите години под натиска на промените на климата, конфликтите и други заплахи, допълва тя.
Възможно ли да се увеличат добивите, за да се гарантират доставките?
Някои страни производители вече обявиха, че увеличават засяваните площи, а Индия съобщи, че ще изнася повече, за да отговори на търсенето, макар че горещата вълна, на която е подложена, може да намали добивите, предупреди лондонският Център за наблюдение на енергията и климата.
Усилията за увеличаване на добивите обаче се сблъскват с недостига на торове. Русия и Беларус произвеждат около 40 на сто от ползвания в земеделието калиев карбонат, или поташ, но войната прекъсна износа му.
Ефектите от промените на климата – от сушите и горещите вълни до наводненията и появата на нови вредители, затрудняват фермерите в много части на света, а проблемът само ще се задълбочава, ако планетата продължи да се затопля.
А и наличната земя за засаждане на още пшеница, царевица и ориз е ограничена. Увеличението на земеделската земя, особено в страни като Бразилия, често идва за сметка на горите, които пък са изключително важни при поддържането на климата стабилен.
При ограниченото предлагане на земя и засиления натиск над тези, които се опитват да отглеждат храна, да защитават природата, да инсталират възобновяема енергийни мощности и да складират въглеродни емисии, земеделската земя може да се превърне в стратегическия глобален актив на този век, казва Тим Бентън, директор на програмата за околната среда и обществото в “Чатъм хаус” (Chatham House). Желанието за контрол на голяма част от земеделската земя на Украйна, а с нея и на глобалния хранителен пазар, може да е една от причините за руската инвазия в страната, смята той.
Какво трябва да се направи, за да остане храната достъпна?
Тъй като огромна част от произвежданото зърно отива за изхранване на добитъка, ако хората започнат да консумират по-малко месо и мляко това ще повиши драматично зърнените запаси, смята Пиер-Мари Обер от френския Институт за устойчиво развитие и международни отношения.
Глобалният недостиг от зърнени храни на експортните пазари през тази година се очаква да бъде около 20-25 милиона тона. Но ако само европейците намалят потреблението си на животински продукти с 10 на сто, те ще намялат търсенето на зърно с 18-19 милиона тона, посочва експертът.
Друг възможен подход е насърчаването на страните, които са вносителки на зърно, сами да отглеждат повече храни. А в глобален план е необходимо да се сее по-голямо разнообразие от култури, за да се намали зависимостта от няколкото основни видове зърно и от няколкото основни износители.
Промени в политиката, като например наскоро сключеният Пакт за свободна търговия в Африка, може да дадат възможност на някои по-бедни страни да намалят зависимостта си от далечни производители и от несигурните вериги на доставки, смята Ситембиле Мвамакамба от Групата за анализ на храните, селското стопанство и природните ресурси (FANRPAN).
В допълнение инвестиции в съобразено с промените на климата селско стопанство биха защитили реколтите и биха дали възможност на бедните страни да намалят дълговете си и да управляват по-добре флуктуациите на хранителните пазари.
Какво ще се случи, ако цените на храните продължат да растат?
Ръстът на цените на световните пазари затруднява хуманитарните агенции в усилията им да осигурят зърно за гладните хора в държави, които страдат от хронични конфликти, като Афганистан, Йемен, Сомалия, Южен Судан и Сирия.
Системата за международна система се задъхваше от растящите нужди и неадекватното финансиране и преди да започне руската инвазия в Украйна, а сега повишаващите се цени означават, че може да бъде осигурено още по-малко зърно, казва Гернот Лаганда, директор в Световата програма по прехраната на ООН по въпросите на промените на климата и намаляването на рисковете.
“Никога не е било толкова зле, колкото е сега”, заяви той за Ройтерс. Лаганда се опасява, че като се добавят промените на климата към настоящите заплахи, ръстът на цените на храните вече едва ли може да бъде овладян.
Още по-лошият сценарий е скъпата храна да предизвика политически вълнения и да “изяде” правителствените средства като освен това провали усилията за ограничаване на промените на климата, вкарвайки света в порочен кръг от все повече бедност, вълнения и глад, предупреди той.
Според Бентън от “Чатъм хаус” войната на Русия в Украйна може да доведе до необратими промени в глобалните цени на храните. “Идва краят на евтината и леснодостъпна храна. За много хора до голяма степен това ще бъде новата реалност”, отбелязва той.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.







